Памет и суперпамет
Законът за асоциативното мислене показва, че ко-
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ДА СИ СПОМНИМ, ДА СИ ПРИПОМНИМ И ДА ПОЗНАЕМ
| Законът за асоциативното мислене показва, че ко- гато поискаме да запомним някой единичен факт и да сме в състояние винаги да го възпроизведем, трябва да го асоциираме с някое от предишните си впечатления. Ако асоциираме новия факт с някой от вече известните ни факти, ще можем бързо да го извлечем от паметта си – толкова по-бързо, с колкото повече асоциации го свържем. Впечатленията, които се асоциират по близост, мо- гат да бъдат асоциирани и по сходство. В тези случаи те попадат както под действието на закона за асоциативното мислене по близост, така и по сходство – например, когато възпроизвеждаме сходни впечатления в определен ред. При това колкото по-силно и по-голямо е сходството, тол- 49 кова по-лесно си ги спомняме. Присъщото на начетените и наблюдателни хора свойство да запомнят различни факти се дължи на обстоятелството, че те могат да открият сход- ство между съвършено различни факти и по този начин да преминават от едни асоциации към други. Това, естествено, е невъзможно за човек, който не е развил у себе си способ- ността за асоциативното мислене по сходство. А развилите у себе си тази способност само хващат свободния край на мисълта и тя се развива пред тях като кълбо. 50 ДА СИ СПОМНИМ, ДА СИ ПРИПОМНИМ И ДА ПОЗНАЕМ Трите думи от това заглавие често се използват за обоз- начаване на един и същ процес. Отчасти това е вярно само за първите две. Всъщност всяка една от тях е израз на оп- ределено понятие, което обозначава различни прицеси в паметта ни. Думата „спомням си“ означава, че запазеното в памет- та ни впечатление се връща в съзнанието ни без усилия на волята, а по асоциативен път. „Припомням си“ означава процес, при който с усилия на волята се стремим да възпри- емем дадено впечатление. Така спомнянето е преди всичко механично впечатление, докато припомнянето е волево действие, изскващо често значителни усилия. А „познавам“ характеризира процеса, при който възприемаме (виждаме или чуваме) определен предмет, който ни е познат, т.е. който вече сме виждали или чували. В този случай ние асо- циираме впечатлението, което вече сме виждали или чу- вали. В този случай ние асоциираме впечатлението, което получаваме в момента, с някое от старите си впечатления. Ако сме видели един и същ предмет два пъти и не сме могли да го познаем, в паметта ни ще се съхранят две впечатления за него. Но ако впоследствие разберем, че те са тъждест- вени, впечатленията ни ще се слеят в едно. Авторитетите в |