Законът за асоциативното мислене се основава на

47
която не възприема предметите в тяхната връзка, не
притежава и способността за асоциативно мислене на ос-
новата на сходството. Тя помни само онези впечатления, които се асоциират поради това, че са били възприети по едно и също време.
Асоциацията на основата на близост бихме могли да сравним с броенето на топчета от гердан по реда, в който са нанизани на връвта му. При нея едно впечатление, незави- симо дали е ново или старо, се стреми да предизвика други впечатления, получени едновременно или непосредствено преди или след него. Това е и основното ú различие от асо- циацията на сходството, при която впечатленията се съби- рат като в сандък, съдържащ всичко необходимо по даден въпрос, независимо кога и къде сме ги придобили.
Впечатленията, получени едновременно или в непос- редствена последователност се асоциират по начин, при който споменът за едно от тях предизвиква спомен и за другите. Между две последователни впечатления винаги съществува определена връзка. Напълно обосновано може
да се твърди, че изолирани изцяло едно от друго впечатле-
ния няма – всяко впечатление е продължение на предшес-
тващото го и начало на следващото впечатление. Рибо пише: „Когато четем или чуваме някоя фраза, в началото на петата дума чувстваме края на четвъртата, в края на четвър- тата – началото на петата“. Това обяснява лекотата, с която можем да повторим някое познато изречение дума по дума, но бихме се затруднили да направим това в обратен ред или да назовем поотделно всяка от думите, които го изграждат.
В стиховете краят на всяка дума е в съзвучие с началото на следващата, което облекчава повтарянето им в определен ред, тъй като всяка дума подсказва следващата. Всяко дете ще ви каже наизуст, без да се затрудни, азбуката от А до Я, но няма да може да ви я изрече в обратен ред – от Я до А, тъй като не я е възприело и научило в такъв ред. Хората, придо- били значителни умения да запаметяват, могат да повтарят стотици думи с помощта на асоциацията по близост, но не биха могли да ги повторят например от средата. Лейдън

48
можел да изрецитира наизуст цял парламентарен акт от на- чалото до края, без да пропусне нито дума, но не можел да направи това от посочено изречение, ако не прочетял пре- дишното. Много от разработените системи по мнемоника
(съвкупност от начини за засилване на паметта и улеснява- не на запомнянето) са основани на закона за асоциативното мислене по близост, други – на асоциацията по сходство.
Те често са полезни за засилване на паметта, но поради трудността при изпълнението им понякога по-скоро я за- тормозяват, отколкото укрепват. Без да ви ги препоръчвам, бих ви посъветвал да развиете у себе си способността да възприемате сходни впечатления, които се отнасят до един и същ въпрос или тема. Тази способност може да се развие чрез упражнения, при които съсредоточаваме вниманието си не само върху един образ, но и върху предшестващото го и следващото впечатление, така че те да се слеят в пълния смисъл на думата. Към тях бихте могли да прибавите и дру- ги впечатления, като ги свържете така, че споменът за едно от тях да предизвика верижна реакция. Колкото по-тясна е асоциацията, толкова по-бързо ще възпроизведем впечат- ленията. Ако те не са свързани тясно, между тях би могла да се появи някоя непредвидена мисъл, която да затрудни асоциирането им по сходство.

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: