Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса

Какво ли си мисли, когато Исус се ражда? Какво занимава ума му, докато Мария е в родилни болки? Направил е всичко необходимо. Стоплил е вода, подготвил е мястото, където Мария да легне. Направил е така, че тя да се чувства възможно най-удобно в плевнята. После е излязъл. Помолила го е да я остави сама, но не е било необходимо, тъй като самият той е изпитвал същата потребност. Какво ли си мисли през безкрайните минути преди появяването на Исус? Сигурно крачи в нощта и гледа към звездите. Дали се моли?

Не зная защо, но някак си не мога да си представя, че през цялото това време Йосиф мълчи. Виждам го как докато крачи, изражението му постоянно се мени. В един миг клати глава, в следващия - стиска юмруци. Събитията не съвпадат с неговите намерения. Питам се какво ли прошепват устните му...

Боже, не бях го планирал така! Никак даже... Детето да се роди в обор? Не мислех, че ще се получи така. В пещера, между овцете и магаретата, върху сено и слама? Жена ми да режда, а само звездите да слушат болките й? Никак даже не съм си го представял така. Не, представях си семейство. Баби. Струпани пред вратата съседи и приятели до моето рамо. Представях си как къщата ще изригне в радост след първия детски вик. Потупвания по гърба. Гръмки смехове. Тържество...

Мислех си, че така ще бъде. Бабите ще ми подадат детето и всички ще изръкопляскат. Мария ще си отдъхне и всички ще празнуваме. Ще празнува цял Назарет. А сега... Само погледни! Назарет е на пет дни път от тук. А ние сме... сред пасищата за овце. Кой ще отпразнува с нас? Овцете ли? Или овчарите? Звездите?

Май не е честно. Що за съпруг съм аз? Не съм осигурил кой да бабува на жена ми. Няма легло, за да й отпочива гърбът. За възглавница й служи одеялото от магарето. Къщата, която съм намерил за нея, е някакъв навес със сено и слама. Мирише на лошо, животните вдигат много шум... та даже и аз замирисах на овчар!

Нима пропуснах нещо? Боже, нима? Нали ми изпрати ангел и ми извести за раждането на момчето. Но как можех да очаквам подобно нещо? Аз си представях Йерусалим, храма, свещениците и събрания народ... Може би грандиозно шествие. Парад. Най-малкото някакво празненство, угощение... Все пак, това е Месия!

Или ако не в Йерусалим, какво ще кажеш за Назарет? Назарет не е ли по-подходящо място? Там поне имам къща и работа. А какво имам тук, навън? Изтощено муле, наръч дърва и глинен съд с топла вода. Не така съм го искал! Не така съм се надявал да се роди синът ми! О, не, пак го казах! Прости ми, Боже! Не исках да го кажа, но все забравям... Той не е мой... а Твой Син.

Детето е Твое. Планът е Твой. Идеята - също. И прости ми, че питам, но... така ли ще слезе Бог на света? Идването на ангела, приемам. Въпросите, които хората задаваха за бременността, мога да изтърпя. Пътуването до Витлеем, добре. Но, Боже, защо точно в обор?

Всеки миг Мария ще роди. Не просто момче, а Месия. Не бебе, а Бог. Така каза ангелът. Така вярва и тя. И, Боже, Боже мой, така искам да вярвам и аз. Сигурно разбираш, че не е лесно. Всичко изглежда толкова... толкова... нелепо!...

Боже, не съм свикнал с такива странности. Аз съм дърводелец. Сглобявам. Изправям ръбове. Съобразявам се с отвеса. Три пъти меря, преди да отрежа. За един майстор изненадите не са никак приятни. Обичам да разполагам с план. Да разгледам плана, преди да започна. Но този път майсторът не съм аз, нали? Сега съм само инструмент. Чук в Твоята десница. Гвоздей между пръстите Ти. Длето в ръцете Ти. Този проект е Твой, а не мой. Предполагам, че е глупаво да се съмнявам в Теб. Прости борбите ми! Боже, не ми е лесно да Ти се доверя... Но Ти никога не си казвал, че ще е лесно, нали?

Само още нещо, Боже. Ангелът, който изпрати - има ли възможност да изпратиш още един? Ако не ангел, то поне човек? Не познавам никого наоколо и малко компания ще ми дойде добре. Може би гостилничарят или някой пътник? Пък дори и да е овчар...

Питам се дали Йосиф се моли така? Може би, да. Може би, не. Но вие сигурно сте се молили.

Стояли сте, където стои Йосиф. Приклещени между здравия разум и това, което Бог казва. Направили сте каквото ви е казал, а след това най-много от всичко сте се питали дали изобщо ви го е казвал. Взирали сте се в небе, потъмняло от съмнения. И сте питали като Йосиф. Питали сте дали все още сте на прав път. Питали сте дали не сте завили надясно, когато е трябвало наляво. И дали зад всичко това изобщо има някакъв план. Защото нещата не са станали така, както сте очаквали.

Всеки от нас знае какво значи да търсиш светлинка в нощта. Не пред някой обор, а може би пред болнична стая. Сред подстриганата трева на гробището. Задавали сме своите въпроси. Усъмнявали сме се в Божия план. И сме се чудили защо Бог прави така.

Витлеемското небе не е първото, което чува молбите на объркан житейски пътник. Ако питате като Йосиф, нека ви посъветвам нещо. Сторете като него. Покорете се. Той го прави. Покорява се, когато ангелът го призовава. Покорява се, когато Мария му обяснява. Покорява се, когато Бог го изпраща. Той е покорен на Бога.

Покорен, когато небето е ясно. Покорен и когато небето е тъмно. Йосиф не позволява на смущението да наруши неговото покорство. Той не знае всичко. Но прави всичко, което знае. Затваря работилницата си, събира багажа и отива в чужда страна. Защо? Защото така му казва Бог.

Ами вие? И вие като Йосиф не можете да видите цялостната картина. Както при него, вашата задача е да видите как Исус влиза във вашия свят. И като него имате избор дали да се покорите, или да се откажете. Йосиф се покорява и затова Бог го използва, за да промени света. Дали може да направи същото и с вас?

Бог и днес търси хора като Йосиф. Мъже и жени, които вярват, че Той все още се намесва в този свят. Обикновени хора, които да служат на необикновения Бог. Ще станете ли такива хора? Ще Му служите ли... дори, когато не разбирате?

Не, витлеемското небе не е нито първото, нито последното, което слуша молбите на едно честно сърце. Навярно Бог не е отговорил на всички въпроси на Йосиф. Но Той отговаря на най-важния. "Боже, още ли си с мен?" И отговорът идва с първия плач на Богодетето. "Да. Да, Йосифе. Аз съм с теб."

Има много въпроси в Библията, на които няма да можем да отговорим, докато не отидем у дома. Много пролуки в оградата и снимки в албума. Още немалко пъти ще промърморваме тихо: "Питам се..." Но сред нашите търсения има един въпрос, който не бива да задаваме. Дали Бог Го е грижа за нас. Дали сме важни за Него. Дали все още обича Своите чеда.

Чрез очите на новороденото в обора Той казва "да".

Да, вашите грехове са простени.

Да, вашите имена са записани на небето.

Да, смъртта е победена.

Да, Бог е част от вашия свят.

Емануил. Бог с нас.

Да разбираш смъртта

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косите си.) И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат:

- Господи, ето, този, когото обичаш е болен.

А Исус като чу, рече:

- Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава - за да се прослави Божият Син чрез нея. - А Исус любеше Марта, и сестра й, и Лазар. И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. След това каза на учениците: - Да отидем пак в Юдея.

Учениците Му казаха:

- Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Исус отговори:

- Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него - изговори Той и след това им каза: - Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

Тогава учениците Му казаха:

- Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно:

- Лазар умря. Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

Тогава Тома, наречен близнак, каза на другарите си, учениците:

- Да отидем и ние, за да умрем с него.

И така, като дойде Исус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим - на около 15 стадия. И много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. А Марта, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне. А Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Исус:

- Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.

Исус й каза:

- Брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза:

- Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

Исус й рече:

- Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее. И никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре вовеки. Вярваш ли ти това?

- Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света - и като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария. - Учителят е дошъл и те вика.

А тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус посрещна Мария. А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. И така, Мария, като дойде там, където беше Исус и Го видя, падна пред краката Му и Му каза:

- Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми...

Исус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. И каза:

- Къде го положихте?

Казаха Му:

- Господи, ела и виж.

А някои от тях казаха:

- Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

А Исус, негодивайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея отърколен камък. Исус каза:

- Отместете камъка!

Марта, сестрата на умрелия, Му каза:

- Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.

Исус й каза:

- Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? - Тогава та отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: - Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил - като каза това, извика със силен глас: - Лазаре, излез навън!

И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Исус им каза:

- Разповийте го и го оставете да си върви.

Йоан 11:1-44, ВЕРЕН

О, смърт, къде ти е победата?

І Коринтяни 15:55

Излизате от църковната сграда. Траурната служба е свършила. Предстои погребението. Пред вас шестима мъже носят ковчега с тялото на вашия син. От мъка не сте в състояние да говорите. Замаяни сте. Загубили сте съпруга си, а сега и своя син. Вече нямате семейство. Ако ви бяха останали сълзи, щяхте да плачете. Ако ви бе останала вяра, щяхте да се молите. Но и двете вече не достигат, затова не правите нищо. Просто следите с празен поглед задната част на дървения сандък.

Изведнъж той спира. Придружаващите ковчега са спрели. Спирате и вие.

Пред ковчега се е изпречил човек. Не го познавате. Никога до сега не сте го виждали. Не е от присъстващите на траурната служба. Облечен е в кадифено яке и дънки. Нямате представа какво прави там. Но преди да успеете да възразите, той застава до вас и ви казва: "Не плачи."

Не плачи? Не плачи! Та това е погребение! Синът ми е мъртъв! Как така "не плачи"? Кой си ти, че ми казваш да не плача? Мислите ви летят, но така и не се превръщат в думи. Защото преди да обелите и дума, той пристъпва към действие. Обръща се към ковчега, поставя ръка върху него и изрича високо:

- Момче, казвам ти, стани!

- Я, чакай малко... - протестира един от насачите. Но внезапно движение вътре в ковчега прекъсва изречението му. Мъжете се споглеждат и бързо го поставят долу на алеята. Тъкмо навреме, защото още щом докосва асфалта, капакът се повдига...

Прилича ви на научно-фантастичен разказ? Но не е. Това е част от самото Евангелие от Лука. "Тогава се приближи и се допря до носилото. А носачите се спряха. И рече: "Момче, казвам ти, стани!" И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори." (Лука 7:14-15)

Сега внимавайте. Не бързайте със следващото изречение. Опитайте пак. Бавно...

"И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори." Невероятно изречение, не мислите ли? С риска да прекалим, нека го прочетем още веднъж на глас. "И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори."

Браво! (Привлякохте ли вниманието на всички наоколо?) Можем ли да го направим отново? Този път го прочетете силно и много б-а-в-н-о. Като правите пауза след всяка дума. "Мъртвият... се... повдигна... и... седна... и... започна... да... говори..." А сега въпросът. Кое е необичайното в този стих?

Правилно! Мъртвите не сядат. Мъртвите не говорят! Мъртвите не излизат от ковчезите! Освен ако не се появи Исус. Защото, когато се появи Исус, никога не знаете какво може да се случи...

Питайте Яир. Дъщеря му е вече мъртва. оплаквачките вече са пристигнали в дома му. Погребението е започнало. Хората си мислят, че Исус най-много може да каже няколко добри думи за дъщерята на Яир. Исус наистина има какво да каже. Но не за момичето, а към нея. "Момиче, стани!" (Лука 8:54)

Следващото нещо, което бащата си спомня, е как детето яде, Исус се усмихва, а наетите оплаквачки са се прибрали преждевременно по домовете си.

Питайте Марта. Тя се е надявала, че Исус ще дойде и ще изцели Лазар. Но Исус не се появява. После се е надявала, че ще дойде поне за погребението на Лазар. Но Него го няма. Когато най-накрая пристига във Витания, Лазар вече е в гроба от четири дни, а Марта се пита що за приятел им е Исус. После Марта чува, че Той е дошъл в покрайнините на града, и се затичва да Го посрещне. "Господи, ако Ти беше тук - изправя се тя срещу Него, - нямаше да умре брат ми!" (Йоан 11:21, ВЕРЕН)

В думите й има болка. Болка и разочарование. Единственият човек, който е в състояние да предизвика промяна, не е сторил нищо. И Марта иска да узнае причината.

Сигурно и вие искате. Навярно сте направили като Марта. Някой, когото обичате, се приближава до смъртта, и вие сте се обърнали за помощ към Исус. Като нея сте потърсили единствения, който може да издърпа някого от ръба на смъртта. Молите Исус да му подаде ръка.

Сгурно Марта си е мислила: Той непременно ще дойде. Нима не излекува паралитика? Нима не помогна на прокажения? Нима не възвърна зрението на слепеца? А те почти не Го познаваха. Лазар Му е приятел. Близки сме като роднини. Нали Исус ни идва на гости през почивните дни! Нали се храни на нашата маса! Когато чуе, че Лазар е болен, ще долети завчас.

Но Той не пристига. Състоянието на Лазар се влошава. Тя стои на пост пред прозореца, но Исус все още Го няма. Нейният брат непрекъснато изпада в безсъзнание... "Лазаре, скоро ще дойде - обещава тя. - Потърпи!" Но на вратата така и не се почуква. Исус изобщо не пристига тази вечер. Няма Го да помогне. Не го изцелява. Не участва и в погребението. А сега, четири дни след това, най-накрая се появява. Погребението е свършило. Тялото е в гроба, а гробницата е затворена. И Марта е наранена.

Нейните думи са отеквали по хиляди гробища. "Да беше Ти тук, брат ми нямаше да умре..."

Боже, ако си гледаше работата, съпругът ми щеше да оцелее...

Господи, ако беше направил необходимото, моето бебе щеше да оживее...

Боже, ако само бе чул молитвата ми, нямаше да остана с празни ръце...

Гробът изравя наяве нашето разбиране за Бога. Когато се изправим пред смъртта, нашето определение за Бога се разтърсва. А то от своя страна разтърсва вярата ни. Това ме кара да задам един въпрос, въпрос на живот и смърт. Защо приемаме присъствието на смъртта като отсъствие на Бога? Защо смятаме, че ако тялото не бъде изцелено, значи Бог не е наблизо? Нима изцелението е единственият начин, по който Бог изявява Своето присъствие? Понякога си мислим, че е така. И в резултат на това, когато Бог не отговаря на молитвите ни, ние се ядосваме. Негодуваме. Вярата се измества от обвинения. "Боже, ако беше тук и Си гледаше работата, смъртта нямаше да настъпи!" Тъжно е, че в подобно разбиране за Бога няма място за смъртта.

Преди време един гост у дома показваше на дъщерите ни фокуси и илюзии. Стоях отстрани и гледах реакцията на момичетата. Те бяха изумени. Когато монетата изчезваше, зяпваха в почуда. Когато се появяваше отново, бяха поразени. В началото приемах със смях обърканите им погледи. Но с течение на времето в мен започна да се заражда притеснение и загриженост. Част от мен не харесваше това, което се случваше. Мамеха децата ми. Той ги надхитряваше. Той, ловкият майстор, объркваше тях, невинните. Това не ми харесваше. Не обичам да гледам как правят децата ми на глупаци. Затова пристъпих зад дъщерите ми и прошепнах в ушите им: "В ръкава му е!" (Добре, че наистина се оказа там.) "Сега е зад ухото му." (И знаете ли, пак излязох прав!) Вероятно постъпих невъзпитано като се намесих в шоуто, но наистина не обичам да гледам как някакъв мошеник мами децата ми. Същото се отнася и за Бог.

Исус може да седи и да гледа как безутешните тънат в заблуда. Моля ви, обърнете внимание, че Той не възкресява мъртви. Съживява ги заради живите. "Лазаре, излез навън!" (43 ст.) Докато Исус заповадва, Марта мълчи. Оплаквачките също са тихи. В момента, когато Исус се изправя лице в лице срещу отворената гробница и изисква освобождаването на своя приятел, никой не помръдва.

Никой с изключение на Лазар. Някъде навътре в гробницата той се раздвижва. Спрялото сърце започва отново да тупти. Овързаните очи отново се отварят. Вдървените пръсти помръдват. Обвитият като мумия човек се изправя в гробницата. Искате ли да разберете какво става след това? Оставете Йоан да ви каже: "И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито в кърпа." (44 ст.)

Ето го отново! Забелязахте ли го? Прочетете пак първите думи на стиха. "И умрелият излезе..." Още веднъж. Този път по-бавно... "Умрелият излезе..." Още един път. На глас и много бавно. (Знам, че ме мислите за луд, но наистина искам да разберете смисъла.) "Умрелият... излезе..."

Мога ли да задам същия въпрос? (Разбира се, че мога, нали аз пиша книгата!)

Въпрос: Кое е нередното в този епизод?

Отговор: Мъртвите не могат да излизат от гробовете си.

Въпрос: Какъв е този Бог?

Отговор: Бог, който държи ключовете на живота и смъртта.

Това е Бог, който повдига ръкавите на моженика и разкрива пред всички, че всичко е само фокус.

Това е Бог, който бихте искали да присъства и на вашето погребение.

Знаете, че ще го повтори. Той е обещал да го повтори. И е доказал, че има сили.

"Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик!" )І Сол. 4:16)

Същият глас, който съживява момчето близо до Наин, който раздвижи застиналата дъщеря на Яир, който събуди мъртвото тяло на Лазар - същият глас ще проговори отново. Земята и небето ще предадат мъртвите. И смъртта вече няма да съществува.

Исус се е погрижил за това.

Когато да си добър не е достатъчно

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците - единият отдясно Му, а другият отляво. А Исус каза:

- Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки:

- Други е избавил. Нека избави и Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник!

И войниците също Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

- Ако си юдейският цар, избави Себе Си! - А над Него имаше и надпис: "Този е юдейският цар".

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки:

- Нали си Ти Христос? Избави и Себе Си, и нас!

А другият в отговор го смъмра, като каза:

- Нито от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждане? Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили. А Този не е сторил нищо лошо... - И каза: - Господи Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

А Исус му рече:

- Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

Лука 23:33-42

Истина ти казвам.

Днес ще бъдеш с Мен в рая.

Лука 23:42

За малко да изпусне самолета. Вече си мислех, че ще седя сам на реда, когато вдигнах глава и я видях да влачи задъхано две големи чанти по пътеката.

- Мразя да летя! - промърмори, докато се стоварваше на мястото си. - Отлагах качването колкото се можеше по-дълго.

- Още малко и щяхте да го отложите напълно - усмихнах се.

Беше висока, млада, руса, загоряла и бъбрива. Дънките й бяха модерно разпрани на колената. Черните й ботуши се перчеха със сребърни шипове. Очевидно наистина мразеше да лети. И нейният начин да преодолее напрежението бяха приказките.

- Отивам вкъщи, за да видя баща си. Със сигурност ще се учуди на тена ми. Мисли, че съм луда да живея в Калифорния - да стоя неомъжена и така нататък. Имам нов приятел, той е от Ливан. Обаче много пътува, така че се виждаме само през уикендите, което много ми харесва, защото така цялата къща е на мое разположение. Тя не е далеч от плажа и...

Знам как да се държа, когато до мен седи приятна и привлекателна жена. Колкото мога по-скоро разкривам професията и семейното си положение. Това спестява доста неприятности и за двамата.

- Моята съпруга също мрази да лети - вмъквам, докато си поема въздух, - така че разбирам как се чувствате. И тъй като съм пастир, знам един текст в Библията, който можете да прочетете, докато излитаме.

Извадих Библията от куфарчето си и отворих на Псалм 23.

За първи път жената замълча. Господ е пастир мой - зачете тя и после вдигна глава с широка усмивка. "Спомням си го! - възкликна, докато самолетът се издигаше. - Чела съм го като малка."

После продължи да чете. Следващият път, когато погледна към мен, в очите й имаше сълзи.

- Беше толкова отдавна! Много, много отдавна... - разказа ми как е вярвала... някога. Станала християнка като малка, но не си спомняше кога за последен път е била на църква.

Поговорихме за вярата и за повторния шанс. Попитах я мога ли да й задам един въпрос. Можех.

- Вярваш ли в рая?

- Да.

За миг погледна настрани, но после се обърна и отговори уверено:

- Да. Да, ще отида в рая.

- От къде си сигурна?

- От къде съм сигурна, че ще отида в рая? - тя замълча, докато оформи отговора си.

Разбрах какво щеше да ми каже, преди още да го е изрекла. Забелязах познатите признаци. Жената се канеше да ми представи своя "списък". (Всеки човек си има такъв.)

- Ами, като цяло съм добър човек. Не пуша повече от една кутия на ден. Спортувам. В работата разчитат на мен - броеше на пръсти своите постижения. - Освен това накарах приятеля ми да си направи тест за СПИН.

Право в десятката! Това беше нейният списък. Успехите й. Според нейните представи в рая могат да те отведат здравословните навици и безопасният секс. Логиката й бе проста - ако спазва списъка на земята, ще получи място на небето. За да не бъдем твърде сурови към нея, нека ви задам един въпрос. Какво е записано във вашия списък?

Повечето от нас си имаме такъв списък. Приличаме на момичето в самолета. Смятаме, че "като цяло" сме добри. Благопристойни, работливи, обикновени хора. Изготвили сме си цял списък с примери в подкрепа на това.вашият може и да не включва цигарите и тестовете за СПИН. Но все пак имате списък.

Плащам си сметките.

Обичам жена си и децата си.

Ходя на църква.

По-добър съм от Хитлер.

Изобщо като цяло съм добър човек.

Всички си имаме такива списъци. Списъкът има предназначение. Да докаже, че сме добри. Но в него има и един проблем. Никой от нас не е достатъчно добър.

Апостол Павел говори точно за това, когато залага две шашки динамит в третата глава на своето Послание към римляните. Първата е в 10 стих. "Няма праведен нито един." Нито един. Нито ти. Нито аз. Нито който и да е. вторият взрив се намира в 23 стих. "Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога."