110 експортен посредник. който извършва повечето маркетингови функции срещу комисионна.
Лицензирането е традиционна и добре развита форма на трансфер на научни, технически и технологични знания и опит. Чрез него се урежда сложният комплекс от отношения между фирми, създатели и собственици на интелектуални продукти с производствено предназначение, и тези, които желаят да използват тези продукти. Чрез лицензионното споразумение се навлиза по-бързо и по-безпроблемно на
чуждите пазари, като се заобикалят успешно различните форми на протекционизма. Лицензирането е особено изгодно за фирми, които не могат да концентрират необходимия интелектуален и финансов потенциал за осъществяване на фундаментални изследвания, а чрез него си осигуряват достъп до най-добрите постижения на водещите фирми в дадени направления. Като форма на международните икономически отношения, лицензът еволюира от класическа външнотърговска сделка до комплексна операция за производствено сътрудничество. Деловите контакти между контрагентите не се изчерпват само с възмездното използване на лиценза, а все по-често се изграждат и отношения на
производствено коопериране, при което лицензиарът не само предоставя производствени знания, но и съдейства за тяхното внедряване, чрез доставки на технологично оборудване и експертни услуги. Икономическият интерес на лицензиара е продиктуван от възможността да максимизира своите печалби от притежаването на патента, в резултат на следните предпоставки:
• доближаване на производството до пазара на по-евтини и/или по- качествени суровини;
• използване на
по-евтина работна сила;
• доближаване на производството до потребителите;
• трайно настаняване на чужди пазари без износ на капитал.
Ползата за насрещната страна - лицензиата е в това, че разделя с лицензиара отговорността и риска от внедряването на лиценза, тъй като заплаща цялата или част от неговата стойност с дял от продукцията, произведена с предоставените права. От позициите на международния маркетинг, лицензионното споразумение е инструмент за удължаване жизнения цикъл на технологиите и стоките, чрез поетапното им предоставяне на страни с по-ниска степен на икономическо и научно-техническо развитие.
Смесеното предприятие е форма на съвместна дейност за ефективно коопериране на усилията на предприятия от различни страни. То, понякога, е единствената възможна форма за навлизане на чужди пазари, когато национални ограничения забраняват пълната чуждестранна собственост в страната. Мотивите за създаване на съвместни предприятия могат да бъдат различни: съвместно решаване на
технологични задачи; решаване на инвестиционни проблеми; разширяване гамата на произвежданите продукти; разширяване на съществуващите пазарни позиции; разширяване спектъра на не ценовата конкуренция; достъп до високоспециализирана информация и др.
Съвместното предприятие преследва и решава проблема с ефективността на маркетинговата дейност на територията на приемащата страна и извън нея.
111
Тази организационна структура осигурява директен
достъп до чужди пазари, при по-висока степен на маневреност и гъвкавост, в сравнение с другите методи и форми на международен маркетинг - например, износ на стоки и услуги. Това предимство мултиплицира, когато смесеното предприятие е разположено на територията на държава, участваща в
интеграционни общности, защото се създават условия за използване на преференциални режими върху огромна пазарна територия с добре функциониращи дистрибуторски канали.
Търговските компании, в своята пазарна дейност, придобиват собственост върху произведени продукти и организират тяхната реализация на международния пазар. Те предоставят информация на производителите за пазарното търсене и за ценовата конюнктура, с което съдействат за формирането на производствените програми на фирмите – производители.
Директна собственост се
създава в страни, където съществуват благоприятни политически и икономически условия за тази цел. При тази структурна форма, маркетингът става дългосрочна стратегия на фирмата в дадената страна. В повечето случаи, при директната собственост чуждите фирми се ползват с данъчни, митнически и други преференции. Тя създава условия за развитие на местна идентичност на продуктите и услугите.
Основната опасност при директната собственост е свързана с евентуални промени на политическите условия в страната.
Сподели с приятели: