Глава 73 Последните години на Давид

Глава 73

Последните години на Давид

Разгромът на Авесалом не донесе веднага мир на царството. Толкова голяма част от народа се бе присъединила към бунта, че Давид не искаше да се върне в столицата и да заеме отново властта си, без да бъде поканен от племената. В объркването, последвало поражението на Авесалом, не бе подбудено бързо и решително действие за възвръщане на царя и когато най-накрая Юда предприе действия да възстанови Давид на трона, ревността на другите племена се възбуди и последва контрареволюция. Тя обаче бе потушена бързо и мирът се върна в Израил.

Историята на Давид ни дава едно от най-силните свидетелства за опасностите от властта и богатствата, както и от светската чест, които заплашват душата, неща, най-много желани от хората. Малцина са минали през опитност, която е могла да ги приготви да издържат такъв изпит. Момчешкият живот на Давид като овчарче с уроците на смирение, на търпелив труд и нежна грижа за стадата, близостта с природата сред самотните хълмове развиваха таланта му на музикант и поет и насочваха мислите му към Създателя. Продължителната дисциплина на пустинния живот - призоваването да упражнява смелост, сила, търпение и вяра в Бога, бе определена от Господа да го подготви за израилевия трон. Давид се бе радвал на миналите опитности с любовта на Бога и бе богато надарен с Неговия Дух; в историята със Саул, той бе видял крайната безполезност на упованието само на човешка мъдрост. Но въпреки това светският успех и слава така отслабиха Давидовия характер, че той неведнъж бе победен от изкусителя.

Общуването с езическите народи водеше до желание да се следват техните обичаи и разпалваше стремеж към светско величие. Израил трябваше да бъде зачитан като народ на Йехова, но когато гордостта и себеупованието му се надигнаха, израилтяните престанаха да бъдат доволни от това предимство. Бързо се погрижиха за положението си сред другите народи. Този дух не можеше да не призове изкушението. Имайки предвид разширяване на своите победи сред чуждите народи, Давид реши да увеличи армията си, като изиска военна служба от всички, стигнали определена възраст. За тази цел бе необходимо да се направи преброяване на населението, действие, подтикнато от гордостта и амбицията на царя. Преброяването щеше да покаже контраста между слабостта на царството, когато Давид се възкачи на трона и силата и успеха му при неговото управление. То щеше да поощри още повече прекалено голямото себеупование на царя и народа. Писанието казва: “Сатана се подигна против Израиля и подбуди Давида да преброи Израил” (виж 1 Лет. 21 гл.). Успехът на Израил под управлението на Давид се дължеше на Божието благословение, а не на царските способности и на силната му войска. Но увеличаването на военните ресурси на царството щеше да създаде впечатление у околните народи, че Израил се уповава на войските си, а не на силата на Йехова.

Макар да се гордееше с националното си величие, израилевият народ не одобри Давидовия план за толкова голямо увеличение на армията. Предложеното записване предизвика голямо недоволство; затова се смяташе да се използват военни служители вместо свещениците или управителите, които по-рано бяха извършвали преброяването. Целта на начинанието бе в пряко противоречие с принципите на теокрацията. Дори Йоав се възмути, колкото и безскрупулен да се бе показвал до този момент. “Господ дано притури на людете Си стократно повече, отколкото са! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина на война у Израиля? Обаче царската дума надделя над Йоава. И тъй, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.” Преброяването не бе свършило, когато Давид бе осъден за греха си. Изпълнен със самообвинение, той рече: “Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.” На следващата сутрин на Давид донесоха вест от пророк Гад: “Така казва Господ: “Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките израилеви предели.” Сега, прочее - каза пророкът, - виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.”

Царският отговор бе: “Намирам се много натясно; обаче да падна от ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна” (2 Царе 24:14).

Земята бе поразена с мор, който унищожи седемдесет хиляди души от Израил. Бедствието още не бе стигнало до столицата, когато “Давид, като подигна очи, и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим. Тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.” Царят се застъпи пред Бога в полза на Израил: “Не аз ли заповядах да преброят людете? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.”

Преброяването бе предизвикало недоволство сред народа, но самите люде поддържаха същите грехове, които подтикнаха постъпката на Давид. Както чрез Авесаломовия грях Господ наказа Давид, така чрез Давидовия грях наказа израилевите грехове.

Погубващият ангел се спря извън Ерусалим. Той застана на планината Мория, “на гумното на евусеца Орна”. Насочен от пророка, Давид отиде в планината и там изгради олтар на Господа “и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху олтара за всеизгарянето”. “И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля” (1 Лет. 21:26; 2 Царе 24:25).

Мястото, където бе издигнат олтарът, трябваше завинаги да се смята за свято. Орна го предложи на царя като дар. Но царят не склони да приеме. “Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена - каза той, - защото не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил.” И така Давид даде на Орна за земята шестстотин сикли злато по теглилка. Мястото, напомнящо за изградения от Авраам олтар, където той трябваше да принесе в жертва сина си, сега бе осветено от това велико избавление. По-късно то бе избрано за издигане на храма от Соломон.

Още една сянка трябваше да помрачи последните години на Давид. Той бе достигнал седемдесетгодишна възраст. Трудностите и опасностите на ранните му скитания, многобройните му войни, грижите и изкушенията на по-късните му години бяха изцедили извора на неговия живот. Макар че умът му запази яснотата и силата си, старческа слабост и желание за уединение му пречеха да вниква бързо в това, което ставаше в царството, и в самата сянка на трона отново се вдигна бунт. Отново се прояви плодът на Давидовото родителско глезене. Сега трона пожела синът му Адония, “много хубав наглед” в лице и в обноски, но безпринципен и безразсъден. В юношеството си той се бе подчинявал на малко ограничения, защото “баща му никога не беше му досаждал с думите: “Ти защо правиш това?” (виж 3 Царе 1 гл.). Сега синът застана против авторитета на Бога, Който бе определил Соломон за трона. С природните си дарби и религиозния си характер Соломон бе по-добре подготвен от по-стария си брат да стане управител на Израил. Но въпреки че Божият избор бе ясно определен, Адония успя да намери сподвижници. Йоав, макар и виновен за много престъпления, досега бе останал верен на трона. Но се присъедини към заговора срещу Соломон, както и свещеникът Авиатар.

Бунтът назря. Заговорниците се събраха на голямо празненство извън града, за да провъзгласят Адония за цар, когато плановете им бяха осуетени от незабавните действия на няколко верни хора начело със свещеника Садок, пророк Натан и Витсавее - майката на Соломон. Те докладваха на царя за празненството, като му напомниха Божественото наставление Соломон да наследи трона. Давид незабавно абдикира в полза на Соломон, който веднага бе помазан и провъзгласен за цар. Заговорът бе потушен. Главните му подстрекатели си навлякоха смъртно наказание. Животът на Авиатар бе пощаден от уважение към святата му служба и поради бившата му вярност към Давид. Но бе развенчан от службата на първосвещеник, която премина към Садок и неговото потомство. Йоав и Адония бяха пощадени за известно време, но след смъртта на Давид понесоха наказанието за престъплението си. С изпълнението на присъдата върху Давидовия син завърши четирикратното наказание, свидетелстващо за Божието отвращение към греха на бащата.

От самото начало на царуването му един от най-лелеяните планове на Давид бе да издигне храм на Господа. Макар че не му бе позволено да изпълни намерението си, той прояви немалко усърдие и настойчивост за това. Набави изобилно най-скъп материал - злато, сребро, ониксови и различни скъпоценни камъни, мрамор и най-скъпо дърво. Сега тези съкровища трябваше да бъдат поверени в други ръце, защото те трябваше да изградят дом за ковчега - символ на Божието присъствие.

Виждайки, че краят му наближава, царят събра израилевите князе и представители на всички части на царството си, за да им предаде тази поверителна поръчка. Той желаеше да им възложи предсмъртното си завещание и да осигури участието и подкрепата им в голямото дело, което трябваше да се извърши. Поради физическата му слабост не се очакваше той да участва лично в начинанието, но Божието вдъхновение го облада и не с негови ревност и сила можа за последен път да се обърне към людете си. Разкри им желанието си да изгради храма и Господнята заповед това дело да се повери на сина му Соломон. Божественото уверение бе: “Син ти, Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец. И ако постоянства да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му довека. Сега, прочее, пред целия Израил - Господнето общество, и при слушането на нашия Бог, заръчвам ви: пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа, вашия Бог, за да продължавате да владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си завинаги!” (виж 1 Лет. 28, 29 гл.).

Давид бе научил от личен опит колко труден е пътят на човека, отстъпил от Бога. Той бе почувствал осъждането на нарушения закон и бе пожънал плодовете на престъплението си. С цялата си душа бе загрижен, умолявайки израилевите водачи да бъдат верни на Бога и Соломон да се подчинява на Божия закон, като избягва греховете, отслабили бащиния му авторитет, вгорчили живота му и обезславили Бога. Давид знаеше, че забележителните хора са особен прицел на сатанинските измами и за да устои Соломон на изкушенията, които със сигурност щяха да го нападнат на високия му пост, бе нужно смирение на сърцето, постоянно доверие в Бога и непрекъсната бдителност. Обръщайки се към сина си - вече признат като негов наследник на трона, Давид каза: “И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа, защото Господ изпитва всичките сърца и знае всичките помисли на ума. Ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли завинаги. Внимавай сега, защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действай.”

Давид даде на Соломон подробни указания за изграждане на храма, на всичките му отделения и за всичките принадлежности за службата в него така, както му бяха открити чрез Божествено вдъхновение. Соломон бе още млад и неподготвен за тежките отговорности по изграждането на храма и управлението на народа. Давид каза на сина си: “Бъди твърд и насърчен и действай; не бой се, нито се страхувай, защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне...”

Давид отново увеща събранието: “Син ми, Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма. Защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.” Той каза: “Аз, прочее, приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог...” и продължи да изброява материалите, които бе събрал. Нещо повече, той рече: “При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, давам за дома на моя Бог освен всичко, що съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро, а именно три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата... Кой, прочее - попита той събраното множество, донесло доброволните си дарове, - ще направи днес доброволен принос Господу?”*

Събранието откликна с готовност. “Първенците на бащините домове, първенците на израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно; и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо. И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом... Тогава людете се зарадваха, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.”

Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: “Благословен си, Господи, от века и довека - Бог на нашия баща Израил. Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко. Богатствата и славата са от Тебе и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име. Но кой съм аз и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе. Защото сме чужденци пред Тебе и пришелци, както всичките ни бащи. Дните ни на земята са като сянка и трайност няма. Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, иде от Твоята ръка и всичко е Твое. И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата.

С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъстват тук, принасят на Тебе доброволно. Господи, Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това завинаги в сърдечните размишления на людете Си и оправи сърцето им към Себе Си; и дай на сина ми Соломона съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, изявленията Ти и повеленията Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.” Тогава Давид каза на цялото събрание: “Благословете сега Господа, вашия Бог.” И тъй, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, поклониха се Господу и на царя.”

С голямо желание царят бе събрал много материал за изграждане и разкрасяване на храма. Той бе съставил славни химни, които щяха да отекват в дворовете му в следващите години. Сега сърцето му се зарадва в Господа, тъй като началниците на бащините домове и князете в Израил така благородно откликнаха на призива му и донесоха дарби за предстоящото важно дело. И като отдадоха приноса си, бяха склонни да пожертват още. С радост представиха приносите си, давайки от своето притежание за съкровищницата. Почувствал дълбоко собственото си недостойнство да бъде човекът, който да събере материала за Божия дом, Давид бе зарадван от верността, изразена в готовността на благородните в неговото царство да откликнат и с доброволни сърца да посветят съкровищата си на Йехова, отдавайки себе си в служба Нему. Но единствено Бог подбуди това предразположение у народа Си. Той, а не човек трябваше да бъде прославен. Той бе дал на народа богатствата на земята и Неговият Дух подейства, за да пожелаят израилтяните да отдадат скъпоценностите си за храма. Всичко бе на Господа. Ако любовта Му не бе подтикнала сърцата на народа, усилията на царя щяха да бъдат напразни и храмът никога нямаше да бъде издигнат.

Всичко, което човек получава от Божието изобилие, все още принадлежи на Бога. Ценните и красиви неща на земята, които Бог е дал, са поставени в ръцете на хора, за да бъде изпитана дълбочината на любовта им към Него и благодарността им за Неговите добрини. Било съкровища, богатство или знание - всичко трябва да бъде положено като доброволен принос в нозете на Исус, като дарителят каже, както изрече Давид: “Всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе.”

Когато Давид почувства, че смъртта му наближава, сърцето му все още бе изпълнено с грижа за Соломон и за Израилевото царство, чийто успех трябваше така пълно да зависи от верността към техния Цар “и... заръча на сина си Соломона, казвайки: “Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен. Пази заръчванията на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му, заявленията Му..., за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обръщаш; за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: “Ако внимават чадата ти в пътя си да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху израилевия престол” (3 Царе 2:1-4).

“Последните думи” на Давид са записани като песен - една песен на доверие, на възвишен принцип и непомръкваща вяра:

“Давид, Есеевият син, рече;

мъжът, който бе издигнат нависоко,

помазаникът на Бога Яковов

и сладкият израилев псалмопевец, рече:

“Духът на Господа говори чрез мене

и словото Му дойде на езика ми.

Бог израилев рече,

Скалата израилева ми говори:

“Оня, който владее над човеци,

нека бъде праведен,

нека бъде един, който владее със страх от Бога;

и ще бъде като утринната виделина,

когато изгрява слънцето в безоблачна зора

като зеле, що никне из земята

от сиянието, което блясва след дъжд.”

Ако домът ми и да не е такъв пред Бога,

пак Той е направил с мене завет вечен,

нареден във всичко и твърд;

който е всичкото ми спасение

и всичкото ми желание.”

(2 Царе 23:1-5)

Голямо бе Давидовото падение, но дълбоко бе покаянието му, гореща бе неговата любов и силна вярата му. Много му бе простено и затова той възлюби силно (Лука 7:48).

Давидовите псалми преминават през цялата гама от духовни преживявания - от дълбочините на съзнанието за греха и себеосъждането до най-възвишената вяра и близост с Бога. Историята на живота му говори, че грехът може да донесе само срам и гибел, а Божията любов и милост могат да стигнат до най-големите дълбочини, че вярата ще издигне каещата се душа да участва в осиновението на Божиите чада. От всички уверения, които съдържа Господнето слово, това е едно от най-силните свидетелства за верността, справедливостта и заветната милост на Бога.

Човекът “бяга като сянка и не се държи”, а “Словото на нашия Бог ще остане довека”. “Но милостта на Господа е от века и довека върху ония, които Му се боят и правдата Му върху внуците на ония, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват” (Йов 14:2; Исая 40:8; Пс. 103:17, 18).

“...всичко, що прави Бог, ще бъде вечно” (Екл. 3:14).

Славни са обещанията, дадени на Давид и на неговия дом, обещания, които сочат напред към вечните векове и намират съвършеното си изпълнение в Христос. Господ заяви:

“Заклел съм се на слугата си Давида.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Ръката Ми ще го поддържа

и мишцата Ми ще го укрепява.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

А верността Ми и милостта

Ми ще бъдат с него;

И с Моето име ще се издигне рогът му.

Тоже ще туря ръката му над морето

И десницата му над реките.

Той ще извика към Мене: “Отец ми си,

Бог мой и спасителната ми канара.”

При това Аз ще го поставя

в положение на първороден,

по-горе от земните царе.

Вечно ще пазя милостта Си за него.

И заветът Ми ще бъде верен

спрямо него.”

(Пс. 89:3-28)
“Също и потомството му ще направя

да продължава довека

и престолът му като дните на

небето.”

(Пс. 89:29)
“Той ще съди справедливо угнетените между людете,

ще избави чадата на немотните

и ще смаже насилника.

Ще Ти се боят, догде трае слънцето

и догде съществува луната из родове в родове.

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

В неговите дни ще цъфти праведният

и мир ще изобилва, докато трае луната.

Той ще владее от море до море

и от Ефрат до краищата на земята.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Името му ще пребъдва довека;

името му ще се продължава, докато трае слънцето;

и ще се благославят в него човеците;

всичките народи ще го облажават.”

(Пс. 72:4-8, 17)

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” “Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. Ще царува над Якововия дом довека; и царството му не ще има край.” (Исая 9:6; Лука 1:32, 33).