Патриарси и пророци

Забележки

1.

2.

3.

4.

Във Второз. 5:14, 15 намираме особено подчертана тази част от четвъртата заповед, която изисква слугата и слугинята да почиват, и на израилтяните се казва да помнят, че са били роби в египетската земя. Господ казва: “...а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. И помни, че ти беше роб в египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.” В Изх. 5:5 научаваме, че Мойсей и Аарон са станали причина израилтяните “да оставят определените си работи” (“да си починат от определените си работи” - б.пр.).

От тези факти можем да заключим, че съботата е била едно от нещата, които те не са можели да спазват, служейки на Господа в Египет и когато дойдоха с Божията вест (Изх. 4:29-31), Мойсей и Аарон се опитаха да извършат реформа, която само увеличи потисничеството. Това, че израилтяните бяха освободени, за да могат да съблюдават заповедите на Господа, включително и четвъртата, поставя върху тях допълнително задължение да пазят стриктно съботата наред с всичките заповеди. Така във Второз. 24:17, 18 освобождението им от Египет е цитирано като факт, който ги е поставил под особеното задължение да показват милост към вдовици и сираци: “Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог; но да помниш, че ти си бил роб в Египет и че Господ, твоят Бог, те е избавил оттам, затова Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.”

5.

“Първото чудо, показващо автентичността на Мойсеевата мисия, унищожи змиите, които бяха предмет на поклонение у египтяните; с това то доказа, че техните богове нито можеха да помогнат на народа, нито да спасят себе си.”

“Второто чудо бе насочено срещу реката Нил - друг обект, на който отдаваха религиозно почитание. Смятаха тази река за свещена, както индусите смятаха Ганг; и дори рибата във водите й също бе предмет на поклонение. Пиеха водата, покланяйки се с радост, и предполагаха, че във водите има божествена сила, която лекува болести на тялото. Водата на този любим предмет на поклонение бе превърната в кръв и нейните обожествявани риби станаха мърша.”

“Третото чудо имаше за цел да постигне същия резултат - да унищожи вярата в реката като предмет на поклонение. Водите на Нил трябваше да произведат множества жаби, които нахлуха по цялата земя и измъчваха народа. Така чрез силата на истинския Бог техният идол бе осквернен и превърнат в източник за оскверняване за своите поклонници.”

“Чрез четвъртото чудо от серията постоянно увеличаващи се по сила и жестокост язви въшки нападнаха човеци и животни по цялата земя. “Затова нека да се помни - казва Клайг, - че никой не можеше да пристъпи до египетските олтари, ако има на себе си такава нечистота като тези насекоми, и свещениците, за да се опазят от най-малкия риск да се омърсят, носеха само ленено облекло и бръснеха главите и телата си всеки ден*. Само така може да се оцени жестокостта на това чудо - като присъда над египетското идолопоклонство. Докато то траеше, не можеше да се извърши никакъв акт на поклонение. Язвата бе така безжалостна, че самите жреци възкликнаха: “Това е Божи пръст!”

“Петото чудо бе предназначено да унищожи доверието на народа във Веелзевул - “Рибата бог”, почитан като защитник от рояците ненаситни насекоми, които обсаждаха земята главно по времето на кучешките дни. Както се вярваше, насекомите се отстраняваха само по волята на този идол. Чудото, извършено сега от Мойсей, показа неспособността на Веелзевул да стори това и накара народа да потърси от другаде спасение от страхотното, измъчващо го нашествие.”

“Шестото чудо, което унищожи добитъка, но не и този на израилтяните, имаше за цел да унищожи изцяло системата за обожествяване на животни. Тази система, така унизителна и животинска, бе извратила много умове в Египет. Имаше свещени волове, овни, юници, кози и много други, като всички бяха унищожени чрез действието на израилевия Бог. Така с един акт на сила Йехова показа превъзходството Си и унищожи самото съществуване на египетските идоли животни.”

“За особеното предназначение на седмата язва (седмото чудо), казва цитираният по-горе автор, читателят ще получи по-добра представа, като си спомни, че в Египет имаше няколко олтара, върху които се принасяха човешки жертви за омилостивяване на Тифон - “Злото начало”. Тези жертви биваха изгаряни живи и пепелта им събираха специално натоварени свещеници, и я разпръсваха във въздуха. Вярваше се, че по този начин ще се предотврати злото, идващо от всяко място, където е разпръсната частица от тази пепел. По нареждане на Йехова Мойсей взе шепа от пепелта на пещта (която вероятно египтяните по това време често са използвали, за да отблъскват поразяващите ги язви), хвърли я във въздуха, както те бяха свикнали да го правят, и вместо да се предотврати злото, народът на страната бе нападнат от възпаление с гнойни циреи. Нито царят, нито свещениците, нито народът успяха да избегнат това. Така кървавите ритуали на Тифон станаха проклятие за идолопоклонниците и се потвърди върховенството на Йехова, като бе подчертано избавлението на израилтяните.”

“Деветото чудо бе насочено срещу поклонението на Серапис, за когото се смяташе, че предпазва страната от скакалци. Когато тези унищожителни насекоми идваха на облаци върху страната и като проклятие затъмняваха небето, те изяждаха плодовете на полето и зеленината на горите. По заповед на Мойсей тези ужасни насекоми дойдоха и бяха премахнати само след изказана от него молитва. Така бе изявена неспособността на Серапис и идолопоклонниците му бяха научени, че е суета да се доверяват на каквато и да е закрила, освен на Йехова - Бога на Израиля.”

“Осмото и десетото чудо бяха насочени против поклонението на Изида и Озирис, които заедно с реката Нил заемаха първо място** в дългия списък на боговете, на които египтяните се покланяха. Тези идоли първоначално представяха Слънцето и Луната. Вярваше се, че владеят светлината и природните елементи и поклонението на тях под някаква форма властваше у всички древни народи. Чудесата, насочени срещу поклонението на Изида и Озирис, трябва да са впечатлили силно умовете и на израилтяните, и на египтяните. В една страна, където рядко вали дъжд, където атмосферата е винаги спокойна и светлината на небесните тела - непомрачена, какъв ужас представляваше описаната в еврейската история природна стихия по време на дългия период - три дни и три нощи, когато падна гъст мрак като смъртно покривало върху цялата земя! Господ на Силите призова природата, за да провъзгласи, че Той е истински Бог. Богът на Израил потвърди Своето върховенство и приложи силата Си да премахне идолите и идолопоклонството и да освободи Авраамовите потомци от земята на робството им.”

“По такъв начин, чрез чудесата Си, Всемогъщият разкри Себе Си като истински Бог. Според могъществото на силата Си използва такива средства, които бяха вярно насочени да унищожат различните форми на идолопоклонство, съществуващи в Египет. Единадесетото и последно чудо бе присъда, която трябваше да покаже на всички умове, че Йехова е Бог, Който извършва съдба над земята.”