Педагогическата диагностика като елемент от емпиричните ...
Ангел
Славчев (13)
NbNrnP−
=
*
100
, където n е общият брой ученици, N
r
–
броят ученици от двете групи,
решили задачата, N
b
– броят ученици от двете групи, решавали задачата. Ако задачите са с избираем отговор, то е удачно да се използва следната формула:
(14)
NbmNfNrP1
*
100
−
−
=
,
където Nr е броят ученици от двете групи, вярно решили задачата, N
f
– броят ученици от двете групи, грешно решили задачата, m – броят на вариантите на отговорите, а N
b
– броят ученици от двете групи, решавали задачата.
Приема се, че 15 % < P < 85 %. Ако полученият коефициент не е в тези граници, то задачата следва да се смени или да се промени текстът й. Получените стойности на Р не винаги дават ясна представа за това коя от задачите е по-трудна за учениците и коя не. За установяване на това може да се използва следната процедура:
Означаваме с
х броят на учениците, правилно решили първата задача и неправилно втората, а с у – обратното, т.е.
броят на тези, които са решили вярно втората и грешно първата. Проверяващата величина е
(15)
Критичната стойност е 3,84 (в случая има две степени на свобода и приемаме вероятност за грешка 5 %). Ако получим число, по-голямо или равно на 3,84, то
може да се смята, че двете задачи са наистина с различна трудност за учениците, независимо от разликата в коефициента на трудност.
Сподели с приятели: