ОБУЧЕНИЕ ПО МИНИБАСКЕТБОЛ В НЕМСКАТА

329 3. Да се търси популяризация на този спорт в по-ранна възраст.
Федерацията по баскетбол в Германия е създала програма, според чиито указания децата се обучават по минибаскетбол в продължение на шест години [1]. По своята същност обучението по минибаскетбол дава разностранна физическа и техническа подготовка с център координационната област. Тя е единство от възпитание и психично и социално обучение със средствата на разнообразни игрови форми. Осъществява се под ръководството на преподавател (учител, у когото липсва агресия.
Той е позитивно настроение компетентен и точен [2]. Тази програма е разделена натри етапа етап Когато децата са между 6 и 8 години, минибаскетболът може да бъде разбран само като общ игрови урок за баскетбола. Антро- пометричните данни не предполагат да се достигнат изискванията за добре овладени технически похвати от баскетболната игра. Боравенето с топката в основните техники като дрибъл, подаване и стрелба, е в голяма степен целта, която може да се очаква, чене всички деца ще успеят да овладеят.
В тази възраст се избягва аналитичното преподаване на основните положения в баскетбола, като се предлагат двигателни упражнения под формата на игри с бягане, хващане и хвърляне, със скачане и др. Игровите форми са подбрани така, чеда могат да гарантират най-важното - подтикване на децата към двигателна активности търсене наедно всеобщо начално обучение, насочено към улавяне идеята на играта и запознаване справилата. През този етап, например, децата се запознават с факта, че баскетбол се играе в два противоположни отбора и всеки играч е и нападатели защитник етап годишните деца се учат да играят баскетбол поправилата. Интензивното движение развива допълнително спортната форма. Основните техники се изучават първоначално в най-общата, а по- късно в по-детайлна форма. Децата се учат да играят задружно като дриблират,
подават, стрелят, защитават, а учителят трябва да им представи всички тези действия в една обща форма, за да могат да събират опит за многообразните игрови ситуации, характерни за баскетболната игра. Стрелбата с крачка, например, имайки предвид техниката им в тази възраст, вече не е никакъв проблем. Тук разликата се наблюдава в процента на попаденията. Същото важи и за стрелбата от позиция, която не би трябвало да е отдалечена повече от 2­3 метра спрямо коша, за да не развият поради липсата насила, една грешна техника на стрелба, която по-късно би било

трудно да се коригира. През този период се акцентира именно върху сътрудничеството на детето с останалите играчи. Важно в тази връзка е и изучаването на основните правила в отборната игра, като особено внимание се обръщана доверието между съотборниците те. то да е сигурно,
че след като е подало топката, отново ще я получи.
През третия етап (годишни) децата се обучават да играят баскетбол, извършвайки по-малко нарушения направилата и по-малко технически грешки. Чрез интензивно натоварване по времена тренировка се стабилизира развитата в предишните години спортна кондиция. Техниката все повече се подобрява, както и нейното приложение в играта.
През този етап децата се упражняват да поемат организационни задачи и са в състояние да отговарят самостоятелно засвоите решения. Основно средство за обучение е ситуацията 1 на 1, като за играчите от психическа гледна точка е важна тази смяна ­ от защита в нападение и обратно.
Постепенно те ще разберат и научат кога да сменят ръцете при водене на топката, посоката или скоростта на придвижване, кога е по-добре да подадат, вместо да дриблират и кога е по-добре да стрелят и как. Съвкупността от тези умения се нарича способност за оценка на игровата ситуация и вземане на решение и в началните етапи на обучение е причина децата да допускат множество грешки. В нападение вече се търси един тактически синхрон между двама или трима нападатели Целите, които си поставя началното обучение по минибаскетбол,
са от една страна двигателни и биологични, а от друга ­ психични и социални. Към двигателните спадат развитието на двигателния и опорния апарат, работа за качествата сила, бързина, издръжливост, гъвкавости сръчност. Правилното практикуване на играта допринася за общото физическо натоварване на играчите, за развитието на здравословния навик да се спортува, а също и за изграждане на навици, свързани със спорта за правилно хранене, хигиена и грижа за себе си. Така характерните за баскетболната игра естественост, свързаности свобода на движенията спомагат развитието на централната нервна система на младия човек. Тези движения провокират предугаждане и прецизност на реакциите.
В групата на психичните и социални цели, които се постигат със средствата на обучението по минибаскетбол, са мотивация, отговорност,
самоувереност, представа за себе си и самоконтрол, зачитане направилата, работа в екип, умение да се състезаваш. Мотивацията според програмата се постига чрез разнообразни игрови форми (по-малко упражнения

през първия период на обучение, чрез радостта, забавлението от играта,
като по-често се използва похвала, а ако се налага критика ­ тя да е съществена, в творчески дух, като е много важно да се акцентира върху приноса на всеки един от участниците. В тази възраст от особено значение е предоставянето на възможност на децата да опитат отново ида поправят грешката си.
Освен от ежедневните си взаимоотношения с другите, чрез мини- баскетбола те разбират колко е важно сътрудничеството и работата в екип, тъй като им става ясно, че един състезател не може да спечели мач.
Тук е и мястото на преподавателя, който трябва да организира заниманията така, чеда окуражава сътрудничеството между учениците. Разпознаването направилата, спазването им, научаването функцията на рефера и неговите жестове, от своя страна, водят до изграждане на колектива по специфичен начин, в него всички са равнопоставени, приемат и признават роли, и в същото време всеки се учи да поема отговорност. При усвояването на определени технически похвати или тактически действия много често срещат трудности. Недовършване на започнатото или въобще отказване от заучаването им са двете най-чести последствия от липсата на отговорност. Чрез изпълняването на задължения, произтичащи от играта, получават възпитание, което ще им бъде от практическа полза за бъдещето им като възрастни.
Според немската система за обучение по минибаскетбол играта провокира интелигентността на практикуващите я. Знанията, които получават, възприятията, реакциите, концентрацията на вниманието, креативност- таи игровите способности, са нейните компоненти. Интелигентността се развива чрез получаване представата за собствените и тези на противника движения, чрез усвояване на основните тактически елементи, чрез оценяване на правилните и неправилните отигравания на определени игрови ситуации.
Наличието на самоувереност у младите хора е много важно за тяхното възпитание не само като бъдещи баскетболисти, но и като личности.
Самоувереността е вярата в собствените възможности, реалното усещане както за трудностите, така и увереността, свързана с постигането на желания резултат. Благодарение на минибаскетбола обучаваните могат да подобрят своята самоувереност, тъй като играта създава ситуации, които развиват техните психически устои. Такива са разпознаването на силните и слабите както от собствения отбор, така и от противниковия, понасянето на

успеха или неуспеха и др. Резултатът от играта в тази възраст не е толкова важен, при загубата или победата се търси най-вече усещането за контрол.
В тази връзка се отбелязва мястото на преподавателя, който трябва да прилага обективност при коментара на дадена ситуация, да я анализира градивно ида оценява изявата на децата на базата на предварително ясно определени критерии.
Общата оценка на децата за себе си във възрастта от 6 до 10 години е много променлива. Понякога изцяло се базира върху успех или неуспех във важна за тях област, те. самооценката се определя от отношението между претенциите и успехите им. Ето защо чрез минибаскетбола може да се укрепва тяхната самоувереност, което ще ги предпази от кризи в преживяванията им в бъдеще.
Съдържанието на обучението по минибаскетбол в началната училищна възраст се подразделяна игри с топка, игри без топка, упражнения с топка, упражнения без топка Игрите с топка изграждат основната част от това съдържание. В
началното обучение игрите без топка и игрите с топка трябва да заемат около 75% от времето, а през втория и третия етап ­ да отнеме не повече от 65%. Игрите без топка в началото на баскетболното занимание са много подходящи за насочено разгряване. Те въздействат функционално върху организма и дават възможност заедно интензивно и координирано обучение на децата. Такива игри са Квадратна щафета, Черно или червено, Щафетата на махалото, Улавяне, Улови опашчиците” децата получават по една опашчица (лента или въже за скачане, която се закача отзад на гащетата. Всеки се опитва да открадне възможно най- много опашчици, като същевременно пази своите, без да ги държи с ръка. Видно е, че по своето съдържание, тази игра съвпада със съдържанието на играта “Опашчици”, включена в часовете по физическо възпитание и спорт в началната степенна българското училище. Разликата е, че в немската система има вариант на тази игра, насочен към обучението по минибаскетбол. Този вариант е с топка и предоставя възможност на децата под формата наигра да се учат да сменят водещата ръка, да сменят ритъма и темпото на придвижване. Ето и варианта на играта на всеки от участващите се дава по една лента, късо въженце или воал. Единият край се закрепва отзад на кръста или анцуга, а другият виси свободно.
Всички са с топки. Избира се водещи при сигнална учителя, той трябва да се опита да откъсне колкото може повече опашки от другите, като се

придвижва с дрибъл. А те, стремейки се да се предпазят, дриблират, променяйки посоката, скоростта, водещата ръка и т.н. Ролите се сменят след предварително определено време. Победител е този, който успее да откъсне най-много опашки.
В немската система на обучение по минибаскетбол са широко застъпени игрите с топка. И докато през първия период на обучение се използват така наречените малки игрите. чрез които се упражняват основни техники или приспособяване към определени ситуации, през втория и третия те се заменят с други, в които е включена основната мисъл за играта.
Те изискват спазването на баскетболните правила при използването на техническите похвати и отговарят по своето съдържание на познатите ни спортно-подготвителни игри. Игрите с топка развиват ловенето и подаването, дрибъла, стрелбата от позиция, техниката на спирането, а от тактическите действия ­ движението в нападение. За да се подпомогне ловкостта с топката ида се увеличи мотивацията, почти всички примерни игри (с изключение на тези, които включват дрибъл) биха могли да бъдат изпълнявани като баскетболната топка се замени с друга, например медицинска.
Игрите с топка се подразделят на:
А) игри с дрибъл Хвани партньора, “Автоскутер”, “Дръвчета,
сменете се, Огън ­ вода ­ въздух”,“Игра за поздрав- децата се придвижват свободно с дрибъл, сменяйки лява и дясна ръка, и при среща с друг, подават свободната си ръка и се поздравяват по име. Всички съиграчи трябва да бъдат поздравени (варианти преди поздрава, на разстояние м помежду си, срещащите се разменят топките си по предварително определен начин след поздрава децата, които са се поздравили, продължават известно време да дриблират, хванати за ръце, докато не срещнат друг непоздравен съиграч).
Б) игри с ловене и подаване Билярд ­ децата се нареждат в кръг и чрез преброяване се разделят на два отбора. По един играч от двата отбора застава с топка в средата на кръга, като са с гръб един към друг.
При сигнал започват да подават по предварително уточнен начин по посока на часовниковата стрелка. Победител е този отбор, който не изпусне топката и направи пълен кръг за по-кратко време (вариант за определено време кой отбор ще направи повече подавания).
В) игри със стрелба от позиция Водач, Тур де Франс”, Рулетка преподавателят избира позиция, от която участниците ще обстрелват коша.

Преди стрелбата на всеки, останалите залагат дали ще успее да вкара или не. Който смята, че няма да реализира, стои на крайната линия, а който мисли, че ще вкара, прави крачка напред. Който не познае, трябва да дриблира (спринтира) до другата крайна линия на игрището. Който не вкара ­ също. Всеки има право на една стрелба.
Г) игри със защита Квачка и лешояд “, Открадване на топки”,
”Подреждане”, Селянин и лисица, Пренасяне на стока, Черният човек ­ предварително се очертават две линии, успоредни на централната на баскетболното игрище, а затвореното между тях поле оформя територията на черния човек. Всички деца са с топки и са заели баскетболен стоеж на една от крайните линии. Едно дете, също с топка, е черният човек и е заело позиция около централната линия. След като извика:
“Кой се страхува от черния човек, учениците отговарят Никой и всички тръгват с дрибъл, като се опитват да преодолеят зоната, в която е
“черният човек. Неговата цел е да улови или докосне преминаващите деца, за да има помощници при следващото изиграване (варианти учениците могат да преминават на групи край черния човек за увеличаване на натоварването в преодоляваната зона могат да бъдат разположени 3-
4 водещи и вместо с топка, черният човек може да бъде без топка).
Д) игри за групова тактика Баскетбол с вратари, Трима на трима с помощник, Трима на трима на трима ­ това е познатата ни играна три отбора, състоящ се от по трима състезатели, като всеки отбор играе последователно в защита и нападение.
Упражненията без топка изграждат само един незначителен дял от минибаскетбола. Вмъкването на упражнения с топка е необходимо, за да се даде възможност за изучаването и коригирането на основните технически похвати. Упражненията с проста структура помагат на учениците да се концентрират по-добре върху целта и съдържанието на похвата или действието. Сложните упражнения от своя страна ги принуждават да отдадат част от силите си за приспособяване към структурата за сметка на съсредоточаването върху важните аспекти. В ранната възраст преобладават упражнения за начално разучаване и обучение, а в по-малка степен ­ за затвърждаване и усъвършенстване. Подборът на упражненията според съдържанието на определено занятие е много важен. Това занятие, което е съставено от удачни, добре композирани упражнения, носи по-голяма полза на обучаваните, отколкото такова, което е не отговаряна целта и задачите му. За да се повиши вероятността децата да се съсредоточат

върху изискванията ида работят ползотворно, е необходимо преподавателят да обясни накратко какви са целите на упражнението и какво точно очаква от тях по времена изпълнението му. Ако целите са привлекателни и постижимите ще се стараят повече. За да се избегне отегчаването име нужно тези обяснения да бъдат кратки и ясни. Във всички етапи на обучението по минибаскетбол е важно децата по времена занятията да се забавляват, докато усвояват правилата, техниката и тактиката на играта.
Но т.нар. приятни упражнения набива да бъдат неорганизирани, хаотични и безполезни, а по един приятен и без напрежение начин, да изискват определена цел за постигане и определено ниво за изява. Това прави забавните упражнения много удачни за работа с децата, тъй като при тях те се обучават по един приятен начини в същото време постигат определена цел, правила и работят по определено съдържание, необходимо за тяхното развитие. По своя емоционален заряди положително психическо въздействие такива са упражненията без топка Третият ритъм, Възпрепятстване на сблъсъка и Борба със стъпала ( двама противникови състезатели се опитват да се настъпят или да се докоснат по раменете, като варианта на играта предлага играещите да хванат с ръце прасците си).
Упражненията с топка поправило се посрещат по-добре от тези без топка, тъй като тя е един невероятен дразнител за децата. Въпреки това във възрастта между 6 и 10 години не бива да се прекалява с еднотипните, дългите и монотонни упражнения, тъй като те водят до спадане на концентрацията и мотивираността им. Ето защо е необходимо преподавателят да използва голям арсенал от разнообразни упражнения, а също така ида умее да променя структурата или целта, а защо не и двете заедно. Към така наречените забавни упражнения с топка за обучение в дрибъл се причисляват Нежен дрибъл, Дрибъл по двойки и Дрибъл с две топки (опит да се прави всичко изучено до този момент вместо седна, с две топки. Голямо е разнообразието на игри и упражнения, подходящи за обучението в ловене и подаване. Една част от тях спомагат развитието на двигателните качества и най-вече бързина и ловкост, които са основни за минибаскетбола (Външен и вътрешен кръг, Голямо внимание, Игра с две топки и дра друга част разнообразяват заниманията на обучаваните и затвърдяват усвоените вече технически похвати (Ставане и улавяне, Пас през уличката, Подаване и бягане “ и др.).
С настоящия най-общ анализ направихме опит да разгледаме характерните черти на обучението по минибаскетбол в немската система

по физическо възпитание и спорт. Предвид значението на играта и произтичащите от нея двигателни и биологични, психични и социални задачи, бихме могли да кажем, че от гледна точка на физическото и психическото им развитие, е подходяща за деца в по-ранна училищна възраст,
като е необходимо те да се обучават със средствата на упражнения без и със топка, а също така и на игри с топка и без топка.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: