Педагогика и методика научна конференция
Изтегляне 3.99 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- В този смисъл основната цел на разработката е по посока очерта- ване на взаимодействието на познавателното и оценъчното отноше
| ния образователен процес. На предни позиции излизат хуманистичните идеи за личностно развитие, които стават основа за разработването на концепцията за обучение/ учене, ориентирано към учащия, представено в различните му варианти активно, интерактивно и т. н. обучение/учене. Този подход фокусира вниманието на ученика като субект на учебно-възпитателния процес със своите права, задължения, отговорности. Активното обучение/учене се явява алтернатива на традиционния тип обучение,при което учителят изпълнява ролята на източник на знания и носи цялата отговорност за резултатите (постиженията) на учениците, а ученикът е изпълнителна решенията на учителя. Активното учене се възприема като процес, стимулиращ вътрешната мотивация за учене на учащите. Това предполага преосмисляне на информацията, развитие на стратегии и техники за учене, формиране на критично мислене, на нагласи и ценности, свързани с непрекъснатото повишаване на компетентността и личностната израстване на учениците. Разгръщането на познавателната енергия на учениците, в контекста на новите промени, изисква съзнателно пренасочване на тяхната дейност. В този смисъл рефлексивното поведение, свързано с овладяване на подходи за непрекъснато самоусъвършенстване, служи за основа при формиране на оценъчно отношение към действителността. 48 В този смисъл основната цел на разработката е по посока очерта- ване на взаимодействието на познавателното и оценъчното отноше- ние на учениците към изучаваните явления и процеси. Учебният процес по своята същност е познавателен процес, практически реализиращ се в системата от дейности, насочени към изучаване същността на обектите на познание, разкриване на многообразните им връзки, на причините за тяхното възникване и тенденциите в развитието им. В този смисъл Л. Десев определя учебната дейност като специфична система от умствени и практически действия за изграждане, уточняване и усъвършенстване на представи, понятия, мисли, умения, навици, начини за работа и психически механизми на прилагането им, за решаването на специални учебни задачи, при което се развиват способностите и цялостната личностна ученика (Десев, 1993, 41). Това определение обосновава обвързаността и съподчинеността на познавателното и оценъчното отношение на ученика към изучаваните явления. Защото учейки, или осъществявайки учебната дейност, ученикът разкрива за себе си същността на явлението или процеса, която изучавано едновременно с това той характеризира и оценява ценността на това явление. Входа на формиране на учебната дейност ученикът започва да преоткрива себе си, а това му помага да открива същността и ценността на живота и явленията в него. Пълноценната му проява започва да придобива целенасочен характер, което е предпоставка за формиране на оценъчно отношение. Познавателният процес, в това число и учебния процес, не може да има само чисто познавателни цели. Той трябва да се разглежда като единство от познавателно и оценъчно отношение към изучаваните обекти. Тази позиция се основавана факта, че в своята познавателна дейност личността съзнателно и целево разкрива същността на познанието, като по този начин формира оценъчно отношение към знанията. Както отбелязват А. Коршунов и В. Шапавалов познанието винаги има ценно-оценъ- чен характер (Коршунов, Шаповалов, 1984, 73). Изтегляне 3.99 Mb. Сподели с приятели:
|