Вследствие на различни причини от езикови неезиков характер, в установяването на правоговорните норми превес взема североизточнобъл- гарският произносителен тип.
Съвременните български правоговорни норми имат наддиалектен характери за книжовно се
приема това произношение, което е освободено от каквито ида е диалектни особености и окраски, в това число и североизточни (Тилков,
Бояджиев, В СБКЕ се различават “
задължителни (императивни) и
допълни-телни (вариативни) правоговорни норми. Задължителни са тези норми,
отклоненията от които се оценяват като грешка. Такива норми не допускат варианти. За разлика от задължителните допълнителните правоговорни норми не са строго
установени и допускат варианти, които стилистично се различават помежду си (вж. по-подр. Бояджиев и др., Правоговорните норми са с различен произход. Реализацията на едни от тях се свързва със структурата на българския език. Такива са например нормите за изговор на ударените и неударените гласни.
При други правоговорни норми определящо значение за стабилността име реално съществуващият изговор в практиката, който се използва в цялата езикова територия.
Върху устойчивостта на ортоепичнити норми влияят
устните изяви в телевизията, радиото, театъра. Едновременно с това теса предмети цел на обучението по български език в училище.
Сподели с приятели: