Педагогика и методика научна конференция
Изговор на неударените гласни
Изтегляне 3.99 Mb. Pdf просмотр
|
| 2.1. Изговор на неударените гласни Шестте български гласни а, ъ, о, у, е, и имат характерни учленителни и акустични характеристики. В зависимост от тях се обособяват групите на широките гласни а, о, е и на тесните ъ, у, и. Когато широките гласни са неударени, се променят в посока към тесните а към ъ, о към [у], [е] към и. Тази промяна се нарича редукция. “Като причина за редукцията на гласните се сочи, от една страна ударението неговия силен (динамичен характер) в българския език, и, от друга, възможността за фонологична неутрализация на признака компактност. (Тилков, Бояджиев, 1977:199) Редукцията се проявява по принципа на прогресивното затихване. Когато една гласна е по-близо до ударението, редукцията е по-слаба. Колкото вокалът е по-далеко от ударението, толкова редукцията е по-силна. Най-податливи на редуктивни промени са гласните а, ъ За книжовно се смята следното произношение на гласните: 121 гласните фонеми а, ъ във втора предударена и следударена срички се изговарят по-силно редуцирано като звук, в който произношението е между редуцирано а и изяснено ъ и който условно при фонетична транскрипция се отбелязва с [ѕ], напр.: [тѕр‰тҐр]. Това се отнася и за изговора на гласната фонема ъ в същата позиция. В разговорния стил като краен резултат се стига и до пълно сливане по изговор на [а] с ъ (Тилков, Бояджиев, 1977:200).; промените, които се извършват с неударената гласна оса изразени в по-слаба степен в сравнение с гласна а. В зависимост от положението спрямо ударението е възможно при изговор да се получи полуредук- ция н в първа предударена сричка, а във втора предударена и в след- ударени срички изговорът на о се изравнява с изговора на гласната у в първа предударена сричка, като се произнася в редуциран вид о. Ако гласната о е в обкръжение на лабиални и веларни съгласни, редукцията е по-силна, напр.: [бобулечка] Според книжовното произношение гласна о извън ударението трябва да се изговаря леко променена не със свойствения й широк изговор под ударение (Тилков, Бояджиев, 1977:200). При изговор налични имена, които завършват на ьо, йо и се използват като подлози и обръщения, правилни са само форми с о, а не с у, както е в североизточните диалекти. В тези случаи обаче правоговорната норма не е последователна, тъй като става дума за собствени имена. Редукцията на гласната о не се отразява при писане. Когато о е представка, се чува като у в разговорния стил. Затова правоговорно са узаконени дублетни форми като омесват и умесвам, овържа и увържа и др. Има случаи, в които о и у са различни представки и разграничават смислово две думи напр. оказвам указвам, опадам упадам, омалявам умалявам и др. В тези думи изговорът на представките не трябва да съвпада неударената гласна у има по-голяма стабилност в”поведението” си. С изключение на случая, когато е в първа предударена позиция и се изравнява по гласеж с о, във всички останали позиции запазва непроменено учленението си у. В съчетание с гласна а неударената гласна [у] се консонантизира, напр.: пауза. В произносителен план това явление се изразява в скъсяване на изговора на гласната гласната е като експонент на граматични морфеми в сравнение с всички останали вокали носи по-голям функционален товар. Поради тази причина не се уеднаквява или слива със съответната й тясна гласна. Затова книжовната правоговорна норма не приема редуциран изговор на гласна е като и, напр.: [дите]. Вокалът е трябва да се изговаря ясно и отчетливо. Колебания в изговора нае се забелязват в думи от чужд произходи след шушкави съгласни, чийто морфемен състав не е ясен заговорещия. Тогава есе заменя си [винтилатор] вм. вентилатор. Често при изговор могат да се сгрешат представките -пре и -при, напр.: прелитам /от север и прилитам над морето, пренасям вещите си и принасям полза някому, преписвам нещо написано и приписвам някакви качества на някого и др. В тези двойки думи представките -пре и -при имат смисло- различителна стойност, която трябва да се осмисли чрез подходящи упражнения неударената гласна фонема и обикновено не променя фонетичните си характеристики при изговор. В някои случаи може да се съкрати, което води до консонантизи- ране в позиция след друга гласна, напр.: твой вм. твои. Когато тесните гласни и, ъ, у са неударени, при изговор те се променят към съответните широки и се сближават с техните неударени варианти: [ъ] [ѕ] или [‰]; унили о и и. Най-силно този процес е изразен при гласната ъ. Разширеният изговор на тесните гласни е значително по- слабоизразен, отколкото редуцирането на широките гласни. Силното разширяване на тесните гласни е в противоречие с книжовните правоговорни норми. Редукцията стои в основата и на правоговорни нарушения, свързани с взаимна замяна на неударени широки и тесни гласни, напр.: служебен [сложебен], увереност [овереност], причина [пречина] и др. Освен качествена редукция в източните говори се наблюдава и количествена редукция. Тя се проявява в съкращаването и изчезването на някои гласни. Това явление е широкоразпространено в източната езикова територия, тъй като в много форми гласна е след друга гласна се редуцира в й, лудей вм. лудее (Бояджиев и др., Направеният синтезиран обзор за нормите при изговора на неударените гласни ни дава основание да обобщим, че фонетичните явления редукция потъмняване и разширяване на широки и тесни неударени гласни следва да се осъзнаят от децата в начална училищна възраст по практически път. В обучението по правоговорна годишните трябва да се предвидят достатъчно упражнения, с които некнижовният, силно редуциран изговор на широките гласни и ненормативният силно разширен изговор на тесните вокали да бъдат коригирани в посока към книжовния фонетичен вариант. |