Педагогика и методика научна конференция
Изтегляне 3.99 Mb. Pdf просмотр
|
| ране на знанията Тук въпросите са по-общи; насочват вниманието на децата към същността на изучените езикови и комуникативноречеви явления, към разкриването на техните взаимовръзки и систематизирането им. От изключително значение са изводите за целесъобразно опериране с лингвистичните категории в контекста на комуникация. Затова е задължително да се ангажира речевата практика на учениците, като се следва естествената логика на процеса за обобщение и систематизиране от наблюдение и оценка на отделни факти към тяхното теоретично обяснение и систематизиране (Колева, и др. 2000, с. Ще илюстрираме казаното чрез конкретен пример по повод на обобщителната тема по български език Видове текст по цел на създаване” в IV клас (вж.: Москов, Бановска 1993, с. 139). Център на детската познавателна дейност в урока е следната комуникативноречева задача: “Предмет на общуване могат да бъдат и. врабчетата Учениците от I-ва група имаха предварителна задача да научат подробности за живота на врабчетата от учебник или енциклопедия. С помощта на направените работни бележките ще съставят и запишат кратък текст за врабчето като непрелетна птица. Ще включим текста във вестника на класа, за да могат всички деца да научат нещо ново и полезно Учениците от II-ра група имаха предварителна задача да обмислят весела случка с герои врабец, врабка и врабчета. Те ще запишат кратък текст, така чеда разсмеят, а ида поучат съучениците си. И този текст ще поместим във вестника на класа, в рубриката Детско творчество Учениците от та група имаха задача да наблюдават как врабчетата летят, подскачат, кълват. Те ще си представят, че разговарят в парка със свой приятел за врабчетата. Какво ще каже всеки от събеседниците Децата от та група ще съставят кратък устен разговор по двама (по чин).” В условията на евристична беседа създадената от четвъртокласниците речева продукция се превръща в обектна наблюдение, съпоставка на трите текста (научен, художествен, разговорени диференциране на техните съществени признаци, обусловени от различните комуникативни цели, с които са продуцирани, от различните сфери на тяхното функцио- ниране. Методическата ефективност на беседата за обобщение и систематизиране на знанията се повишава, когато тя се съчетае с наблюдението на обобщаващи таблици или съставянето имот децата по самостоятелен път. Така учениците не само си припомнят по-рано усвоени базисни лингвистични и комуникативноречеви знания, но и се учат да групират, да систематизират разнороден материал по общ признак. Мисленето се насочва от конкретното към абстрактното развиват се умения за сравнение, анализ, синтез, обобщаване и пр. Резултатите от опитната работа показват, че когнитивните възможности на учениците от III и IV клас позволяват децата предварително сами да обмислят основните въпроси, върху които ще се съсредоточи беседата за обобщаване на знанията, а входа на тази беседа да си водят работни бележки в тетрадките, чрез които да диференцират основна информация, нужна за живото им общуване. Ще посочим конкретен пример във връзка с обобщителен урок на тема Числително име в IV клас (вж.: Москов, Бановска 1993, Трудейки се в екипи, четвъртокласниците предварително обмислят план, по който да работят по времена предстоящия обобщителен урок. Предложените от екипите варианти се обсъждат в класа и с помощта на учителя се съставя общ план: Числително име (обобщение) 1. Кои думи се наричат числителни имена. Какви видове числителни имена познаваме? 116 3. Какво знаем за рода и числото на числителните имена. Как членуваме числителните имена. Какво знаем за правописа на числителните имена? В условията на обобщителната беседа, правейки справка с поместените в учебника теоретични сведения, с правописни и правоговорни речници, учениците систематизират в тетрадките си информация, стойностна за автентичната им речева практика. При обобщителната беседа е рационално учителят да поощрява децата да аргументират отговорите си, позовавайки сена предварително извършена проучвателска дейност на достъпна за възрастта им научна литература. А това на свой ред е предпоставка за формиране на способи за конструктивна самостоятелна работа с учебници, учебни пособия, лингвистични речници и пр. Като илюстрация ще посочим такъв пример. Във връзка с урока за обобщение и систематизиране на знанията по повод на темата Видове текст по цел на създаване в IV клас (вж.: Москов, Бановска 1993, на учениците се поставят предварително задачи по групи: “За да обобщим най-важното, което знаем и трябва да запомним за научния текст, ще изпълните следните задачи Учениците от I-ва група ще намерят научен текст, поместен в учебниците по математика, родинознание, музика (по избор Децата от II-ра група ще се запознаят с такъв текст от детски енциклопедии Учениците от та група ще подберат текст-речникова статия. По времена предстоящия обобщителен урок ще ни запознаете с избраните от вас текстове и ще докажете, чете са научни по цел на създаване.” Изтегляне 3.99 Mb. Сподели с приятели:
|