LANGUAGE (PRIMARY SCHOOL)

118
РЕДУКЦИЯТА В РЕЧТА НА
УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС
Даниела Йорданова
I. Актуалност на проблема
В статията се отделя внимание на проблем, който обикновено не се забелязва в говорната изява на комуникаторите. Става дума за редукцията като фонетично явление, което има различна рефлексия в говора на българите от западните и източните езикови територии.
Съвременната устна реч има многобройни изговорни прояви, които не затрудняват разбирането в процеса на комуникация. Някои от изговор- ните варианти обаче са с ярко изразена диалектна принадлежност. В тези случаи книжовното произношение е нарушено. Типична диалектна особеност, която не се възприема като правоговорна норма в книжовния език, е ненормативната редукция на неударените гласни. Тя е характерна за източнобългарските говори.
Основата за нормативното общуване между индивидите в обществото се поставя в ранна детска възраст. Речевото поведение на децата в ежедневното им общуване е индикатор за равнището на овладяното до този момент книжовно произношение. До постъпването сив училище децата подражателно усвояват правоговорни модели, подадени от семейството и социалната среда, в която израстват. Училището съзнателно, диференцирано и организирано трябва да въздейства върху правоговорната култура на постъпващите за обучение.
Съвременното обучение по правоговор в 1 ­ 4 клас е с практическа насоченост. Стандартът за правоговорна компетентност на учениците в края на началната образователна степен се свързва с изискването ученикът да владее основни норми на книжовния изговор (вж. ДВ, бр. 48). Този стандарт би могъл да бъде постигнат във възможна начална степен, ако учителят не разчита само на придобития езиков опитна децата до постъпването им в училище и на предложения информационен минимум по правоговор в учебниците по български език от първи до четвърти клас.

Без да коментираме учебното съдържание в това изложение, ще отбележим, че усвояването на правоговорните норми и правилата, които установяват единно книжовно произношение, остават встрани от вниманието на педагозите. Освен това при диагностициране равнището на устната речна първокласниците в началото на учебната година не се обръща внимание на овладените правоговорни умения на децата до този момент. Не се отчитат типичните и индивидуалните правоговорни грешки, които те допускат в речта си.
Прегледът на българската методическа литература по въпроса,
както и наблюденията ни в учебната практика показват, че грижата на учителите е насочена приоритетно към формиране на правописна грамотност. Налага се мнението, че за да се усвои езикът като система във възможна начална степен за възрастта 6­10 години, следва да се обърне внимание първо върху правоговора, тъй като е ясно, че писмената рече кодирана графично устна.
В този контекст се диференцират задачите на изложението. Да се коментират нормите за изговор на неударените гласни. Да се установят типичните правоговорни грешки в речта на учениците от първи клас, като се посочат причините за отклоненията от нормата.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: