ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ КАТО

работа, както ида се реализира пълноценно в изменените и недостатъчно добре опознати условия, за да бъде конкурентноспособен.
Тук се налага уточнението, че ако във възпитанието се отдели внимание само на посочените качества, то е възможно да се допуснат грешки при формирането наличността, тъй като ще се поставят акценти върху недостатъчно проучен комплекс от свойства с хипотетични варианти на функциониране. Когато притежава само с тях, човекът сигурно ще достигне до нарушаване на баланса между индивидуалните и обществените си интереси. Така ще се достигне до възпитателен модел, който не е приемлив за обществения идеал. Неговото видоизменяне ще наложи допълнения, целящи осъвременяването му.
За формирането наличността трябва да се предвидят присъщи,
благородни цели, високи нравствени ценности и загриженост за Родината,
обществото, хората, отговорност засвоите действия и постъпки. Но тяхното усвояване е възможно в специална възпитателна среда, която съществено се отличава от някои обществени правила на утвърждаващия се начин на живот. Тук още веднъж се очертава потребността от компетентно педагогическо взаимодействие, което съсредоточава вниманието на всички върху човеколюбието и вариантите за неговото реализиране в противоречивите социални условия.
Принципно новите изисквания към младите хора и техните индивидуални качества, ценностни ориентации поставят и нови претенции към характера и съдържанието на подготовката на студентите, обучавани във висшето училище по избрана от тях специалност, за да се реализират в учителската професия. Напълно е ясно, че характерът, структурата и съдържанието на висшето образование трябва да се обновят, да протече реформа. Безспорен факт е, че реформирането на висшето образование протича в наши дни и невинаги в него се установяват възникващите нови тенденции,
ако не се извършват целенасочени изследвания. Целесъобразността на тяхното осъществяване е безспорна, тъй като обновяването на образователните процеси във висшето училище е непосредствено свързано с живота на студентите и тяхната бъдеща професионална съдба. Характерна особеност на протичащата реформа е възникването на непознати междулич- ностни взаимодействия в академичната общност, която непрекъснато се ангажира с обновяване на образователната среда. В нея се внедряват нови информационни технологии, които променят общуването. В тази област се очертават преди всичко нерешени възпитателни проблеми, тъй

като основното професионално предназначение на учителя е да осигурява социализацията наличностите, с които работи. За съжаление в програмите за реформата на висшето образование въпросите за възпитанието на студентите в процеса на тяхната подготовка за професионална реализация са поставени недостатъчно. Не може да се отмине и констатацията от анализа на програмите за реформиране на педагогическото образование в Белорусия и България, че проблемът за общите способности, и педагогическите в частност, въобще не се разглежда.
Защо авторите на тази статия повдигат този въпроси защо го приемат за актуален в съвременните условия?
Преди всичко е необходимо да се отбележи, че от способните хора се определя националният просперитет. Затова съществуват безброй примери за осъзнато и целенасочено възпитаване на способни учители,
тъй като те предопределят разгръщането на възрастовия потенциална личността.
Известно е, че още античните философи Сократ (469 ­ 399 пр. не) и
Платон (427 ­ 347 г. пр. не) говорят за значението на способностите и уточняват, че от тях зависи успехът на всеки човек в определена дейност.
Този проблем разглеждат в своите трудове чешкият педагог Ян Амос
Коменски (1592 - 1670), английският философ Джон Лок (1632 ­ френските философи материалисти Клод Адриан Хелвеций (1715 ­ и Дени Дидро (1713 ­ 1784). Всеки от посочените учение отделял внимание на най-важния по негова преценка аспект на проблема за способностите.
Не може да се отмине и приносът на френския философ, писател, педагог
Жан Жак Русо (1712 ­ 1778), който разглежда развитието на способностите от гледна точка на свободното възпитание, а швейцарският педагог-демо- крат Йохан Хенрих Песталоци (1746 ­ 1827) уточнява, че първоначалното развитие на способностите се осигурява в семейството. Интересни са заключенията на гениалния руски учен Михаил Василиевич Ломоносов
(1711 ­ 1765), който доказва, че съществуват връзки между способностите и надареността.
Накратко следва да се обобщи, че във всяка епоха учените отново и отново се ориентират за изследване на този проблем. Интересите към него се увеличават и редица авторитетни учени в света през ХIХ ­ ХХI век убедително разкриват някои нови измерения на способностите. С научни приноси за изясняване на човешките способности се отличават руският учен невропсихолог И. П. Павлов и психолозите А. Н. Леонтиев, С. Л. Рубин-

188
щайн, Б. М. Теплов, педагозите Н. В. Кузмина, О. А. Абдуллина, Н. Д. Ни- кадров, В. А. Кан-Калик и др., американските учени Ж. Мак-Ким, Е. Торн- дайк и др., По тази проблематика работят както белоруските учени И.
Ф. Харламов, Я. Коломински, Е. Панко, Л. Захарчук, Р. С. Пионова и др.,
така и българските изследователи Д. Кацаров, Ст. Жекова, Л. Генева, М.
Михайлов, Р. Вълчев, В. Петрова и др.
В отделни разработки (Ф. Н. Головин, А. Щербаков, Н. В. Кузми- на, Р. С. Пионова) са разгледани едни или други аспекти на формирането на педагогическите способности. Анализът на публикациите дава основание за оформяне на следните изводи проблемът за способностите и тяхното развитие се оценява като значим за науката и практиката на висшето образование теоретичната същност на способностите се разглежда от различни методологически позиции, поради което в науката не са установени закономерностите на тяхното формиране в разнообразните трудове за способностите незначително място е отделено на педагогическите способности, което ни дава основание да потвърдим необходимостта от по-задълбоченото им изучаване във връзка с новите обществени потребности, произтичащи от социално-икономическите условия на живот, съществуващите публикации отчасти за остарели, поради което те не могат да осигурят отговори на редица нови съвременни въпроси освен това все още не е постигнато разграничение между способности, функции, умения и свойства наличността протичащите изменения в системата на предучилищното възпитание налагат най-напред в подготвителната степенна образователната система да се пристъпи към решаване на проблемите за формиране на педагогическите способности на студентите, които се подготвят за работа в детските градини.
След тези уточнения ще изложим и нашите теоретико-концептуални положения за педагогическите способности и тяхното формиране у студентите в условията на университетското образование.
Накратко с педагогически способности уточняваме индивидуално- психологическото образувание (особеност) на човека, което характеризира предразположеността му към педагогическата дейности осигурява нейното качествено и бързо изпълнение. Педагогическите способности се изявяват само в творческата дейност на учителя. Затова и търсенето на

критерии за тяхното диагностициране се свързва с зависимостите между способностите (респ. педагогическите способности) и творческата дейност
(образователната творческа дейност. Г. Д. Пирьов приема, че способностите се установяват по четири основни критерия творческа личност,
творчески процес, среда за творчество и продукт [7, 25]. Това единство на критериите е приложимо за разпознаване и изучаване на педагогическите способности, тъй като личността на учителя е творческа, понеже работи с уникални индивидуалности, които гради своеобразно осъществява творчески образователен процес, за да оползотвори възрастовия потенциална всяко дете учителят съществува и професионално се реализира професионално само в среда за творческа образователна работа с децата достига до продукт, чрез който изявява своите качества в цялостната си жизнена реализация.
Като приемаме, че педагогическите способности са със сложна многофункционална структура, ние условно ги разделяме натри категории) фундаментални способности, характеризиращи таланта, който притежават учителите-новатори;
2) общопедагогически способности, които са присъщи на професията на учителя въобще) специфични, които са необходими на учителя в детската градина
(в степените на образователната система).
От изследванията за общите способности е известно, че човекът не се ражда с тях [7; 9; 10]. Те се формират, развиват се в неговата жизнена дейност, резултат са от възпитанието и генетически са обусловени от индивидуалните заложби [8, 29]. Колкото по-рано се открие тяхното наличие в индивида и се създадат условия за развитието им, толкова се увеличават възможностите за пълноценното им изявяване чрез подобри постижения в практиката. Тъй като педагогическите способности са с много сложна структура, то е естествено да се прецени и изключителната отговорност към дейностите, чрез които младият човек ще може да ги овладее.
От съществено значение е и тезата, че способностите не се проявяват в строго определен периода възникват и се оформят своеобразно.
Факти от живота на много велики и талантливи хора потвърждават становището, че способностите се проявяват в различни етапи. Известно е,
че великият италиански композитор Джузепе Верди не е бил приет в
Миланската консерватория, а професорите от Петербургската художествена академия много ниско са оценили рисунките на Василий Суриков,

който впоследствие става талантлив художник. Това са единични примери.
Но те доказват, че способностите невинаги се разпознават лесно и се не проявяват в точно определен възрастов етап, което много усложнява отговорностите на учителя.
От тези примери следва, че в курса на обучение е вероятно студентите да не постигат еднакви резултати при овладяване на педагогическите способности. Затова и при изграждането им като учители е необходимо изключително търпение, системности последователност, целенасочености точност, за да се разгърне у тях положителното предразположение за извършване на висококачествена образователна работа [6, Фундаменталните способности, които свидетелстват за наличието на талант, не може да се изградят, ако не са генетически обусловени и ако не се подкрепят от структурата наличността на индивида. Известно е,
че ако човекът не действа, ако не се занимава със съответния вид дейност,
е невъзможно да оползотвори своите потенциалните предпоставки за проявяване и развитие на собствените си способности. Дейността е най-под- ходящата среда, в която се проявяват и развиват способностите.
Основното ядро на нашата концепция за формирането на педагогическите способности е разглеждането им в единен блок с професио- нално-значимите личностни качества и педагогически умения. Ние разграничаваме тези три категории, като приемаме, че наличието на съответстващи педагогически умения и професионално значими качества се явява благоприятна среда за функционирането на педагогическите способности.
Какви способности са необходим на детския учител, за да може резултатно да осъществява възпитанието на детето Въз основана резултатите от нашето изследване, проведено в 3 детски градини в Република България
(ЦДГ Иванка Ботева, град Велико Търново, ОДЗ Слънце, град Плевен,
ОДЗ Единство, творчество, красота, гр. Враца, успяхме да отделим следните компоненти от педагогическите способности в качеството на задължителни за детския учител комуникативно-приобщаващ; организа- торско-социализиращ; емоционално-регулиращ; интелектуално-изграж- дащ; художествено-занимателен; физически-укрепващ; валеологично-на- правляващ; екологично-ориентиращ; социално-адаптиращ.
Комуникативно-приобщаващият компонентна педагогическите способности е необходим в ежедневната дейност на детския учител, който трябва да бързо да включва детето в образователна среда. Ако владее техниката на непосредствени и естествени комуникативни въздействия, ще

успее да приобщи групата за постигане на привлекателни цели в предпочитани дейности.
Организаторско-социализиращият компонентна педагогическите способности подпомага учителя, за да съобрази възрастовите особености на децата във всяко взаимодействие с тях. Като създава условия зара- ционална организация на дейността, осигурява приобщаването на неповторимите индивидуалности към общите правила на живота. Примерът на учителя е много важен за провокиране на желанието за подражание, тъй като с предоставените образци на поведение социализира личността.
С емоционално-регулиращия компонентна педагогическите способности във възпитателния процес на детската градина се обогатяват преживяванията на формиращата се личност. Затова изразяването на положителни емоционални състояния подпомага регулирането на индивидуалните чувства и предразполага възпитаването в хуманизъм, родолюбие,
другарство и пр.
Чрез интелектуално-изграждащия компонентна педагогическите способности в детството се направлява своевременно индивидуалното развитие. Положителните предпоставки за оформяне на интелекта у всяка личност не са достатъчни, защото те не се разгръщат спонтанно. Посредством съвременни игрови технологии за непреднамерено учене детето постига степенна готовност за обучение в училище, ако е обградено с ежедневните грижи на талантлив учител. Оценките за значимостта на този компонент се основават и на заключенията, че в индивидуалното развитие съществуват критични прагове. Ако учителите не ги познават добре,
извършват пропуски в интелектуалното изграждане наличността, което по-нататък създава редица проблеми в училищното обучение.
Художествено-занимателният компонентна педагогическите способности осигурява приобщаването на детето към културните ценности.
Неговата чувствителност към образното представяне на информацията налага изискването за прецизно подбиране и представяне за опознаване на произведения от изкуствата. Осъществяването на сполучлив подборна средствата за художествено възпитание е възможно, ако учителят умее увлекателно да приобщава своята група към красивото и прекрасното. В
художествената си дейност представя образци от изкуствата за деца, които им гарантират преход от възприемане до осмисляне и творческо пресъздаване на собствени естетически издържани продукти.

192
Физически-укрепващият компонентна педагогическите способности служи за опазване от увреждания на крехкия детски организъм,
като същевременно гарантира и темповете на неговото интензивно развитие. Познаването и спазването на основните норми за отглеждане и възпитание на деца е възможно само, ако учителят установява нормален ритъм на живота в групата. В него по достъпен за децата начин редува умствените и физическите усилия, като съдейства за постепенно увеличаване на работоспособността им.
Валеологично-направляващият компонентна педагогическите способности осигурява възможности на учителя да изяви в достъпна форма признаците за добро здраве и спазването направилата за опазването му.
За да овладее самонаблюдението за разпознаване на добро здравословно състояние от първите прояви на болестните симптоми, детето трябва да срещне подходящи образци на поведение. Те придобиват смисъл за него,
когато на практика се убеди в ползите отличната хигиена, правилата за обличане и поддържане на дрехите и пр.
Чрез екологично-ориентиращия компонентна педагогическите способности екологичното познание се превръща в обект за опознаване и съобразяване. Децата възприемат, осмислят и започват да спазват общоприетите правила за чистотата в отношения между хората и природата,
тъй като разпознат образците за изпълнението им в поведението на своя учител. Склонността към подражание, емоционалната привързаност към знаещия и можещия се провокира в детското съзнание чрез примерите за опазване и съхраняване на опознаваните обекти. Ето защо в подготовката на детския учител е необходимо да се изгради умение за ранно ориентиране в екологичната компетентности нейното практическо ежедневно приложение.
Към така представения комплекс от компоненти на педагогическите способности е нужно да се допълни и социално-адаптиращият. Чрез него детето постепенно преодолява зависимостите от грижите и присъствието на възрастния, като развива форми на самостоятелното поведение, постига обща и специална готовност за училище, приобщава се към социалната среда.
Според основните характеристики на педагогическите обстоятелства и ситуации учителят трябва да може да ги използва, като прилага съответстващите им умения. Обикновено при решаването на ежедневните образователни задачи са потребни повече от два ­ три компонента на

педагогическите способности. Професионално подготвеният учител си служи с необходимите компоненти от педагогическите способности, като ги ползва синхронно и адекватно. Например, ако трябва да организира групата за определена дейност, използва поне пет от уточнените компоненти. За да реши тази задача бързо и качествено си служи с организатор- ско-социализиращ, комуникативно-приобщаващ, интелектуално- изграждащ, емоционално-регулиращ, художествено-занимателен.
Материализирането на тези компоненти от педагогическите способности се изявява в определени умения ­ общопедагогически и конкретни. Резултатите от нашето изследване ни дават основание да обобщим,
че при решаването на всяка педагогическа задача са необходими и съответстващи є умения. Например за удовлетворяването на потребност от обменяне на информация е необходим преди всичко комуникативно- приобщващият компонентна педагогическите способности, който се проявява чрез следните педагогически умения невербално човешко общуване, правилно водене на разговор, слушане и разбиране на събеседниците си, избягване на конфликти, преодоляване на конфликти, преминаване към компромиси.
За да бъде резултатно общуването, са много важни следните личностни качества комуникативност, емпатия, отзивчивост, доброжелателност, креа- тивност, оптимизъм, подвижност, решителности др.
При изследване на педагогическите способности се проявиха и някои отрицателни качества. Оказа сече както всички хора и детските учители притежават не само положителни качества, а и негативни. Тази констатация отбелязваме със съжаление, тъй като децата отрано попадат и под влиянието на неподходящи примери. Така например до реализация на комуникативно-приобщаващия компонентна педагогическите способности може да не се достигне, ако учителят притежава качества като:
конфликтогенност, самоувереност, невнимателност, грубост, егоизъм и др.
Не трябва да се мисли, че уточнените педагогически умения и личностни качества (положителни и отрицателни, се използват само при реализирането на комуникативно-приобщаващия компонентна педагогическите способности. Някои от споменатите умения и качества се ползват и при реализирането на други компоненти на педагогическите способности.

Така например входа на изследването се установи, че организа- торско-социализиращият компонент се осигуряват от следните педагогически умения сплотяване на децата в групата, обединяване, мотивиране и направляване на всички за решаване на поставена задача, осъществяване на общуване с децата, подпомагане на общуването между тях, организиране на игрова (или друга) дейност, правилно разговаряне, наблюдаване,
слушане и др.
Детските учители, които едновременно развиват качества като:
активност, организираност, настойчивост, комуникативност, целеустременост, креативност, оптимизъм, предприемчивости др., постигат подобри резултати в организацията на работата с децата, за тяхното спло- тяване.
След анализиране насъбраните емпирично данни се установи, че за реализиране на комуникативно-приобщаващия и организаторско-со- циализиращия компонентна педагогическите способности са нужни следните общопедагогически умения правилно да разговарят, да слушат и разбират другите, да общуват, да сплотяват и обединяват децата. Общи се проявяват такива качества като комуникативност, емпатия, креативност,
целенасоченост, оптимизъм.
Оказа сече е много трудно да изградим йерархията на личностните качества и уменията, които служат при реализиране на най-благоприятните дейности за развитието на детето. Направихме този опит, за да разкрием по-пълно способностите на учителите в детската градина. Ръководехме се от постановката, че с построяването на модела значително поточно може да се направлява процесът на овладяване и усъвършенстване на педагогическите способности. Нона този етап не успяхме да реализираме поставените цели. Проблемите се породиха от обстоятелството, че приоритетът на способностите зависи от различните педагогически ситуации и от самите деца, техните действия, отношения към протичащите събития.
Потвърди се тезата за творческия трудна учителя, който се упражнява в изключително сложни обстоятелства.
Освен това, немаловажна роля играеха и педагогическите условия,
а именно общият микроклимат на детската градина, от който се определят взаимоотношенията с децата, наличната материално-методическа база и т. н.
Посредством допълнителни обсъждания, проведени с учителите от различни предучилищни заведения в България и Белорусия, установихме,
че значителна част от техните педагогически способности, умения и качества

теса формирали в процеса на своето обучение в университета. Затова оцениха преди всичко значението на стимулиращата роля на учебната практика, в която са участвали. Чрез изпълняване на практически задачи са успели да осъзнаят значимостта на връзката между своята теоретична и практическа подготовка, тъй като винаги им се налага да действат в определена ситуация и в много ограничено време, което не им позволява да допускат грешки.
Анализът на професионалната подготовка на студентите от Велико- търновския университети Белоруския държавен педагогически университет даде основание да приемем, че действащите учебни планове и програми подлежат на усъвършенстване, тъй като много бързо се променят очакванията на обществото, а на тяхна основа се усложняват и държавните образователни изисквания. Всичко това отново актуализира проблема за качеството на подготовката на детските учители. Налага се в учебно-прог- рамната документация да се отдели проблемът за педагогическите способности като самостоятелен, за да се опознае задълбочено. Едва тогава ще може да се интегрира с другите въпроси в единен теоретичен план. Така студентите ще могат да получават необходимата им информация за най- подходящите технологични решения в тази област.
Както е известно в университетите се акцентува върху съдържателно- знаниевия аспект на професионалната подготовка на студентите, а въпросите за формирането наличността на бъдещия детски учител, както и за необходимите му професионални качества, остават недостатъчно коментирани. А качествата, които притежава учителят, могат само да усилят ефективността на педагогическата дейност, или да попречат на нейния успех.
Съпоставителният анализ на литературните източници по педагогика и психология показа, че учените-психолози най-активно участват в разработването на проблема за способностите, но за тяхното развитие, формиране издигат хипотези и оформят практически решения предимно педагозите. Поради това приемаме, че научните разработки и методи- ческите указания по изследвания проблем са изключително актуални за университетското и непрекъснатото образование, поради което с разработването на възпитателния му аспект ще се внесе повече информация за организацията и реализацията на работата по формиране на педагогическите способности, като се поставят в единство с личностните качества и професионалните умения на учителите.

196

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: