Педагогика и методика научна конференция

172
ПРОФЕСИОНАЛНО-ПРАКТИЧЕСКОТО ОБУЧЕНИЕ
НА СТУДЕНТИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ ЕТАПНА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
Веселина Петрова
Професионално-практическото обучение на студентите, усвояващи педагогическа специалност, е неразделна част от цялостната им подготовка във висшето учебно заведение. Чрез него се осъществява единство между теоретичните знания и практическите умения на бъдещите учители, в резултатна което те достигат до степенна готовност за самостоятелно разрешаване на педагогически проблеми още входа на изучаване на избраната специалности овладяване на учителската професия. Макари да е изграден богат опит в различните форми на учебната практика във висшите учебни заведения, той се оказва недостатъчен, тъй като в началото на ХХI век настъпват съществени изменения в обществените очаквания към резултатите от труда на учителя. С тях бързо нарастват и претенциите към качеството на подготовката на учителите от всички степени на образователната система, понеже от ежедневната педагогическа работа зависят темповете на възпроизвеждане на човешкия интелектуален потенциална страната.
Въз основана обобщеното представяне на оценките за съвременната значимост на практическото обучение на студентите се определи и необходимостта от извършване на социално-педагогическо изследване, продъл- жило през последните десет години. В него взеха участие 356 студенти от
ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и СУ “Св. Климент Охридски, обучавани по педагогически специалности в програми на образователно-квалифика- ционна степен бакалавър и магистър. С изследването се цели да се съберат и анализират данни за състоянието на професионално-практичес- кото обучение на студентите в двете висши учебни заведения, за да се разкрият постиженията и се оформят предложения за неговото обновяване и усъвършенстване. На проверка бе подложена хипотезата, че протичащите обществени изменения в края на ХХ ви началото на ХХI в. поставят нови

изисквания към подготовката на учителите, поради което трябва да се положат своевременни грижи за овладяване и усъвършенстване на техните педагогически способности чрез разрешаване на недостатъчно изследвани проблеми в реални ситуации на взаимодействие с децата и учениците.
Целта на изследването бе ограничена до решаване на следните задачи:
определяне на предпоставките и условията, в които се реализира про- фесионално-практическото обучение на студентите, за да се установят и характеризират тенденциите в неговото изменение уточняване на състоянието на професионално-практическото обучение на бъдещите учители;
събиране и систематизиране на предложения за осъвременяване на педагогическата практика във висшите учебни заведения в съвременния етапна развитие оформяне на препоръки за внедряване на иновационни решения в професионално-практическото обучение на студентите.
Реализирането на изследването бе съобразено с основните теоретични постижения на съвременната педагогика на висшето образование,
която оценява равнището на иновационните идеи по приложимостта на техните механизми в практиката и качеството на получаваните резултати от обучението [8, 3]. Сложността на изграждане на тези механизми е основание за създаване на нагласа за непрекъснато образование у бъдещите учители, което да им осигури лични амбиции за преход от задълбочена професионална подготовка към педагогическо творчество и новаторство, 77]. Този преход винаги е ориентиран на перспективните задачи, които предстои да решава студентът в своята професионална реализация. Затова и неговата подготовка трябва да се осъществи в съответствие с приложението на прогресивните информационни технологии за повишаване на качеството на неговия труд [5, 25]. Като съчетава предимствата на добрите образователни традиции с оригинални иновационни решения, учителят на бъдещето трябва да овладее специфична професионална функция, за да проектира индивидуалното развитие ида гарантира оползотворяване на възрастовите възможности наличностите, които формира [2, Проекциите на тези теоретични положения бяха потърсени в събрания емпиричен материал, съдържащ разнообразни становища за предпоставките, състоянието, усъвършенстването на професионално- практическото обучение.
При уточняване на предпоставките за професионално-практичес- кото обучение на студентите отново се очертаха традиционно обсъждани проблеми, които потвърждават познато и все още непроменено отношение

към педагогическите специалности. То се определя от нагласата на кандидатстващите във висшите учебни заведения да се подготвят по достъпен и интересен за тях предмет, като се състезават за някое от обявените места по списъка на специалностите. Там учителската професия и бъдещата специалност са представени най-общо. Оказва сече в преобладаващата си част младите хора не познават добре особеностите на учителската професия и спецификата на работа в учебните заведения на съвременната образователна система. Затова и при възлагане на задача да съставят описание на труда на учителя, те се доверяват предимно на собствените си спомени, С преобладаващо положително отношение характеризират своите предучилищни педагози и учителите си от началната училищна степен ­ IV клас. Към учителите от средния и горния курс на своето обучение по-често изразяват критично отношение. Категорично подчертават признателността си към тези, които са им оказали помощ да развият интересите си към определени учебни предмети или научни области, но не отминават и примери за допускани професионални грешки и несъвършенства в пре- подаването.
Естествено е да се предполага, че след като студентите са преминали през последователните степени на образователната система и са били в непосредственото обкръжение на учителите, то вече са опознали особеностите на тяхната професия и характерните признаци на трудовата им дейност. Посредством получените емпирични данни се установи, че това твърдение е погрешно. От ученическия си опит изследваните студенти са овладели предимно стратегиите на учене, които учителите са им налагали в подготовката на уроците по всяка от учебните дисциплини [1, 187]. Те не са ориентирани за разпознаване на специфичните характеристики на преподаването. Затова встрани от интересите им са останали методите на преподаване, средствата за онагледяване и пр. За приложението на педагогическия инструментариум си спомнят по житейски или някои занимателни поводи. По основните въпроси от ежедневното педагогическо взаимодействие за целите, задачите, съдържанието, формите на обучението,
прогресивните образователни технологии и пр. студентите не изразяват цялостно становище, а даже и не споменават за тях в своите изказвания или писмени изложения. Посредством допълнителни целенасочени разговори за отношението им към усилията на техните учители да направляват развитието на учениците си, едва 7 % от изследваните посочиха примери за много точно изградени и реализирани ситуации с прагматична насоче-

175
ност. В тях е било реализирано нетрадиционно педагогическо взаимодействие, което ги е ориентирало да осъзнаят резултатите от възложените им задачи като качествена промяна на собствената компетентност за практическа или теоретическа работа.
Оттук възникват и основанията за допълване на съдържанието на средно професионално образование със съвременни стратегии за формиране на гражданска компетентност, която поставя в единство преподаваните знания с практически умения за разрешаване на педагогически проблеми. Чрез тях учениците ще получат минимална, но адекватна подготовка за осъществяване на възпитателна и социална работа с деца и възрастни. Тази част от общата подготовка на завършващите средно образование е необходима на всички млади хора, за да овладеят форми на отговорното гражданско поведение, които ще ползват уверено за изпълняване на своите родителски задължения.
Обикновено изясняването на условията, в които протича профе- сионално-практическото обучение на студентите от педагогическите специалности, протича въз основана популярната постановка за сложността на учителската професия и нейната значимост за общественото развитие.
Необходимо е изграждане на индивидуалност, която да притежава способности за формиране наличности, съответстващи на възложена обществена поръчка. Сложността на мисията на учителя произтича и от обстоятелството,
че той е поставен в определена социокултурна среда и никога не може да работи самостоятелно. Известно е, че децата овладяват опитана предходните поколения чрез взаимодействия в специфични социални институции, които учителят трябва задълбочено да познава [1, 116]. Но неговата професионална отговорност му налага задълбочено да изучава върховите световни постижения в областта на педагогиката, психологията, технологиите на преподаване, новата култура на учене и т. н. Накратко условията,
в които се осъществяват изследваните варианти на професионално-практи- ческото обучение на студентите, са следните:
1.Деца, формиращи се под влияние на разнообразни социокултур- ни фактории излизащи извън традиционната рамка на по-рано установените закономерности във възрастовото развитие. Техният брой постепенно намалява и очертава критичен демографски спад. Въз основана данните на изследваните студенти за децата и учениците, с които са работили по времена своето обучение в учебните заведения, се оформиха следните групи.

В базовите учебни заведения е значителен относителният дял на притежаващите много подобри възможности за индивидуално развитие
(над 50 %). Тези деца и ученици са от семейства на по-високообразовани родители, ориентирани към образованието като инвестиция за бъдещето на своите синове и дъщери включени своевременно в образователна среда, оформена въз основана положителни традиции и непрекъснато усъвършенстване в съответствие с най-добрите световни постижения с определен афинитет към нова култура на учене, изграждаща се върху съвременните информационни технологии адекватно приспособяващи се към бързо изменящата се социална среда, в която се съдържат не само положителни,
но и рискови фактори за оцеляването, формирането и личностното развитие на най-слабата и беззащитна част от населението.
Съставът на останалата част от учениците е твърде разнообразени включва следните подгрупи редовно посещаващи училище, но без оформен интерес към ученето (над 25 %); включващи се временно в учебния процес предимно под натискана своите родители, ръководещи се от финансови, социални и др. съображения (над 11 %); ангажиращи се с извънучилищни дейности и много рядко участващи във формите за учебна дейност (надрано отпадащи от задължително обучение в училище
(над 5 %); с временни задръжки в развитието си (над 1 Родители, настойници, възпитатели и други личности с индивидуално отношение към образователната работа в обществените заведения за отглеждане, възпитание и развитие на децата.
Значителна част от тях (над 65 %) преживяват последиците от бързото изменение на социалните условия и се ориентират в пазара на труда,
като откриват и опознават въздействието на новите информационни технологии в производството и живота. Те проявяват отговорно отношение към образователните задължения на своите деца и подпомагат изпълнението им. В обновяващите се социални условия осъзнават необходимостта от непрекъснато обогатяване и усъвършенстване на професионалните си способности. Преориентират се в нови области за трудова реализация, продължават своето образование и съзнателно се отнасят към съвременното изискване за учене през целия си живот.
Съставът на останалата част от родителите (поде разнообразен. Но всички, включени в тази група, изразяват становище, че обществените образователни заведения са задължени да работят с децата им.

177 Образователна среда, в която се популяризират разнообразни методологически, психолого-педагогически, технологични и други знания.
В нея посредством държавните образователни изисквания се осъществяват необходими изменения за приобщаване на България към структурата на единното европейско училище и пр.
В съответствие с протичащите обновителни процеси студентът трябва едновременно да овладява учителската професия и избраната за изучаване специалност, като задълбочено опознава промените и тяхното отражение върху изискванията към качеството на неговия труд. Успешното изпълняване на тези задачи в единство му осигурява професионален кръгозор, за да може своевременно и правилно да се ориентира в разнообразието от учебници, учебни помагала, пособия, помощна литература, предлагани технологии за педагогическа работа.
4.Информационна среда, която непрекъснато се усложнява и осигурява непознати възможности за културни, образователни, производствени и други дейности. Ползването на нейните постижения е невъзможно без овладяване на нови информационни технологии и умения за общуване на различни езици В така обобщено представените условия протича съвременното професионално-практическо обучение на студентите. За да се характеризира по-пълно неговото състояние, бе предпочетен методът на експертните оценки, който позволява да се увеличи достоверността на получаваната информация. Установени бяха следните общи тенденции:
1.Професионално-практическото обучение на студентите, обучавани в педагогическите специалности, се осъществява въз основана принципа за единство между теоретическото и практическото им обучение.
Педагогическата практика на висшите учебни заведения се реализира в базови детски градини и училища, като се поощряват и инициативите на студентите за сътрудничество с учители по местоживеене по времена ваканциите. Към теоретическата подготовка и практическото обучение на студентите двете учебни заведения подхождат от собствени позиции до въвеждането на държавните изисквания за придобиване на педагогическа правоспособност. След регламентиране на образователния минимум за изучаване на учебните дисциплини и педагогическата практика (хоспитиране,
текуща педагогическа практика, преддипломна педагогическа практика)
е пристъпено към регламентираното единство между методологическите,
психолого-педагогическите, методическите дисциплини и технологичното

им приложение във възпитателно-образователната работа на детските градини и учебно-възпитателната работа в училищата.
2.Учебните програми по педагогическа практика на двете висши училища осигуряват възможности на студентите за цялостно опознаване на изискванията към труда на учителя, работещ по изучаваната от тях специалност. Чрез лекционните курсове, семинарните упражнения те се подготвят за изпълняване на основните професионални задължения, уточнени в квалификационната характеристика на базовия учител. Наред със задачите за непосредствена методическа работа в организираните задължителни форми на обучение, студентите опознават и разнообразните форми за възпитателна работа с децата и учениците. Осигурената продължителност на практическото обучение в специалности като Предучилищна педагогика и начална училищна педагогика, Предучилищна педагогика и чужд език, Начална училищна педагогика и чужд език предоставя повече възможности на студентите да опознаят спецификата на работата в последователните възрастови групи и училищни класове (I ­ Практическото обучение е системно и целенасочено организирано, съобразено с реалностите на педагогическата практика в базовите учебно-възпитателни заведения. Единството между целите, задачите и съдържанието на работата на студентските групи и базовите възпитателни и учебни заведения благоприятства междуличностното общуване. Студентите постепенно се ориентират във възрастовите особености на децата и учениците, опознават хетерогенността на групите и класовете. Те се мотивират за своевременно овладяване на съвременни методи, похвати, способи за педагогическо въздействие и взаимодействие, като съобразяват индивидуалните личностни предпоставки за развитие. Подготвят се психически като учители за всички деца и ученици, които посещават учебното заведение. Предразполагат се за разгръщане на амбиции за постигане на трайни положителни промени в собственото си професионално развитие,
като го оценяват по успехите на децата и учениците в реализираните съвместни дейности.
4.Практическото обучение се осъществява в реалните условия на педагогическата практика, което позволявана бъдещите учители своевременно да се ориентират и в някои образователни противоречия, за да търсят подходящи варианти за тяхното изучаване и преодоляване. Когато изпълняват учебни задачи за индивидуално опознаване на децата и учениците, студентите участват в диагностични процедури, чрез които по-пълно

и задълбочено разкриват не само постиженията и неуспехите на изследваните, а уточняват основните причини, проектират възможностите за ефективно педагогическо взаимодействие, извършват корекции на традиционни форми и пр. В процеса на непосредствено опознаване на всяко дете, бъдещите учители постепенно започват да идентифицират ида търсят конкретни решения на въпроси като предпоставките за възникване на нежелание за посещаване на детска градина или училище подбудите за понижаване на заинтересоваността към възпитателния процес или към обучението стремежите за подменяне на задълженията за дейност с други занимания и пр. Търсенето на причините за установените индивидуални различия поточно ги ориентира за изграждане на адекватни възпитателни или образователни решения. Те овладяват разнообразни форми на педагогическо мислене, които са им необходими за възпитателно въздействие и междуличностно взаимодействие.
Наред с уточнените общи тенденции, които благоприятстват практическото обучение на студентите съществуват и някои нерешени въпроси,
въз основана които не само могат да се оформят хипотези за типичните варианти на образователните противоречия, а ида се набележат стратегии за преодоляването им. Достатъчно е само да се съберат и систематизират автентични данни, за да се формулират адекватни предложения за осъвременяване на съществуващата педагогическа практика. Като значими за по-нататъшно изследване и преосмисляне са следните констатации и предложения. Макари да съществуват държавни изисквания за придобиване на педагогическа правоспособност, подготовката на учителите все още протича в рамките на конкретното висше учебно заведение по негова учебна програма. На студентите се възлагат задачи, които са в единство с учебното съдържание, разглеждано в лекционните курсове, обсъждано в семинарните занятия, прилагано във формите за практическо обучение.
За част от педагогическите специалности са разработени учебни пособия за последователните видове учебна практика. Но все още теоретичното обосноваване на практическите проблеми преимуществено е публикувано само в учебниците и учебните ръководства за семинарните занятия.
Все по-убедително в съвременните дискусии се оформя и обосновава становището, че е необходимо разработване на учебни пособия за видовете учебна практика на студентите, които да ги ориентират поточно в бързо променящите се условия на работа в детските градини и училищата. Част от учебните пособия, създадени през ХХ век, се оказват стари и неприложими в съвременната практика на детските градини и училищата. Тяхното съдържание е структурирано при други обществени условия и е предназначено за разрешаване на проблеми, тогава оценявани за основни в развитието на формиращата се личност. Някои от тях вече са извън възпитателната и учебна практика на учебните заведения, поради което те предизвикват самоопределени научни интереси у студентите и им служат за изготвяне на историко-педагогически анализи.
Примерите от старите учебни пособия могат да служат за уточняване на условията, в които са подбрани, както и за конкретизиране, разграничаване, обясняване на целите, задачите, на които са били подчинени. Но без да се подценява фактът, четене отговарят на съвременните условия,
е възможно чрез тях да се поощри личната инициатива на студентите за събиране на нови и подходящи примери от педагогическата практика.
3.Професионално-практическото обучение протича в базови детски градини и училища, които са се утвърдили в страната като елитни, въз основана своите трайни постижения в образователната работа с децата и учениците. В тях студентите имат възможност да наблюдават различни форми на обучение и възпитание да опознават педагогическото майсторство и новаторство на учителите да откриват постиженията и някои трудности в ученето на децата и учениците, които живеят и се развиват в столицата или в един от университетските градове на страната.
За да избегнат едностранчивостта в подготовката на студентите,
преподавателите прилагат компенсаторни мерки. Чрез тях ориентират обучението на студентите в разнообразните детски и учебни заведения на страната. Сред най-често използваните са наблюдение и анализиране на учебни филми съставяне на рецензии на методически бележки обсъждане на собствени наблюдения на студентите решаване на казуси проучване на описания на педагогически ситуации и пр.
4.Рязкото намаляване на раждаемостта в редица населени места на страната поставя за изследване редица образователни проблеми, характерни за работата в смесена група в детската градина и в слети класове в училище. Наред организационните въпроси за формите на обучение в тези заведения съществуват и други все още недостатъчно добре опознати обстоятелства, които се отразяват върху качеството на обучението и възпитанието на децата. Като изключително важни сред тези обстоятелства са различията на социокултурната среда, в която расте и се развива най-

младото поколение ограниченията в общуването между връстници в условия на билингвизъм или полиезична среда и др.
Като оценяват необходимостта от подготовка на студентите за работа с деца, живеещи в различни социални условия, преподавателите включват теми за реферати, курсови и дипломни работи. Поощряват провеждане на опитна работа, която да осигурява данни за извършване на сравнения на постиженията на децата и учениците, насочващи студентите към спецификата на образователните технологии.
5.Известно е, че относителният дял на децата с увреждания не е висок, но и образователните проблеми с тях все още остават непопулярни.
Затова и по-често теса обект за теоретическо изучаване, разпознаване чрез учебни филми и някои наблюдения, в които не се стига до непосредствена корекционно-възпитателна работа. Във връзка с предстоящото им интегриране в общата образователна среда възниква необходимостта от допълване на професионално-практическата подготовка на студентите.
Те трябва да придобият умения за работа с тези деца, като не понижават качеството на своята работа. За да изграждат и прилагат адекватни педагогически решения, на бъдещите учители са потребни теоретични разработки и непосредствена работа, чрез която да разширят и обогатят своя професионален опит.
Безспорно е, че разрешаването на образователните проблеми на децата с увреждания зависи не само от работата на учителя, но и от промените в мисленето на всички, които изграждат социалната среда.
Формирането на справедливо отношение към всички деца и овладяването наумения за цялостно разбиране на техните проблеми е възможно чрез проучване и внедряване на опит от редица развити страни, където вече са изградени и функционират рехабилитационни центрове в сградите на детските градини и училищата. В тях работят учители с допълнителна квалификация, която придобиват чрез изучаване на широкопрофилни педагогически специалности. Все още работата с родителите остава встрани от професио- нално-педагогическата практика на студентите. Бъдещите учители работят предимно с децата и учениците във организираните форми за обучение и възпитание. Така в подготовката им не се включват редица съществени умения за общуване с членовете на семейството по образователни проблеми.
Положителна е практиката на част от базовите учители и преподавателите, които оказват помощна студентите за проучване мнението на

родителите по уточнени теми. Преобладава предимно прилагането на методи за опосредствено изследване чрез писмени анкети. Тази практика трябва да се разшири и с други начини за непосредствена работа с родителите.
Не на последно място се налага уточнението, че с повсеместното прилагане на информационния подход при технологичното осигуряване на образователната среда трябва да се оформят и внедрят иновационни решения и в професионално-практическото обучение на студентите.
Научните постижения в областите на информационната педагогика и педагогическата информатика благоприятстват изграждането на съвременна гледна точка към педагогическата теория и практиката за нейното усвояване. Както вече беше посочено, професионално-практическата подготовка на студентите на този етап се осъществява в рамките на конкретно висше учебно заведение и невинаги напълно гарантирана обучаваните очакваната професионална компетентност за работа във всяка образователна среда.
Но ако в системата на интернет се изграждат сайтове на научните и учебните заведения с педагогически профилна които да се разполага информация за същността на тяхната дейност, учителската професия и процесът на нейното усвояване, ще се подредят сред всички останали и важни съвременни научни проблеми. С тази информация ще се намали дистанцията между учебните заведения, те ще могат да сътрудничат помежду си независимо от географските разстояния между тях.
Електронната форма на контакти ще осигури условия за идентифициране и обсъждане на основни въпроси от подготовката на учители.
Много полезно ще бъде общуването с професионалисти, които работят в развити страни, доказали безспорни постижения в цялостното обучение на студентите от педагогическите специалности.
Изследването е основание за обобщаване на следните изводи. Предпоставките за опознаване на учителската професия и възпитаване на интерес към нейното изучаване все още са ограничени в средното образование. Съществуват неоползотворени възможности за своевременно насочване на учениците към педагогическото познание и неговото значение в личен и обществен план.
2.Във висшите учебни заведения и в техните базови детски градини и училища са изградени благоприятни условия за професионално-прак- тическо обучение, но непрекъснато изменящите се обществени потреб-

183
ности от висококвалифицирани учители, налагат изисквания за тяхното своевременно обновяване.
3.Създаденият опит в областта на професионално-практическото обучение на студентите в педагогическите специалности е необходимо да се популяризира, за да се обогатят формите на сътрудничество между висшите учебни заведения в страната и чужбина.
3.1.Електронната форма за контакти между преподаватели, базови учители и студенти от различни висши учебни заведения съдържа потенциални възможности за повишаване качеството на професионално-практи- ческата подготовка във висшите учебни заведения.
Протичащите процеси на обновяване на цялостната дейност на учебните заведения, както и предстоящото изграждане на единна европейска образователна система, са сериозни основания за осъществяване на други мащабни социално-педагогически изследвания върху професионал- но-практическото обучение на студентите по педагогическите специалности във висшите учебни заведения.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: