БЕЛЕЖКИ*Данните са от извадка, в която попадат 50 деца на възраст 5-7 години ­25 момчета и 25 момичета.ЛИТЕРАТУРА

165
ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОМПОЗИЦИЯТА В
ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ДЕТЕТО ОТ
ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Николай Гюлчев
В творчеството на детето отразяването на действителността със средствата на изобразителното изкуство се осъществява чрез методологическата приемственост на принципния процес при постигане на художествения образ в изобразителното изкуство. Поради това изобразителната дейност на детето е в пряка зависимост от художествената специфика на изобразителния език и от възрастовата характеристика на предучилищния период. Взаимозависимостта между периодите и стадиите на психическо развитие и придобиването на знания и практически умения за изобразителна дейност води до обособяването на постепенно усложняващи се типове изобразителен език, на изобразителна грамотност, като основана художествената изразителност.
“В хода на развитието на детето, ­ отбелязва А. В. Запорожец йерархическата система се създава постепенно, етап след етап, при което всеки следващ етап (както при постройката на здание) не отменя предходния, а го надстройва, издига сена неговата основа. На всяка възрастова степен се издига поредния етапна общото психофизиологическо здание,
и нашата задача се заключава преди всичко в това, да построим, да формираме най-добрия му образ, не показвайки неразумно избързване и не опитвайки да бъде издигнат следващия етаж, не изградили предидущия, Известно е, че първите изобразителни прояви на детето от доизобра- зителния период са резултатна психомоторни действия. Изображенията драскулки са проява на случайни изобразителни действия, в които композиционни връзки не съществуват. Постепенно се появяват механизмите на зрителния контрол над двигателните импулси. Малко по-късно при наличие на предварителна насоченост към конкретно изображение се поставя началото на изобразителната дейност чрез изразяване на определено отно-

166
шение и съвпадение с мотивите, заради които тя се извършва. В развитието,
в диапазона от та година до постъпване в училище, под влияние на конкретни обстоятелства се изменя и характерът на изобразителната дейност.
Рудолф. Арнхайм констатира, че рисунките на малките деца, състоящи се от отделни части не свидетелстват за разбиране на единното пространство,
въпреки, че тези части са наместени с удивително чувство за ритъм и равновесие. Той казва Изолираните фигури се разтичат по всички посоки, а в някои случаи различни части от телата са пръснати в безпорядък по цялото пространство на рисунката. Децата рисуват преобърнати нагоре с краката фигури самопроизволно и, не обръщайки внимание на изменение на ориентацията свободно обръщат листа хартия. Представата за общата пространствена структура у тях се очертава постепенно [1, Установените закономерности, които са общовалидни за всички деца са основа за определяне на периодизацията и възрастовата характеристика на изобразителната дейност [3, 82]. Те засягат определени страни на изображението ­ включени елементи, използвани изразни средства, как се отразява пространството и др. Композицията като начин за естетическо организиране на изображението, 113] е детерминирана от тези страни.
Как децата разполагат изображението върху листа Този въпрос е проучван от, А. В. Бакушински, Ю. А. Полуянов, В. Димчев, С. Левин,
И. А. Грошенков и др. автори.
Обединяващо съждение е, че образът, обозначаващото е в динамична еволюция, като зараждането на изобразителната функция на изображението и нарастващият интерес към нея предопределят прилагането на композиционни действия. Например Бакушински, изследвайки ранните периоди на развитие на изобразителната дейност констатира три етапа на
“композиционно решение на изображението [2, Първи етап рисувателният лист представлява хоризонтална плоскост,
върху която изображенията сакато чели разхвърляни. Всеки предмет е обособен, без връзка с другите обекти.
Втори етап всички предмети се разполагат на една линия, на една тънка полоса, прокарана по долния крайна листа.
Трети етап рисувателният лист седели надве равни части. Всички предмети, които са разположени върху земята се изобразяват върху долната частна листа, а обектите надземната повърхност ­ върху горната. [2, 26].
Бакушински въвежда и понятието “геометрично-планова проекция като

един от начините за изобразяване на пространството. Детето приема,
според Бакушински, рисувателния лист за реална земна повърхност. По тази причина изображението се изпълнява като чели от птичи поглед”,
но безперспективни съкращения. [3, При разглеждане развитието на изобразителната дейност редица автори подчертават, че първоначално композицията не се разбира като единна и цялостна изобразителна структура (В. Димчев, О. Занков, Ц.
Шейтанова). Децата не се замислят как да разположат изображението върху листа, как да го съотнесат с размера и формата му. Нещо повече,
рисунката може да няма обща горна идолна част, детето я обръща както си иска, отбелязва С. Левин [5, 72]. В изобразителната дейност детето влага своя логика, като търси означение на реалното, а не на илюзорното пространство. Отначало рисува предметите поотделно без взаимовръзка,
като ги разполага свободно, там където има място върху листа. Отделните изображения се разпиляват хаотично върху листа, като основите им лежат на различни страни. Често в процеса на изобразяване съставя замисъла, а съдържанието премисля след окончателния резултат. Всъщност чрез изобразителния процес детето участва в случката, която изрежда върху рисунката и не се интересува как тя ще се възприема като изображение. Изследователят на детското изобразително творчество Ю. А. Полуянов подчертава Децата от предучилищна възраст усвояват способи за съединение на части и елементи в цяло главно чрез вещи и занятия, невинаги свързани с изобразителното изкуство. ... Може би поради това, децата почти винаги конструират рисунките си [6, 48]. В този смисъл авторът уточнява:
“Конструкцията се отличава от композицията главно по това, че в нея присъединение на части и елементи се използват природните (физически,
химически ...) свойства на материалите [6, В развитието промените, които настъпват в съдържанието и формата на детската рисунка са свързани с психологическото и социално съзряване.
Например, пространствените взаимоотношения в рисунките не се определят от реалните пропорции на обектите, аса в зависимост от значението им за детето. Между четвъртата и петата година все още интересът е насочен към въображаемите действия с изобразяваните предмети. Детето продължава да е участник в събитията, които означава върху рисунката [3,
87]. Но, листът хартия постепенно с полето си, с формата и размера придобива значение при структуриране на изображението. Според Полуянов:
“Това е работното поле за разположение на изображенията, вътре в което

всяко от тях придобива особен смисъл. Например, една и съща фигура в зависимост от мястото в структурата на листа ще се възприема като главна или като второстепенна в събитието [6, 48]. В таблица Възрастово изменение на разположението в детските рисунки Ю. А. Полуянов разработва три типа разположения на детската рисунка. До петата година, те. етапа,
при който детето преди изобразяването не може да състави замисъла на рисунката, а премисля неговото съдържание по-късно, когато структурата на рисувателния лист все още е без значение, Ю. А. Полуянов обозначава със следните схеми (фиг. 1 ), [6, 49]:
Фиг. След годишна възраст настъпва промяна в отношението към изобразителната дейности изобразителния резултат ( В. Димчев, О. Занков,
Ц. Шейтанова ). Рисувайки, децата отчитат горе и долу като зони в листа.
Земята, опората се маркира с линия или често това е долният ръб на рисувателния лист. Върху тази основа фронтално, фризово, ритмично се разполагат фигури и предмети. Горе ­ зоната, предназначена за слънцето,
птиците, облаците и т.н. се означава отделно с линия. Между двете зони се оформя свободна полоса, която доказва, че горе и долу са свързани повече словесно, отколкото изобразително. Независимо от тази специфична особеност означенията горе-небе и долу-земя са индикация за първоначално отразяване дълбочината на пространството. Всички обектив близък план се изобразяват ивично върху маркировката долу-земя, поотдалечените детето през този период разполага над първата ­ във втора хоризонтална ивица и т.н. Схематично Ю. А. Полуянов означава този етап със следните типове разположения (фиг. 2), [6, 49]:

169
Фиг. Между годишна възраст децата отчитат, че рисувателният лист е ограничен не само долу ­ горено има и дясна и лява граница. Това ново отношение фиксира вниманието върху централната зона и установява симетричното разположение върху изобразителната плоскост. Доминира разказът, описването, все още имат превес описателните елементи на съдържанието пред изобразителната форма [3, 92]. Но организацията на изображението доказва, че зрителната представа за структурата на работното поле на рисунката възниква във въображението на децата още преди изобразяването. Схематично, според Полуянов този етап включва следните разположения (фиг. 3), [6, 49]:
Фиг. Посочената хронология относно поместването на обектите върху изобразителната плоскост обхваща стандартните типове разположение.
Тяхната схематична структура е обусловена от закономерностите напред- училищната възраст. И все пак Ю. А. Полуянов, В. Димчев и др. подчертават, че у всяко дете се намират рисунки, построяването на които е по- различно, нетипично. Те се получават, когато източникът на замисъла е

събитие, интересно и особено важно за детето, събитие, което предизвиква ярки чувства, дълбоки и силни преживявания. В такива случаи рисунките са оригинални, своеобразни, главно защото композицията е подчинена изцяло на замисъла [6, 60], [3, Осъществяването на успешния резултат е възможно с помощта на сътрудничеството, взаимодействието между детето и педагога. Чрез умелото и изчерпателно въвеждане в изобразителната задача (емоционално,
познавателно и изобразително) може да се създадат необходимите условия за стимулиране на творческата активност, за индивидуалните, неподражаемите изобразителни решения.
Съгласно изложената хронология за първите типове разположение е свойствена хаотичната композиция, впоследствие върху рисувателния лист се разполагат сцени без тематична и пространствена връзка, изградени от символи, многократно повтаряни изобразителни схеми. Според В. Димчев едва след петата година се поставя началото на постепенно освобождаване от тази знакова система, която замества до този момент изобразителните начини за отразяване на литературния текст в рисунката Следователно условия за систематично формиране наумения за
“естетична нагласа на съставките в детската изобразителна творба настъпват след годишна възраст, когато децата са усвоили в определена степен изразните средства на дейността и проявяват желание и възможност да въплътят замисъла си със средствата, които познават, когато се стремят към експериментиране и откриване на причинноследствените връзки и зависимости. Поради благоприятните предпоставки, характерни за този възрастов период особено подходящи са приложно-декоративните задачи.
В методическо отношение, подчертава В. Димчев, могат да бъдат полезни и някои абстрактни форми, с които се правят нефигурални упражнения за изучаване на основните правила на композиционния строеж. Например групиране на фигурите и формите според тяхното подобие. Подобие по:
размери, форма, принципна разполагане в двуизмерни плоскостни групи,
пространствено разполагане, осветеност, цвят, статичности движение, 130].

171

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: