162
Половоролевата позиция на момчетата проличава в импулсивността,
напоритостта, самоувереността на избора. Те самостоятелно избират желаната за занимание дейност, конкретизират замисъла, убедени са в неговото осъществяване. Наличието на това умение у по-голяма част от
изследваните деца показва, чете могат да използват личния си опит целенасочено и имат психологическа готовност за собствен избор. При момичетата процентното съотношение между високата и средна степенна самостоятелно определяне на замисъла е незначително. По-съществена е разликата между средната степенна самостоятелност при момчетата (20%) и при момичетата. Половоролевите позиции на момичетата се изразяват в плахост,
неувереност, колебливост при поставяне на самостоятелни задачи, но умело се ориентират след като педагогът ги провокира чрез подходящи средства или взаимстват идея от връстниците си. Нисък е пооцентът при децата от момчета и 16%
от момичетата, които се насочват към една дейност, след това сменят замисъла си и не могат самостоятелно да конкретизират избора си.
Поставянето на
замисъла е необходимо, но не е достатъчно умение,
за да може самостоятелно избраната и поставена цел да стане реалност.
След избора на дейност детето трябва да съумее да организира пространството около себе си така, че без да пречи на другите деца, да разположи необходимите му материали за осъществяване на поставената цел.
При това умение не се наблюдават съществени половоролеви различия.
И момчетата (56%) и момичетата (52%) проявяват висока степенна самостоятелност при организиране на средата с оглед постигане на собствената идея. 44% от момчетата и 40% от момичетата са със средно равнище на самостоятелност. Те успяват да организират пространството, в което ще работят след като
педагогът им окаже съдействие, повтарят начина на организация, който използва партньора в съответния научен кът или се включват при друго дете като съучастници. Ниска степенна самостоятелност проявяват само 8% от изследваните момичета.
Друго умение, което трябва да притежава детето, за да постигне целта си, е умението запланиране на дейността. Сложността му се обуславя от това, че детето в умствен план трябва да види продукта на своята дейности между многото и разнообразни начини за действие и
материали да подбере тези, които са му необходими в момента. Необходима е по- сложна аналитикосинтетична мисловна дейност, както и възбуждане на съхранените паметови връзки. Но независимо от комплексността на това
умение изследваните деца проявяват висока степенна самостоятелност при планиране на дейността си (60% от момчетата и 56% от момичетата).
Следователно, овладяното в обучаващите ситуации умение, те могат да прилагат при нови, по-различни условия. У 36% у децата това умение е на средно равнище. Те предвиждат правилно нужните им за осъществяване на целта материали и система от действия след като педагогът име оказал помощ или взаимстват от връстниците си. В повече от
случаите това са онези деца, които не са успели самостоятелно да си поставят целта за занимание.
Следователно близките стойности у изследваните момчета и момичета ни дават основание да твърдим, че половоролевите позиции не влияят върху формирането наумения за самостоятелно организиране средата и пространството, и планирането на избраната дейност.
Умението да се постигне успешно поставената целили задача ида се доведе до резултат изисква от детето да владее етапите на развитие на дейността. То доказва наличието на знания и умения за нейното осъществяване, от което произтича сложността и показателността му.
Според степента на резултатно завършения замисъл ранжирането изглежда така. Най-голям е процентът на тези деца, които успяват да завършат започнатото докрай. Броят на резултатно успелите момчета и момичета е равен.
След тях се нареждат тези, които с помощ от педагога или връстниците, реализират собствения си замисъл (24% от момчетата и от момичетата. И при умението за самостоятелно постигане на резултата не установяваме различия, дължащи сена половоролевата позоция на детето.
От проведеното проучване произтичат следните изводи. Половоролеви позиции се открояват във вида дейност, която децата избират за самостоятелни занимания, както и в самостоятелно поставената цел.
Близките стойности на уменията, свързани със структурните компоненти на дейността и нейното осъществяване, показват несъшествени полови различия между момчетата и момичетата. Отношенията на партньорство и сътрудничество, възникващи между децата в процесуалността на дейността са полово типизирани. Момчетата проявяват маскулинни ориентации и качества - импулсивност, напо- ритост, динамичност,
покровителство, а момичетата характерни феминни поведенчески прояви - неувереност, отзивчивост, съпричастност.