Теории за произхода и движещите сили на детската изобразителна дейност. Същност на детската изобразителна дейност.
Детската изобразителна дейност е резултат от редица фактори: индивидуални, психологически, социални и др.
Теории за произхода и движещите сили на детската изобразителна дейност:
Биогенетична теория – според Хегел личността онаследавя вътрешно заложени качества и ги повтаря, независимо от възпитанието и обучението. Особеностите на детската психика са предопределени, а учителят е само наблюдател.
Теория за връзката между детската изобразителна дейност и историческото развитие на изобразителното изкуство – т.е връзка между детската рисунка и древното изкуство – и в двете основна форма емоделиране на триизмерното пространство. Начинът на изразяване в детската рисунка следва хода на историческия път в изобразителното изкуство и отразяване на пространството.
Теория за дидактическото развитие на изобразителната дейност – децата рисуват това, което знаят,а не това, което виждат. В началото започват да изобразяват това,което най-много ги вълнува, а именно човекът.изпускат съществени характеристики, смесват профил и анфас. Детските имат особена диагностична роля и са важно средствоза развитие на естетическото възпитание.
Децата възприемат листа хартия като реална земна повърхност – на него разполагат предмети, къщи, хора, безда спазват пространствените отношения.
Етапи при развитие на детската рисунка: 1. Илюстративно рисуване – в началото; 2. Паметно рисуване; 3. Натурално рисуване.
Същност на детската изобразителна дейност – характерно за нея, е че се внася от възрастните, но е присъща за детската природа. Отразява стремежа на детето да опознае света. Рисуването предхожда писането. Детските рисунки отразяват емоционалното отношение към заобикалящия святи са плод на необятното детско въображение. Детето преживява това, кото рисува.
Основни етапи и характерни особености в развитието на детската изобразителна дейност. Еволюция на елементите на изображение в детската изобразителна дейност - от три до десет годишна възраст
Основни етапи в развитието на детската изобразителна дейност:
Период от 3 до 7 год- рисунката отразява ранообразни и несвързани помежду си признаци на предмети;
Период от 7 до 10 год – в рисунката подробно се изобразяват детайлите, има наченки на пропорции и отразяване на предметите в дълбочина.
Период след 10 год.- отразяват се напълно осмислени ситуации.
Еволюция на елементите на изображение:
Кръглите форми заемат основно място – те най-просто и ясно с възприемат спрямо другите геометрични форми;
Човекът – заема централно място в детските рисунки: първоначално се появяват очите (като точки), уста (като линия), нос (отвесна линия), по-късно коса (тип щрихи или навити спирали), рядко има уши, често ръцете започват от главата,тялото е по-малко от главата, в началото и без шия;
Околна среда – слънцето е символна радост, топлина, чрез него се определявремето –ден, нощ, мрачно; животните са нарисувани като хората, но в хоризонтално положение – обръща се внимание на детайлите – уши, мустаци, грива; птиците се изобразяват в профил; децата обичат да рисуват превозни средства, къщи и блокове. Обектите се представят като свързани помежду си геометрични фигури;
Цветове – в началото преобладават контрасни цветове, за да се постигне емоционално възприятие. След 9-тата година започва смесване на два и повече цвята.
Сподели с приятели: |
