Балансова схема според теорията за динамичния баланс127

Като представител на балансовата теория за динамичния баланс следва да се разглежда и френският юрист и създател на френския търговски закон от 1673 г. Жак Савари. В публикуваният през 1675 г. труд, озаглавен “Съвършеният търговец,” който на практика представлява коментар на Търговския закон, посоченият автор за първи път прави опит за систематизиране на основните принципи на балансовата теория за динамичния баланс. Схващанията на Савари могат да се разглеждат като един компромисен вариант между разбиранията на представителите на теорията на статичния и динамичен баланс по отношение на ролята, значението и предназначението на счетоводния баланс. Поддържайки становището, че счетоводният баланс, построен в съответствие с разбиранията на представителите на теорията за статичния или динамичен баланс (в техния класически вид) не би могъл едновременно да се използва за задоволяване на различни информационни потребности, Савари обосновава идеята за многообразието на балансите, която предполага използването на диференциран подход при съставянето на счетоводния баланс в зависимост от целта, която се преследва с него. Възможни са три вида счетоводни баланси:

а) за определянето на финансовия резултат – инвентарен,

б) за определяне на имущественото състояние на предприятието – статичен

в) за определяне величината на чистото имущество и на тази база реализирания резултат в при ликвидация на предприятието – ликвидационен.

Изготвянето на всеки един от посочените баланси задоволява интересите на различни групи потребители. Статичният и ликвидационен баланс, съставен в съответствие с принципа за фиктивна ликвидация на предприятието задоволява интересите предимно на собствениците и кредиторите на предприятието. От него може да се установи дали посредством продажбата на наличните активи, предприятието може да покрие своите дългове. Балансът, даващ възможност за установяване на финансовия резултат (наричан впоследствие динамичен баланс) задоволява най-вече информационните потребности на управляващите предприятието. Той дава възможност за получаването на информация на основата на която може да се установи рентабилността на инвестирания капитал и ефективността на осъществяваната дейност.