Съдържание Текуща година

В американския вариант на едностранен счетоводен баланс е заложена същата логика, при която собственият капитал се получава като резултативна величина, но схемата на построяване е малко по-различна.

Таблица 2

Американски вариант на едностранна форма на счетоводен баланс

Както е видно от горепосочените балансови схеми едностранната схема (в нейния американски вариант) е построен на принципа на нарастващата ликвидност на активите и увеличаваща се изискуемост на пасивите. В началото се представят активи с висока степен на ликвидност – парични средства и еквиваленти, борсово продаваеми краткосрочни ценни книжа и търговски вземания след което се посочват стоково-материалните запаси и материалните и нематериални дълготрайни активи. В пасивната част на баланса се започва с текущите пасиви (към доставчици, данъчни задължения и др.), а след тях се представят дългосрочните задължения и елементите на собствения капитал. Структурирана по този начин информацията в счетоводния баланс е подходяща за установяването на различни коефициенти за ликвидност и дава възможност да се прецени до каква степен предприятието е в състояние в случай на необходимост да изплати задълженият към кредиторите си, използвайки своите текущи активи.

През последните години в развитите страни по отношение развитието на счетоводното законодателство протичаха два процеса. От една страна в края на 90 – те години на миналия век завърши процесът на европейската счетоводна хармонизация и от друга международните счетоводни стандарти все повече набираха популярност, като непрекъснато се развиваха и усъвършенстваха Постепенно практиката показа, че счетоводното законодателство на отделните европейски държави не дава възможност да бъдат преодолени огромните различия между континентално-европейската и англо-американска счетоводна система. Това от своя страна не даваше възможност на европейските компании, чиито финансови отчети се изготвяха съгласно европейските директиви да търгуват свои акции на американските финансови пазари. Така възникна необходимостта от разработването на счетоводни стандарти, които да бъдат общоприети и да дават възможност един финансов отчет да бъде признат и разбираем, независимо от това къде е съставен. След провеждането на оживени дискусии и преценяването на различни възможности, постепенно се стигна до идеята, че е възможно МСС да се превърнат в общоприета база за изготвяне на финансовите отчети. В подкрепа на тази теза може да се посочи и факта, че през 1995 г. Комитета по международни счетоводни стандарти (КМСС) и Международната организация на комисиите към фондовите борси (IOSCO) постигнаха споразумение за сътрудничество при разработването на стандарти за финансово отчитане. В резултат на съвместната работа между посочените две организации беше разработен пакет от счетоводни стандарти като МСС 32 Финансови инструменти – представяне и оповестяване, МСС 39 Финансови инструменти – признаване и оценяване и др., съдържащи правила за оценка и представяне във финансовите отчети на различните видове финансови инструменти. По този начин се стигна до историческото решение, обявено през месец юни 2000 г. – от началото на 2005 г. МСС да бъдат използвани при изготвянето на финансовите отчети от всички компании в страните членки, чиито ценни книжа се търгуват на фондовите борси. Следователно МСС имат потенциал да се превърнат е единен счетоводен език и по-конкретно в добра основа за изготвяне на финансови отчети, представящи достатъчно надеждна и достоверна информация за вземането на инвестиционни решения. Те отразяват идеите на счетоводните специалисти от отделните страни, независимо от тяхната националност и политически възгледи. Всички тези процеси оказаха влияние и върху начина на представяне на активите и пасивите в счетоводния баланс. Следва да се отбележи, че на съвременния етап класифицирането на активите и пасивите на текущи и нетекущи с цел определяне платежоспособността на предприятието загубва своето водещо значение по следните причини

- Платежоспособността на предприятието може да се установи като се ползва информация по-скоро от други елементи на годишния финансов отчет (например отчета за паричния поток) отколкото от баланса,

- Основните външни потребители на информация от финансовите отчети са инвеститорите, а не кредиторите на предприятието,

- В съвременните условия предприятията извършват твърде разнообразна дейност, поради което отделните коефициенти за ликвидност не винаги представляват адекватен измерител за платежоспособността на предприятието,

- Дейността на все повече предприятия е свързана с извършването на различни видове услуги, поради което при установяване на тяхната платежоспособност все по-малко значение ще има ресурсната им обезпеченост.

В началото на третото хилядолетие, когато международните стандарти се приемат или предстои да се приемат за пряко прилагане от определен кръг (или всички) предприятия във все повече страни – най-вече тези, членки на Европейския съюз се търсят възможности за разработване на балансови схеми, допустими както по смисъла на МСФО, така и по IV Директива на ЕС. На практика тези схеми представляват един компромисен вариант и са резултат на консенсуса между специалистите от две твърде различаващи се помежду си счетоводни системи като стремежа е да бъдат задоволени интересите на различен кръг потребители. Един такъв счетоводен баланс може да се представи по следния начин: