Периодизация в развитието на счетоводството
Счетоводен баланс допустим по МСФО и IV Директива на ЕС
Изтегляне 1.89 Mb.
|
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
- Навигация на страницата:
- БАЛАНСОВИ ТЕОРИИ
Счетоводен баланс допустим по МСФО и IV Директива на ЕС
Имайки предвид бъдещото членство в Европейския съюз нашата страна декларира, че големите предприятия следва да изготвят своите отчети на база Международните стандарти за финансово отчитане, а малките и средни предприятия на база международните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Отпадна изискването счетоводният баланс да се изготвя по типова балансова схема. Даде се възможност на предприятията в зависимост от степента на същественост да определят съдържанието на отделните балансови статии, както и информацията, която подлежи на оповестяване в приложението към Годишния финансов отчет. Отпаднаха ограниченията по отношение на възможността за обезценяването на вземанията и дългосрочните инвестиции. Допусна се посочването на допълнителни балансови статии и междинни сборове, когато ръководството на предприятието счита, че това ще доведе до по-вярно и по-честно представяне на финансовото състояние на предприятието. Наред с посочените положителни промени по отношение регламентирането на годишния финансов отчет в законодателството все още се срещат текстове, които не съответстват на концепцията на МСФО. Например в НСС 1 Представяне на финансовите изчерпателно се изброява какво следва да се посочи в балансовите статии “Други дългосрочни вземания,” “Други краткосрочни вземания” “Блокирани парични средства,” “Парични еквиваленти,” “Специализирани резерви” и “Други дългосрочни задължения”. Подобен факт противоречи на счетоводния принцип същественост, съобразно който ръководството на предприятието самостоятелно определя как следва да се представи финансовата информация в съответствие с нормативните изисквания. Могат да се посочат и други примери, но и тези са достатъчни за да се направи извода, че все още не можем да преодолеем някои предразсъдъци от миналото, свързани с нормативното регламентиране на някои несъществени въпроси. БАЛАНСОВИ ТЕОРИИ Проблемът за същността, значението и предназначението на счетоводния баланс винаги е “занимавал умовете” на специалистите, работещи в областта на счетоводната теория и практика. Развитието на промишлеността и акционерното дело в края на XIX и началото на ХХ век, в страните от континентална Европа, поражда появата на нови идеи, насочени към теоретично изясняване същността на счетоводството като цяло и счетоводния баланс в частност. От този период датират първите опити за научно интерпретиране същността на баланса като се поставят основите както на ново научно направление, изучаващо теоретичните основи на счетоводния баланс – балансоведение, така и на отделен клон на правото, наречен балансово право. Като основна предпоставка за неговата поява следва да се разглежда възприемането на баланса като изходна, основополагаща концепция на счетоводството. Развитието на счетоводната теория от втората половина на ХIХ и началото на ХХ век води до формирането на счетоводните школи (италианска, немска, френска), пропагандиращи различни подходи за изучаване на счетоводния баланс. На този етап счетоводният баланс се разглежда предимно в юридически аспект, като в резултат на изследванията на редица юристи (Симон, Щауб, Рем и др.) се стига до идеята, че счетоводният баланс следва да отговаря на следните изисквания: истинност, пълнота, ясност, правдивост, приемственост и единство.110 Счита се, че един баланс е истинен, когато той изразява реалното състояние на имуществото на предприятието и реализирания от него финансов резултат за отчетния период. Пълнотата се свързва с начина на представянето на записания основен капитал. Повечето автори (П. Герстнер, Р. Пасов и др.) поддържат становището, че капиталът следва да бъде представен в пълен размер, независимо, че цялата сума на капитала не е внесена към момента на учредяването на предприятието. Невнесената част следва да се показва в актива като активно, контрапасивно, регулиращо перо с примерно наименование Невнесен капитал. Балансът е ясен когато е разбираем за отделните потребители на информация. Още в края на XIX и началото на ХХ век са съществували спорове относно това за кого следва да бъде ясен (разбираем) счетоводният баланс - за всички лица, дори и за тези, които нямат познания по счетоводство (подобна теза се поддържа от Рем), или за лицата с нормални познания по счетоводство, каквато позиция се защитава от Герстнер. Правдивостта се свежда до тава, че балансът трябва да бъде съставен в съответствие с изискванията на закона и всички суми, посочени в него следва да произтичат от надлежно съставени счетоводни документи. Изискването за приемственост се доближава твърде много до съвременния принцип за възможно запазване на счетоводната политика. Тя налага ежегодно балансът да се съставя като се спазва една съща форма и структура и като се прилагат едни и същи принципи за оценка на активите и пасивите на предприятието. Изискването за единството на баланса се прилага когато предприятието има обособени клонове и неговият сборен баланс включва балансите на отделните клонове. Балансовите теории възникват в края на XIX и началото на ХХ век и се занимават главно с проблемите, възникващи при съставянето на счетоводния баланс. Те се основават на изследванията на редица автори като Симон, Никлиш, Шер, Шмаленбах и др. Интересите на посочените автори са насочени главно към изследване същността на балансовия метод, оценката на активите и пасивите на предприятието и влиянието на протичащите стопански операции върху имуществото на предприятието, намиращо отражение в счетоводния баланс. В резултат на становищата, поддържани от отделните автори възникват значителен брой теории, изучаващи теоретичната същност на счетоводния баланс. Последните се различават помежду си по различни признаци, с най-съществено значение сред които са целта и предназначението на баланса и принципите за оценка на активите и пасивите на предприятието. Независимо от съществуващото многообразие от авторови становища специалистите се обединяват около три основни тези: 1. Счетоводният баланс има за цел установяване имущественото състояние на предприятието в края на отчетния период, 2. Посредством баланса следва да се установи реализирания финансов резултат за отчетния период, 3. Счетоводният баланс следва да дава възможност както за установяване на имущественото състояние (величината на чистото имущество, което днес наричаме собствен капитал), така и на реализирания финансов резултат. На база на посочените авторови становища възникват и различните балансови теории, като счетоведите се разделят на две големи групи. От една страна са т. нар. монисти, застъпващи становището, че счетоводният баланс има за цел или само установяване на имущественото състояние на предприятието (Никлиш), или само за установяване на финансовия резултат (Шмаленбах). От друга страна са представителите на дуалистите (Шмид), поддържащи тезата, че посредством баланса може едновременно да се установи както имущественото състояние на предприятието, така и реализирания финансов резултат. В този смисъл с най-голямо значение за теорията на счетоводството са класическите теории за баланса - теория за статичния баланс, теория за динамичния баланс и теория за органичния баланс. Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|