Развитие на счетоводството през Средновековието

Развитие на счетоводството през Средновековието

Независимо от слабото развитие на стопанската дейност през този период, счетоводството запазва своята роля и значение най-вече при управлението на църковните имоти и събирането на данъците. По отношение на влиянието на църквата следва да се отбележи, че тя има двояко въздействие върху развитието на счетоводството. Първоначално църквата е отричала напълно осъществяването на търговска дейност, като по този начин силно е ограничавала развитието на счетоводството. Впоследствие, църквата постепенно се превръща в крупен търговец и лихвар. В резултат на осъществяваната от нея дейност, църквата придобива собственост върху огромно богатства, които следва да бъдат отчитан и ефективно управлявани. Разнообразните стопански операции, които се осъществяват в църковните институти (получаването на дарения, извършването на търговски сделки, лихварство и др.) дават силен тласък върху развитието на счетоводното изкуство през средните векове. Именно от тук произтича и необходимостта от появата на определена категория лица, които следва да отчитат и контролират използването на имуществото, собственост на църквата. По данни на проф. Ф. Белмер, с цел отчитане и управление на имуществото на църквата “през 1001 г. в папския двор е била учредена длъжността главен счетоводител, в обязаность на когото е било вменено да наблюдава счетоводството по всички операции, както и да контролира отчетите, които постъпват от разни места.“¹ До наши дни са запазени търговски книги от X – XII век, от които се разбира, че обект на отчитане са били всичко паричните операции. Подобни книги са открити и в папската институция и в различните религиозни ордени. За внасяните суми са били издавани квитанции, водени са приходни и разходни книги, записвани са били лицата, за чиято сметка са постъпвали сумите. Първата значима банкова институция, която се е зародила през този период – ордена на рицарите - тамплиери² разполага със сериозна счетоводна техника за да поддържа данните за своите многобройни парични операции. През целия XIII век, тези високообразовани рицари са били придворни финансисти и счетоводители на папската институция и на много от френските крале. Това ги е и погубило, тъй като крал Филип IV Хубави силно е желаел да придобие богатствата им. За съжаление разбивайки ордена и избивайки неговите първенци, той е унищожил счетоводната техника, непозната на друго места през този период.

В началото на второто хилядолетие записванията са правени с римски цифри и на латински език, което в сравнение с означенията, използвани в дълбока древност представлява изключителен прогрес. От изключително значение за развитието на счетоводството е въвеждането на арабската цифрова система. Дълго време тя не е била възприемана, като отново търговците, водени от своя практицизъм са възприели арабската система като изключително удобна за воденето на техните счетоводни записвания. Преходът към възприемането и използването на арабската цифрова система е бил труден и продължителен, като най-голям тласък за нейното възприемане се явява необходимостта от опростяване на счетоводните записвания. За един продължителен период от време църквата, държавата и университетите са се съпротивлявали срещу въвеждането й, като тази яростна съпротива е продължила някъде до края на XVII век. Търговците обаче нямали подобни скрупули, поради което те успели да придвижат значително развитието на счетоводната техника. Съвсем не е случаен факта, че патриархът на българската счетоводна мисъл проф. Димитър Добрев посочва “Числото като количествен израз на парично-стойностни величини образува крайъгълния камък на счетоводството.”

През периода на Средновековието съставянето на описи се практикува почти навсякъде. Нещо повече, Описването започва да се извършва, като имуществото се групира (в описите) по определени групировъчни признаци, което представлява значителен напредък в развитието на този способ.

В епохата на Средновековието постепенно се зараждат условията, които ще доведат до появата на Ренесанса, когато счетоводството ще придобие нов облик и ще получи вида в който то е познато и днес, а именно двойното счетоводство.

В епохата на ранното средновековие се обособяват две счетоводни системи: счетоводна система на камералното счетоводство и счетоводна система на простото счетоводство.

Камералното счетоводство възниква поради необходимостта от осъществяване на контрол върху държавните финанси. Основен обект на отчитане са паричните средства в касата, както и паричните постъпления и плащания. Неговата същност се състои в съпоставяне на планираните и фактически получените (или платени) приходи и разходи, т.е то на практика се доближава до съвременното разбиране за бюджетно счетоводство, но е непълно поради обстоятелството, че не отчита цялото имущество на предприятието и неговите изменения в резултат на стопанските операции.

Системата на простото счетоводство (аплография), се характеризира с това, че при което обект на отчитане са материалните и паричните средства на собственика и разчетните взаимоотношения, които той осъществява при извършването на стопанската дейност. То представлява просто описание на осъществяваната дейност, като не разкрива взаимната връзка и зависимост между извършените стопански и финансови операции, както и не дава възможност за осъществяване на контрол върху дейността на търговеца.

Обикновено с приема, че счетоводството в неговия съвременен вид възниква в италианските градове – републики в епохата на Ренесанса.³ Както е известно от историята, това е периодът на великите географски открития, епоха на развитието на културата и обществените науки, на разпадането на феодализма и появата на капитализма. В резултат на духовния и икономически подем все повече се развива и усъвършенства стопанската дейност на хората. Появяват се нови видове търговски сделки, усложнят се взаимоотношенията между търговците. Всичко това налага търсенето на възможности за усъвършенстване на отчетността. Простото описание и първичната регистрация на протеклите стопански факти, явления и процеси вече не отговаря на интересите на търговците. Възниква необходимостта от обвързването на записванията в единна система, която да позволява както осъществяването на контрол върху счетоводните записвания, така и да дава възможност за установяване величината на чистото имущество на търговеца като разлика между неговото имущество и дългове. Така постепенно се стига до идеята за използването на счетоводната сметка като способ за отчитане на текущите изменения в състава на имуществото на търговеца. Последната се построява под формата на таблица, състояща се от две части, в които се наблюдават поотделно увеличенията и намаленията във всеки отделен обект на отчитане. За да се обвържат счетоводните сметки в единна, цялостна система, в счетоводството следва да се въведе абстрактната сметка капитал, посредством която се отчита чистото имущество на търговеца. В резултат на осъществяваната стопанска дейност величината на това чисто имущество се увеличава или намалява, като реализираните положителни финансови резултати (печалби) водят до увеличаване на чистото имущество, а реализираните загуби до неговото намаляване. Само по този начин в счетоводството могат да бъдат отразени взаимно свързаните изменения в имуществото на търговеца, породени от осъществяваните търговски сделки.

Приема се, че появата на двойното (системно) счетоводство се свързва с наличието на следните предпоставки:

- Частната собственост, тъй като то е насочено предимно към гарантиране интересите на собственика на капитала;

- Писмеността, тъй като първичен етап на счетоводно-отчетния процес е документирането на стопанските операции;

- Капиталът, тъй като без наличието на капитал не би било възможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност;

- Търговията, тъй като посредством счетоводството се създава информация именно за осъществяваната стопанска дейност и без нейното съществуване не би имало смисъл от счетоводството като информационна система;

- Кредитът, тъй като той опосредства извършването на стопанската дейност и без неговото съществуване, осъществяването й би било твърде затруднено;

- Парите като всеобщ еквивалент, тъй като по счетоводен път се създава информация само за онези стопански факти, явления или процеси, които могат да бъдат оценени в пари;

- Математиката, разглеждана като съвкупност от способи за елементарни изчисления и пресмятания.

Естествено понастоящем е трудно да се установи точно кога е възникнало двойното (системно) счетоводство, както и кой е неговият автор. В това отношение съществуват различни хипотези, най-разпространената, от които възприема, както вече беше посочено, че счетоводството възниква през 1250 – 1400 година в Италия. Преобладава мнението, че то е създадено от италианските търговци, които са осъзнали необходимостта от съпоставяне на имуществото с неговия абстрактен произход, т.е с капитала на търговеца. Тъй като името на създателя на двойното счетоводство ще остане завинаги неизвестно за историята както например е известен и изобретателя на колелото, то за баща на счетоводството следва да се приеме човекът, който за пръв път е описал т. нар. венецианска система на водене на счетоводство, която се е прилагала в Италия по онова време. Счита се, че първата печатна книга, описваща принципите за водене на счетоводство в италианските градове-държави е на италианския професор по математика Лука Пачоли. Неговият труд Summa de Arithmetica, Geometria, Proportioni et Proportionalita (Всичко за аритметиката, геометрита, пропорциите и отношенията), отпечатан през 1494 г. и посветен на проблемите на математиката, съдържа трактат (раздел), озаглавен Particularis de Computis et Scripturis (За сметките и записванията), в който за първи път се описва т. нар. Венецианска счетоводна система. На практика произведението на Лука Пачоли представлява първата публикация по проблемите на счетоводството.⁴

Лука Пачоли е роден през 1445 г. в Борго Сан-Сеполкро.През 1464 г. Паочли отива във Венеция, където става учител по математика на тримата сина на търговеца Ромпиаси (Rompiasi), като едновременно с това посещава и лекции по математика. По-късно той става монах от франциканския орден и като ъакъв през 1477 г. вече е проф. по математика. През 1480-86 г. той изучава теология и получава титлата магистър по теология. През същото това време той предприема редица пътувания и обикаля почти цяла Италия. През 1487 г, той посещава за малко Перуджа и по-късно се установява в Рим. В Рим Пачоли чете лекции по математика, а през 1494 г. заминява за венеция, където издава знаменитото си същинение, отпечатано през 1494 г. и претърпяло още едно издание през 1523 г. Това съчинение се съетои от две главни части аритметика и геометрия, всяка от които е разделена на отдели, като тези отдели в първата част (аритметиката) се подразделят на трактати, а във втората (геометрията) на глави. Вторият отдел от аритметиката, в неговия 11 трактат съдържа пълно описание на двойното счетоводство и то по начина по който това счетоводство се е прилагало на практика. Впоследствие този 11 трактат е издаден като самостоятелно съчинение в Германияи Италия.

В историята има събития, тясно свързани със счетоводството, които

времето не обрече на забрава, пресявайки ги през пръстите на своята мъдра десница. Със синовна обич и признателност ние си спомняме за създателя на първата книга по счетоводство – Лука Пачиоли – влюбеният в числата професор-математик, близкият съратник и приятел на ненадминатия майстор на изобра-зителното изкуство Леонардо да Винчи, който с удивителна гениалност, упо-ритост и чистота на духа дръзна да вникне в тайните на битието и отхвърляйки схоластиката и скептицизма, разви идеята за хармонична завършеност и цялост; за красота и хармония и с това постави началото на нов етап в развитието на изкуството – епохата на Великото Възраждане.

Учил се в работилницата на известния художник и математик Пиетро дела