Pf. 2015. 007 Публикувано в страницата на
Изтегляне 0.53 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Конструктна валидност.
| Съдържателна валидност. Съдържателната валидност отразява степента, в която въпросите на теста измерват знанията и уменията в дадена област. Това се прави чрез анализ на плана и процедурите, използвани при конструирането на теста. Самите знания и умения трябва да са дефинирани точно. Преценява се доколко отго варят едно на друго. Конструктна валидност. Конструктната валидност на теста измерва степента, в която тестът измерва признак, производен от задачата, която е била създадена за да обясни определено поведение. Добрият тест действа като едно единно цяло, т.е. теорията (конструктът) съответства на практиката (емпирични данни). Концептуалната рамка на теста трябва да е строго определена. Конструктната валидност се измерва по много начини, но основният е вътрешната съгласуваност на айтемите (връзка, множествена корелация). Подходящо е за съдържателната и конструктната валидност да се ползват експертни оценки, които да потвърдят или отхвърлят необходимостта от корекции за подобряване на тази характеристика на теста. Възможно е да се ползва и следната формула като предварително учениците се разделят на две групи – силна и слаба: където N a и N b съответно бройките на учениците от първата и втората група, останали в интервала на статистическа достоверност, а n – общият брой ученици от двете групи. Казаното за стойността на останалите коефициенти е в сила и за този. След изчисляване на характеристиките на теста като цяло се пристъпва към оценка на качествата на включените в него задачи. На анализ подлежат трудността на задачите, тяхната дискриминативна сила и качествата на използваните дистрактори. Трудност на задача. Отново учениците се разделят на две групи – силна и слаба. Силната се съставя от 27 % от първите по успех, а слабата – от 27 % от най-слабите резултати. Ако броят на изследваните лица е статистически малък (под 30 ученика), то би могло първата по успех половина да е силната група, а останалите да формират слабата. Коефициентът на трудност се пресмята по формулата където n е общият брой ученици, N r – броят ученици от двете групи, решили задачата, N b – броят ученици от двете групи, решавали задачата. Ако задачите са с избираем отговор, то е удачно да се използва следната формула: където N r е броят ученици от двете групи, вярно решили задачата, N f – броят ученици от двете групи, грешно решили задачата, m – броят на вариантите на отговорите, а N b – броят ученици от двете групи, решавали задачата. Приема се, че 15 % < P < 85 %. Ако полученият коефициент не е в тези граници, то задачата следва да се смени или да се промени текстът й. Получените стойности на Р не винаги дават ясна представа за това коя от задачите е по-трудна за учениците и коя не. За установяване на това може да се използва следната процедура: Означаваме с х броят на учениците, правилно решили първата задача и неправилно втората, а с у – обратното, т.е. броят на тези, които са решили вярно втората и грешно първата. Проверяващата величина е Критичната стойност е 3,84 (в случая има две степени на свобода и приемаме вероятност за грешка 5 %). Ако получим число, по-голямо или равно на 3,84, то може да се смята, че двете задачи са наистина с различна трудност за учениците, независимо от разликата в коефициента на трудност. Дискриминативна сила на задача. Показва в каква степен тази задача може да разграничи силните от слабите ученици. Изчислява се по формулата където R u е броят ученици от силната група, решили вярно задачата, R l - броят ученици от слабата група, решили вярно задачата, а Т – общият брой ученици. D се изменя от -1 до +1 и колкото е по близо до +1, толкова дискриминативната сила е по-голяма. При отрицателни стойности или такива, близки до 0, задачата следва да се смени или да се промени текста, защото тя не изпълнява предназначението си. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|