Pf. 2015. 007 Публикувано в страницата на
ИЗМЕРВАНЕТО ПРИ ДИАГНОСТИЧНАТА ПРОЦЕДУРА
Изтегляне 0.53 Mb. Pdf просмотр
|
| ИЗМЕРВАНЕТО ПРИ ДИАГНОСТИЧНАТА ПРОЦЕДУРА Измерването означава поставяне на диагноза и е основата на диагностичния процес. Всъщност това е диагностичната процедура. То се дефинира по различен начин, но тук ще отбележим само най-популярното, което отговаря изцяло на същността на диагностичната процедура в педагогическите изследвания: „Процедура за приписване на числа (или други символи) на обект или негов признак по определени правила, от които най-важно е правилото за еднозначност".(С. Стивънс) (цит. по (Иванов, 2006, с. 126)) На измерване подлежат характеристиките на обектите. При изучаването на хора, това означава приписване на числени значения на стимули и/или реакции. Една характеристика може да бъде измерена само когато са спазени следните три условия: може да бъде определена (поне под формата на работна хипотеза), проявява се в наблюдаемо поведение, има различни степени на изразяване. Видове измерване. Измерването може да бъде: пряко (търсеното значение се съдържа непосредствено в получените данни) и косвено (търсената величина се получава след допълнителна обработка на данните от непосредственото измерване); едномерно и многомерно (съвместно) - едновременно измерване на две или повече величини с цел да се намери зависимостта между тях (Бойчев, 1987). Не бива да се бъркат с еднократно и множествено измерване, които се отнасят до повторяемостта на измерванията, а едномерно и многомерно имат отношение към броя на измерваните характеристики. Процедурата на измерването включва: избор и отделяне на измерваната величина от всички други величини, характеризиращи обекта; намиране на еталон за измерване (определяне на критерии и показатели); съотнасяне на еталона и величината и получаване на числова характеристика. [148,40] Всички тези дейности следва да бъдат обвързани с целта и предмета на диагностичната процедура. Измерването се провежда чрез различни методи - апаратурни и неапаратурни (чрез компютри или традиционно) и чрез различни средства (тестове, анкети и др.). Средствата за измерване се характеризират с диапазон за измерване, чувствителност, праг на реагиране, вариации на показанията, клас на точност, бързина на действие и т.н. (пак там). Отношение към изброените характеристики имат обектът и определените критерии и показатели за оценка на резултатите от диагностичната процедура. Например, ако използваме тест в изследването, то с дефинирането на обекта определяме диапазона за измерване, с избраните критерии и показатели - чувствителността, прага на реагиране и вариациите на показанията. Класът на точност се определя от вида на теста и избраната скала, а бързината на действие – от вида на теста. Същото се отнася и за случаите, в които използваме анкета. Разликата е в класа на точност – той се определя не само от вида на анкетата, а и от вида на конкретните въпроси. Съществен елемент от измерването е и инструментът за измерване, който включва съвкупността от операции и скали. Изискванията към измерителния инструмент са: функционално единство (степен на съгласуваност на различните операции); надеждност и валидност (цит. по (Иванов, 2006, с. 127)). Надеждността на инструмента се определя от независимостта на изпълнението на операциите от конкретните условия за провеждане на измерването, а валидността – от допустимостта на използваната скала и съответния метод за обработка според вида на разпределението и големината на извадките. (Да не се бърка с надеждност и валидност на тест). Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|