План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория


Финансиране на вноса и износа



страница2/2
Дата14.02.2017
Размер491.04 Kb.
#14914
1   2

Финансиране на вноса и износа


Финансиране на вноса и износа.

Участието на една страна в международния търговски обмен е от изключителна важност за ефективното и икономическо развитие. Това твърдение важи особено за малки страни, чиито пазари са с ниска поглъщателна способност. Предприятията на такива страни се стремят да се настанят на чужди пазари, за да осигурят рентабилно производство, от друга страна държавните органи разчитат на активното търговско салдо и от там на допълнителни приходи в бюджета и стабилен ръст на Брутния вътрешен продукт, ето защо се използват разнообразни мерки, създават се организации- държавни или частни, които да стимулират външнотърговските операции на местните предприятия.



България е малка страна- пазарът и е с ниска поглъщателна способност; след промените и процесите по приватизация на държавните предприятия делът на частния сектор достига в БВП; преобладават основно малките и средни предприятия- 45-48% дял от БВП от тях 54.2% работят в областта на търговията,17% на промишлеността, 6.5% на транспорта, 5.3% на селското стопанство; едва 15% от малките и средни предприятия работят на външните пазари; от всички производствени фирми- 1/3 експортират повече от половината от продукцията си. След промените от 1989г. България редуцира външните си пазари, което се отрази пагубно за икономиката и. Все още липсват изградени структури за финансиране на вноса и износа на националните производители и търговци, а причините са:

  1. До средата на 80-те години съществуваше специална система за участие в международния търговски обмен, но тази практика нямаше нищо общо с принципите на пазарното финансиране и се отрече след разпадането на социалистическия блок (СИВ).

  1. След промените се отрече всяка държавна намеса, включително и като защитник на националните предприятия.

  1. Съвременните форми на финансиране въобще не са известни у нас.

Правят се опити за създаване на институции за подпомагане на външнотъговските операции:

  1. Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР)- орган на Министерски съвет на РБ, създаден е в 1991г. С предмет на дейност, след промените в статута му от 1992г., поемане на гаранции, свързани с вноса и износа. Основни функции- да стимулира износа ( Устав ДФРР, София, Министерство на финансите, 1993г., гл.1 ). До момента фонда не е разработил и не предлага специализирани финансови продукти за външната търговия, а издадените от ДФРР гаранции по вноса се отнасят за някои случаи на специални сделки ( пр. внос на зърно от 1996г., намерението за прегарантиране на заем от САЩ по програма GSM-101 за 1997г.), сключени по специални решения на правителството, не става дума за общодостъпни за всички участници на пазара продукти.

  1. Законопроекти от 1996г. за създаване на Българска Вносно-Износна банка на базата на ДФРР.

  1. Водените от 1993г. преговори с Kreditanstalt fuer Wiederaufbau ( кредитна институция за възстановяване, създадена в 1947г., която обслужва финансирането със средства по т.нар. “План Маршал”. С акумулираните ресурси днес KFW предлага продукти за финансиране на германския експорт и инвистициите в чужбина, отпуска заеми, гарантира сделки в полза на развиващите ес пазари и търговски фирми от Германия и развиващите се страни.) и Deutsche Ausgleichsbank ( Германска изравнителна банка- публична финансова институция, създадена в 1949г. за реструктуриране на следвоенните задължения на германската икономика) за създаване на специализирана българска държавна институция, в чиито предмет на дейност водещо място заема финансирането на международната търговия. За жалост не бе направен нито един опит за реализирането на тези идеи.

  1. Българска агенция за експортно застраховане, създадена в 1998г. като АД с преобладаващо държавно участие, което работи от свое име и за своя сметка. Основни направления за развитие:

  • Усъвършенстване технологията за застраховане срещу краткосрочни търговски и нетърговски рискове.

  • Разработване, съобразно конкретни условия, на схеми за гарантиране на банкови кредити за производство на стоки за експорт, застраховане на средносрочни и дългосрочни експортни кредити срещу търговски и нетърговски рискове и участие във финансиране на задгранични проекти.

  • Повишаване обхвата на рисковете, покривани за сметка на държавата.

  • Концепция за информационно обезпечаване на дейността по експортно застраховане.

  • Установяване на сътрудничество с търговски банки, сдружения на производители на стоки за експорт, които имат за задача насърчаване ан износа.

  • Сътрудничество с аналогични чужди организации с цел:

  • осигуряване обмен на информация за оценка на страновия риск, кредитоспособността на фирми- купувачи и ТБ; установяване на съвместни проекти в експортното застраховане.

5. Насърчителна банка АД- търговска банка,създадена като изцяло държавен по собственост инструмент за кредитиране на малките и средни предприятия, експортно кредитиране и реализацията на регионални проекти на общинско равнище. Банката предоставя краткосрочни оборотни кредити за закупуване на суровини и материали за производство на стоки за износ; осигурява инвестиции за реконструкция, модернизиране и разширяване на експортноориентирани производства; гарантира сделки за обезпечаване на плащанияпо доставка на машини и съоръжения за експортни производства.

6. През 1999г. стартира нова програма на KFW за отпускане на целеви кредити на малки и средни предприятия на стойност 8.5 млн.германски марки, но при успешно развитие се предвижда увеличение.

Възможностите на страната да поема финансиране на вноса и износа са все по-ограничени в условията на подписано споразумение с МВФ. За съжаление у нас дори и търговските институции не участват активно в процеса по подпомагане на международния търговски обмен. Вярно е , че почти всички български банки предлагат на своите клиенти финансови продукти като откриване на документарни акредитиви и гаранции- основни инструменти за осъществяване на международни сделки. Но тези продукти се предлагат само при осигурено свръхпокритие (с норма 135-150% върху максималнодопустимата сума по документарната операция плюс банковите разходи и лихвите за месечен период на забава), следователно банките не поемат риска от международната търговия. Вярно е също, че банките предлагат кредитиране на клиентите, но това става само по общия ред на осигурените вещни покрития и финансови гаранции- независимо дали става дума за подпомагане на международния търговски обмен. В България целия риск от операциите на международната търговия лежи върху националните производители и търговци. Не може да ни учудва тогава фактът за срива на износа и свиването на външните пазари на страната.




2.Финансиране на фирмен експортен кредит.



Участие на банките в международната търговия.

Финансирането на международната търговия в световен мащаб се осъществява от следните типове финансови институции:



Търговски банки- (акционерни дружества по своя правен статут) водят сметките на износителите; осигуряват краткосрочен оборотен капитал като се обръщат към публични финансови институции за застраховане на чуждестранен политически риск или за рефинансиране на отпуснати експортни кредити и предоставени кредитни линии по износа.

Инвестиционни банки- специализирани за предоставяне на средносрочни и дългосрочни инвестиционни проекти в чужбина, осигуряване на комбинирано финансиране. Занимават се с емисия на чужди ценни книжа като осигуряват финансови ресурси на предприятия.

Заемни корпорации- специализирани кредитни институции за отдаване на целеви кредити на клиенти.

Лизингови компании- специализирани организации за предоставяне на инвестиционни стоки и оборудване на своите клиенти- производствени предприятия.

Инвестиционни фондове- специализирани във финансирането на чуждестранни инвестиции на местни инвеститори. Предоставят финансиране за придобиване на дялове в чуждестранни компании и се обръщат към публични финансови институции за застраховка на поетите от тях чуждестранни политически рискове или за рефинансиране на портфейли и др.

В момента в нашата банкова система липсва традиционно структуриране и специализация на отделните банки по сегменти на пазара на банкови услуги. До 1996г., а в известен смисъл и сега, банките се разграничават на два вида: а. ресурсни и б. кредитиращи, които привличат средства на междубанковия пазар и отпускат кредити на реалния сектор. Дори и след подписването на споразумението с МВФ тази структура се запази. Все още продължават процесите по: оптимизиране броя на банките; подобряване на организационната структура; изграждане на специализирани банкови институции. Кредитния пазар е силно ограничен, след вълната от банкови фалити в 1996г. силно се ограничи процесът по финансиране на предприятия, вкл. на експортноориентирани фирми. Дори и след стабилизационния процес българските банки се въздържат да отпускат кредити, поставят високи обезпечителни лихви, липсват преференции за определени производители, поставят високи изисквания за обезпечения и гаранции.



  1. Организация на банковия стопански кредит.

Банковото кредитиране като сделка.

В условията на приватизация и преструктуриране на икономиката броят и структурата на физическите и юридически лица, кандидатстващи за кредити непрекъснато се изменя. Разграждането на големите производствени мощности и засилване ролята на малките и средни предприятия у нас засилва тази тенденция. Предприемат се различни мерки по повишаване активността на стопанските субекти, постепенно се отваря отново кредитния пазар у нас след период на относителна апатия от страна на финансовите институции. Стопанските субекти се интересуват от получаване на кредити за финансиране ан дейността си вкл. и международните си контакти. За да бъде успешен този процес е необходимо притежаването на познания относно понятията и принципите на кредитирането. Тази информация ще бъде от значение за правилно изпълнение на процедурите по отпускане на заеми, ясна обосновка на бизнес- проекта, а от тук и при кредитополучаването. От друга страна познанията относно механизма на кредитирането ще постави фирмите в по- равностойна позиция спрямо финансовата институция, ще им позволи защитаванена интересите и в крайна сметка ще намали риска, съпътстващ подобен вид сделка.

Кандидатите за кредити трябва да са наясно преди всичко, че става въпрос за вид сделка, при която продавачът- кредитната интституция “продава своята стока”, а купувачът я купува. Обектът на този вид сделка е кредитния ресурс т.е. парите, с които разполага банката.Условията на покупко-продажба зависят от условията на пазара, цената на този ресурс за самата институция, търсенето и предлагането му на пазара, размера на поемания риск, наличие или отсъствие на други възможности за инвестиране при съпоставим или по-малък риск, размера на възвръщаемостта и др.

При тези условия финансовите институции се стремят да оттъргуват с печалба кредитния ресурс при това при риск не по-голям от пазарния. Поемането на неоправдан риск би подкопало доверието в банковата институция като цяло. Основни параметри на сделката са количеството на “стоката”, нейната “цена”- лихвата, която се заплаща, срок и начин на доставка, срок и схема на заплащането на договорената цена, размер и вид на гаранциите- обезпечения, поръчителства и др.


3.Средно и дългосрочно финансиране на външната търговия.

Пример:


ТД получава заем 20000 $. Спот курса е 1.57 лв за 1 $=

Задължението е 31400 лв.

Заемът е изплатен на 2 вноски – по курс 1.47 лв. за 1$ и 1.58 за1 $.

От първата вноска -10000 х 1.47 = 14700- 15700- 14700 = 1000 лв.

От втората вноска - 10000 х 1.58 = 15800

Нереализиран приход от валутни операции – 1000 – 100 = 900 лв.

4.Държавна намеса при финансирането на външната търговия.

Счетоводно отчитане на външнотърговските сделки.Счетоводно отчитане на износа.Счетоводно отчитане на вноса.

1.Счетоводно отчитане на външнотърговските сделки.

Външнотърговската дейност и по-конкретно външнотърговските сделки са едни от най-сложните отчетни обекти от счетоводна гледна точка. Това произтича от характерните им особености, които обуславят редица особености при създаването и използването на счетоводната информация за тях.

Счетоводната информация се явява обективна необходимост за управлението на външнотърговската дейност на предприятието в условията на съвременното пазарно стопанство.Тя е потребна за вземането на ефективни управленски решения, свързани с регулирането на външнотърговската дейност в една или друга посока.В процеса на изпълнението им възникват положителни и отрицателни отклонения, които могат да бъдат оценявани и анализирани чрез създадената счетоводна информация.Така тя служи като основа за нови решения, а от друга страна, за оценяване степента на изпълнение на прогнозите. Чрез осигурената от счетоводството информация се осъществява контрол върху законосъобразността и целесъобразността на извършваните външнотърговски операции, спазването на изискванията на нормативните актове, финансовата и данъчната дисциплина. Тази информация е необходима за анализ на реализираните от предприятието външнотърговски сделки, за оценка на тяхната ефективност, за разработване на оптимални варианти за външнотърговска дейност и повишаване на рентабилността й.
2.Счетоводно отчитане на износа.

Счетоводното отчитане на износа на стокие се осъществява, като към сметка Приходи от продажби на стоки се открие подсметка Приходи от продажби на стоки в чужбина, и да се изгради система на аналитична отчетност, която да отразява подробно извършваните от предприятието операции по износа. Целесъобразно е към синтетичните сметки Стоки и Клиенти също да се въведат подсметки, чиито наименования да бъдат например Стоки,предназначени за изност и Клиенти по продажби на стоки в чужбина.

Основният първичен счетоводен документ, който се използва за документиране продажбата на стоки в чужбина е експортната фактура. Тя се отразява като се приложи централния курс на БНБ, валиден за датата на издаванетой. Въз основа на тази фактура се отчита възникналото вземане от чуждестранния клиент – по дебита на сметка Клиенти, подс/ка Клиенти по продажба на стоки в чужбина, и прихода за износителя- по кредита на сметка Приходи от продажби на стоки , подс/ка Приходи от продажби на стоки в чужбина.

Особен момент, касаещ счетоводното отчитане на продажбите на стоки в чужбина , е този, че според разпоредбите на сега действуващия Закон за ДДС при сделки за износ на стоки :

По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, приложимо е основното правило, съгласно което данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.. Това правило има изключения, които са изрично предвидени в закона.

Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава-членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка е получателят на услугата и то по ставката в държавата-членка, където е регистриран.

По аналогичен начин стои и въпроса с облагането с ДДС на доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато получатели са български регистрирани по ЗДДС лица, които за предоставените услуги от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка трябва да начисляват сами ДДС по ставката в България.      

Основната данъчната ставка е в размер 20 на сто.

Намалена данъчна ставка се прилага само за доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, която е 7%Bottom of Form

3.Счетоводно отчитане на вноса.

Счетоводните записвания за отразяване на вноса на стоки се базират на първичните счетоводни документи в качеството им на носители на информация за регистриране за първи път на извършените стопански операции. Най-важните и най-често прилаганите документи, свързани с вноса на стоки са:импортна фактура,митническа декларация,транспортни документи, в това число товарителница, коносамент и други застрахователни полици и т.н. Тези документи позволяват да се обработва необходимата по обем информация чрез системата на счетоводните сметки.

Стоките, доставени от чужбина се оценяват и заприходяват в състава на стоково-материалните запаси на предприятието по доставна стойност. В нея се включват покупната стойност, митата и митническите такси по вноса, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на стоките в готов за тяхното използване вид.Включването на разходите по придобиването на стоките от внос в тяхната доставна стойносте в съответствие със счетоводния принцип за съпоставимост на приходите с разходите. Тези разходи следва да бъдат признати като разходи не в момента на извършването им, а при продажбата на стоките, за които са направени, т.е. при признаване на съответните приходи от реализацията. Нарушаването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите чрез отразяване на разходите по доставките на стоките от чужбина, като текущ разход при извършването им, а не като елементи на доставната стойност на стоките, би довело до неправилно формиране на финансовия резултат от продажбите на стоките, т.е. до неговото занижаване с разходите по придобиването на все още непродадени стоки.

Характерна особеност на доставките на стоки от чужбина от счетоводна гледна точка е това, че като правило са продължителни процеси и доставната стойност на стоките се формира посредством включване в нея на редица разнообразни съставни елементи. Поради това по-целесъобразно е счетоводното отразяване на процеса на доставка на стоки от чужбина да се осъществява с помоща на сметка Доставки, която според критерия структура и предназначение е операционна-калкулационна. Последовтелността на счетоводните записвания по посочената сметка следва хпонологичния порядък на етапите на формирането на доставната стойност на стоките от внос/на база на отделните елементи/ и заприходяването им по тази стойност в състава на стоково-материалните запаси на предприятието. Необходимо е към сметка Доставки да се въведе подс/ка Доставки на стоки от чужбина, заедно със съответното аналитично отчитане по видове стоки с данни за количество, еденична цена ,обща стойност и др. По дебита на сметка Доставки,респ. Подс/ка Доставки на стоки от чужбина се записва най-напред покупната стойност на стоките от внос. Основание за тове е издадената от чуждестранния доставчик фактура. При отразяването й се прилага централния курс на БНБ, валиден за датата на нейното издаване. По същия обменен курс се оценява възникналото задължение към чуждестранния доставчик, което се записва по кредита на сметка Доставчици. Към тази синтетична сметка е походящо да се открие подс/ка Доставчици на стоки от чужбина и да се водят аналитични сметки за всички отделни чуждестранни доставчици. Изплащането на задължението към чуждестранния доставчик със средства от разплащателна сметка във валута се отчита, като се дебитира сметка Доставчици, респ. подс/ка Доставчици на стоки от чужбина и се кредитира сметка Разплащателна сметка във валута. Тъй като задължението към доставчика е оценено по централен курс на БНБ към момента на неговото възникване, а използваната за погасяването му валута се оценява по централен курс на БНБ, валиден за деня на плащането, възникна валутна курсова разлика, която следва да се отрази по дебита на сметка Разходи по валутни операции- при положение, че е отрицателна, или по кредита на сметка Приходи от валутни операции при положение, че е положителна.

Платените мита и такси по вноса в качеството им на елементи на доставната стойностсъщо следва да се запишат по дебита на сметка Доставки, респ.Доставки на стоки от чужбина, като едновременно с това се кредитира сметка Разплащателна сметка в левове. Ако съществува разлика между моментите на начисляването и плащането им в отчитния процес е необходимо да се използва сметка Разчети с митници, по която предприятията отчитат сметните си отношения с митгниците във връзка с начисляване и изплащане на митни сборове.

Вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС според разпоредбите на Закона за ДДС и Правилника за неговото прилагане.Особен момент на който трябва да се обърне внимание е този, че данъкът при внос на стоки се начислява, независимо дали вносителят е регистрирано, или нерегистрирано по Закона за ДДС лице. В случай на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническата декларация. Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левова и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акцизи. Митническата стойност се определя по действуващия обменен курс за митнически цели към датата на съставяне на митническата декларация. Тя не намира непосредствено счетоводно отражение, а служи единствено като основа за определяне на митото и митническите такси, на акциза и на ДДС за стоките от внос. Когато платения от вноса на стоки ДДС има характер на невъзстановим данък за вносителя, той се включва в доставната стойностна стоките от внос, като се дебитира сметка Достанвки, респ.подс/ка Доставки на стоки от чужбина срещу кредитиране на сметка Разплащателна сметка в левове.

Когато стоките от внос подлежат на облагане с акциз, при счетоводното им отчитане е необходимо да се спазват изискванията на закона за акцизите и Правилника за неговото прилагане. Начисления акциз на стоките се включва в тяхната доставна стойност и в данъчната основа за облагане с ДДС.

След завършването на процеса на доставката на стоки от чужбина и определянето на доставната им стойност, те се заприходяват в състава на стоково-материалните запаси на предприятието, като за целта е необходимо да се дебитира сметка Стоки, по-конкретно подс/ка Стоки, доставени от чужбина със съответни аналитични сметки, срещу кредитиране на сметка Доставки, респ.подс/ка Доставки на стоки от чужбина.

Този подход за отчитане на доставката на стоки от чужбина позволява въз основа на доставната стойност да се определи цената на придобиване на еденица стока. Това е от съществено значение за прилагане на различните методи за текущо оценяване потреблението на стокитет.е. за определяне на отчетната стойност на изписаните стоки от внос при продажбата им на вътрешния пазар.

Счетоводно отчитане на специалните външнотърговски сделки.Свързани външнотърговски сделки.Специфични външнотърговски сделки.Други специални външнотърговски сделки.
1.Счетоводно отчитане на специалните външнотърговски сделки.

Различните видове реекспортни сделки независимо, че се отличават със свои особености те се базират на основната принципна схема за осъществяване на класически реекспорт.Поради това от счетоводна гледна точка е важно предприятието което извършва такива сделки от свое име и за собствена сметка, да си изгради един основен модел за счетоводното им отчитане, който може да бъде разширяван и допълван в съответствие с конкретните варианти на реализация на реекспорта. Например когато при сложни класически реекспортни сделки участвуват мнго на брой контрагенти от различни страни или обект на реекспорт са различни видове стоки, е необходимо да се изгради подходяща система за аналитично отчитане. Във всички случаи обаче прилаганият модел за счетоводно отчитане на класическия реекспорт на стоки трябва да отразява движението на реекспортните стоки от момента на закупуването им до мемента на тяхната продажба, изразходването и получаването на парични средства във валута и постигнатия финансов резултат от сделката.

2.Свързани външнотърговски сделки.

3.Специфични външнотърговски сделки.

Пример:

ТД притежава инвестиции в чуждестранно предприятие в размер на 400000 $, чиято последваща оценка в левове е 600000 лв. Към датата на баланса валутния курс е 1.55 лв.



Счетоводното записване е следното: Д-т с/ка Инвестиции 20000

К-т с/ка Резерви от последващи оценки на инвестиции 20000

4.Други специални външнотърговски сделки.

Превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.Теоретични основи и изисквания за превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.Процедури при превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.

1.Превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност. Едно предприятие може да осъществява дейности в чуждестранна валута по два начина. То може да има сделки в чуждестранна валута или да развива чуждестранна дейност. В допълнение едно предприятие може да представя финансовите си отчети в чуждестранна валута. Целта на настоящия стандарт е да се определи как сделките с чуждестранна валута и чуждестранната дейност да бъдат включени във финансовите отчети на предприятието и как финансовите отчети на предприятието да се преизчисляват във валутата на представяне.
2.Процедури при превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.

Дейности, съставна част на отчитащото се предприятие – финансовите отчети се трансформират така, както е за собствените сделки в чужда валута.


Чуждестранни предприятия-правила за трансформиране

Активите и пасивите – във валутата на отчитащото се предприятие по заключителен курс.



Приходите и разходите – по курса на датите на сделките- използване на средни курсове.

Курсовите разлики-като собствен капитал до освобождаване от инвестицията.
Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen
temi -> Въпрос 1: организационно-икономически аспекти на информационното общество


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница