Финансиране на вноса и износа

2.Финансиране на фирмен експортен кредит.

Финансирането на международната търговия в световен мащаб се осъществява от следните типове финансови институции:

В момента в нашата банкова система липсва традиционно структуриране и специализация на отделните банки по сегменти на пазара на банкови услуги. До 1996г., а в известен смисъл и сега, банките се разграничават на два вида: а. ресурсни и б. кредитиращи, които привличат средства на междубанковия пазар и отпускат кредити на реалния сектор. Дори и след подписването на споразумението с МВФ тази структура се запази. Все още продължават процесите по: оптимизиране броя на банките; подобряване на организационната структура; изграждане на специализирани банкови институции. Кредитния пазар е силно ограничен, след вълната от банкови фалити в 1996г. силно се ограничи процесът по финансиране на предприятия, вкл. на експортноориентирани фирми. Дори и след стабилизационния процес българските банки се въздържат да отпускат кредити, поставят високи обезпечителни лихви, липсват преференции за определени производители, поставят високи изисквания за обезпечения и гаранции.

2. 
   Организация на банковия стопански кредит.
   

В условията на приватизация и преструктуриране на икономиката броят и структурата на физическите и юридически лица, кандидатстващи за кредити непрекъснато се изменя. Разграждането на големите производствени мощности и засилване ролята на малките и средни предприятия у нас засилва тази тенденция. Предприемат се различни мерки по повишаване активността на стопанските субекти, постепенно се отваря отново кредитния пазар у нас след период на относителна апатия от страна на финансовите институции. Стопанските субекти се интересуват от получаване на кредити за финансиране ан дейността си вкл. и международните си контакти. За да бъде успешен този процес е необходимо притежаването на познания относно понятията и принципите на кредитирането. Тази информация ще бъде от значение за правилно изпълнение на процедурите по отпускане на заеми, ясна обосновка на бизнес- проекта, а от тук и при кредитополучаването. От друга страна познанията относно механизма на кредитирането ще постави фирмите в по- равностойна позиция спрямо финансовата институция, ще им позволи защитаванена интересите и в крайна сметка ще намали риска, съпътстващ подобен вид сделка.

Кандидатите за кредити трябва да са наясно преди всичко, че става въпрос за вид сделка, при която продавачът- кредитната интституция “продава своята стока”, а купувачът я купува. Обектът на този вид сделка е кредитния ресурс т.е. парите, с които разполага банката.Условията на покупко-продажба зависят от условията на пазара, цената на този ресурс за самата институция, търсенето и предлагането му на пазара, размера на поемания риск, наличие или отсъствие на други възможности за инвестиране при съпоставим или по-малък риск, размера на възвръщаемостта и др.

При тези условия финансовите институции се стремят да оттъргуват с печалба кредитния ресурс при това при риск не по-голям от пазарния. Поемането на неоправдан риск би подкопало доверието в банковата институция като цяло. Основни параметри на сделката са количеството на “стоката”, нейната “цена”- лихвата, която се заплаща, срок и начин на доставка, срок и схема на заплащането на договорената цена, размер и вид на гаранциите- обезпечения, поръчителства и др.

Пример:

Задължението е 31400 лв.

Заемът е изплатен на 2 вноски – по курс 1.47 лв. за 1$ и 1.58 за1 $.

От първата вноска -10000 х 1.47 = 14700- 15700- 14700 = 1000 лв.

От втората вноска - 10000 х 1.58 = 15800

Нереализиран приход от валутни операции – 1000 – 100 = 900 лв.

4.Държавна намеса при финансирането на външната търговия.

Счетоводно отчитане на външнотърговските сделки.Счетоводно отчитане на износа.Счетоводно отчитане на вноса.

1.Счетоводно отчитане на външнотърговските сделки.

Външнотърговската дейност и по-конкретно външнотърговските сделки са едни от най-сложните отчетни обекти от счетоводна гледна точка. Това произтича от характерните им особености, които обуславят редица особености при създаването и използването на счетоводната информация за тях.

Счетоводната информация се явява обективна необходимост за управлението на външнотърговската дейност на предприятието в условията на съвременното пазарно стопанство.Тя е потребна за вземането на ефективни управленски решения, свързани с регулирането на външнотърговската дейност в една или друга посока.В процеса на изпълнението им възникват положителни и отрицателни отклонения, които могат да бъдат оценявани и анализирани чрез създадената счетоводна информация.Така тя служи като основа за нови решения, а от друга страна, за оценяване степента на изпълнение на прогнозите. Чрез осигурената от счетоводството информация се осъществява контрол върху законосъобразността и целесъобразността на извършваните външнотърговски операции, спазването на изискванията на нормативните актове, финансовата и данъчната дисциплина. Тази информация е необходима за анализ на реализираните от предприятието външнотърговски сделки, за оценка на тяхната ефективност, за разработване на оптимални варианти за външнотърговска дейност и повишаване на рентабилността й.
2.Счетоводно отчитане на износа.

Счетоводното отчитане на износа на стокие се осъществява, като към сметка Приходи от продажби на стоки се открие подсметка Приходи от продажби на стоки в чужбина, и да се изгради система на аналитична отчетност, която да отразява подробно извършваните от предприятието операции по износа. Целесъобразно е към синтетичните сметки Стоки и Клиенти също да се въведат подсметки, чиито наименования да бъдат например Стоки,предназначени за изност и Клиенти по продажби на стоки в чужбина.

Основният първичен счетоводен документ, който се използва за документиране продажбата на стоки в чужбина е експортната фактура. Тя се отразява като се приложи централния курс на БНБ, валиден за датата на издаванетой. Въз основа на тази фактура се отчита възникналото вземане от чуждестранния клиент – по дебита на сметка Клиенти, подс/ка Клиенти по продажба на стоки в чужбина, и прихода за износителя- по кредита на сметка Приходи от продажби на стоки , подс/ка Приходи от продажби на стоки в чужбина.

Особен момент, касаещ счетоводното отчитане на продажбите на стоки в чужбина , е този, че според разпоредбите на сега действуващия Закон за ДДС при сделки за износ на стоки :

По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, приложимо е основното правило, съгласно което данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.. Това правило има изключения, които са изрично предвидени в закона.

Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава-членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка е получателят на услугата и то по ставката в държавата-членка, където е регистриран.

По аналогичен начин стои и въпроса с облагането с ДДС на доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато получатели са български регистрирани по ЗДДС лица, които за предоставените услуги от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка трябва да начисляват сами ДДС по ставката в България.      

Основната данъчната ставка е в размер 20 на сто.

Намалена данъчна ставка се прилага само за доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, която е 7%Bottom of Form

3.Счетоводно отчитане на вноса.

Счетоводните записвания за отразяване на вноса на стоки се базират на първичните счетоводни документи в качеството им на носители на информация за регистриране за първи път на извършените стопански операции. Най-важните и най-често прилаганите документи, свързани с вноса на стоки са:импортна фактура,митническа декларация,транспортни документи, в това число товарителница, коносамент и други застрахователни полици и т.н. Тези документи позволяват да се обработва необходимата по обем информация чрез системата на счетоводните сметки.

Стоките, доставени от чужбина се оценяват и заприходяват в състава на стоково-материалните запаси на предприятието по доставна стойност. В нея се включват покупната стойност, митата и митническите такси по вноса, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на стоките в готов за тяхното използване вид.Включването на разходите по придобиването на стоките от внос в тяхната доставна стойносте в съответствие със счетоводния принцип за съпоставимост на приходите с разходите. Тези разходи следва да бъдат признати като разходи не в момента на извършването им, а при продажбата на стоките, за които са направени, т.е. при признаване на съответните приходи от реализацията. Нарушаването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите чрез отразяване на разходите по доставките на стоките от чужбина, като текущ разход при извършването им, а не като елементи на доставната стойност на стоките, би довело до неправилно формиране на финансовия резултат от продажбите на стоките, т.е. до неговото занижаване с разходите по придобиването на все още непродадени стоки.

Характерна особеност на доставките на стоки от чужбина от счетоводна гледна точка е това, че като правило са продължителни процеси и доставната стойност на стоките се формира посредством включване в нея на редица разнообразни съставни елементи. Поради това по-целесъобразно е счетоводното отразяване на процеса на доставка на стоки от чужбина да се осъществява с помоща на сметка Доставки, която според критерия структура и предназначение е операционна-калкулационна. Последовтелността на счетоводните записвания по посочената сметка следва хпонологичния порядък на етапите на формирането на доставната стойност на стоките от внос/на база на отделните елементи/ и заприходяването им по тази стойност в състава на стоково-материалните запаси на предприятието. Необходимо е към сметка Доставки да се въведе подс/ка Доставки на стоки от чужбина, заедно със съответното аналитично отчитане по видове стоки с данни за количество, еденична цена ,обща стойност и др. По дебита на сметка Доставки,респ. Подс/ка Доставки на стоки от чужбина се записва най-напред покупната стойност на стоките от внос. Основание за тове е издадената от чуждестранния доставчик фактура. При отразяването й се прилага централния курс на БНБ, валиден за датата на нейното издаване. По същия обменен курс се оценява възникналото задължение към чуждестранния доставчик, което се записва по кредита на сметка Доставчици. Към тази синтетична сметка е походящо да се открие подс/ка Доставчици на стоки от чужбина и да се водят аналитични сметки за всички отделни чуждестранни доставчици. Изплащането на задължението към чуждестранния доставчик със средства от разплащателна сметка във валута се отчита, като се дебитира сметка Доставчици, респ. подс/ка Доставчици на стоки от чужбина и се кредитира сметка Разплащателна сметка във валута. Тъй като задължението към доставчика е оценено по централен курс на БНБ към момента на неговото възникване, а използваната за погасяването му валута се оценява по централен курс на БНБ, валиден за деня на плащането, възникна валутна курсова разлика, която следва да се отрази по дебита на сметка Разходи по валутни операции- при положение, че е отрицателна, или по кредита на сметка Приходи от валутни операции при положение, че е положителна.

Платените мита и такси по вноса в качеството им на елементи на доставната стойностсъщо следва да се запишат по дебита на сметка Доставки, респ.Доставки на стоки от чужбина, като едновременно с това се кредитира сметка Разплащателна сметка в левове. Ако съществува разлика между моментите на начисляването и плащането им в отчитния процес е необходимо да се използва сметка Разчети с митници, по която предприятията отчитат сметните си отношения с митгниците във връзка с начисляване и изплащане на митни сборове.

Вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС според разпоредбите на Закона за ДДС и Правилника за неговото прилагане.Особен момент на който трябва да се обърне внимание е този, че данъкът при внос на стоки се начислява, независимо дали вносителят е регистрирано, или нерегистрирано по Закона за ДДС лице. В случай на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническата декларация. Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левова и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акцизи. Митническата стойност се определя по действуващия обменен курс за митнически цели към датата на съставяне на митническата декларация. Тя не намира непосредствено счетоводно отражение, а служи единствено като основа за определяне на митото и митническите такси, на акциза и на ДДС за стоките от внос. Когато платения от вноса на стоки ДДС има характер на невъзстановим данък за вносителя, той се включва в доставната стойностна стоките от внос, като се дебитира сметка Достанвки, респ.подс/ка Доставки на стоки от чужбина срещу кредитиране на сметка Разплащателна сметка в левове.

Когато стоките от внос подлежат на облагане с акциз, при счетоводното им отчитане е необходимо да се спазват изискванията на закона за акцизите и Правилника за неговото прилагане. Начисления акциз на стоките се включва в тяхната доставна стойност и в данъчната основа за облагане с ДДС.

След завършването на процеса на доставката на стоки от чужбина и определянето на доставната им стойност, те се заприходяват в състава на стоково-материалните запаси на предприятието, като за целта е необходимо да се дебитира сметка Стоки, по-конкретно подс/ка Стоки, доставени от чужбина със съответни аналитични сметки, срещу кредитиране на сметка Доставки, респ.подс/ка Доставки на стоки от чужбина.

Този подход за отчитане на доставката на стоки от чужбина позволява въз основа на доставната стойност да се определи цената на придобиване на еденица стока. Това е от съществено значение за прилагане на различните методи за текущо оценяване потреблението на стокитет.е. за определяне на отчетната стойност на изписаните стоки от внос при продажбата им на вътрешния пазар.

Счетоводно отчитане на специалните външнотърговски сделки.Свързани външнотърговски сделки.Специфични външнотърговски сделки.Други специални външнотърговски сделки.
1.Счетоводно отчитане на специалните външнотърговски сделки.

Различните видове реекспортни сделки независимо, че се отличават със свои особености те се базират на основната принципна схема за осъществяване на класически реекспорт.Поради това от счетоводна гледна точка е важно предприятието което извършва такива сделки от свое име и за собствена сметка, да си изгради един основен модел за счетоводното им отчитане, който може да бъде разширяван и допълван в съответствие с конкретните варианти на реализация на реекспорта. Например когато при сложни класически реекспортни сделки участвуват мнго на брой контрагенти от различни страни или обект на реекспорт са различни видове стоки, е необходимо да се изгради подходяща система за аналитично отчитане. Във всички случаи обаче прилаганият модел за счетоводно отчитане на класическия реекспорт на стоки трябва да отразява движението на реекспортните стоки от момента на закупуването им до мемента на тяхната продажба, изразходването и получаването на парични средства във валута и постигнатия финансов резултат от сделката.

2.Свързани външнотърговски сделки.

3.Специфични външнотърговски сделки.

Пример:

ТД притежава инвестиции в чуждестранно предприятие в размер на 400000 $, чиято последваща оценка в левове е 600000 лв. Към датата на баланса валутния курс е 1.55 лв.

К-т с/ка Резерви от последващи оценки на инвестиции 20000

4.Други специални външнотърговски сделки.

Превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.Теоретични основи и изисквания за превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.Процедури при превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.

1.Превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност. Едно предприятие може да осъществява дейности в чуждестранна валута по два начина. То може да има сделки в чуждестранна валута или да развива чуждестранна дейност. В допълнение едно предприятие може да представя финансовите си отчети в чуждестранна валута. Целта на настоящия стандарт е да се определи как сделките с чуждестранна валута и чуждестранната дейност да бъдат включени във финансовите отчети на предприятието и как финансовите отчети на предприятието да се преизчисляват във валутата на представяне.
2.Процедури при превеждане на счетоводни отчети за задгранична дейност.

Дейности, съставна част на отчитащото се предприятие – финансовите отчети се трансформират така, както е за собствените сделки в чужда валута.

Активите и пасивите – във валутата на отчитащото се предприятие по заключителен курс.