5.5.1 Депа за битови отпадъци
Организираното сметосъбиране и сметоизвозване на територията на ЮИР обхваща 76.5% от населението, като в Бургаска област то е 79.7%, в Сливенска област 75.3% и в Ямболска област 69.3%. В останалите населени места жителите сами си извозват отпадъците на неорганизирани сметища.
На територията на района има 53 (15 в област Бургас, 28 в област Сливен и 10 в област Ямбол) регламентирани депа за битови отпадъци и множество нерегламентирани сметища. На много от тези депа се депонират и строителни отпадъци. Нито едно от регламентираните депа не е изградено съгласно действащите нормативни изисквания.
В нито една община от района няма въведено разделно събиране на отпадъците, а на територията на района няма инсталации за рециклиране на отпадъци.
Съгласно Националната програма за управление на отпадъците до 2007 г. се предвижда да бъдат изградени 7 регионални депа, които ще обслужват всички общини от района, като в момента се изгражда депо за битови отпадъци на територията на община Созопол, което ще обслужва населението от общини Созопол, Приморско и Царево.
Групирането на общините и разбивка на инвестиционните разходи по години за изграждане на регионалните депа е представена в Приложение 5.7.
5.5.2 Депа за строителни отпадъци
На територията на Югоизточния район има изградени 2 специализирани депа за строителни отпадъци, по едно в Бургас и в Ямбол .
5.5.3 Депа за производствени отпадъци
Значителна част от производствените отпадъци се депонират на депата за битови отпадъци. Броят на специализираните депа за производствени неопасни отпадъци в района е 6, като 4 са в област Бургас и по едно в области Сливен и Ямбол.
На територията на района функционират 3 депа за опасни отпадъци, като две от тях са на територията на Бургаска област и едно в област Сливен.
5.5.5 Инсталации за изгаряне на отпадъци
Инсталации за изгаряне на отпадъци има изградени само в област Бургас. Две от тях са собственост на “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас”АД и са предназначени за изгаряне на опасни и производствени отпадъци, генерирани на територията на рафинерията, а други 2 на Летище - Бургас ЕАД и на “Пристанище Бургас”ЕАД са за битови отпадъци, но и двете не отговарят на нормативните изисквания.
5.5.6 Инсталации за физикохимично обезвреждане
На територията на района са изградени и функционират 3 инсталации за физикохимично обезвреждане. И трите са в Бургаска област, като служат за обезвреждане на синя утайка от винопроизводството на площадката на Винпром Поморие, битови отпадъци от кораби и сантинни води в “Пристанище Бургас”ЕАД.
Значителна част от населението (1/4) не е обхванато от организирано събиране на отпадъците. В нито една община от района няма въведено разделно събиране на отпадъците, а на територията на района няма инсталации за рециклиране на отпадъци. Значителна част от производствените отпадъци се депонират на депата за битови отпадъци. Депата за опасни отпадъци са недостатъчно и неравномерно разпределени, като се има предвид, че област Ямбол произвежда 17.5% от общото количество опасни отпадъци в района (виж Глава Околна Среда), а няма депо за тях. Съществуващите депа не отговарят на нормативните изисквания. Тези проблеми водят до замърсяване на околната среда, особено на почвите, намаляват привлекателността и конкурентно способността на района като туристическо направление и създават неравностойни условия на живот за значителна част от населението.
5.6.1 Електроснабдяване
Състоянието на електроснабдителната мрежа в района е добро. Без електрозахранване са само селата Птичари и Ниска поляна, намиращи се на територията на община Котел, като по данни от последното преброяване село Птичари е с един постоянен жител, а село Ниска поляна няма постоянни жители.
Общият брой на изградените трафопостове е 4 269, дължината на електропреносната мрежа е 1 475км, а на електроразпределителната 7 405км - средно напрежение и 5 618км - ниско напрежение.
В област Бургас е необходимо изграждането на допълнителни подстанции за трансформация от високо в средно напрежение около Черноморските общински центрове и курорти, поради тенденцията на нарастване на електропотреблението и на спад на напрежението при потребителите.
Необходима е също така и подмяна на проводниците М-6 и М-10 по мрежите ниско напрежение, които заедно с показателя за средна дължина на извод не отговарят на стандартите, а това води до увеличаване на загубите в мрежите ниско напрежение и спад на напрежението при потребителите.
Данни за компонентите на електроснабдителната система по области са представени в Приложение 5.8.
5.6.2 Газоснабдяване
Главни консуматори на газ в района са големите промишлени предприятия и топлоелектрическите централи в градовете Бургас, Ямбол, Сливен и Нова Загора. В градовете Ямбол и Нова Загора са газифицирани и административни сгради.
През територията на област Бургас преминава южният клон на националната газопроводна система и неговото разклонение за Бургас и с. Дебелт. Магистралният газопровод е с диаметър 700мм и минава през община Сунгурларе, а отклонението му– през общините Бургас, Айтос, Руен, Камено и Средец.
До момента са изградени едно отклонение и две газоразпределителни станции (ГРС), като се газифицират предимно промишлени обекти. През 2002г. е започнала реализацията на проект за газификация на гр. Камено. Съществува готов работен проект за газификацията на “Винекс Славянци” АД в община Сунгурларе, както и за ж.к. Меден Рудник в гр. Бургас.
Газоснабдяването в област Сливен е развито в общините Сливен и Нова Загора. Общата дължина на газопроводната мрежа в Сливен е 16,8 км., като газ се осигурява за 14 промишлени предприятия. Предстои газификацията на сградите на Общински пазар, на поликлиника и училище. Един от приоритетите на общинската администрация е битовото газифициране.
В община Нова Загора общата дължина на газоразпределителната мрежа е 15.9км, като почти всички големи предприятия са газоснабдени и ползват целогодишно газ. Газифицирани са обществени сгради и предстои битова газификация.
В град Ямбол е изградена 60км газоразпределителна мрежа, която обслужва 20 промишлени потребители, 91 обществено-административни потребители и 216 битови потребители. В другите общини на Ямболска област няма изградена инфраструктура за газоснабдяване.
Газоснабдяването за битови нужди като цяло е слабо развито в района, но според областните стратегии то е основен приоритет.
Като цяло енергийната инфраструктура (основно електроснабдяването) е добре развита в района и обхваща цялото население. Основните проблеми за електрическата мрежа са дългите връзки на мрежите за ниско напрежение и трудностите за поддържане на някои участъци. Тези проблеми водят до загуби и спад на напрежението за потребителите и намаляват ефективността и разходите. Ниската степен на битова газификация означава, че населението разчита изключително на електричество, което има екологични и финансови последици. Битовата газификация, обаче, е приоритет за областите.
ИЗВОДИ:
-
Районът е покрит изцяло с мрежа за електроснабдяване, телекомунникационна инфраструктура и водоснабдителна мрежа. Приоритетно в района ще се развиват мобилните и интернетните телесъобщителни мрежи и мрежата за битово газоснабдяване. Това ще намали зависимостта от традиционни комуникации и потреблението на електричество.
-
Относително слабо развитие на транспортната инфраструктура, канализационната мрежа и ПСОВ, както и на инфраструктурата за управление на отпадъци в района като цяло и неравономерното им разпределение между области и общини:
-
поставят района в неблагоприятни конкурентни условия и среда за развитие
-
създават неравностойни условия за развитие и конкурентност на областите и особено на някои общини, като например Руен и общините в планините Странджа и Сакар
-
Това натоварва околната среда, главно с изхвърляне на отпадъчни води в реки, създаване на неорганизирани сметища и замърсявания от депа, които не отговарят на стандартите. Липсата на система за рециклиране на отпадъците повишава допълнително натоварването на околната среда и разходите за управление и депа. Подобно натоварване на околната среда намалява възможността за битово ползване на вече ограничените водни ресурси, привлекателността на района и възможностите за развитие на туризма.
-
Съществуващата техническа инфраструктура се нуждае от по-добра поддръжка, като приоритетно трябва да се реконструират и рехабилитират, както следва:
-
голяма част от третокласните и общински пътища;
-
водоснабдителната инфраструктура, за да се избегнат високите загуби на вода и
-
някои от опасните езера и язовири.
-
съществуващите депа за битови отпадъци, за да отговорят на нормативните изисквания.
-
Приоритет за ЮИРП е доизграждането на техническата инфраструктура, както следва:
-
Депа за битови отпадъци и депата за битови и други отпадъци, както и инсталации за рециклиране на отпадъците;
-
Канализационната мрежа и ПСОВ;
-
Връзките на мрежите ниско напрежение в Бургаска област, за да се ограничат загубите и спада на напрежението при потребителите.
Сподели с приятели: |