План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.7. Радиация
- ИЗВОДИ
- 8. Възможности за финансиране, съфинансиране и усвояване на средствата по предсъединителните и структурните фондове.
7.6. ШумШумът в околната среда се явява като значим проблем на урбанизираните райони и главно на градовете Бургас, Ямбол и Сливен. Преобладаващите нива на шум в градовете е 68-72 dB (A) при нормативно изискване 60 dB (A). Причините за това са комплексни: натоварен трафик, амортизирани МПС, неподходяща пътна настилка, тесни и неозеленени улици, минимално разстояние между жилищните сгради и шосетата; множество ресторанти и увеселителни площи, част от които са денонощни и използват озвучителни и вентилационни системи, които създават шум над ПДК. В нито една община няма изградена общинска политика за връзката между акустичното състояние на населеното място и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване. Авиационният шум е актуален за района на Сарафово. Промишленият шум има само епизодичен и конкретен характер. 7.7. РадиацияВ ЮИРП се правят замервания на радиационното състояние и/или експериментални проби от почвения слой и повърхностните води в пунктове, където може да се очаква антропогенно повишение на радиоактивността. Такива пунктове в област Бургас включват: залива Вромос, Мини Росен, мина Черно море, пещите за изгаряне на нефтени и биологични отпадъци в “Лукойл Нефтохим”, три кариери за строителни материали, кариера Горчивка до Айтос, където са заровени радиационни билки от реколта 1986 и Рудник Сливен в област Сливен. Замерванията на радиационното състояние показват, че няма надвишаване на характерните за тези пунктове стойности, с изключение на рудник Сливен. Във връзка с проблема са направени препоръки, изискващи ограничаване до минимум обмена на рудничната атмосфера с околната среда; забрана за ползване на материала за строителни нужди; забрана за извозването на материала от табаните, престоя на хора, битова и селскостопанска дейност; и др. Предприети са и мерки за намаляване на радиационното замърсяване на залив Вромос чрез строителството на депо за рекултивация на сух флотационен отпадък. Проби от покритието на депото потвърждава ефективността на рекултивационната дейност. Стойностите в останалите наблюдавани места в Бургаска област надвишават тези в околната среда, но това надвишение е незначително. Като цяло резултатите от проведените експертни лабораторни измервания сочат, че радиационната обстановка на територията на ЮИРП е нормална. ИЗВОДИ
8. Възможности за финансиране, съфинансиране и усвояване на средствата по предсъединителните и структурните фондове.8.1. Предсъединителните фондове и програми на ЕСВ ЮИР са инвестирани около 6% в околната среда и 1% в транспорта от общите средства по ИСПА за страната. Тези проценти са значително под средния процент за страната (17%) и са предимно за област Бургас (околна среда и транспорт) и малка част в Сливенска област (транспорт). Освен това те са предимно предназначени за областните центрове. И Най-много успешни проекти по програмите ФАР и САПАРД е реализирала Бургаска област (6 проекта), следвана от Сливенска област (4 проекта). В Ямболска област е финансиран един проект (за водоснабдяване), което означава, че Ямболска област се нарежда на едно от последните места в страната по финансиране от ЕС. Необходимо е да се отбележи, че успешните проекто-предложения са изготвени основно в областните центрове, което говори за недостатъчен капацитет за усвояване на средства и активност на общинските администрации в по-малките селища. Като цяло може да се каже, че привлечените средства по предсъединителните програми на ЕС за ЮИР са под средното за страната, с изключение на проектите свързани със социална интеграция и културен туризъм. Българското правителство е договорило и значителни средства за безвъзмездно финансиране по международни програми за периода до 2006 г., предимно по линия на предприсъединителните фондове на ЕС. Програма ИСПА изисква съфинансиране минимум от 25%. Според правилата на Програма ФАР, се изисква съфинансиране от 10% за проекти на нестопански организации, 25% за инфраструктурни проекти, предложени от общински администрации и минимум 50 % собствени финансови ресурси за инвестиционни проекти на МСП. Като цяло националното съфинансиране за инфраструктурни обекти се осигурява от държавния бюджет. По програма САПАРД бенефициентите следва да реализират проектите и след това им се изплащат до 50% от вложените финансови средства (които за общините са до 100%). Предстои откриване на финансиране по Програма ФАР “външни граници” , която ще подпомага проекти инициирани от граничните с Турция области. През последните години се развиха разнообразни форми на инвестиционни кредити за бизнеса и общините. Финансиране под формата на кредити, съфинансиране и лизинги отпускат много банки и фондове. Финансовите им условия варират в следните граници: кредит в размер от 5000 лв до 10 милиона лв, срок на погасяване от 1 до 10 г., гратисен период до 1 год., лихвени проценти от 7.5% до 16%. Изискванията на кредитните институции варират от изискване на обезпечение като ипотека или банкова гаранция до безлихвени кредити без гаранции. В ЮИР няма развити местни източници на кредитно финансиране, но районът има достъп до всички национални такива.
Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|
