План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране


Състояние на околната среда 7.1. Води



страница21/30
Дата05.11.2017
Размер2.25 Mb.
#33925
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   30

7. Състояние на околната среда

7.1. Води


Общо иззетата прясна вода в ЮИ район за планиране в периода 2001-2003 г. варира от 270 до 360 куб.м на човек/год. Съпоставката с наличния ресурс (под 2000 куб.м/човек/год) показва, че социално-икономическите дейности в района са обезпечени с водни ресурси.
Показанията за общо иззета чиста вода са сравними с ЮЗ, СИ и СЦ райони за планиране. Много по-високи са показанията за ЮЦ и СЗ райони като в последния причината е наличието на АЕЦ. Увеличението на количествата общо иззета прясна вода през 2003 г. спрямо 2002 г. е значително, но тенденцията не е ясно изявена, т.к. през 2002 г. се наблюдава намаление спрямо 2001 г. В ЮИ район за планиране основният източник на вода са язовирите (75% през 2001 г., 77% през 2002 г. и 86% през 2003 г.). Значително по-малко количество вода се изземва от подземни водоизточници, като тенденцията е силно намаляваща (20% през 2001 г., 16% през 2002 г. и 8% през 2003 г.), и най-малко от вътрешните реки. Основно вода се иззема от общественото водоснабдяване, следвано от предприятията от сектор “земеделие”. Индустриалните предприятия чрез собствено водоснабдяване изземват най-малко вода, като те използват и малкото иззета морска вода. Забелязва се намаление на използването на морска вода през периода. Тревожен е фактът, че в системата на общественото водоснабдяване загубите са в рамките на 60% (виж. Глава 5 Инфраструктура).

7.1.1. Качество на повърхностните води


ЮИ район за планиране разполага с най-чистите повърхностни води в сравнение с останалите райони в страната. По данни на МОСВ общата тенденция за периода 2000 – 2002 г. е към подобряване на качествата на повърхностните води.
По данни на МОСВ за 2001 г. на територията на ЮИ район за планиране има няколко силно замърсени участъка:

  • р. Асеновска след гр. Сливен32 и токсично натоварената р. Крънска;

  • Р. Тунджа след гр. Ямбол до ж.п.мост с.Коневец на територията на общините Ямбол и Тунджа;

  • р. Азмака и р. Мочурица в района на гр. Карнобат;

  • горното течение на р. Хаджийска в община Руен;

  • Р. Айтоска след вливане на р.Дерман дере до вливане в езерото Вая и р.Дерман дере след гр.Айтос до вливане в р. Айтоска;.

  • р. Средецка от гр. Средец до вливане на р. Голямата.

През 2002 г. част от тези участъци отпадат (всички с изключение на р. Асеновска и р. Средецка), но през 2003 г. участъците след гр. Ямбол и по р. Айтоска се възстановяват. Основните причини са непречистените или недостатъчно пречистените битови и промишлени води на съответните градове, които се вливат в реките.
Със Заповед № РД – 970 от 28.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите са определени следните чувствителни зони във водните обекти на територията на ЮИ район:

  • р. Тунджа след вливането на р. Мочурица до границата (общините Ямбол, Тунджа, Елхово);

  • р. Мочурица от изворите до вливането й в р. Тунджа (общините Котел, Сунгурларе, Карнобат, Стралджа, Тунджа);

  • Черно море, от границата при с. Дуранкулак до Черно море, до границата при с. Резово;

  • Всички водни обекти във водосбора на Черно море на територията на Р. България.



7.1.2. Качество на подземните води


Като цяло качеството на подземните води в района е добро. През 2001 г. и 2002 г. са регистрирани еднократни превишения на прагът на замърсяване (ПЗ) по показатели цинк и манган – с. Тръстиково; общо желязо - гр. Стралджа; разтворени вещества - с. Българово, гр. Камено; нитрати - гр. Карнобат, с. Българово, с. Тръстиково, с. Ханово, гр. Стралджа; сулфати и хлориди - гр. Камено, с. Роза, с. Окоп., с. Ханово, гр. Стралджа. Замърсяването с нитрати за периода 2001-2003 г. показва намаляваща тенденция. То е причинено от земеделската дейност. Частично замърсяване с наднормена концентрация на радиоактивни компоненти се наблюдава в област Сливен. Причината са изтичащите от щолните на рудник Сливен води. Този проблем е тревожен предвид факта, че водите се ползват за напояване в района на вилната зона на гр. Сливен до ПП “Сините камъни”. Проблемът изисква допълнително целенасочено проучване на възможността за използване на тези води след пречистване.

7.1.3. Качество на питейните води


По данни на НСИ33 повече от 10% от населението в общините Камено, Карнобат, Котел, Твърдица, Елхово, Стралджа и Тунджа ползва питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 години. Особено тревожно е положението в общините Стралджа и Тунджа, където повече от 45% от населението ползва такава питейна вода. Следва да се обърне внимание и на общините Котел (около 32%) и Твърдица (около 27%).

7.1.4. Качество на Черноморски крайбрежни води


По данни на МОСВ в крайбрежните води на ЮИ район за планиране за периода 2000 – 2002 г. се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели. Това подобрение е най-вече по показателя амониев азот, чиито стойности, обаче, продължават да надвишават ПДК във всички пунктове за наблюдение. Основните причини са замърсявания от непречистени битови води. По показател нитритен азот се наблюдава превишение на ПДК през 2002 г. в Бургас, Созопол и Ахтопол. Предполага се, че те са в резултат на минерализационните процеси, които протичат в седиментите на крайбрежните морски води. Относително постоянно е количеството на нефтени продукти във водата и има подобрения свързани с наличието им в седиментите. По останалите показатели не се наблюдават превишения над ПДК.

7.2. Качество на атмосферния въздух


На територията на Югоизточен район са разположени 11 района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ), от които 6 са в област Бургас и община Котел, 3 в област Ямбол и 2 в област Сливен. Пет от тях са опре­делени като райони с превишения на установените норми (ПДК) за КАВ предимно поради превишаване на показателите за прах и фини прахови частици, а за Бургас и Камено– и за серен и азотен диоксид и сероводород, и те са: Бургас, Камено, Карнобат (включващ общините Карнобат, Айтос, Средец), Сливен и Ямбол. За тях се разработват програми за управление качеството на атмосферния въздух. Към настоящия момент са изготвени всички необходими програми.
Националната мрежа за контрол качеството на въздуха има постоянни стационарни пунктове за мониторинг само на територията на област Бургас. В област Бургас и по-специално в гр. Бургас и гр. Камено се наблюдават превишения на ПДК по следните показатели.

  • Серен диоксид: Бургас и Камено попадат сред десетте населени места в България с максимални средноденонощни и максималноеднократни концентрации34, като тенденците са нестабилни и по двата показателя и за двете населени места за периода 2000 – 2004 г. Не е постоянно и превишението на съответните норми. Основни замърсители са химическата промишленост и енергетиката.

  • Азотен диоксид: По този показател превишенията на средночасовите норми (СЧН) в гр. Бургас са сред най-големите в страната и са много над допустимия брой за всички години от периода 2000 – 2003 г., като тенденцията е леко намаляваща. В Камено също се наблюдава превишение на СЧН. Основни замърсители с азотен диоксид са горивните и промишлени процеси в “Лукойл Нефтохим Бурас” АД и битът, интензивният трафик на моторни превозни средства и лошото качество на автомобилния парк.

  • Фини прахови частици: Концентрациите в гр. Бургас са почти два пъти над средноденонощната норма за 2001, 2002 и 2003 г. Броят превишения е над допустимото ниво. Не се наблюдава промяна в състоянието през последните години.

  • Прах: В гр. Бургас превишаване на средногодишните и средноденонощните норми започва да се наблюдава от 2001 като тенденцията е леко нарастваща. Епизодични превишения на средноденонощните норми се наблюдават и в гр. Камено. Съществена роля за замърсяването на атмосферния въздух с прах играят запрашеността на пътните артерии и пътният транспорт.

  • Сероводород: В гр. Бургас превишения на сероводород се наблюдават за 2000 г. и 2001 г. Те са инцидентни, основно в автоматична станция Долно Езерово, малко над СЧН и общата тенденция е на намаляване. Замърсяването със сероводород се обяснява с неблагоприятни метеорологични условия, при които се осъществява пренос от основната площадка на “Лукойл Нефтохим Бургас”АД в момент на залпово замърсяване или възникнала авария.

По данни на НСИ в Община Сливен показателите за емитирани вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси са високи. Тези показатели са сравними с показателите на редица промишлени райони. Емисиите на серни окиси намаляват през 2002 г., но през същата година емисиите на метан се увеличават петкратно в сравнение с 2001 г. Причината за това е промяна в методиката на отчитане и включването на емисиите от рудничния газ от рудник за въглища в Община Твърдица.




Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница