План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.5. Отпадъци
7.4. Биологично разнообразиеВ ЮИРП е добре развита мрежата от защитени територии, като в границите на ЮИР попадат 2 Природни парка (от общо 10 за България) – “Странджа” и “Сините камъни”, 15 резервата (природни, поддържани и биосферни, вкл. първият резерват в България – “Силкосия”), 49 защитени местности, 23 природни забележителности и една историческа местност36. С това общият брой на ЗТ е 90. В ЮИР най-богата по отношение на брой ЗТ е Бургаска област - 61 ЗТ, следвана от Сливенска - 19 и Ямболска – 10. Със своите 1 160 кв. км Природен парк “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната, съхранила множество видове и хабитати, характерни единствено за този район на Европа. Това я прави една от най-значимите природни територии на континента - няма аналог в страната по броя на природните местообитания (120), от които най-значими са терциерните странджански гори с лаврововиден подлез, крайбрежни лонгози, естествените странжански води и техните естуари, редките понтийски дюни и прилепските пещери. Богатството от видове в парка се поддържа основно благодарение на чистите води и старите естествени широколистни гори, които заемат 61.1% от старите гори в страната. В парка са установени 1 666 вида висши растения, които съставляват 47,6% от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 вида се срещат единствено в този район на Европа. Фаунистичното разнообразие е представено от 41 вида риби, 9 вида земноводни, 23 вида влечуги (70% от тези видове в страната), 260 вида птици (две трети от българската орнитофауна), от които 134 вида, гнездящи в парка, 62 вида бозайници (68% от видовия състав в страната) и огромно, все още недостатъчно проучено богатство от безгръбначни животни. Природен парк "Сините камъни" опазва ценни природни екосистеми, специфичен ландшафт и скални образувания. Общата площ след последното разширение е 11 380 ха, от които 10 919 ха са горски фонд и 461 ха са земеделски земи. Обликът на растителността в парка се дава от формациите на мизийския бук, горуна, цера, келявия и обикновения габър и косматия дъб. Висшите растения в ПП “Сините камъни” наброяват около 1000 вида, като 30 от тях са включени в “Червената книга на НР България”. Към категория “застрашени от изчезване“ са отнесени 6 вида, а 24 са в категорията “рядък”. 5 вида са застрашени в световен мащаб, а 7 вида са в Европейския Червен списък. От земноводните, срещащите се в Парка, защитени са 4 вида, както и 7 вида влечуги. 145 вида птици (т.е. около 35 % от птиците на страната) обитават Парка, като най-голямо е разнообразието на дневни грабливи птици - 21 вида (от всички 36 за Европа), от тях 18 са защитени, а два са редки. Тук се срещат царският орел, египетският лешояд, скален и степен орел и др. От нощните грабливи се срещат бухал, чухал, забулена сова. На територията на парка гнездят около 110 вида, като почти всички са защитени от закона. Установени са и 39 вида бозайници. Сивосиньо - виолетовите върхове Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Българка - най-високия в Източна Стара планина (1181 м), скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кул, езерото в м. Карандила са само част от многобройните забележителности на парка. Важна е ролята на ЮИР за запазване на едни от най-уязвимите природни територии – влажните зони. Тук е разположен един от най-ценните комплекси от влажни зони в страната, този на Бургаските езера, който включва четири езера (Атанасовско, Поморийско, Бургаско и Мандра) с обща площ от 9 000 км2, като всички те или части от тях са обявени за защитени територии. Езерата, заедно с комплекс Ропотамо (община Приморско), са включени в Списъка на Рамсарската конвенция и България е поела ангажимент за опазването на тези места с международно значение. Други ценни влажни зони са реките Велека, Резовка, Тунджа, Силистар, Дяволска и по-малките реки, които се вливат в езерата или директно в Черно море. Най-голямата ценност на влажните зони са птиците, които се срещат тук по време на пролетната и особено на есенната миграция, по време на зимуване (декември – март) и гнездене (април – юли). Рамсарският обект “Ропотамо” включва 7 различни по своя статут ЗТ, които са особено важни за запазването на ценните хабитати и видове, които се срещат единствено тук (пясъчни дюни, лонгозни гори, устия и лимани, редки растителни и животински видове). По Черноморското крайбрежие на ЮИР преминава вторият по големина европейски миграционен път – Виа Понтика, което определя ролята на района за съхраняване на европейските популации на белия щъркел, осояда, обикновения мишелов и др. Оттук преминават и всички европейски видове грабливи птици. В съответствие с нормите на Закона за защитените територии и Наредбата за ПУ за всяка защитена територия е необходимо изготвянето и приемането на План за управление. Това е основният документ, който регламентира действията по опазването на природата и ефективното ползване на нейните ресурси. До този момент в ЮИР са изготвени и приети ПУ на резерват “Атанасовско езеро”, ЗМ “Устие на р. Велека и р. Силистар” и защитена местност “Пода”. Предстои приемането на вече готовите ПУ на ПП “Странджа” (минал обществено обсъждане) и езеро Вая и ПП “Сините камъни” (внесени в МОСВ). Стартирала е подготовката на ПУ на ЗТ от комплекса Ропотамо, както и на Поморийско езеро. Над 40 % от територията на целия ЮИР има потенциал и ще бъде предложена за включване в Европейската мрежа Натура 2000. За около 90 % от всички места е събрана необходимата информация и предстои обявяването на защитените зони. 7.5. ОтпадъциАнализите за отпадъците, които не притежават опасни свойства, се базират на данни от Националния статистически институт, а за опасни отпадъци - на данните, събирани в системата на МОСВ. Делът на ЮИ район в общото количество отпадъци за страната е незначителен (в границите на 0.4%) и за периода 2001-2003 г. се запазва сравнително постоянен. На територията на района се генерират малко производствени неопасни отпадъци в сравнение с районите СЦ, СИ, ЮЦ и ЮЗ. Генерираните производствени неопасни отпадъци са предимно от територията на област Бургас (за 2002 г. са 72.5%). Областите Ямбол и Сливен допринасят съответно 17.5% и 10% за същата година. Въпреки нарастващата тенденция, едва 11% от общото генерирано количество са предадени за рециклиране, предимно от отпадъците генерирани в област Бургас. Незначителни са количествата отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства в сравнение с районите СЦ, ЮЦ и ЮЗ. Отпадъците от разкриването добива и преработването на подземни природни богатства са образувани най-вече на територията на Област Бургас и съвсем малко на територията на Област Сливен. Всички те са депонирани. От територията на ЮИ район за планиране се събират около 2% от строителните отпадъци в страната, което е сред най-малките количества в сравнение с останалите райони за планиране. Тенденцията е намаляваща. Всички те са депонирани. От тях половината се събират на територията на Област Сливен. Приносът на Област Бургас е в рамките на 30%, а най-малко строителни отпадъци са събрани от територията на Област Ямбол. На територията на ЮИ район за планиране се събират около 9% от битовите отпадъци в страната, като тенденцията през последните три години е нарастваща. Изчислено на глава от населението показателите са по-ниски от средното за страната, но тенденцията е на значително увеличение (427 кг/чов/год за 2001 г. при средно 505 кг/чов/год и 496 кг/чов/год за 2002 г. при средно за страната 503 кг/чов/год). Може да се предполага, че тази тенденция се дължи предимно на неточности в отчитането. Разпределението на събраните битови отпадъци по области е неравномерно. От събраните битови отпадъци в ЮИ район 62.4% са от територията на Област Бургас. Именно в Област Бургас е отчетено количество генерирани отпадъци от 556 кг/чов отпадъци през 2002 г., което е причината за влошаването на показателя за целия район. За сравнение за същата година в Област Сливен то е 426 кг/чов, а в Област Ямбол 413 кг/чов. Следва да се отбележи, че за община Бургас поради наличие на електронна везна на депото за ТБО има абсолютна точност при отчитане на генерираните количества битови отпадъци - 264 кг/жит./год. за 2004 г., а за предходните години стойностите са още по – ниски37. Всички събрани битови отпадъци на територията на ЮИ район са депонирани. НСИ и ИАОС не публикуват данни за морфологичния състав на битовите отпадъци по области и общини, а тази информация е изключително важна за взимане на решения относно разделното събиране и рециклирането на отпадъците. Данни за количествата опасни отпадъци не се публикуват по райони, области и общини. По данни на ИАОС за 2001 г. на територията на ЮИ район за планиране се намират пет от тридесетте предприятия, които образуват около 97% от общото количество опасни отпадъци в страната. Те са Лукойл – Нефтохим, Булес + Кроношпат, Вин.С.Индустрийс, Бургаски корабостроителници, Метални изделия. Тези предприятия генерират около 24% от опасните отпадъци в страната, като най-голям е приносът на Лукойл – Нефтохим (93%). Опасните отпадъци предимно се обезвреждат и депонират. Обезвредени чрез изгаряне са нефтени утайки в Лукойл - Нефтохим. Други се изкупуват и предават за преработване - оловно - кисели акумулатори, отработени масла, отпадъчни нефтопродукти, никелово-кадмиеви акумулатори, отпадъци съдържащи метали- цинкова пепел, цинкови утайки, оловна шлака и др. През 2002 год. в Област Бургас стартира изграждането на система за събиране на луминесцентните и живачни лампи и предаването им за рециклиране в чужбина от фирма “БалБок Инженеринг”АД-София, притежаваща Разрешение от МОСВ. За масово разпространените опасни отпадъци няма количествени данни. Те се депонират основно съвместно с битовите отпадъци, което е риск за хората и околната среда. В Годишния доклад на ИАОС за 2000 г. е представена оценка на депата в страната според риска, който те създават за околната среда. В ЮИ район са оценени депата на градовете Сливен, Ямбол, Нова Загора, Бургас – Братово, Созопол, Карнобат и Айтос. Нито едно от тях не попада в категорията на “много висок риск”. Депата на Сливен, Ямбол, Нова Загора са с висок риск, а останалите със среден. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|