План за управление на природен парк "странджа"


Състояние на компонентите на околната среда



Изтегляне 6.26 Mb.
страница23/47
Дата30.08.2016
Размер6.26 Mb.
#7897
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   47

1.20. Състояние на компонентите на околната среда




1.20.1.Опорна мрежа за мониторинг на компонентите на околната среда

Състоянието на елементите на околната среда се следи от изградена на територията система за мониторинг, която обхваща 5 опорни мрежи:




  • за следене качеството на повърхностните води – следят се речните води на р.Велека и р.Резовска чрез пробонабиране в четири постоянни пункта (за р.Резовска - над с.Сливарово и при устието, за Велека – над с.Бръшлян и при с.Синеморец);

  • за микробиологичен мониторинг на р.Велека и притоците й Айдере и Младежка посредством 7 станции: Звездец, Тракийски лагер, Качул, Кости, Бродилово, Айдере – помпена станция и устието на р.Младежка;

  • за следене качеството на морската вода чрез набиране на проби в два постоянни пункта: срещу гр.Царево и срещу гр.Ахтопол;

  • за наблюдение и контрол на замърсяването с тежки метали и металоиди чрез националната мрежа, организирана в съответствие с източниците на замърсяване в два постоянни пункта северно и южно от хвостохранилището до Малко Търново;

  • за наблюдение и контрол на радиационното състояние на почвите чрез недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от 5 постоянни контролни пункта: до Ахтопол, Синеморец, Малко Търново, Звездец и Граматиково.

Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха не включва контролен пункт на територията на парк “Странджа”. Най-близкото място за контрол на състоянието на въздуха е гр.Бургас, а изводите за качеството на въздуха в района са на база ежегодни замервания в района на ММЦ “Приморско” и в.с.“Дюни” (Magic Life) във връзка с участието им в кампанията “Син флаг”. Провеждат се измервания на серни и азотни оксиди, прах и фенол веднъж месечно от май до октомври.

Отделно се извършва наблюдение на екологичното състояние на горите чрез мрежата за мониторинг съгласно изискванията на Международната кооперативна програма за “Оценка и мониторинг на вредните вещества във въздуха върху горските екосистеми”.

Съществуващата системата за мониторинг като цяло изпълнява функциите си, но е непълна и несистематична. Освен липсата на пунктове за наблюдение на въздуха не се извършва системен мониторинг за следене на качеството на подземните води.



1.20.2.Съществуващи и потенциални източници на замърсяване

Основни съществуващи и потенциални източници на замърсяване на територията на парка и в контактната му зона са:



  • Цех “Варови пещи” - източник на неорганизирани прахови емисии: прахови частици, съдържащи основно калциев карбонат, димни газове, съдържащи серен диоксид, азотни окиси и въглероден диоксид, водни пари и прахови частици от калциев карбонат;

  • Предприятие за производство на козметични кремове “Адара” АД с възможни замърсявания от серен диоксид, азотни оксиди, въглероден диоксид и др., основно от котелната централа;

  • Флотационната фабрика в Малко Търново, която в момента е спряна от експлоатация, но предстои да бъде пусната във връзка с производството на фелдшпат. За тази цел е съхранено и изключено от територията на парка част от хвостохранилището, което е разположено върху карстов терен. Отпадните води от флотацията могат да проникнат по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере, а от там и в р.Велека.

  • Завод “Пасат” ЕАД, който е единственото по-голямо предприятие в района, разположено в съседство с парка. Предназначено е за производство на плавателни съдове от стъкломат. Изводите за замърсяванията в разработения през 2000г. одит говорят за потенциална опасност от превишение на максимално еднократната пределно допустима концентрация (МЕПДК) за стирол в рамките на площадката на обекта в случай на едновременна работа на всички производствени участъци на предприятието и при използване на полиестерни бои. По отношение на отпадните води към момента не се отчитат рискове от замърсяване, поради факта че на този етап предприятието работи с минимално натоварване. В морските води в района на дружеството не са установени наднормени замърсявания по отношение на органични вещества, амоняк, естрахируеми с тетрахлорметан вещества и тежки метали.

  • Автостопанство Царево и производствените предприятия в промишлената зона на града, които заустват отпадните си води в градската канализация, а оттам без пречистване в р.Мавронеро, чийто премник е Черно море.

  • Предприятията “Мрамор и Гранит”, БКС – Малко Търново и завод за козметика “Адара” чрез използвани води, които след различна степен на пречистване се вливат в р.Велека;

  • Други източници като къмпингите разположени в прибрежната зона - “Оазис”, “Арапя”, “Корал” “Делфин”, “Лозенец”, както и селищата Лозенец, Ахтопол, Варвара, Синеморец, Резово, заустващи битовите си отпадни води в Черно море. От изброените селища действащи ПСОВ имат само Лозенец и Китен, които обхващат водите на в.с.“Лозенец” и половината от водите на с.Лозенец.

  • Струпването на битови отпадъци и оттичането на отпадните води от населените места, които се заустват в близките дерета и директно в Черно море. В случая основен замърсител са неорганизираните, недобре поддържани и незаконни ДБО, както и тези, които са в противоречие със статута на територията (ДБО край Ахтопол в ЗМ “Устието на река Велека”).



1.20.3.Състояние на атмосферния въздух

Изводите за качеството на въздуха в района са на база ежегодни замервания в района на ММЦ “Приморско” и в.с.“Дюни” (Magic Life) във връзка с участието им в кампанията “Син флаг” и преки изследвания по различни поводи. При извършените през 1993г. от РИОСВ – Бургас замервания по искане на Община Малко Търново са отчетени по-високи концентрации на фенол поради временно използване на коксови отсевки от Кремиковци и по-високи нива на прах близки до ПДК. Преки замервания са извършени и при изготвяне на одита на завод “Пасат” ЕАД. Резултатите показват, че организирани източници на емисии в атмосферния въздух от дейността на завода се явяват нафтовите калорифери в цеха за метални изделия и дърводелската работилница, разположени в единия от производствените корпуси. Общите емисии от тези енергийни източници са 12.3 мг/м3 (или 0.07 кг/ч) азотни оксиди и 240 мг/м3 (или 1.5 кг/ч) въглероден диоксид. От производствената дейност на “Пасат” ЕАД се отделят газови и прахови емисии, главно въглеводороди (стирол, ацетон и толуол) и органичен прах. Според представените резултати от измервания в одита е извършено моделиране на разсейването. Получените максимални концентрации на емитираните замърсители (азотни оксиди и стирол), разстоянията на които те се достигат - съответно 400 и 600 м, и пределно допустимите им концентрации във въздуха на населените места са наложили извода, че:



  • наличните енергийни мощности не замърсяват значително атмосферния въздух в района;

  • емитираните производствени замърсители, разгледани като общи въглеводороди, са в рамките на нормативно допустимите норми.

Обобщените анализи от посочените изследвания показват, че концентрациите на вредните емисии във въздуха са значително под пределно допустимите или остават на фоново ниво. Същевременно липсата на системен мониторинг и наблюдения в самия парк не дават възможност за надеждна оценка на реалното състояние, както по отношение на човешкия фактор, така и по отношение на природните екосистеми.



1.20.4.Състояние на водите в парка и прилежащата му акватория




Състояние на речните води и проектна категоризация на водоприемниците

Велека е сравнително чиста река. Тя попада в района на така наречената “забранена” зона преди 1990г. В този регион особено стопанско развитие не се е наблюдавало. За извършване на категоризация на водите, р.Велека е разделена условно на 8 участъка. Дължината на всеки от тях е определена от възможностите за вземане на хидрохимични проби. Река Велека е трудно достъпна с оглед на едно пълно описание на качеството на водите. Там където има информация (с.Синеморец) тя не е представителна поради съществуващото подприщване от морето. Информацията от мониторинга на НИМХ също само до известна степен попълва наличните бели петна.

Кислородното съдържание във водите на Велека е високо и това се поддържа до заустването й. Спрямо кислородните показатели е I категория по цялото й протежение.

При такъв кислороден режим и отдалечеността на реката от населени места се наблюдава и ниско органично замърсяване. По показателите БПК5 и Ок реката е I категория. Аналогично е състоянието на водите на р.Велека по съдържание на нитратен азот (N-NO3), фосфати (PO4) и разтворени вещества.

Надлъжното изменение на нитритния азот (N-NO2) и амониевия азот (N-NH4) показва следната картина: до с.Звездец (с.Бръшлян) водите са I категория, а след това до заустването са II категория. Относно съдържание на неразтворени вещества до с.Звездец водите на р.Велека са II категория, в следващите участъци те преминават в I категория и накрая отново във II категория. Тези условия отговарят на изискванията за риборазвъждане и напояване.


Следенето на качеството на повърхностните води по отношение на физични и неорганични химични показатели се извършва в четири пункта за пробонабиране както следва:


Наименование на поречието

Пункт за пробонабиране/ местоположение

Проектна категория на водоприемника

р.Велека

Пункт 1 – над с.Бръшлян

І-ва




Пункт 2 – при с.Синеморец

ІІ-ра

р.Резовска

Пункт 1 – над с.Сливарово

І-ва




Пункт 2 – устието на р.Резовска

ІІ-ра

Данните за състоянието на речните води са от проведени анализи в лабораторията на РИОСВ – Бургас за периода 01.1999-01.2000г.

През този период концентрациите на желязо и манган са под нивата на ПДК с еднократно завишение на желязо над ПДК за ІІ категория водоприемник в р.Велека. Регистрирано е минимално завишение на водородния показател рН над ПДК през летните месеци в участъците на горните течения на двете реки, което се дължи основно на сезонна интензивност на фотосинтезата. Стойностите на показателите за електропроводимост и неразтворени вещества са в нормите за І категория води.

По отношение на биогенните компоненти се наблюдават завишени концентрации през лятото на амониев азот над ПДК за първа категория в съответните участъци и на двете реки и на фосфати – единствено за р.Резовска. Общите показатели за органични замърсяващи вещества са в допустимите норми.


Радиационното състояние на водите на анализираните проби е значително под ПДК за питейни води.
Състоянието на повърхностните води по отношение на микробиологични показатели се следи в 7 пункта, покриващи горното и средно течение на реките Велека, Айдере и Младежка. Обследванията показват изключително високо качество на водите по отношение на този показател.


Река

Станция

Стойност на БИ, (Q)

Велека

Звездец

5

Велека

Тракийски лагер

5

Велека

Качул

5

Велека

Кости

5

Велека

Бродилово

5

Айдере

Помпената станция

5

Младежка

Устие

5

Състоянието на речните води като цяло е добро и отговаря на проектната категория на реките в ПП “Странджа”, а по отношение на микробиологичните показатели е установено много високо качество на водите и в трите реки Велека, Младежка и Айдере. Потенциална опасност представляват източниците на замърсяване – производства и нерегламентираните сметища във водосбора на Велека. Разположението на хвостохранилището върху карстов терен води до проникване на отпадните води от флотационната дейност по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере - притоци на Велека. Опасността от замърсяване се подсилва и от вливането в реката на отпадните води от редица предприятия след различна степен на пречистване. Независимо че към настоящия момент р.Велека отговаря на проектната си категория, наличието на действащи и потенциални замърсители определя участъка непосредствено след М.Търново като критичен.


Състояние на морските води в прилежащите на парка акватории

Крайбрежните морски течения са с основна посока север-юг. Близостта на 20 метровата изобата до сушата обезпечава по-масирано промиване на крайбрежната зона с постъпващите от север общи притоци на морска вода. Разчленеността и големината на заливите не дава възможност за задържане на водни маси и формиране на обратни течения. От екологична гледна точка този морски субрегион, поради предпазната роля на дълбоко вдадения от север Маслен нос, е по-малко застрашен от замърсяване на водите от общия приток на водни маси от северозападната част на Черно море, респ. втоците на Дунав, Днестър и Днепър. Последните екологични проучвания поставят района извън зоната на влияние на “Лукойл – Нефтохим” АД – в т.н. незамърсена зона. Опасността в този случай би могла да възникне по-скоро от локално замърсяване, причинено от промишлените предприятия по крайбрежието и в крайбрежните селища, от непречистените битово-фекалните води от самите селища и крайбрежните курорти или залпови замърсявания с нефтопродукти от танкерите в международните води.

Степента на замърсяване на морските води се определя посредством периодично пробонабиране в два пункта – срещу гр.Царево и гр.Ахтопол в района на водоползване. Анализите за периода 02.1999 – 02.2000г. показват неколкократно завишени концентрации на азот (амониев) и за двата пункта, което свидетелства за изпускане на битови отпадъчни води, съдържащи значителни количества амониеви соли.

Сериозни колебания се наблюдават и в концентрациите на нитратен азот и фосфор, особено пред устията на реките и в крайбрежните замърсени райони. За пункт Царево се наблюдава завишение на концентрацията на нитратен азот за месец юни - 1.5 ПДК (за пункт Царево) и двукратно завишение на концентрациите на фосфор през ноември 1999г. и февруари 2000г., съотв. – 1.2 ПДК и 1.4 ПДК, като през останалото време се регистрират аналитични нули. За пункт Ахтопол се наблюдава завишение на концентрациите на нитратен азот за февруари и юни 1999г. съответно с 4.6 ПДК и 2 ПДК и еднократно завишение на концентрациите на фосфор за ноември 1999г. – 1.5 ПДК.

Сезонно завишаване на концентрацията на азотни компоненти, характерна за устията на реките и в съседство с урбанизираните територии, както и завишението на концентрациите от фосфор над пределно допустимите е в резултат основно от битови замърсявания при отсъствие на ПСОВ.

По отношение на останалите показатели – БПК5, окисляемост, азот (нитритен) данните са значително под нормата.

Не са провеждани анализи за радиоактивност на морската вода и дънните утайки в прилежащата на парка акватория.

Състояние на подземните води

Направените до този момент по различни поводи изследвания показват проникване на морските води във водоносния хоризонт в близост до брега. Установени са три основни типа подземни води - порови, карстови и пукнатинни. Първите имат най-голямо значение, а пукнатинните играят роля на бариера през интрузията на морските води в приустиевите части. Направените геофизични и хидрохимични изследвания са показали, че при тази степен на експлоатация на подземните води в района засоляване на водоносните хоризонти вследствие техногенните фактори не се доказва и процесите на интрузия са обусловени само от естествения фактор.

Съдържанието на нитрати във водите от терасите на р.Велека е под 10 mg/dm3, а на манган над ПДК - 130-230 mg/dm3, което най-вероятно се дължи на остатъчни замърсявания от рудодобива при гр.Малко Търново и с.Граматиково, но е възможно да се обуславя от естествен фактор.

За състоянието на водите от терасите на р.Резовска може да се съди по водата, извлечена от шахтов кладенец в района на с.Резово до помпената станция, която е с лош вкус и неприятна миризма. Проучванията определят участъка като слабоводообилен и неперспективен.

1.20.5.Състояние на почвите

Националната мрежа за наблюдение и контрол на замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди е организирана в зависимост от източниците на замърсяване. В случая е организирано наблюдение в пасище в близост до хвостохранилището.

За определяне съдържанието на тежки метали в почвите са взети проби в близост до хвостохранилището в гр.Малко Търново. Основни елементи замърсители, които се наблюдават са олово, никел, цинк, мед и арсен.

През 1998г. пункт за пробонабиране е организиран северно от хвостохранилището (пункт 1), а през 1999г. - южно от него (пункт 2). Резултатите от анализите са представени в таблицата.



мг/кг възд. сухо тегло

Пункт

рН

Zn

Cu

Pb

Ni

Cr

As

Пункт 1

8.1

196.6

393.3

62.25

14.14

14.65

16.31

Пункт 2

7.5

154

125

93

38

74

4.33

Сравнявайки изнесените в таблицата резултати се вижда, че анализите за 1998г. показват превишение на нормите за мед Cu - 1.5 пъти над ПДК, докато за останалите анализирани метали те са в нормите. През следващата година се наблюдава слабо завишение на съдържанието на олово. Независимо от това общата констатация е, че след преустановяването на флотационната дейност и рекултивацията на хвостохранилището край Малко Търново като цяло замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди е намаляло.


Радиационното състояние на почвите в района на парка се контролира от РИОСВ – Бургас на база недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове от системата за радиационен мониторинг. Наблюденията за състоянието на радиационния гама-фон се осъществяват в същите пунктове.


Място на пробовземане

238 U

226 Ra

234 Th

137 Cs

γ-фон

Bq/kg

%

Bq/kg

%

Bq/kg

%

Bq/kg

%

μSv/h

Необр. почва Ахтопол

17

41

13

4

20

4

4.8

6

0.12-0.13

Необр. почва Синеморец

40

25

14

6

22

5

1.1

13

0.10-0.11

Необр. почва М.Търново

41.5

5

32.5

4

55.6

3

6.2

6

0.15-0.16

Необр. почва Звездец

45

6

28

4

54

3

2.1

8

0.19-0.21

Необр. почва Граматиково

8

18

9

5

12

4

5.8

6

0.11-0.12

Резултатите от проведените наблюдения показват характерни за този район специфични активности на естествените радионуклеиди и липса на техногенна компонента.




1.20.6.Предприети мерки за неутрализиране на замърсяването и предложения в различни документи за опазване на околната среда до 2010г.

Към момента са предприети няколко по-важни мерки за подобряване на състоянието на компонентите на околната среда:



  • разработен е проект за ликвидиране и рекултивация на ДБО до гр.Ахтопол в защитена местност “Устието на река Велека” и са предприети мерки за запръстяване и ограждане до окончателното му ликвидиране;

  • разработен е проект и предстои изграждане на регионално ДБО до с.Равадиново - община Созопол;

  • разработен е проект за регионално ДБО край Малко Търново;

  • разработени са програми за управление на отпадъците за териториите на двете общини - Царево и Малко Търново;

  • ликвидирани са депото за опасни производствени отпадъци и нерегламентираното сметище за строителни отпадъци в м.Плаката – Каркадел – Община Царево;

  • ликвидирано е нерегламентираното сметище по поречието на Велека до с.Кости и са оборудвани временни площадки за депониране на ТБО до селата Бродилово и Кости;

  • Изградено е депо за строителни отпадъци в землището на Царево извън територията на ПП “Странджа”;

  • извършена е рекултивация на хвостохранилището край М.Търново;

  • изградена е оросителна инсталация в цеха за добив на варовик край М.Търново.

Допълнително е предложена програма за подобряване опазването на компонентите на околната среда в ТУП на Община Царево, от която са посочени някои по-важни предложения.



Опазване на въздуха

Тези мероприятия са свързани с:

  • изнасяне на част от производствата от крайбрежните селища в самостоятелни промишлени зони извън селищните територии; за парка такава зона е създадена за Ахтопол;

  • изнасяне на отглеждането на животни извън курортните селища по крайбрежието в животновъдни зони в близкия им тил;

  • извеждане на залесителни мероприятия в крайселищните територии, както и създаване на буферни паркинги в селищата с претоварено движение през летния сезон – Царево, Ахтопол;

  • въвеждане на мониторинг на атмосферното замърсяване по пътните артерии и градската среда.



Опазване на водите

Освен предвиденото изграждане на пречиствателни станции за Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец се предвиждат:

  • приоритетно изграждане на канализационни клонове и малки пречиствателни станции за селищата, разположени в долината на р.Велека;

  • предвиждане на малки пречиствателни съоръжения за всички животновъдни ферми и туристически обекти извън населените места;

  • ликвидиране на всички животновъдни ферми в непосредствена близост до река Велека;

  • въвеждане на специален санитарен режим за всички животновъдни ферми, включително и зоните за животни и стопански дворове;

  • осъществяване на хидробиологично наблюдение на крайбрежната акватория с акцент върху зоните за водоползване и санитарна охрана около курортните обекти и акваториалните участъци на защитените природни обекти;

  • създаване на пречиствателни съоръжения към пристанищата за сантинните води от корабите, като част от оборудването им.



Опазване на почвите и плажовите ивици

За опазване на почвите от особено значение е използването на слаботоксични препарати за растителна защита и дозирани норми за потребление. На практика целият участък от парка на територията на Община Царево се намира в Първа и Втора защитена зона, определени с ТУП на общината, където в съответствие с Наредба №2 за правила и нормативи за териториално-устройствено планиране на Черноморското крайбрежие се регламентира употребата на средства за растителна защита.

За очистване на плажовите ивици е предвидено въвеждане на механизиран парк, чрез иницииране на акции за закупуване на машини за почистване на плажовете от твърди отпадъци.


ПЪРВА ОЦЕНКА



Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   47



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание