Културно-историческо наследство

1.18. Културно-историческо наследство

Районът на ПП “Странджа” и контактната му зона представляват своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовна и материална култура от национално значение.

Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолитната и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското възраждане до най-новата ни история, в концентрация, рядко срещана за Европа.

Опорен момент в развитието на територията е епохата на Одриско-Сапейската династия, когато Бизия (днешният град Виза на територията на Р.Турция) става столица на Одриското царство. През този период се залагат основите на онази типична Странджанска духовна култура, чийто тракийски корен е очевиден и до наши дни.

Към периода на бизийската династия - І^ви век пр.Хр.и първата половина на І^ви век след Хр., се отнасят множество паметници, от които и най-импозантният на територията на парка - куполната гробница-светилище в м.Мишкова нива.

Развитието на територията в древността е свързано основно с рударството, за което свидетелстват множеството “рупи”, а по крайбрежието - с риболова и корабоплаването. През периода на Османското владичество основен фактор за развитие и формиране на селищната мрежа е животновъдството и в частност - овцевъдството. В епохата на Възраждането се развиват килимарството, кожухарството, терзийството и златарството. От дълбока древност в този край са развити каменната пластика, резбарството, а в последствие и иконографията.

Многобройните нашествия и многократното преместване на границата се отразяват на етническите процеси във времето. Предполага се, че до появата на българите, поради затворения характер на странджанската област населението е било тракийско, докато през периода на двете български държави преобладава българският народностен елемент. По време на Руско-турската война и последвалите масови изселвания се появяват примеси от гръцко население, което слага отпечатък върху култовата архитектура и редица обичаи.

Като особен акцент в духовната култура на Странджа изпъква своеобразната празнично-религиозна система, характерна със свободното съжителство на християнството с древните езически обичаи. Само в този край се среща нестинарството, чиито корени се търсят в дионисиевите анестенарии. И пак тук единствено в България се среща т.н. кукер без маска. И до днес във вътрешността на парка са запазени характерният странджански говор и топонимия.

Информацията за състоянието на културното наследство в парка и прилежащата му акватория се базира на последните актуални проучвани на НИПК и Централната база по подводни археологически проучвания (ЦБПАП) в Созопол. Днес в границите на парка са описани 475 паметника. От тях 133 са от национално значение, 259 – от местно, а 83 са недекларирани. В общия брой на паметниците фигурират 20 долмена, 34 могилни некропола, 12 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 12 антични и средновековни селища, 19 крепости, древни пътища, 82 параклиса, столнини и одърчета, исторически паметници и местности, свързани с Преображенското въстание, от които ИМ “Петрова нива” - с национално значение. От споменатите 475 обекта 262 са архитектурни и художествени паметници на културата, от които 17 църкви и 245 възрожденски къщи и постройки. Повечето от паметниците на културата (къщи и църкви, паметници на архитектурата, както и някои исторически паметници) формират урбанистичната тъкан на селищата в парка. Въпреки че формално не са включени в парковата територия, поради съществуващия пространствен и времеви континуум, те не могат да се възприемат откъснато от контекста на средата.

Странджа е характерна със своеобразната си култова архитектура. Почти всички църкви са едновременно архитектурни и художествени паметници на културата. С особена стойност са църквите в Ахтопол, Кости, Бродилово, Малко Търново, Заберново, Граматиково. Типични за територията на Странджа са параклисите, наричани в определени случаи “столнини” и “одърчета”. Счита се, че са обвързани с прадревни култови места край извори.

В областта на жилищната архитектура са запазени ранни примери от средностранджанската и източностранджанската къща, датирани от ХVІІІ и ХІХ век, някъде почти в непокътнат вид (Бръшлян, Сливарово, Българи, Стоилово).

Уникално по рода си явление са потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата акватория на парка са установени локализации на обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р.Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и търговски връзки, далеч преди гръцката колонизация.

В комплексно отношение като най-значими паметници в рамките на парка се открояват архитектурно-историческият резерват с.Бръшлян, с.Българи, известно с живата традиция на нестинарството и притежаващо качества на фолклорен резерват, старинното ядро на Ахтопол, затворено от крепостната стена, археологическите комплекси в местностите Мишкова нива и Пропада и историческата местност от национално значение - Петрова нива, където през 1903г. е взето решението за обявяване на Преображенското въстание.
Общ актуализиран списък с описание на недвижимите паметници на културата е даден в Приложение 35.1.

1.19. Структура на ландшафта и естетически качества

Природен парк “Странджа” се намира в Черноморската ландшафтна зона –ландшафтна област на южното крайбрежие, Странджанска ландшафтна подобласт. Самата Странджанска ландшафтна подобласт се разделя на два основни ландшафтни района –ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие и ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа планина.

По-детайлното характеризиране и структуриране на тези два района по отношение на съвременния им облик се основава на антропогенната намеса и дейност, възприети като определяща компонента.
Ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие

Ландшафтният район на Странджанското черноморско крайбрежие в парка се характеризира с малки заливи, скалист бряг, лимани и удавени речни устия. Естествената растителност в тази зона е повлияна от бризовата циркулация, влажните въздушни маси, контакта и въздействието на морските води и променливия режим на реките. За разлика от бреговата ивица северно от парка тук антропогенното въздействие върху самия бряг е значително по-слабо изразено. Отличителна характеристика са крайбрежните издънкови гори.

На територията на ландшафтния район на Странджанското черноморско крайбрежие могат да се диференцират три ландшафтни групи със седем ландшафтни типа.

Най-силно изявени в структурата на крайбрежния район са защитените крайбрежни територии на устията на реките Велека и Силистар, където се комбинират крайбрежно-равнинният и подножен ландшафтен тип с характерната растителност от благун, благун и цер, келяв габър, драка, грипа и жасмин с долинно-низинните ландшафти с типичен лонгозен характер на растителността и езерно-низинни приморски ландшафти, представени от лиманни солени и сладководни водни площи с мощни ливадни почви и отделни петна от засолени почви, пясъчни коси, халофитна растителност, мезофитни и блатни формации.

Със значително по-малка тежест в крайбрежния район е групата на селищните и крайселищни ландшафти и териториите за отдих и туризъм. Двата ландшафтни класа в този район почти се припокриват териториално. Те са развити върху два ландшафтни типа: крайбрежно-равнинен и подножен ландшафт и приморски равнинен ландшафт. Характерни са морски тераси с източно изложение, широки и плитки долини, плажова ивица и комплекс абразионни терасни нива, антропогенизирани излужени канелени горски и подзолисти почви, отделни екземпляри от благуново-церови гори, храстови формации и бедни пасища, растителност от азонален тип, свързана с наличието на пясъчни коси и скалисти морски брегове. Архитектурният облик на тези територии се отличава с неорганизираност и ниска естетическа стойност. За това особено допринасят незаконно усвоените за животновъдство територии на запад и югоизток от гр.Ахтопол.

В структурата на крайбрежния район се открояват селскостопанските ландшафти, които се характеризират с изоставени необработвани земи. Като част от тази група се явяват коридорите на техническата инфраструктура, които се вписват естествено в терена. Двата ландшафтни класа са развити върху долинно-низинния и приморския равнинен ландшафтен тип.

Характерни за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от всечените до 120-160 м долини на реките Резовска и Велека. Денивелацията на денудационните повърхности е във връзка със структурния план на района. Най-високо издигнатите части на тези повърхнини съвпадат с осите на антиклиналите и свързаните с тях плутонични маси.

Наличието на варовици и мрамори в ландшафтния район е създало условия за развитието на повърхностни и подземни карстови форми с характерно въздействие в района на с.Младежко, Заберново – Стоилово - Бяла вода и гр.М.Търново.

Сегашният облик на ландшафта в този регион е формиран от хилядолетно антропогенно въздействие. Съществени промени са настъпили в растителната покривка, вследствие изсичането на горите за дървен материал, въглища и добив на метали, за освобождаване на обработваеми земи около селищата и по долините на реките. Допълнителни промени настъпват с развитието на миннодобивната промишленост и развитието на горскостопанската инфраструктура за извозване на дървесина.

В структурата на този район се диференцират пет ландшафтни групи върху 13 ландшафтни типа.

Най-ярко в тази зона изпъкват компактните масиви от вековни гори съсредоточени в резерватите “Силкосия”, “Узунбуджак”, “Тисовица”, “Средока” и “Витаново”, ЗМ “Парория” и “Велека” и в северозападната част на парка. Техен фон са горскостопанските територии с характерните издънкови гори и мозайка от иглолистни култури. На фона на заоблените била и възвишения особено контрастно действат долинно-низинните ландшафти на водните течения и групата на селскостопанските и селищни ландшафти. Последните са се оформили вторично върху територии, първоначално заети с гори, от които са запазени единични екземпляри от коренната растителност. Тук основният облик на ландшафта се е оформил в течение на столетия от разнообразната човешка дейност, свързана с обитаване, земеделие и животновъдство. Тези ландшафтни класове са се формирали върху три ландшафтни типа: вътрешнопланински долинни ландшафти, представени от асиметрични долини с алувиално дъно и терасирани склонове, ридово-хълмист ландшафт с обособени възвишения над денудационни и абразионни заравнености, нископланински склонови и билни ландшафти.

Характерен елемент в ланшафтната структура на парка са коридорите на техническата инфраструктура с просеките в горите и нарушените терени за минно добивна и кариерна дейност основно в землището на Малко Търново. Първият ландшафтен клас е развит предимно върху нископланински склонови и билни ландшафти. Характерни са откриващите се на повърхността при прокарване на пътищата варовици и шисти с типични канелени и канеленоподзолисти почви, тревни и храстови формации, гори от благун и горун. Вследствие изсичане на вековни дървета покрай пътищата по билните части на планината, последните са оголени и с влошени естетически качества. Вторият ландшафтен клас е развит върху билни и склонови ландшафти – заоблени възвишения от горнокредни вулканити и седименти, мрамори и варовици, плитки еродирани канелени горски почви, ксеротермни тревни формации, оскъдна храстова и горска растителна покривка, които са унищожени от кариерите, рудничните насипища и хвостохранилището. Пълен стисък на нарушените територии от минна и кариерна дейност е посочен в Приложение 36.1.

Независимо от временния си характер към нарушените терени могат да се причислят незаконно възникналите сметища край населените места и животновъдните зони край Малко Търново, идентични с тези край Ахтопол. Заедно с изоставените саморазрушаващи се сгради на бившите АПК те са с особено негативно въздействие върху земеделските ландшафти. Естетически и екологичен проблем в ландшафтно отношение са и трайно обезобразените горски площи в следствие прокарването на успоредни тракторни пътища през 40-50 м. Свързаното с тях терасиране на горските склонове е довело до нарушаване на естествения характер на ландшафта и развитие на ерозионни процеси, свлачища и ландшафтни язви.

Силно естетическо въздействие имат и типичните за Странджа незалесени пространства покрай морското крайбрежие, в долината на Велека край селата Бродилово и Кости и в северозападната част на парка, където се редуват обработваеми земеделски земи с обширни пасища, оформящи пасторални пейзажи.

Естетическите достойнства на странджанския ландшафт са силно повлияни от сезонната смяна в неговия колорит. С еднаква сила въздействат свежозелената окраска на горите, пъстротата на цъфтящите поляни, хомогенните виолетови масиви от странджанска зеленика през пролетта и топлата гама от жълто, оранжево, червено и кафяво на горските масиви през есенните месеци.

Сравнително еднаквата височина на нископланинските странджански ридове дава възможност за разкриване на многопланови въздушни перспективи от техните била, докато в долините между тях се налагат пейзажите в близък план, където в детайл привличат акцентите на типичното за Странджа флористично богатство и геоложки феномени.