План за управление на природен парк "странджа"
Богатство на видовото и хабитатното разнообразие
Изтегляне 6.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.21.4.Природна уязвимост на видовете и хабитатите
- Тясна специализация към местообитание и хранителна база
- Хищничество и конкуренция
- Хибридизация на диви животни с внесени, неприсъщи за района форми и с близкородствени домашни животни
- 1.21.4.2.Природна уязвимост на хабитатите
- 1.21.5.Рядкост на видовете и хабитатите
- 1.21.6.Заплахи за видовете и хабитатите в границите на парка
- Безпокоене на дивите животни
- Б. Заплахи за видовете от изменения в местообитанията
- Пресиленото ползване на старите гори се отразява най-силно върху безгръбначната фауна и мъховете, след това на бозайниците и птиците.
- Сукцесия на горите в земеделските земи
- Хидростроителство и корекции на речни течения
- 1.21.7.Приоритетни за опазването видове и хабитати
- 1.21.8.Оценка на местообитанията на видове
- 1.21.9.Територии с голямо консервационно значение
- 1.21.9.2.Територии с фаунистично значение
- 1.21.9.3.Територии с комплексно значение за опазване на приоритетни елементи от биоразнообразието в парка
- 1.21.11.Стабилност и нестабилност на екосистемите и на популациите на видовете
- 1.21.12.Възстановяване на видове, популации, хабитати и местообитания
- 1.21.13.Природозащитно значение на парка
1.21.3.Богатство на видовото и хабитатното разнообразиеРастения Микотата и нисшата флора са твърде слабо проучени, поради което значимостта на тяхното видово богатство не е възможно да бъде оценено. Мъховете са по-добре проучени, но се предполага, че известните за района видове съставляват най-вероятно не повече от 30-40% от възможния им брой. Ето защо, “Странджа” засега не е коректно да бъде сравнявана с останалите големи и средно големи паркове по отношение на тази група висши растения. Семенните (и споровите) растения съставляват 47% от всички видове на българската флора и около 15% от видовете в Европа, с което паркът се нарежда непосредствено след националния парк Централен Балкан. Предвид богатството на българската флора (5-6 място в Европа), уникалната за континента флоро-географска композиция на странджанската флора, големият брой реликтни растения и балкански ендемити, паркът следва да бъде оценен като защитена територия от най-висок европейски ранг. Безгръбначна фауна Безгръбначната фауна е с проученост под 50% и затова по богатство отстъпва на по-добре проучените паркове. Големият брой на български ендемични видове обаче поставя “Странджа” сред първите 7-8 района в страната. Оригиналната безгръбначна фауна (висок процент на ендемитите) и наличието на терциерни реликтни видове безусловно поставят парка на високо европейско ниво. Световното му значение за опазването може да бъде потвърдено след извършването на сравнителен анализ на безгръбначната ендемична и реликтна фауна в българските защитени територии. Гръбначна фауна По броя на видовете риби паркът се нарежда сред първите няколко защитени територии в страната, всичките, без изключение, по Черноморското крайбрежие. Оценка на разнообразието в европейски план засега не е възможно, поради липса на данни за чуждестранните защитени територии. Видовият състав на земноводните е скромен – 9 вида, което е обичайно и за други български защитени територии. С 23 вида влечуги или почти 70% от българската и 19% от европейската рептилийна фауна, “Странджа” е една от най-богатите защитени територии на континента. В парка са установени половината от гнездящите в страната и 28% от гнездящите в Европа видове птици. Разположен на Черноморския прелетен път на птиците, паркът има международно значение на стация за грабливите и пойните птици (а може би и на зимовище за някои от видовете). Относително най-богат видов състав има бозайната фауна – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна (над 60% за едрите бозайници и прилепите и 35% за другите дребни бозайници – насекмоядни, зайцеподобни и гризачи). Хабитати Разнообразието от природни хабитати – 120 единици включва 30% от всички, установени досега в страната и превишава двойно хабитатното разнообразие в другите големи паркове в България. Международното значение на това разнообразие е свързано с уникалните за Европа горски хабитати, като 6 от тях изграждат основно горската покривка в парка: източно-буково-източно-горунови и източно-горуново-източно-букови гори, гори от източен горун и благун, гори от източен бук със зеленика и гори от източен горун със зеленика, както и субевксински церово-благунови гори. Други уникални за Европа хабитати са: горите от източен бук с кавказка боровинка и тези с лавровишня и колхидски джел, дъбовите гори с пирен и тези с участие на лъжник, горите от източен горун с кавказка иглика, горите с калуна, българските крайбрежни лонгози, западно-понтийските бели дюни и т.н. С национално и европейско значение, ако се вземе предвид високата степен на тяхната естественост, са морските клифове, естуарите на Велека и Силистар, двете големи странджански реки и други хабитати. 1.21.4.Природна уязвимост на видовете и хабитатите1.21.4.1.Природна уязвимост на видоветеУязвимостта включва чувствителните биологични и екологични характеристики на видовете, които при промени в местообитанията или при антропогенен натиск, увеличават риска от изчезване. Към най-важните чувствителни характеристики на видовете следва да се отнесат: тясната привързаност към местообитание и специализация към хранителна база; слабата репродуктивност, късният матуритет и ограничаващата вида социална структура на популацията; хищничеството и междувидовата конкуренция; възможността за хибридизация с близкородствени видове диви и домашни животни.Тясна специализация към местообитание и хранителна базаТясната специализация изключва напълно или частично възможността за алтернативно оцеляване на видовете при промяната на техните местообитания. Тясно специализирани към местообитание са поне 200 консервационно значими вида безгръбначни животни. Към тях спадат троглобионтите и троглофилите, обитаващи пещерите, също хидробионтите, както и огромен брой дендробионти, свързани със старите гори. Съвсем ограничени са местообитанията на рибите. Ограничени са местообитанията и на топлолюбивите видове змии, срещащи се в тясна ивица по морското крайбрежие – черноврата стрелушка и червейница. Популациите на смока мишкар са зависими от старите гори, тъй като за яйцата на този вид са нужни хралупи с постелка от мъртва дървесина. От всички гръбначни животни в парка в най-голяма зависимост от биотопа е белогърбият кълвач. Храната му се състои от дървесиноядни насекоми (90%). Ето защо от жизнено значение за популацията на вида са старите гори с повече мъртви и умиращи дървета и то на значителна площ - 50-150 ха на гнездяща двойка. Черният кълвач също е зависим от старите гори и двойката се нуждае от 100-300 ха, докато в младите гори, необходимата площ е около 1600 ха. От старите гори и дупките, направени от черния кълвач, е зависим гълъбът хралупар. Тясно свързана със старите гори е златката; в подмладените гори тя е твърде рядка и е прогонвана от бялката. Силно предпочитание към старите гори имат дивата котка, сънливците, совите, кълвачите и няколко вида пойни птици. Тясна специализация към пещерите имат 10 вида прилепи, а 5 вида прилепи зависят от наличието на хралупести дървета. Видрата е специализиран към водните местообитания вид, включително и трофично. Специализирани към хранителната база са също египетският лешояд, орелът змияр, осоядът и други. Намаляването на хранителната база на такива видове обикновено води до напускане на района. Псамофитните растения (лепидотрихумът, пясъчната лилия и др.) имат съвсем тясна екологична ниша – крайморските пясъци. Горските мъхове са твърде чувствителни към осветяване и намаляване на въздушната влажност. При изсичане на старите гори и при заместването на широколистните с иглолистни те изчезват. Слаба репродуктивност, късен матуритет и социална структура При естествено малочислени или при намаляващи популации, репродуктивният потенциал на значителен брой видове не е в състояние да компенсира загубите, причинени от анторопогенни фактори. В тези случаи твърде уязвими стават всички видове прилепи, тюленът, орлите, лешоядите и други животни отглеждащи само по едно малко (по изключение 2 малки при някои прилепи и рядко 2 малки при скалния орел). Половата зрялост при прилепите и вълка настъпва на 2-3 годишна възраст, а при скалния орел на 4-6. Същевременно при вълците двойката се формира само при наличие на свободна ловна територия от поне 10000 ха, а смъртността на младите животни до третата им година е 85%. Тисът пък е двудомно дърво, което затруднява естественото му възобновяване. Хищничество и конкуренцияТези иначе нормални природни отношения могат да допринесат за изчезването на видове, чиито популации намаляват по причина на антропогенния фактор. Липсата на хищническа преса върху дивата свиня и стимулирането на нейното развъждане от човека, както и свободно пасящите в природата свине от източнобалканската порода, осъществяват опасно хищничество върху всички влечуги и земноводни, приземно гнездящите птици (ливаден дърдавец, полска яребица, пъдпъдък), приплодите на сърната, дребните бозайници, безгръбначната фауна. Хищничество спрямо стотици видове осъществяват скитащите кучета и котки. При намаляване на рибните запаси хищничеството на рибоядните бозайници, птици и влечуги увеличава опасността за някои видове риби; същевременно конкуренцията между рибоядните видове се засилва. Развъждането на благородния елен води до силно намаляване числеността на сърната. Ролята на конкуренти спрямо дивите копитни играят селскостопанските животни. При кълвачите и при хищните насекоми конкуренцията се засилва с намаляването на хранителната им база при възобновяването на старите гори. При силното намаляване на органичните отпадъци от селското стопанство се засилва конкуренцията между египетския лешояд, скалния орел, чакала, вълка, лисицата и други. Пашата на селскостопански животни ограничава хранителната база на дивите животни. Най-сериозни техни конкуренти са източнобалканската домашна свиня и козата. Хибридизация на диви животни с внесени, неприсъщи за района форми и с близкородствени домашни животниУязвими са дивите животни, имащи одомашнени родственици, с които се кръстосват (вълк, дива котка, дива свиня), също и дивите животни (и растения), чиито генофонд е застрашен от внесени в района, различни от местните, подвидове и форми. За две от държавните лесничейства в парка са известни хибриди между дива и домашна котка. Дивата свиня и източно-балканската домашна свиня също дават кръстоски. Във всичките лесничейства се намират по няколко десетки скитащи кучета, чийто брой ще се увеличава при намаляване числеността на вълка в парка, след което кръстосването им става твърде възможно. Внасянето на културни форми на шарана и речната пъстърва би се оказало фатално за местните им популации. 1.21.4.2.Природна уязвимост на хабитатитеСтранджанските хабитати от източен бук са тясно приспособени към специфична среда. Тяхната влаголюбивост ги е принудила през кватернерните (и/или холоценските) засушавания да потърсят влага в долинните части на релефа на ниската планина. Всяка нова степен на ксерофитизация би причинила изчезването на най-характерните южноевксински елементи от буковите гори. От странджанските гори от източен бук 5 хабитата трябва да се смятат за зависими от микроклимат с характеристики със стеснен диапазон, т.е. тези гори са чувствителни на промени в средата на въпросните хабитати (странджански гори от източен бук с: кавказка боровинка, зеленика, лавровишня и джел, източен горун, обикновен габър и липа). Режимът на странджанските реки се отличава с продължително маловодие през по-топлата част на годината, а реките с постоянно водно течение са само няколко. Речната биота се е адаптирала през последните хилядолетия към циклите на маловодие, но днес глобалното затопляне и засушаването на местния климат, засилено от масовото ликвидиране на старите гори в района, държи водния режим на странджанските реки и зависещите от него екосистеми на едно “предкритично” ниво. Прекомерното и неконтролирано черпене на води от реките, както и тяхното промишлено и битово замърсяване, разрушаването на речните брегове и легла, както и евентуалното “подобряване” на водния режим чрез инженерни съоръжения и промяна на водните течения, могат да доведат до необратими деградационни процеси на съвременната, но все още реликтна биота на вътрешна Странджа. Напълно зависими от високо ниво на подпочвените води са лонгозните гори, но също така крайречните (влажни) ливади и други “влажни” хабитати. От културните хабитати са уязвими изкуствените насаждения, основно от черен и бял бор, поради самовъзстановяването на местната горска растителност. Тези насаждения са и най-уязвимите от пожари гори в парка. Уязвими са и агроценозите, тъй като те не са стабилни екосистеми. Поради това, когато земеделските земи не се поддържат от стопаните си, те започват да се усвояват от рудерална, храстова и дървесна растителност. В заключение, естествено уязвими са всички видове риби и влечуги, консервационно значимите и други видове мъхове, стотици видове стенобионтни безгръбначни, една трета от бозайниците, една четвърт от консервационно значимите хабитати и т.н. Ето защо, природната уязвимост е един от критериите на метода, по който са определени приоритетните за опазването видове и хабитати в парка. 1.21.5.Рядкост на видовете и хабитатитеВ екологичния му смисъл понятието “рядък вид” означава вид с малочислена популация или с териториално ограничено разпространение. За такива видове е налице предпоставка за силно въздействие върху техните популации както от природни, така и от антропогенни фактори. Видове с численост под критичното ниво за жизненост на популацията и при невъзможност за реколонизация на индивиди от други райони ще изчезнат за време, което дори може да бъде доста точно определено. В периферията на техния ареал видовете обитават най-често среда със субоптимални за тях характеристики (напр. климат), числеността им обикновено е малка, възможностите за реколонизация от съседни райони са значително ограничени, генетически популациите са по-малко стабилни, възможността за хибридизация с близкородствени видове – по-голяма. В парка се намират стотици редки за страната видове: 15 вида гъби, 14 вида мъхове (10 вида с по едно и 4 - с по две находища в страната), повечето от 134-те вида консервационно значими растения. Много от тях имат само по едно или по няколко находища в парка – търилово великденче, лепидотрихум, калиакренско плюскавиче, странджанско сапунче, пчелица, кримски чай, тис, черноморски астродаукус, пясъчна лилия, морски червен кантарион, южна леща, палешниковиден серапиас, а други са с ограничена площ на разпространение – лагуров и винчелистен лопен, кавказка боровинка, червена липа. Най-голям брой редки видове (за страната и района) са установени при безгръбначната фауна – над 330. С по 15-25 редки вида са таксоните Diptera, Lepidoptera, Orthoptera, Trichoptera, Gastropoda и Odonata, а с по 55-60 вида – Coleoptera, Acari и Araneae. Ендемичните видове сред висшите растения и безгръбначните животни са редки в европейски или световен план. За семенните растения ендемизмът е използван при определянето на приоритетните видове, а при безгръбначните животни българските ендемити са поставени сред най-значимите в консервационно отношение. В резултат от пресиления риболов повечето видове риби следва да се смятат за малочислени или относително малочислени в парка. Това важи особено за шарана, мраморното и кавказкото попче, сребристата каракуда, змиорката, брияната, лупавеца, речната пъстърва. Няколко вида от херпетофауната са малочислени, независимо от консервацонната значимост на техните популации (повече от 1% от европейската) - черноврата стрелушка, пъстър смок, балканска чесновница, червейница, каспийска костенурка, жълтокоремна бумка, тритоните; стрелушката и костенурката при това са с изолирани популации. От птиците, рядко срещащи се в парка, са орлите, египетският лешояд, осоядът, забулената сова и бухалът, белогърбият кълвач, пъстрият скален дрозд, сивата яребица, пъдпъдъкът, ливадният дърдавец, червеновратият гмурец, лятното бърне, белочелата сврачка, червеногушата и полубеловратата мухоловка и големият маслинов присмехулник (последните два вида имат ограничено разпространение в света). От бозайниците редките видове са главно прилепи (също независимо от консервационната значимост на популациите им в парка) – южен и средиземноморски подковонос, широкоух прилеп, малък вечерник, трицветен и дългопръст нощник, а средиземноморското прилепче и гигантският вечерник са много редки видове и в Европа. Много редки са също лалугерът, сляпото куче, пъстрият пор; скелетната популация на черноморския тюлен е изолирана от егейската и видът много рядко посещава клифа на Силистар, а за златката Странджа е вероятно вече изолирана територия. От хабитатите като редки за Европа или страната следва да се смятат тези, чието разпространение е географски силно ограничено, а заеманата от тях площ – малка. Ограниченият по площ хабитат е уязвим на природни бедствия, както и на съществени промени или дори унищожение от антропогенни фактори (ползване, изкуствени залесявания, пожари и др.). Десетки от хабитатите са редки както за страната, така и за Европа (това са главно хабитатите на гори от южно-евксински и субевксински тип). Някои от тях заемат толкова малка площ, че са реално или потенциално застрашени от изчезване или от загуба на представителност. Такива хабитати са горите от източен бук с кавказка боровинка и тези с лавровишня и джел, лонгозите, дъбовите гори с участие на лъжник, дъбовите гори с подлес от пирен, горите с подлес от калуна, горите от източен бук с обикновен габър и липа и субевксинските дъбово-габърови гори, а относително малоплощни са останали също естествените (стари) гори от източен бук със зеленика и тези от източен горун със зеленика. Западно-понтийските бели дюни в Европа се срещат само по западния черноморски бряг и имат изключително малка площ. Рядкост в България са крайбрежните естуари, морските клифове, а естествените реки, като Велека и Резовска и техните постоянни притоци, са вече рядко явление и на континента. Редкостта (малочислеността на видовете и ограниченото им разпространение) в границите на парка е един от критериите на метода, по който са определени приоритетните за опазването видове гръбначни животни, а малката площ на хабитатите и на находищата на консервационно значимите растения са взети предвид при оценяването на степента на тяхната застрашеност в парка. Редкостта на видовете на европейско и световно ниво е използвана при оценяването на степента им на застрашеност (международна), а тази на хабитатите – при оценяване на тяхната консервационна значимост.
А. Заплахи от пряко унищожение на видове и хабитатиЛов, риболов, унищожение и събиране на диви растения и животни, унищожение на хабитатиОбект на лов (вкл. незаконен) са 16 вида бозайници, основно хищници и копитни. Най-често се ловува на диви копитни, заек, чакал, лисица, вълк. Незаконно се ловува на видра, златка, пъстър пор, тюлен (множество данни за бракониерство докъм 80-те години). Безмислено, често поради суеверия, се унищожават пещерните и синантропните прилепи. Като вредители се унищожават сънливците, сляпото куче, лалугерът, мишевидните гризачи. Птичият лов не е популярен в парка. Рядко се ловува на яребица, пъдпъдък, гривяк, гургулица, а незаконно на защитените ливаден дърдавец, гълъб хралупар, лятно бърне и др. Много по-често стават жертва на бракониери грабливите птици и бухалът, а домашната кукумявка, забулената сова и другите сови, срещани в парка, се унищожават и от суеверие. Безмислено се убиват и събират от колекционери и туристи: змии, костенурки, жълтокоремник, слепок, голяма крастава жаба, сирийска чесновница. Любителският риболов и бракониерството въздействат силно върху ихтиофауната и рибните запаси са намаляли катастрофално през последните години (до 10 пъти в приустиевите части на вливащите се в Черно море р.Велека и няколкото малки реки). От безгръбначните се събират най-често и предимно в крайморската част на парка пеперуди, водни кончета, бръмбари, охлюви, ракообразни. Красиво цъфтящите растения се събират за букети, което е особено опасно за видовете по крайморските пясъци. Като лечебни растения и подправки се събират стотици видове растения, много от които са защитени от закона. Така кримският чай е вече пред изчезване. Редки видове, като търиловото великденче, лепидотрихумът, калиакренското плюскавиче, странджанското сапунче, пчелицата и други ендемични и редки видове, се събират от научни работници и любители. В заключение, заплахата от ползването и незаконното посегателство върху дивите животни и растения може да има унищожителен ефект върху стотици видове, особено ако това са малочислени видове или видове, чието ползване е значително. В сравнително кратък срок, например до 10 години, може да изчезнат: черновратата стрелушка, пъстрият смок, червейницата, шаранът, лупавецът, брияната, лалугерът, средиземноморският подковонос, дългопръстият и трицветният нощник (не е намиран напоследък), сляпото куче, орлите (без малкия креслив орел) и египетският лешояд, малкият морунаш, речната пъстърва, кавказкото и мраморното попче, сребристата каракуда, кримският чай, лепидотрихумът, сапунчето, пчелицата, както и трудно определим брой безгръбначни животни. По-малко вероятно е изчезването, отколкото критичното намаляване, на популациите на: пъстрия пор, видрата, южния подковонос, вълка, златката, средиземноморското прилепче, бухала, ливадния дърдавец, жълтокоремника, каспийската костенурка, малкия речен кефал, приморската мряна, както и няколко от по-горе споменатите видове растения, но тяхната численост и разпространение може дотолкова да бъде ограничена, че изчезването им да стане неизбежно в следващия период от няколко години. Ползването и унищожаването въздействат най-силно като заплаха върху рибите и влечугите, много по-слабо върху бозайниците, птиците и семенните растения. Ползването на възобновимите и невъзобновимите природни ресурси може да има унищожителен ефект и върху хабитатите. Така и при турнусното горско стопанство всъщност постепенно и окончателно се променя естественият характер на горите и изчезва възможността те да достигнат климаксов стадий. От 20000 ха предклимаксови гори в парка само 5500 ха се намират в резервати и защитени местности, което съставлява по-малко от 6% от горите в парка. Това означава, че всичките 15 типа консервационно значими горски хабитати са реално застрашени да загубят своята естественост или в най-добрия случай да останат с малки по площ територии, което ги прави силно уязвими на природни бедствия. Изравняването на дюните и взимането на пясък за строителство от тях напълно или частично унищожава един от най-редките хабитати в Европа – “Западнопонтийските бели дюни”. Иманярството, водохващанията и други деструктивни дейности в пещерите могат да унищожат сътворените преди стотици хиляди и милиони години подземни хабитати или да променят съществено техния характер на “пещери с прилепи и троглобионти” чрез унищожаване на микрохабитатите в пещерите (цинтрови езера, подземни реки, прилепско гуано и др.), превръщайки ги в обикновени пещери. Подобни отрицателни последици се установяват и след благоустрояване на пещери за посещения. При разкриване на кариери се унищожават слабо разпространените в парка скални хабитати, а използваните взривове могат да причинят срутвания в пещерите. Хидростроителството и корекциите на реки напълно променят естествения характер на речния хабитат. Увреждането на леглата и бреговете на реките от баластриерите, съответно от строителството и разчистването на бреговете за земеделски нужди, също нарушават този хабитат. Пожари и палежи Независимо от упадъка на земеделието в района, изгарянето на стърнищата остава традиционна практика. Най-тежки загуби понасят бавноподвижните безгръбначни животни, влечуги и земноводни. При горските пожари загубите са много по-големи, както за трите споменати групи, така и за малките на бозайниците и за малките, яйцата и гнездата на птиците, а също и за растенията. Пожарите са опасни и за хабитатите. В парка най-застрашени са иглолистните култури. Пожарите, освен че причиняват сериозни материални щети на горското стопанство, застрашават с унищожение и съседните на културите автохтонни гори. Консервационно значимите горски хабитати по правило имат мозаечно разпределение и пожарите могат да унищожат напълно някои от най-малоплощните, включително такива, които са оценени като приоритетни и представителни.
При несъобразен с поемателните възможности на екосистемите брой животни, пашата представлява заплаха за 50-ина вида гръбначни животни (цялата горска херпетофауна, за някои бозайници и птици) и за стотици видове растения и безгръбначни животни. Тази унищожителна сила на пашата се дължи най-вече на източнобалканската свиня и на козите. Свръхпашата на говеда и овце е в състояние да унищожи частично или напълно тревния, а в случаите на козя паша, и храстовия етаж и в крайна сметка да промени естествения характер на горските хабитати. По същия начин несъобразената с поемните възможности на тревните екосистеми паша в земеделските земи предизвиква обедняване, промени и влошаване на качествата на тревния видов състав (най-често около селищата в парка). Безпокоене на дивите животниНай-силно това е изразено по крайбрежието по време на летния наплив на туристи. Безпокойството, причинявано от туризма, е в състояние да компрометира размножителния успех на редица видове, главно на птици и влечуги в крайморската зона. Безпокойството е в състояние да застраши прилепските колонии в пещерите, гнездящите по скалите птици – египетски лешояд, орли, бухал, пъстър скален дрозд и други. Пашата на селскостопански животни и други стопански дейности също причиняват безпокойство на дивата фауна. Б. Заплахи за видовете от изменения в местообитаниятаСтопанско ползване и намаляване площта на естествените гориВ резултат на пресиленото ползване на горите през последните 50 години върху 56% от цялата горска площ в границите на парка горите са изцяло подмладени или подменени с иглолистни култури или задействани, при което пълнотата им е сведена под 0.6. Голяма част от горите в парка, в противоречие със Закона за горите и предназначението на защитените територии, продължават да се числят към категорията стопански гори.Старите гори, притежаващи истинско разнообразие от екологични ниши, са първичен биотоп на огромен брой местни дендробионтни видове и видовете, които са тясно свързани с тези гори изчезват заедно с тях. Старите гори са предпочитаният или единственият биотоп на една трета от бозайниците (21 вида) и от херпетофауната (10 вида), на 36% от гнездящите птици (43 вида), най-малко на стотина видове реликтни, ендемични и редки видове стенобионтни безгръбначни. Старите гори са биотопът и на 14-те вида консервационно значими мъхове. От бозайниците трябва да се споменат златката, 4 вида прилепи (дългоух и широкоух прилеп, гигантски и малък вечерник), дивата котка, сънливците, катерицата. От птиците това са белогърбият кълвач, черният кълвач, гълъбът хралупар, бухалът, полубеловратата мухоловка, черният щъркел, домашната кукумявка и козодоят. Тези гори са предпочитаната размножителна ниша на смока мишкар, сухоземните костенурки и жълтокоремника.Пресиленото ползване на старите гори се отразява най-силно върху безгръбначната фауна и мъховете, след това на бозайниците и птиците.Засушаване на фитоклиматаЗасушаването на фитоклимата е неоспорим факт през последните 25 години в района. Засушаването се изразява в намаляване на въздушната и почвената влага, което в определен момент води до формирането на по-сухолюбива растителност. В парка явлението е предизвикано от масовото изсичане на старите гори през последните 50 години и местното затопляне и засушаване на климата, най-вероятно дължащо се на глобалното затопляне. Засушаването е най-опасно за мезофилните, но също и за ксеромезофилните гори. Към тези гори спадат 11 от консервационно значимите горски хабитати, като най-сериозно, дори фатално, ще бъдат засегнати реликтните южноевксински гори. Засушаването на фитоклимата се отразява и на нивото на подпочвените води. Понижаването му засяга най-силно лонгозите, но то може да доведе до необратими последици за целия реликтен горски комплекс в района. Стабилизирането на производните гори и храсталаци от келяв габър е едно предупреждение за опасността от невъзстановимост на мезофилните и ксеромезофилните странджански гори, изграждащи основно горската покривка в парка.
Лятното пресъхване е характерно за повечето малки реки, включително и тези, вливащи се в Черно море на север от Велека и за всички потоци в парка. В основата си явлението има естествен характер, който се засилва в резултат на човешките дейности през последните хилядолетия - най-вече частичното обезлесяване и изсичането на старите гори, а напоследък и в следствие на глобалното затопляне. Засилената тенденция на сезонни пресъхвания се явява най-сериозна заплаха за рибите от пъстърово-мряновата зона, особено за приоритетните видове речна пъстърва и приморска мряна, за блатната костенурка, както и за безгръбначната фауна, която обитава потоците и горните течения на реките. Косвено се отразява върху видрата, чакала, черния пор и черния щъркел, поради намаляване на хранителната база на тези видове, както и на прилепите, ловуващи насекоми над реките. Въздейства особено негативно и върху странджанските букови гори.
Дейностите, които са в състояние да унищожат местообитания с ограничена или относително ограничена площ, като дюни, пещери, скални масиви, речни корита и брегове, тревни хабитати, са свързани най-вече с добиване на пясък, взривяване на скални формирования, разчистване на естествена растителност по речните брегове, строителство и прекомерно натоварване от посетители. Отнемането на пясък от дюните или тяхното “изравняване”, като това край р.Бутамята, унищожава значима част от едно местообитание, което покрива площ малко над 1000 ха, при това разпръсната на десетки, повече или по-малко раздалечени едно от друго места. Деянието следва да се класифицира, като посегателство върху биоразнообразието на планетата. С взривяването на пещери и скали, като резултат от иманярски набези, се застрашават реално местообитанията на десетки видове бозайници, птици, безгръбначни. Баластиерите разрушават леглата на реките и техните брегове, като засега тази заплаха има потенциален характер. Опасността от разчистването на естествената растителност по речните брегове за създаване на зеленчукови градини е все още потенциална, въпреки че съществуват подобни нарушения в защитената местност “Устието на река Велека”. Строителството в близост до реките, дюните и скалните масиви застрашава флората и фауната им със замърсяване, а със струпването на хора се увеличава силно рискът от безпокоене на дивите животни и от посегателства върху тях и върху растенията. Една сериозна заплаха за пясъчните коси представлява прекомерното натоварване от посетители при превишаването на рекреационния капацитет на плажовете, вследствие на неправилно оразмеряване на легловата база за туризъм по крайбрежието. Сукцесия на горите в земеделските земиТази тенденция се забелязва навсякъде в изоставените земеделски земи във вътрешността на парка. Агроценозите не са стабилни екосистеми и изоставени от човека постепенно се превръщат в храсталаци и гори. Явлението пряко засяга обитателите на ливадите, пасищата и обработваемите земи. На първо място следва да се отбележат консервационно значимите видове безгръбначни, които са обитатели на ливадите и пасищата. Техният брой от шестте моделни групи е 104, но е трудно да се установи каква част от тези видове обитават земеделските земи по морското крайбрежие, където процентът на изоставените земи е много по-малък, отколкото във вътрешността на планината. Явлението се отразява отрицателно върху близо 60 вида гръбначни животни. От бозайниците са засегнати пъстрият пор, сляпото куче, лалугерът, къртиците, белозъбките, мишевидните гризачи и др., от птиците – орлите, белият щъркел, домашната кукумявка, синявицата, папунякът, гълъбовите птици, както и гнездящите в този биотоп полска яребица, пъдпъдък, ливаден дърдавец, полска чучулига и т.н. От змиите, обитатели на агроценозите, следва да се отбележат пъстрият смок и големият стрелец. Сукцесията на горите и на гъстите храсталаци отнема биотопа и на стотици растения. Изораване на ливадите и пасищата Тези природни хабитати с производен характер имат много по-голямо значение като местообитания на диви животни и растения, отколкото обработваемите земи. Тяхното изораване засяга стотици растения, размножаващи се и изхранващи се животински видове. Възстановяването на тези хабитати изисква дълъг период от време. Хидростроителство и корекции на речни теченияЗасега няма изразена тенденция за подобен тип дейности, основно поради икономическата ситуация в страната. Освен извършената корекция на устието на р.Резовска и язовира на един от притоците й на турска територия, няма друга сериозна намеса в речната мрежа на парка. Съществува обаче проект за изграждане на язовир на р.Младежка. Възможно е също хидростроителство по Резовска и Велека от турска страна. Подобни дейности биха засегнали поне 30 вида риби, голям брой безгръбначни, видрата, черния щъркел, земноводните. Същевременно те унищожават завинаги естествения характер на реките, променят водния режим и биотата им. Освен прекия ефект върху речните хабити и видовете, които са зависими от тях, подобна намеса ще се засили и негативния ефект от промяната на климата върху екосистемите във водосборите на реките. Замърсяване на водите Замърсяването на реките от промишленост и селското стопанство засега има повече потенциален характер, тъй като основната част от действащите промишлени предприятия в парка и в непосредствена близост до него са снабдени с пречиствателни съоръжения. Същевременно няма споразумение между България и Турция за запазване чистотата на водите на Велека и Резовска и цялостно запазване на естествения характер на двете реки и техните притоци и брегове. Поражения на речната биота могат да бъдат нанесени от селищата без канализация, от сметищата, туризма и земеделието по речните брегове, най-опасни по време на лятното маловодие. Замърсяването с радиоактивни и отровни вещества пък е в състояние да ликвидира живота в реките.ВодоползванеКъм момента водоползването от терасите на р.Велека за нуждите на селското стопанство не представлява реална заплаха и експлоатационните запаси са по-големи от ползваните, но може да се счита за потенциална заплаха. Потенциална заплаха представляват и намеренията за прехвърляне на води от странджанските реки за Турция. Ниво на заплахите Много силно въздействие върху биоразнообразието имат дейностите, причиняващи унищожаване или съществени промени в хабитатите, представляващи всъщност местообитания на дивите животни и растения. Продължаването на съществуващите тенденции би понижило природозащитната стойност на парка между 10 и 20% през следващите 10 години. Висока степен на въздействие върху биоразнообразието имат промените на местообитанията “Естествени (стари) гори”, “Реки и потоци”, “Селскостопански земи” и “Дюни”. Въздействието на заплахите “Паша на източнобалкански свине и кози в горите”, “Иманярство в пещерите” и “Безпокойство на дивите животни” (основно по крайбрежието) се оценява като средно. Под средно ниво на въздействие са заплахите “Горски пожари” и “Замърсяване на реките”, а останалите заплахи имат потенциален характер или засега оказват слабо въздействие. Прякото унищожение, непозволеното и несъобразеното с консервационната стойност на видовете и природозащитния режим на парка ползване са другата голяма заплаха за съхраняването на голям брой растителни и животински видове. За различните видове и биологични групи нивото на заплаха е различно. Най-мащабно действа заплахата върху рибите и влечугите – практически тотално върху двете групи. Степента на заплаха от прякото въздействие на човека върху отделните видове е оценена и е един от основните критерии при определянето на приоритетните видове семенни растения и гръбначни животни.
Като приоритетни за взимането на мерки за опазване в десет годишния период на действие на Плана за управление са определени тези видове и хабитати, които имат висок консервационен статус, значими популации, респ. площи (главно за хабитатите) в парка, като същевременно са уязвими, редки и/или са реално застрашени в границите на парковата територия. “Застрашеността” в границите на парка представлява от една страна заплаха от пряко унищожение, а от друга - заплаха от промяна в местообитанията. Този метод е приложен за гръбначните животни, семенните растения и в по-опростен вариант за хабитатите. Като приоритетни при мъховете са определени консервационно значимите видове, при макромицетите – застрашените в Странджа консервационно значими видове, а при безгръбначните животни приоритетни видове не са определяни. За тези три биологични групи данните са недостатъчни за прилагане на развита методика, както за гръбначните животни и семенните растения. Приоритизацията на видовете и хабитатите е извършена въз основа на точкуване. Методиката и матрицата за оценяването са дадени в Приложения 37.1 и 37.2. В резултат от тестуването на всички видове гръбначни животни и на всички хабитати, както и на консервационно значимите видове от семенната флора, са определени като приоритетни за взимане на мерки за опазване 82 вида гръбначни животни, 23 вида растения и 22 хабитатни единици. При мъховете като приоритетни са определени 14-те консервационно значими видове с по 1 или 2 находища в страната (Приложение 16), а от макромицетите – гъбата-булка и 3 вида манатарки (Приложение 15). Най-голям брой приоритетни видове при гръбначните животни имат бозайниците – 25 вида и 1 подвид (Приложение 37.3). От тях 9 таксона са с първи приоритет – европейски пъстър пор, видра, дългоух нощник, южен и малък подковонос, дива котка, тюлен, широкоух прилеп и гигантски вечерник. От 24 вида и 1 подвид гнездящи птици (Приложение 37.4) 13 са с първи приоритет – египетският лешояд, южният белогръб кълвач, полубеловратата мухоловка, 4-те вида орли, големият маслинов присмехулник, бухалът, щъркелите, ливадният дърдавец и пъстрият скален дрозд. От 15-те вида и 2 подвида от херпетофауната (Приложение 37.5) поне 10 трябва да получат първи приоритет – българската черноврата стрелушка, двете сухоземни и двете блатни костенурки, смокът мишкар, жълтокоремникът, балканската чесновница, пъстрият смок и змията червейница. Предвид бързото и силно намаляване на рибните запаси, за всичките 17 приоритетни видове риби (Приложение 37.6) следва да се вземат спешни защитни мерки. От семенните растения са определени 23 приоритетни видове (Приложение 37.7). Спешни мерки за опазване следва да се вземат за всичките 22 приоритетни хабитата (Приложение 37.8). За безгръбначната фауна засега не е възможно да бъдат определени приоритетни видове поради недостатъчната проученост на групата, вкл. поради липсата на локализация на находищата на консервационно значимите видове. Заплахите за отделните видове също не могат да бъдат уточнени, но са взети предвид заплахите, въздействащи отрицателно върху местообитанията на тази група – стари гори, ливади и пасища, крайморски и речни местообитания. Броят на консервационно значимите безгръбначни също е отчетен при определянето на най-важните местообитания и територии за опазването на фауната, както и на цялото биоразнообразие в парка. 1.21.8.Оценка на местообитанията на видовеОсновни местообитания на растителните и животинските видове са горите, морското крайбрежие, селскостопанските земи, реките и скалите (вкл. пещерите). Оценяването им е направено по богатството на биоразнообразието и наличието на консервационно значими елементи в тях. Безспорно най-много видове животни, растения и гъби са горски обитатели или се срещат най-вече в горите. За гръбначната фауна е направена точна оценка на разпределението на видовете по местообитания. Най-голям брой видове обитават горите в парка – 112 (27 вида бозайници, 73 – птици и 12 - влечуги). С водите са свързани много тясно 68 вида (3 вида бозайници, 13 – птици, 3 – влечуги, 8 – земноводни и 41 – риби), със селскостопанските земи – 25 (13 вида бозайници, 8 – птици и 4 – влечуги), със скалите и пещерите – 18 вида (12 вида прилепи и 6 вида птици), със сградите и дворовете (синантропни видове) – 21 вида (5 вида бозайници, 16 – птици и 1 вид влечуги). Обитаващите единствено морското крайбрежие в парка са 20 вида (3 вида бозайници, 13 вида птици, 3 вида влечуги и 1 вид земноводни). Всъщност в крайбрежието се срещат над 200 вида гръбначни животни, обитатели на мозайката от гори, селскостопански земи и различните микрохабитати – клиф, дюни, естуари, реки, заблатени места, храсталаци, сгради и др., но около 130 вида имат по-голяма численост или разпространение в съответните местообитания извън крайбрежната зона. Морското крайбрежие е възприето като местообитание, поради неголямата си площ, разпокъсаността на типовете местообитания и множеството антропогенни заплахи, които най-често действат комплексно върху отделните видове. Горските местообитания имат най-богата гръбначна фауна и представляват хранителна база на около 45 вида, чиито размножителни ниши са в селскостопанските земи, пещерите, скалите. От горските хабитати най-важни като местообитания са шестте хабитата, заемащи най-голямата част от горите в парка. Същите са най-важни и с оглед оценката на качеството на горите като местообитания, тъй като те съставляват и най-голямата част от съхранилите се досега стари гори. Горите са местообитания на 36 приоритетни за опазването видове гръбначни животни, най-малко на 70 вида безгръбначни с голямо консервационно значение (локални и български ендемити, терциерни реликти, световно застрашени видове), на 10 приоритетни и десетки други консервационно значими видове семенни растения, на 14 приоритетни вида мъхове и 4 приоритетни вида гъби. Около 60 от въпросните видове са със световно консервационно значение и като цяло биотопът (основно заради старите гори) е със световно консервационно значение. Като биотоп реките и техните брегове са от изключителна важност за 22 приоритетни вида гръбначни животни (17 вида риби), за безгръбначни животни и водни растения с консервационна значимост. Естественият характер на странджанските реки допълва европейската им значимост, но по отношение на рибите значението на биотопа-хабитат е световно (13 вида от Световния червен списък и 2 вида със световно значими популации). Селскостопанските земи се обитават от скромен брой гръбначни животни, но служат за хранителна база на 90-95 вида обитатели на горите, скалите и пещерите. Местообитанието представлява мозайка от хабитати, в които най-важна роля играят тревните хабитати: ливади, мери, пасища и затревени и частично охрастени изоставени обработваеми земи. Като цяло местообитанието е размножителна ниша на 9 приоритетни вида бозайници, птици и влечуги и на повече от 100 вида консервационно значими безгръбначни, а като хранителна база на повече от 20 вида приоритетни бозайници и птици. При сегашното равнище на познание значението на биотопа може да бъде оценено като “европейско”. Единствено в парка в хабитатите по морското крайбрежие се размножават 10 приоритетни вида гръбначни, около 120 консервационно значими вида безгръбначни (само от 6-те моделни групи!) и 7 вида приоритетни растения (лепидотрихум, калиакренско плюскавиче, хилядолистен воден морач, морски червен кантарион, крайбрежен астродаукус, пясъчна лилия, палешниковиден серапиас). За растенията особена важност като местообитания представляват пясъчните дюни и тревната растителност по брега и клифовете. Клифовете са важни за няколко вида прилепи, за видрата и тюлена монах. Комплексният биотоп се обитава още от около 55 вида приоритетни гръбначни животни. Като цяло неговото значение е европейско, но по отношение на безгръбначната фауна биотопът надвишава европейските мащаби. Пещерите и скалните масиви са от изключително значение за прилепите (пещерните видове), троглобионтните и троглофилните безгръбначни; скалите са хабитат за калцифилни растения, а наскалните тревни и храстови съобщества са местообитание на пъстрия пор; по скалните масиви гнездят петрофилни видове птици, като египетски лешояд, бухал, пъстър скален дрозд, домашна кукумявка и други. Засега в пещерите в парка не са наблюдавани значими прилепски колонии, поради което наличието на малък брой индивиди, макар и от 8 световно застрашени видове, не ги прави със световно значение като местообитания. Около 15 пещери следва да се оценят като местообитания с потенциално високо (най-малко национално) консервационно значение.
1.21.9.1.Територии с ботаническо значениеТова са територии с голямо флористично и/или хабитатно разнообразие, с образци от приоритетни хабитати и с находища на приоритетни видове растения. Хабитати Като образци от приоритетните горски хабитати (16 на брой) са оценени горите на възраст 100 и повече години и пълнота 0.6 и повече. Поради непроученост на картата “Приоритетни за опазването хабитати” не е означен приоритетният хабитат “странджански гори от източен горун с кавказка иглика”. От храсталаците от грипа са означени тези с най-голямо участие на вида и с най-голяма площ. Дюните, поради международното им значение като хабитат и като местообитание на приоритетни видове растения и животни, са представени с цялата си площ в парка. Находища на растителни видове Това са находищата на 23-те приоритетни за опазването видове семенни растения. Поради по-широко разпространение в парка и липсата на точна локализация, видовете българска круша, странджанско подъбиче, хилядолистен и странджански воден морач са отразени на картата единствено в ботанически проучените резервати и защитени местности. В тях, поради натрупване на повече консервационно значими флористични елементи, находищата на приоритетните видове не са локализирани, а само са означени еднократно. Кавказката боровинка и колхидският джел са посочени като находища в подотделите, където не формират с източния бук съобщество (хабитат), а присъстват “единично”. Територии с голямо ботаническо значение За образците от горски приоритетни хабитати, като най-важни се очертават резерватите и защитените местности “Парория” и “Велека”, както и някои горски комплекси извън защитените територии със собствен статут в парка: Сараджовски дол, Овощната градина, Стария дол край с.Близнак, горите между ЗМ “Моряне” и резерват “Витаново” и други. Като най-важни територии за флористичното разнообразие и приоритетните видове растения изпъкват резерват “Узунбуджак” (над 35% от видовия състав на парковата флора и 10 от приоритетните видове растения), резерват “Витаново” (почти 25% от видовия състав и 6 приоритетни вида), защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар” с 8, съотв. 7 приоритетни вида и голямо видово разнообразие. 1.21.9.2.Територии с фаунистично значениеГорски комплекси За разлика от растенията и хабитатите, дивите животни в териториален аспект са силно динамичен елемент. Освен това, много видове птици и бозайници за просъществуването си имат необходимост от обширни или относително обширни територии. Поддържането на жизнеспособна популация изисква около 15 пъти по-голяма площ, от тази на отделната размножаваща се двойка. Двойка от приоритетните видове кълвачи и отделните индивиди на златката и дивата котка имат територия от 100 до 500 ха, вълчото семейство или двойката скални орли е нормално да имат ловна територия от 10 или 20 хиляди хектара. От 2 до 10 хиляди хектара е тя за 8 вида грабливи птици и за бухала. Ето защо при оценката на консервационната значимост на горските местообитания за гръбначните животни са избрани обширни или относително обширни горски масиви с голямо преобладаване на гори над 80 години, представляващи типичния биотоп за въпросните видове. За безгръбначните животни са включени известните с консервационното им значение райони в парка. Крайбрежни естуари, реки и потоци Като най-важни местообитания на голямо видово разнообразие и на световно и евро-застрашени животински видове и на консервационно значими видове и популации на видове са оценени реките и притоците им с постоянно водно течение, включително крайбрежните естуари на реките Велека, Бутамята, Силистар и Резовска. Тези най-важни речни фаунистични местообитания са същевременно образци на двата приоритетни хабитата. Пещери и скални комплекси Като най-важни пещери, вкл. като хабитатен тип, са определени тези, в които са установени прилепи, троглобионтни и реликтни троглофилни безгръбначни животни. Скалните комплекси около тези пещери, когато има такива, са включени към важните фаунистични територии, тъй като те също се обитават от приоритетни безгръбначни, осигуряват бърлоги и убежища на приоритетни видове бозайници (някои прилепи, пъстър пор, дива котка) и гнездови ниши на петрофилни приоритетни видове птици. Селскостопански земи Такива земи като местообитание на консервационно значима фауна съставляват част от територията в крайбрежната зона, оценена като фаунистично важна. В селскостопанските земи на останалата територия на парка консервационно значимите фаунистични елементи не са локализирани, поради което не са очертани и територии с фаунистично значение. Най-важни територии за опазване на фауната в парка Такива територии са Триречието, защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, резерват “Узунбуджак” - м.Калето и резерват “Витаново” - защитена местност “Моряне”. 1.21.9.3.Територии с комплексно значение за опазване на приоритетни елементи от биоразнообразието в паркаТова са територии, значението на които е оценено на комплексна основа, като от една страна е взето пред вид тяхното биоразнообразие, а от друга – площта на образците от приоритетни хабитати и находища на приоритетни видове гръбначни животни и растения и на районите с консервационно значима безгръбначна фауна. Триречие (площ 12 400 ха) Най-големият териториален, основно горски, комплекс, включващ: резерват “Средока”, защитените местности “Велека”, “Парория”, “Кривинозово”, ИМ “Петрова нива”, горите в местностите Сараджовски дол, Овощната градина, Въльов дол, Калугерово и др., също най-важните участъци от реките Велека, Младежка и Голям мечи дол, както и комплекса от пещери в района на Петрова нива и източния край на защитената местност “Велека”. Преобладават образците от хабитатите – церово-благунови гори, благуново-източногорунови гори, източнобуково-източногорунови и източногоруново-източнобукови гори. Тук е и най-голямата площ в парка на хабитата “източни храсталаци от грипа”, както и най-важната част от хабитата “реки и потоци” – водослива на р.Велека с Голям мечи дол и р.Младежка и няколко пещери. Установени са 17 вида приоритетни бозайници, 18 вида - птици, 12 – влечуги и земноводни и един от най-важните райони за консервационно значими безгръбначни дендробионти, хидробионти, троглобионти и троглофили. Резерват “Узунбуджак” – м.Калето (площ 5150 ха) Половината площ се пада на резервата. Отличава се с най-голямото разнообразие от образци от хабитати и с най-голяма площ, заета от тези хабитати. Тук се намират най-големите, строго защитени площи в парка на хабитатите: източнобукова и източногорунова гора със зеленика, източногорунова гора с чашковидна звъника, както и образци от други приоритетни хабитати. Меандриращата река Резовска образува южната граница на комплекса и го обогатява с няколко приоритетни видове риби, блатни костенурки, и представлява един от трите на-важни за видрата речни участъци. Срещат се повечето видове от предишния район. Територията е една от трите най-важни за вълка, дивата котка, златката, белогърбия и черния кълвач, малкия креслив орел и други приоритетни видове. В комплекса попада и една от най-важните прилепски пещери в парка. Резерват “Витаново” – защитена местност “Моряне” (площ 4200 ха) Третият по големина и значение горски комплекс, свързващ долините на реките Велека и Резовска (р.Делийска). Голямо разнообразие и покритие от образци на приоритетни горски хабитати: източногоруново-източнобукови и източнобуково-източногорунови гори, източнобукови гори с кавказка боровинка и такива с лавровишня и колхидски джел, церово-благунови и благуново-източногорунови гори. Важни за консервацията пещери. Установени са повече от приоритетните видове бозайници и птици, посочени за Триречие, консервационно значими безгръбначни, особено в долината на Велека. Резерват Витаново е една от 3-те територии с най-голямо флористично разнообразие и с най-много приоритетни видове растения в парка. Резерват “Тисовица” – резерват “Силкосия” (площ 2800 ха) Средно голям комплекс от стари гори, запазени предимно със строг режим. Една от четирите територии с най-голямо хабитатно разнообразие и четвърта по площ, заета от образци от тези хабитати: източнобукови и източногорунови гори със зеленика, източнобуково-източногорунови и източногоруново-източнобукови гори, благуново-източногорунови гори, както и изключително редкият средиземноморски хабитат дъбови гори с пирен. Приоритетни за консервацията реки и потоци. Приоритетни видове: 9 вида от херпетофауната, 10 – бозайници и 10 – птици. Местности Сърнеково – Шаренковци – Зибка – Данчовци (площ 3350 ха) Голям горски масив с южна граница по реките Делийска и Резовска. Голямо разнообразие от хабитати и значителна площ на образци от тях. Една от най-значимите по площ гори с кавказка боровинка. Срещат се 14 приоритетни вида птици, 14 вида бозайници и 11 вида от херпетофауната. Вероятно голям брой видове риби на средното течение. Местност Стария дол (площ 560 ха) Стара и много жизнена гора с неголяма площ (основно церово-благунова и благуново-източногорунова), но с удивителна за размера й консервационно значима гръбначна фауна: 8 вида от херпетофауната, 15 вида птици и 11 вида бозайници. Местности Хаджийка – Илиева река (площ 1050 ха) Сравнително малък горски комплекс (няколко приоритетни хабитата, заемащи голямата част от територията), потенциални местообитания на повече от 20-25 приоритетни видове гръбначни и на консервационно значима дендробионтна безгръбначна фауна. Местност Богородишки дол (площ 950 ха) Сравнително малък горски комплекс със северна граница р.Велека. Образци от източнобукови и източногорунови гори със зеленика; 8 вида приоритетни птици, 7 вида бозайници, 9 вида влечуги и земноводни и потенциално консервационно значима безгръбначна фауна. Местност Бяла вода (площ 1500 ха) Средно голям горски масив от стари и подмладени гори (главно церово-благунови и благуново-източногорунови гори). Район с консервационно значима безгръбначна фауна. Потенциални местообитания на повече от 25 вида приоритетни гръбначни животни. Местности Трашка река – Дяволски дол (площ 1500 ха) Относително малък горски масив, образци от три приоритетни хабитати, потенциално местообитание на повече от 20 вида приоритетни гръбначни животни и консервационно значими дендробионтни безгръбначни. Крайбрежен комплекс (площ 3800 ха) Територия, формирана от различни хабитатни типове: пясъчни дюни и коси, крайбрежни клифове, млади, предимно издънкови гори, паркови пасища и селскостопански земи, естуари на четири странджански реки. Простира се почти по цялата дължина на крайбрежието в парка и има ширина от 250 метра до 3.5 км, с изключение на района на връх Голяма Папия и на защитената местност “Устието на река Велека”, където ширината е 5.5, съотв. 7.5 км. Обособени са две територии – защитени местности “Устието на река Велека” и “Силистар” (3140 ха) и Голяма Папия (660 ха). От приоритетните хабитати следва да се посочат естуарите, дюните и лонгозите, попадащи в първата територия. Там е съсредоточено и огромно видово разнообразие, голям брой приоритетни видове – 65 вида гръбначни (15 вида влечуги и земноводни, 16 вида риби), 120 вида консервационно значими безгръбначни и 7 вида приоритетни растения. Във втората територия има малки площи на образци от горски хабитати и едно от двете най-представителни места на храсталаците от грипа. Съществуват по-отдавнашни данни за голям брой консервационно значими видове безгръбначни. Богата херпетофауна и няколко приоритетни видове растения. Скален комплекс Младежко (площ 250 ха) Най-значимата територия на прилепски пещери с колонии; находища на троглофилни безгръбначни. Най-важни територии с комплексно значение за опазване на биоразнообразието Общата площ на важните за опазването приоритетни хабитати, гръбначни и безгръбначни животни и растения възлиза на 37500 ха или 32% от парковата територия. От тази площ 25500 ха се пада на най-значимите за опазването територии – Крайбрежният комплекс, “Триречието”, резерват “Узунбуджак” – м.Калето, резерват “Витаново” – защитена местност “Моряне”. Засега територията резерват “Тисовица” – резерват “Силкосия” отстъпва по комплексна оценка на първите четири територии, заради пълното отсъствие на данни за значима безгръбначна фауна и малкото данни за приоритетната за опазване флора, неотговарящи на запазените в района образци от хабитати от южноевксински тип. От особено значение са естествените екологични коридори (речни долини и широки и същевременно къси горски участъци), които свързват териториалните комплекси, осигурявайки връзка между малочислените и отдалечените микропопулации на слабоподвижните животни и находищата на редки растения. 1.21.10.РазмериПрироден парк “Странджа” осигурява опазването на хиляди животински и растителни видове с жизнени популации, а така също и стации за прелетните птици, най- вече поради големината и качеството на местообитанията. Видове, като малкият ястреб, соколът орко, някои прилепи и други са очевидно естествено малочислени в парка, но за повечето от тях възможността за реколонизация от съседните му територии е напълно възможна. За огромен брой първично или вторично редки видове обаче размерите на популациите не са известни, а с това и близостта им с критичния за жизнеността им праг остава неясна. Това се отнася предимно за видове от флората и безгръбначната фауна, но също така за няколко вида риби, за черновратата стрелушка и други гръбначни животни. Големината на защитената територия обаче е напълно достатъчна да им осигури местообитания за жизнени популации. Закономерно, паркът не е в състояние да опази самостоятелно жизнени популации само на няколко вида едри бозайници и птици, за които са необходими ловни територии от хиляди или десетки хиляди хектари на размножаваща се двойка. Такива видове са вълкът и скалният орел, а орелът змияр, осоядът и бухалът само теоретично могат да имат в парка плътни и жизнени популации. Доколкото обаче тези видове имат достатъчна за нормалното им възпроизводство численост в България и в съседните страни, паркът допринася съществено за тяхното оцеляване. Мрежата от защитени територии със собствен статут в парка покрива по-малко от 30% от площта на важните за опазването територии и само около 30% от площта на представителните хабитати в парка. Като цяло площта им е недостатъчна за ефективното опазване на приоритетните едри бозайници и птици, а има редица видове, които нямат находища в защитената площ. Отделните защитени територии също нямат достатъчен потенциал за опазването на приоритетни видове бозайници и птици, а площта на представителните хабитати в тях е скромна с изключение на резерватите “Узунбуджак” и “Витаново” и на защитените местности “Парория” и “Велека”. Това изисква увеличаването на защитената площ със собствен статут – нови защитени местности и разширяване на няколко от съществуващите, особено когато около тях все още се намират представителни хабитати. Типичен пример за подобен подход е ЗМ “Парория”. Прилежащата на парка морска акватория не е включена в неговите граници. Освен че би обогатила съществено консервационно значимата биота на ПП “Странджа”, тя би осигурила необходимата екологична връзка между популациите на проходните риби, размножаващи се в реките, както и реалната защита на морската биота, на прелетните, зимуващите, но и на гнездящите по крайбрежието водолюбиви птици, също така на видрата и на морските бозайници. Природата на парка е облагодетелствана от съседството на горски масиви по трите си сухоземни граници. Това засилва жизнеността на горската биота в парка и намалява силата на заплахите, свързани с природната уязвимост и редкостта на редица видове. От север на територията на ДЛ “Ново Паничарево” се простират над 10000 ха източнобукови гори, попадащи във вододайна зона. Въпросните гори, самият природен парк и прилежащата към него морска акватория по проекта КОРИНЕ Биотопи образуват една цялостна териториална единица с европейска консервационна значимост. Най-ценната в консервационно отношение съседна на парка територия, се намира в Р.Турция. Северните склонове на турска Странджа (където са и изворите на реките Велека и Резовска) заедно с територията на българския парк формират по равно една обща в биогеографско отношение единица – местообитание на терциерните реликтни гори от южноевксински и субевксински тип в Европа. От турска страна обаче още не е създадена защитена територия, която би допринесла решително за дългосрочното опазване на същинската странджанска природа. 1.21.11.Стабилност и нестабилност на екосистемите и на популациите на видоветеПо отношение на тяхната стабилност, съотв. нестабилност, горските екосистеми могат да бъдат отнесени към три групи. Стабилни са екосистемите на възрастните гори (възраст над 100 години) с естествена или близка до естествената структура и пълнота. Площта на климаксовите гори (над 160-180 години) е съвсем малка, а престарели, саморазпадащи се съобщества в парка няма. Стабилни и в развитие, макар и със съществено понижени консервационни функции, се намират подмладените гори. По-възрастните издънкови гори, макар и с по-добри консервационни свойства от подмладените гори, се намират в потенциална нестабилност. В някои от тях вече са започнали деградационни процеси, а превръщането им в семенни гори, макар и отдавна планирано, всъщност не е започвало. Вторичните храсталачни гори от келяв габър са стабилни, което създава много сериозни проблеми за възстановяването на дъбовите гори, представени в тях, като редини. В реална нестабилност се намират много иглолистни култури поради сукцесията в тях на местната горска растителност. (Това явление има позитивен консервационен ефект.) Пресиленото ползване през последните 50 години, продължаващите в нарушение на статута на защитените територии стопански видове сечи, и то основно в естествените възрастни гори, заедно със забавеното превръщане на издънковите гори в семенни продължава да увеличава нестабилността на уникалната странджанска гора. Уязвимостта на речните екосистеми, предвид техния специфичен характер и въздействията на глобалното затопляне, засушаването на местния климат и мащабното подмладяване на горите в района ги поставя на “границата на тяхната стабилност”. Полуестествените ливади, пасищата и обработваемите земи по начало са нестабилни екосистеми и при изоставянето им от човек в тях започват незабавно сукцесионни процеси, завършващи с буренясване, охрастяване и облесяване. Популациите на стотици редки видове безгръбначни животни и висши растения (вкл. приоритетни видове), както и тези на редките видове гръбначни животни, дори ако тези популации са стабилни, при антропогенен натиск лесно могат да преминат под предела на тяхната жизненост. Броят на видовете с нестабилни популации при безгръбначните и при растенията може да бъде установен само след продължителни проучвания, изискващи големи финансови вложения. При гръбначните животни “на прага” на тяхната стабилност могат да се определят популациите на приоритетните: златка, трицветен нощник (в случай, че не е изчезнал вече), сляпо куче и лалугер, а може би и на пъстрия пор, гигантския вечерник, средиземноморското прилепче и ченовратата стрелушка, пъстрия смок, червейницата и балканската чесновница, както и на 5-7 вида риби. За тези видове са необходими специални мерки за стабилизиране на популациите, включително териториална защита или ограничаване на ползването. От приоритетните птици не се определят видове с критични популации поради реалните възможности за реколонизация на парка от малочислените видове.
Изчезналите от Странджа мечка, рис и грабливи птици са по начало трудно възстановими видове. Паркът не е най-подходящият район за тяхното възстановяване или поне в 10 годишния период на Плана за управление подобни действия не е необходимо да бъдат предвиждани. Вълкът, като размножаващ се вид в парка, се самовъзстановява. Самовъзстановяването на популациите на редица видове риби във Велека е напълно възможно, ако бъде преустановен риболовът за известен период. Процесът би могъл да се ускори чрез подсилване на шарана, пъстървата и други видове със зарибителен материал от диви популации. Мерките за възстановяване на жизнени популации на златката, трицветния нощник, сляпото куче, лалугера, пъстрия пор, гигантския вечерник, средиземноморското прилепче, ченовратата стрелушка, пъстрия смок, червейницата и балканската чесновница са свързани с опазването и възстановяването на техните местообитания и прекратяването на тяхното унищожаване и ползване. Възстановяването на видове, като кримския чай, тиса и други, е по-лесно осъществимо, отколкото, ако те се оставят на самовъзстановяване. Тисът, например, е двудомен дървесен вид с десетина, пръснати в парка индивида, които не могат да се размножават. Възстановяването на естествената структура на странджанските гори би представлявало продължителен процес. То е абсолютно необходимо обаче и напълно възможно при разработването на програма, която да бъде последователно и творчески изпълнявана. Необходимостта от такава програма не е само за опазването, тя би имала положителни последици също от средообразуващ и икономически (устойчив) характер.
Паркът има световно значение за опазването на бозайниците. Световно застрашени са 37% от размножаващите се в парка видове – 12 вида прилепи, 8 вида гризачи и 3 вида хищници, а 6 вида имат световно значими популации. Паркът е световно представителна за бозайната фауна на Европа защитена територия, като в нея се размножават 35% от автохтонните за континента видове. За гнездовата орнитофауна паркът е с подчертано евро-консервационно значение. Тук са установени 28% от европейските видове като с неблагоприятен статус са 30%, а 88 вида имат консервационно значими популации – 3 на световно, 26 на европейско и 59 на национално ниво. Територията, обаче, е със световно значение за опазването на орнитофауната на широколистните лете зелени гори на умерения климат. За опазването на рептилийното разнообразие (19% от видовете) паркът има европейско значение, а по отношение на разнообразието от земноводни значението му е национално. По отношение на консервационната значимост на популациите на влечугите обаче паркът има световно значение, тъй като половината от видовете имат световно, а останалите - европейски значими популации). От рибите в парка 40% са записани в Световния червен списък на застрашените животински видове, 34% от видовете са реликти, а 44% ендемити. В парка няма друга биологична група, която да има подобно на рибите неоспоримо световно значение за опазването. За опазването на безгръбначната фауна, въпреки недостатъчната й проученост, значението на парка може да бъде определено като световно (129 ендемични вида, 17 терциерни и преглациални реликти, 16 световно застрашени вида). За мъховете, въпреки тяхната недостатъчна проученост, паркът има национално консервационно значение, тъй като 14 вида или 20% от установените са сред най-редките в страната. Гъбите (макромицети) са по-слабо проучени, но 13 от видовете са застрашени в Европа (21% от установените в парка). При по-пълни изследвания може да се уточни, дали паркът има европейска консервационна значимост за макромицетите. По отношение на висшата флора ПП “Странджа” има най-малко европейско консервационно значение. Опазващ около 15% от видовия състав на континенталната флора, 63 вида терциерни реликти, 54 ендемични вида и вероятно стотици видове със световно и европейски значими популации, паркът е една от представителните защитени територии за флората на Европа в световен план. По отношение на разнообразието от природни хабитати не се разполага с достатъчно данни дали паркът има надевропейско значение, но терциерната горска растителност, покриваща около две трети от цялата площ на парка, безусловно обосновава оценката за световна значимост. В кадъра на глобалната консервационна стратегия такава е значимостта на парка и като единствена представителна защитена територия в Европа, опазваща суббиома “широколистни лете зелени гори на умерения климат с вечнозелен подлес от лавровиден тип”. Природен парк “Странджа” има световно значение за опазването и челното място, което територията заема, според резултатите от проекта КОРИНЕ Биотопи, само подчертава характеристиките на неговата европейска уникалност. Наред с емблематични за парка хабитати, като източнобуковата гора със зеленика и естуара на река Велека, се открояват най-малко 20 също толкова емблематични вида. Това не са задължително първите по приоритет за опазване животни и растения, а тези, които имат висока световна, европейска или национална представителност именно в парка: европейски пъстър пор, чакал, видра, гюнтерова полевка, дива котка, голям вечерник, южен белогръб кълвач, малък креслив орел, полубеловрата мухоловка, голям маслинов присмехулник, българска черноврата стрелушка, шипоопашата и шипобедрена костенурка, резовски карагьоз, малък щипок, лупавец, търилово великденче, йорданово подрумиче и пчелица. |