План за управление на природен парк "странджа"
Изтегляне 6.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.21.1.Типичност
- 1.21.2.Естественост
1.21. Eкологична оценкаЦелта на този раздел е на основата на обективни критерии да се определят хабитатите, видовете и техните местообитания, както и териториите в парка с най-голямо природозащитно значение, които поради тяхната специфична природна уязвимост и застрашеност от човешките дейности следва да получат защитен режим със зонирането на територията и да заемат приоритетно място в програмите за реално опознаване, опазване и възстановяване на странджанската природа. За постигането на целта трябва да се отговори на въпросите:
Крайната цел на този раздел е да се оцени в национален и в международен план природозащитното значение на парка, за да може той да заеме полагащото му се място в приоритетите на държавата, обществото и международната общност за дългосрочното съхраняване на световното природно наследство. 1.21.1.ТипичностРастителността на Странджа е типична за условията на средата, станали причина за оцеляването до наши дни на терциерни гори от южноевксински и субевксински тип. Тези гори се отличават съществено от останалите европейски широколистни гори, включително и от тези на съседните Сакар и Източни Родопи. Нещо повече, независимо от ограничения им брой, южно-евксинските растителни видове съставляват ценообразувателите на голяма част от горите, включително като изграждат характерния подлес от лавровидни храсти. Ето защо, за разлика от горите в Европа, за Странджа е типичен суббиомът “широколистна лете зелена гора на умерения климат с подлес от лавровидни храсти”. В сравнение с горите в Кавказ, Колхида и Северното малоазийско крайбрежие, горите в Странджа са обеднени на южно-евксински флорни елементи. Съгласно класификацията на палеарктичните хабитати преобладаващите по площ гори в българската и турската част на планината са типизирани, като “странджански” и “субевксински” гори. Като нетипични за територията се явяват горските култури в парка, които са съставени от неприсъщи за района дървесни видове. Те заемат сравнително малка площ - 8.5% от горите в парка и не оказват съществено влияние на общия й облик. Странджа, намираща се както и цяла България на биогеографски кръстопът, притежава автохтонна флора и фауна, формирани от видове и групи от видове, произхождащи от различни биогеографски райони (Централна Европа, Средиземноморие, Мала Азия, Кавказ, Балкански полуостров) и с характерно присъствие в района. Малкото видове на откритите пространства, разпространили се вероятно вторично в селскостопанските земи в Странджа, от хилядолетия са се превърнали в типични видове за европейските ландшафти, формирани от естествени и културни хабитати, и те не променят подчертано автохтонния характер на странджанската флора и фауна. Дивата природа в парка е типична за района и същевременно уникална за Европа, което изисква необходимост от специални мерки за съхраняване на тази нейна характеристика. 1.21.2.ЕстественостНай-висока степен на естественост имат високостъблените гори на възраст над 100 години, отличаващи се със сложна структура, нормална пълнота и съществено участие на много стари дървета – 200-500 годишни. Общата площ на тези естествени гори е около 15000 ха. Най-голяма площ от тях заемат шестте хабитата, изграждащи основно горската покривка в парка. Около 47000 ха високостъблени гори са били възобновени или ползвани през последните 50 години; 36000 ха от тях са на възраст до 60 години и са загубили естествената си структура, както и повече или по-малко характерни за първичните странджански гори видове; останалите 11000 ха са столетни гори, но с нарушена структура и пълнота, поради ползване през последните десетилетия. Издънковите и храсталачните гори заемат около 23000ха. Те също нямат естествена структура, но голяма част от по-възрастните издънкови гори (60-100 години) са запазили естествения си дървесен състав, имат правостъблен дървостой и почти навсякъде в тях, въпреки ползването в по-далечно минало, също се срещат много стари дървета. Производен характер имат също мерите, пасищата и ливадите в парка, формирани от автохтонни видове на мястото на гори под влиянието на човешките дейности. Естествени хабитати са крайбрежните клифове, пясъчните коси и дюни, както и скалните масиви във вътрешността на парка и пещерите. Велека и Резовска са вероятно единствените по-големи реки в страната, запазили в най-голяма степен естествения си характер. Естествен характер имат и малкото запазили се крайречни ливади в заливните тераси на реките. Културните хабитати покриват около 24000 ха площ. От тази площ 30% се пада на горските култури, а останалата част се заема почти изцяло от земеделски земи, върху повечето от които в последно време се формират вторични тревни и храстови съобщества и дървесни групи, тъй като земите не се обработват и поддържат. В цялостната структура на парка напълно естествените хабитати заемат 16.5% от парковата територия, възобновените и ползваните автохтонни коренни и производни (издънкови) гори, производните храстови и тревни хабитати (полуестествените хабитати) – 62.5% и културните хабитати – 21%. Високият дял на естествените и на полуестествените автохтонни гори е рядко явление в защитените територии в Европа и той може да бъде увеличен при дългосрочна политика на възстановяване на естествената структура на променените от човека гори и увеличаване на площта на защитените територии със собствен статут. Критерият “естественост” е водещ при определянето на представителните приоритетни хабитати, които съставляват най-значимите от природозащитна гледна точка територии в парка.
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 6.26 Mb. Сподели с приятели:
|