Методически изисквания към стратегическите прогнозни проучвания

2.3.Методология

• 
  Наблюдение – извършено от екипите на място и в Интернет.
  
• 
  Проучване – посещение на място и получаване на директна информация и данни от различни дирекции и отдели в Общинска администрация, писма за събиране на допълнителни данни и информация от различни институции, събиране на познания, мнения, опит и предложения чрез въпросници и/или анкета и др.
  
• 
  Описание – създаване на писмени документи (ОУПО).
  
• 
  Анализ и Синтез – анализиране на базовата изходна информация и данни, обобщаване на резултатите, изводи и препоръки.
  
• 
  Оценка – оценка на социално-икономическото състояние и степен на развитие на общината, оценка на възможностите за постигане на заложените цели, оценка на материалните, човешки и финансови ресурси за изпълнение на плана.
  
• 
  Сравнение – сравняване на цифрови данни, факти, показатели и резултати от проучването и наблюдението и на тяхна база изводи и формулировки в плана.
  
• 
  Работа в екип – разпределение на задачите по експерти и съглсуване действията на екипа за изготвяне на ОУП с Общинската администрация на Тополовград.
  
• 
  SWOT анализ – анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.
  
• 
  Индексен метод - сравняване равнището на даден статистически показател към момента и неговото равнище в минал период или към равнище на минало време, прието за база.
  
• 
  Графични методи – за изобразяване на резултатите, фактите и тенденциите, ще се използват геометрически изображения на функционална зависимост с помощта на линии на равнината. ОУП да съдържа цветни карти, таблици, графики, фигури и схеми.
  

Община Тополовград е разположена в Югоизточна България на обща площ 710.877 кв.км. Тя заема 12.8% от територията на Хасковска област и 3.2% от Южен централен район (ЮЦР, NUTS 2). Релефът на общината има нископланински и хълмист характер, със средна надморска височина от 100 до 300 м., най-високата точка е връх Вишеград - 856 метра. Южната част на Тополовград е заета от склоновете на Сакар планина, а северната е хълмиста, с изключение на долините на реките Соколица, Синаповска и Тунджа-на изток. Климатът е средиземноморски, сравнително мек. Общината разполага със значителни горси ресурси, природни забележителности, съхранена чиста природа и богато биоразнообразие.

На север Тополовград граничи с община Тунджа, на изток - с община Елхово, на юг - с общините Свиленград и Харманли, на запад - с общините Раднево и Гълъбово. На югоизток е границата с Република Турция, която има важно транспортно-комуникационно значение за връзките със страните от Близкия Изток. Граничното положение на общината благоприятства и връзките й с Република Гърция. Това дава много добри възможности за трансгранично сътрудничество и развитие на съвместни погранични инициативи в икономически и социален аспект.

Около 96% от територията на община Тополовград се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на земеделската земя – 440 694 дка (62% при средно за страната 57,4%). Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е около 339 726 дка или около 78% от земеделските територии. Около 34% от територията на общината са горски площи – 242 013 дка. По този показател Тополовград се доближава до средните стойности за страната - 33,5%. Населените места и другите урбанизирани територии са само 2.6% от общата площ на община Тополовград (18 545 дка). Водните течения и водни площи имат относителен дял 0,9%, а териториите за транспорт и инфраструктура 0,3%. Териториите за добив на полезни изкопаеми са 825 дка или 0.1 % от общата площ на общината.

Община Тополовград е обособена като самостоятелна административна единица на 22.12.1978 година. Включена е в границите на Хасковска област с административен център Хасково с Указ № 2704, обнародван в д. в. бр. 67 от 28 август 1987 година. Урбанистичната структура на общината се състои от 21 населени места – административния център град Тополовград и 20 села: Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Устрем, Филипово, Хлябово и Чукарово.

Селата са обособени в девет кметства, както следва: Хлябово, Орлов дол, Орешник, Мрамор, Устрем, Радовец, Срем, Княжево и Синапово.

Съгласно Заповед № РД-02-14-256 от 31 май 2004 година на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството населените места са категоризирани както следва: Тополовград е 3-та категория; Орешник и Радовец са 5-та категория; Мрамор, Орлов дол, Устрем и Хлябово - 6-та категория; Българска поляна, Доброселец, Капитан Петко войвода, Каменна река, Княжево, Светлина, Синапово и Срем - 7-ма категория; Владимирово, Планиново, Присадец, Сакарци, Филипово и Чукарово - 8-ма категория.

Съгласно йерархичната система от градове-центрове на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г., Тополовград е определен на 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини.²

Общинският център - град Тополовград е разположен в центъра на територията на общината. Отстоянието на населените места от общинския център е от 3 до 35 км.

По териториална близост и разположение спрямо общинския център, населените места се обособяват в четири групи: На север от гр. Тополовград - 3 села: Каменна река, Доброселец и Чукарово; на запад от гр. Тополовград - 6 села: Българска поляна, Хлябово, Сакарци, Орлов дол, Владимирово и Светлина; на югоизток от гр. Тополовград - 5 села: Планиново, Филипово, Присадец, Радовец и Устрем; на изток - 4 села: Орешник, Мрамор, Срем и Княжево; на североизток - 1 село - Синапово.

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 1 голямо село – Устрем (над 1000 жители), 4 средно големи села – Орешник, Радовец, Синапово и Хлябово (500-1000 жители), 4 средни села – Княжево, Мрамор, Срем и Орлов дол (200-500 жители), 4 малки села – Българска поляна, Доброселец, Кап. Петко Войвода и Светлина (100 -200 жители и 7 много малки села – под 100 жители.

Урбанизираността на територията на общината е 48% градско, спрямо 52% селско население /при 73% за страната в полза на градското/. Съотношението между селското и градското население е сравнително балансирано в Тополовград.

Почти всички населени места на общината разполагат с подробни устройствени планове. Само с.Сакарци е с Кадастрален план изработен 1984 г. ПУП на селата Българска поляна, Владимирово, Капитан Петко войвода, Каменна река, Планиново, Срем, Филипово и Присадец са изготвени и одобрени в периода 1934 – 1968 година, остарели и неактуални са и се нуждаят от изработването на нови. Нямаме ПУП в цифров вид, както и кадастрални карти на населените места в общината.

Икономическият потенциал на градското население по принцип е по-висок от този при селското население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможностите за трудова реализация.

Развитието на селищната мрежа в общината е довело до съсредоточаване на основните административни, промишлени, обслужващи и културни дейности в гр. Тополовград. Останалите селища са относително изолирани, с предимно възрастни хора, които се занимават със земеделие в лични стопанства. Почти всички хора, живеещи на село, са постоянно пребиваващи там. Намалява броя на жителите, които пътуват за работа до друго населено място. През лятото все повече хора, живеещи постоянно в по-големите градове, пребивават в селата. Тези населени места са подходящи за екологично земеделие и екологични производства, тъй като землищата им са съхранени, имат възможности и в областта на някои форми на туризма. Всички селища разполагат с изградена инфраструктура по отношение на електроснабдяване, водоснабдяване, съобщителни връзки и транспортен достъп, но нямат канализация.

Релефът на община Тополовград е разнообразен и има нископланински и хълмист характер, с надморска височина от 100 до 300 м. Южната част е заета от склоновете на Сакар планина, а северната част е предимно хълмиста, с изключение на долините на реките Соколица, Синаповска и Тунджа на изток. Най-високата точка е връх Вишеград със своите 856 м надморска височина. Средният наклон на терена е 2,6%.

В Тополовград влизат северните и източни склонове на Сакар планина, обширното й северно подножие, долините на реките Соколица и Синаповска и част от долното течение на река Тунджа до държавната ни граница с Турция. Сакар планина е ниска купеновидна планина. Въпреки малката си височина, тя впечатлява като добре оформен планински масив със стръмни северни и източни склонове. Главното планинско било се простира по посока СЗ към ЮИ. Открояват се върховете Чуката (542м), Могилите (629м), Бъчвата (640м), Картала (735м), Камик тепе (759м), Вишеград (856м), Яничерска могила (586м), Дервиш могила (690м), Голям Карабаш (536м), Малък Карабаш (464м).

На територията на община Тополовград са утановени разнообразни по генетичен тип, морфология и състав метални полезни изкопаеми, една част от които имат промишлено значение. В района са добивани и обогатявани оловно-цинкови руди. Голямо е разнообразието на нерудните полезни изкопаеми - строителни и облицовъчни материали, мрамор и гранит. Особено важно за общината е златното находище край с. Доброселец с доказани запаси от 15 тона злато. На територията на общината са открити находища на натриев фелдшпат /с. Хлябово/, калиево-натриев фелдшпат /с. Устрем/, доломит /с. Срем/, които са ценни суровини за стъкларската и керамичната промишленост.

Безрудни кварцови жили има в землищата на селата Хлябово, Българска поляна, Радовец. Броят на тези жили е значителен, а изследванията показват възможности за приложението им в различни области на икономиката.

Климат и почви

Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, което обуславя сравнително меките зими и ранната пролет. Общината попада в северо-тунджанската и сакаро-дервенската средноморска област. Пролетта е ранна и започва от първата половина на месец март; есента е по-топла от пролетта, а лятото е сухо и горещо, като най-безводен месец е август. Зимата е с обилни снеговалежи и навявания като снежната покривка по северните склонове се задържа продължително.

Средните годишни валежи са малки и в диапазон от 500 до 600 мм и са под средните за страната /672 мм/, като са неравномерно разпределени по сезони. Най-много са в началото на лятото, а през месеците август и септември често настъпват засушавания, което налага необходимостта от масово изкуствено напояване. От ветровете преобладаващи са североизточните, които са с по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие на годината. С най-голяма честота се проявяват източните, северните, южните и северозападните ветрове.Характерен е южният вятър "Беломорец", който духа по долината на река Тунджа. Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 1,0 и 1,7 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата /м.март и м. април/ като достига до 1,7м /сек. Мъглите са характерно явление за студеното полугодие /Х -III/, когато средният общ брой на дни с мъгла е между 10 до 25. Месеците декември и ноември се характеризират с най-голям брой дни с мъгла - до 5 дни. Поради отвореността на района, не се наблюдават ясно изразени температурни инверсии. Замърсяването на въздуха е минимално, особено в по-високите части на планината и в южната част на общината.

Община Тополовград попада в южнобългарската ксеротермална почвена област. Най-широко разпространение имат разновидностите на канелените горски почви.Те обхващат както високите части на Сакар и така и големи части от подножието.Канелените горски почви са премесени в определени райони със слабо развити почви т.н. ранкери най-вече в землищата на Българска поляна, Хлябово, Сакарци, Орешник, Планиново.В най- високите северни склонове на Сакар планина ограничено разпространение има преходната кафява горска почва. Излужено канелени горски почви са представени в землищата на селата Орешник, Кап. Петко войвода, Радовец, Присадец, Орлов дол, Владимирово, Мрамор, Срем, Тополовград.

Смолниците са представени в землищата на селата Светлина, Каменна река, Синапово, Княжево и Чукарово.Край река Тунджа и долното и средно течение на реките Соколица и синаповска преобладават алувиално- ливадни. Над 100-200 метра от реките по склоновете алувиално - ливадните преминават в делувиално-ливадни почви.По големи площи от алувиални и делувиални ливадни площи има в змелищата на селата Синапово, Устрем, Срем, Княжево и Чукарово.

Като цяло почвите на територията на общината са бедни и силно засегнати от водната и ветрова ерозия. Бедните почви определят характера на селскостопанските култури основно – тютюн и лозя. По поречието на реките, където почвите са по-богати има условия за зеленчукопроизводство. На територията на общината са разпространени главно слабооподзолени канелени горски почви и канелени горски почви; слабоизлужени и излужени; леки и средно песъкливо-глинести. Ограничени площи в речните тераси са заети от алувиално и делувиално-ливадни почви. Почвено-климатичните условия и вертикалното разчленение на релефа са довели до развитието на слаба и средна степен на ерозия. Средногодишно плаващият наносен отток е до 150 т/кв.км. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 10 до 45 % при такива слабо и средноерозирали почви.

През територията на Тополовград протичат малки по дължина и водосборна площ реки, с изключение на река Тунджа. Тя извира от Калоферския дял на Стара планина и навлиза на територията на Община Тополовград в землището на с. Княжево. Долината на реката разделя Сакар от Дервентските възвишения. Южно от с. Княжево реката навлиза в Сремския пролом /12.6 км/, характеризиращ се със стръмни и голи склонове. Между селата Срем и Устрем реката образува Устремското долинно разширение/около 3 км/, след което протича през Долнотунджанския пролом. На територията на Община Тополовград река Тунджа приема следните притоци: Синаповска река, Коруджа дере, Селска река, р.Боаза, както и няколко реки с непостоянен отток - Ландоон дере, Касап дере, Хасан дере, Домус дере, Мангъра и Фишера.

Синаповска река /Явуз дере/ отводнява северните склонове на Сакар. Образува се от сливането на няколко малки рекички, като за начало е приета Голямата река с извор на около 1300 м И-СИ от връх Байряка /778.5 м/ Протича на дължина 49.7 км и образува речен басейн с с площ 871.0 кв. м.Под името Явуз дере тече след местността „Двата моста”. До с.Доброселец реката носи водите си в посока север, след което течението и се ориентира на изток.След като приеме своя приток Калница при с.Княжево се влива в Тунджа.

Река Боаза се образува от сливането на Манастирска река и Голямата река и се влива в р.Тунджа. Река Соколица извира на около 600 м С-Сз от връх Кокала. В горното си течение реката тече на Север, а след с. Орлов дол прави остър завой, продължава в западна посока и влива водите си в язовир”Розов кладенец”.Речните води в района имат преобладаващо повърхностно подхранване. Характерен елемент в режима са приижданията.Йонният състав на речните води е хидрокарбонатно - калциево – сулфатен.

Средната мътност на речните води в района е 500- 1000 g/куб. м. Средногодишната температура на речните води е около 10◦.

Около изворите са изградени кладенчета и чешми с много добри питейни качества. По-известни такива места в района са: Зайкова чешма, Младенова чешма, Марина чешма, Каракачанско кладенче, Попово кладенче, Калфачево кладенче, Чучурката, чешмите в местностите Франкови дървета, Менговец, Браяновец, Боговец и много други. Във връзка с борбата с ерозията и за нуждите на селското стопанство през 60-те и 70-те години на ХХ век в района са били изградени голям брой язовири (около 250). Разположението им е предимно на пътя на малки реки и дерета с непостоянен воден отток през годината. Те се използват за риболов, риборазвъждане, напояване, водопои, за временни зимни убежища на прелетни и скитащи птици. По-големи и по-известни в района са: Синаповският язовир (Коруджа дере с площ 490 дка) между селата Синапово и Дуганово, Топузови ливади (149 дка), Гинчеви ниви (141дка) в землището на с. Орлов дол, Фиджеляр (149дка) в землището на с.Орешник, Миделик (101дка) в землището на с.Мрамор, Хагълите (65 дка), в землището на с.Светлина, Сакма дере (52 дка), в землището на с.Каменна река, Горна Асаница (Кабите) - 43 дка в землището на с. Радовец и др. Сезонната неравномерност в речния отток налага изграждане на водностопанска инфраструктура за неговото регулиране и рационално използване за напояване и водоснабдяване.

На територията на Община Тополовград, попадат части от следните защитени зони по чл.6, ал.l от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):

1. "Река Тунджа- 2" с код BGOOOOI95.

2. "Ждрелото на Река Тунджа" с код BG000021 7.

3. "Дервентски възвишения - 1" с код BG0000218.

4. "Соколица" с код BG0000440.

5. "Сакар" с код BG0000212.

1. "Сакар" с код BG0002021, обявена със Заповед РД-758/19.08.10г.

Защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) на територията на Община Тополовград са следните:

- природна забележителиост (ПЗ) "Света троица" в землищата на с. Устрем и с. Мрамор, общ. Тополовград, обявена със Заповед 995/21.04.1971г. на Министерство на горите и горската промишленост (МГГП).

- природна забележителност (ПЗ) "Каракольовата дупка" в землищата на с. Устрем и с. Мрамор, общ. Тополовград, обявена със Заповед 995/21.04.1971г. на Министерство на горите и горската промишленост (МГГП).

- природна забележителност (ПЗ) "Бръснарския стол" в землището на гр. Тополовград, общ. Тополовград, обявена със Заповед 1427/13.05.1974г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (МГОПС).

- защитена местност (ЗМ) "Находище на Жлезист лопен" в землището на с. Българска поляна, общ. Тополовград, обявена със Заповед Х!! РД - 35/16.01.2013г. на Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Растителният и животински свят на територията на община Тополовград са се формирали под въздействието на специфичния релеф и климатичните особености на района.

Тук се срещат редки за нашата флора растителни видове. Едролистната метличина -Centaurea amplifolia е балкански ендемит, включен в Европейския списък на редките, застрашени видове. Единственото находище в България е в Сакар планина, местността „Смъртният завой”. Други растителни видове, срещащи се в района са: стрибърниева козя брада, румелийско подрумиче, триръбеста хептаптера, стрибърниева и иликова айважива, костова тлъстига, жлезист лопен, логуров лопен/ включен в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични видове, категория рядък/, биберщайнов равнец, маймунска орхидея, тризъбеста орхидея, пърчовка, и др. Изброените растителни видове са редки или застрашени от изчезване видове, някои от тях са включени в приложенията на Международната Конвенция SITES. Растителността е представена предимно от крайречни гори. Естествената растителност в района е представена предимно от растителните видове- зимен дъб/горун/, благун, цер,космат дъб, келяв и обикновен габър, липа, драка, шипка, хвойна,както и от сухоустойчиви тревни съобщества. Край реките растителността е представена от бряст, топола, елша, ясен, акация, чашкодрян, гърбач, повет и др. растителни видове.

Освен естествените и изкуствено създадени гори, на много места има насаждения от културни дървесни видове, главно бадеми (с най-голяма площ в землищата на селата Присадец и Филипово) и орехи (около Тополовград, Орешник, Синапово, Хлябово). В селата и близките околности се отглеждат ябълки, сини сливи, череши, вишни, кайсии, праскови, смокини, нар, райска ябълка, киви, лимон, маслина, круши, мушмули, черници, малини, касис и др. На много места в горите могат да се наберат диви ягоди, къпини, трънки, глог, шипки, диви ябълки, круши и дюли, кестени, лешници. От гъбите най-често се срещат печурките, масловката, манатарката, пачият крак, рижиката, челядинката, пърхутката, керино ухо, сърнела, праханова гъба и др. Районът е богат и на лечебни растения, около 120 вида. Широко разпространени са маточината, жълт кантарион, смрадлика, бял и жълт равнец, червен кантарион, гръмотрън, смрадлика и др.

Фауната е представена от много защитени, редки и застрашени от изчезване видове. Тук се срещат средноевропейски, средиземноморски, субсредиземноморски и ирано-турански животински видове. В района са установени 10 вида земноводни/голяма крастава жаба, зелена крастава жаба,балканска чесновница, жаба дървесница, горска дългокрака жаба, жълтокоремна бумка,дъждовник, обикновен тритон, гребенист тритон и голямата водна жаба/ от 17 вида установени в страната.Влечугите са представени от 22 вида влечуги от общо 36 за страната.Поради южното си разположение Сакар планина с прилежащите части от Марица и Тунджа е един от трите най-богати на влечуги в страната.В Сакар планина се срещат 5 вида/каспийска блатна костенурка, змиегущер, турска боя, змия-червейница, смок мишкар/ включени в Червената книга на България и 2 вида/шипобедрената и шипоопашатата костенурки/, включени в Световния Червен списък.От клас Бозайници в района са установени 44 вида бозайници, гризачи-17 вида, прилепи-9 вида, хищници 8 вида, копитни- 3 вида и зайцеподобни 1 вид.Включени в Червената книга на България са 5 вида/видра, мишевиден сънливец, малък хомяк, трицветен нощник, вълк/, включени в Червената листа на IUCN като уязвими са 6 вида/мишевиден сънливец, лалугер, сляпо куче, видра, трицветен нощник, малък подковонос/. В района се среща царския орел – световно застрашен вид. Той е включен в Световния Червен списък. Други световно застрашени видове са шипобедрената и шипоопашата костенурки. Сакар е едно от местата в България, където сухоземните костенурки са с най-голяма численост на популацията. От общо 410 вида птици в България в Сакар планина са установени около 210 вида. Тук се срещат: малък орел, малък креслив орел, сокол орко, голям ястреб, малък ястреб,обикновен мишелов, белоопашат мишелов и др. Районът е изключително важен за съхраняване на биоразнообразието в България.