Културно - историческо наследство

Районът на Сакар планина е населяван още от дълбока древност. Тополовградския край е влизал в пределите на древните царства на траките одриси, на фригийците, на келтите, на Империята на Филип и Александър Македонски, на Римската империя и на Византия.

След образуването на Българската държава и по време на българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Но като граничен район между Византия и България често е бил подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373 г. по времето на похода на Тимурташ бей към Ямболската крепост. Първи сведения за Тополовград /Кавакли/, разположен на сегашното си място имаме още през XVI век, когато е бил Вакъф на султан Баязид II. След това се споменава в данъчните регистри все по-често като Кавъклъ Кавакли, Каваклий. През XVIII и XIX в постепенно Кавакли и района се оформят като важен зеленчукопроизводи- телен, лозарски, животновъден и занаятчийски район. В района се произвеждало в големи количества бамя, чесън, лук, зеле, с които се търгувало на пазарите в Одрин, Цариград, Солун и чак до Александрия, Румъния и Австрия. Известни били на далеч Каваклийската джиброва ракия и червените местни вина. Всяка седмица джелепи от Кавакли и Кириес карали едър и дребен добитък към пазарите на Цариград и Одрин. Каваклийци били известни като майстори терзии, бояджии, каменоделци, винари. В Кавакли и манастира се провеждали големи панаири, на които се събирали много хора и търговци от близо и далеч. След Освобождението на България от Турско робство района попада в пределите на Източна Румения и Кавакли е определен за околийски център на 36 селища. Околията е била важен икономически район на областта, а след Съединението и на Княжество България. Кавакли е бил един от големите градове на княжеството с население над 7 хиляди жители.

През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на околия в Сливенския окръг.

През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски окръг, а по-късно на Старозагорски. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг. С Указ № 2704 ДВ бр.67/28.08.1987г., община Тополовград преминава в границите на област Хасково.

Община Тополовград има богато културно – историческо наследство. Паметниците на културата в общината са многобройни и разнообразни - от античността, средновековието, от периода на борбите за религиозна и национална свобода и др.

1. 
   Мегалитни паметници:
   

1. 
   Долмен „Начови чеири” – с.Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
2. 
   Долмен „Кралева сая” – с.Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
3. 
   Долмен „Стоева круша” – с. Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
4. 
   Долмен „Гердемски кули” – с. Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
5. 
   Долмен „Герена” – с.Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
6. 
   Долмен „Купанов долап” – с.Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
7. 
   Долмен „Бекир соват” – с.Хлябово – паметник на културата с национално значение
   
8. 
   Бялата трева – долмен и кромлех – с.Хлябово –– паметник на културата с национално значение
   
9. 
   Каменна могила – светилище – с.Хлябово –
   
10. 
    Квачката – астрономическо съоръжение – Тополовград
    
11. 
    Долмен „Славова кория” – с.Българска поляна – паметник на културата с национално значение
    
12. 
    Куювичен крушак – с.Българска поляна
    
13. 
    Пещерите – с.Българска поляна
    
14. 
    Големия кайряк – с.Българска поляна
    
15. 
    Терзи кая – с.Българска поляна
    
16. 
    Долмен „Капаклийка”– с.Сакарци – паметник на културата с национално значение
    
17. 
    Клифтинова нива – с.Сакарци
    
18. 
    Бакалов кладениц – с.Сакарци
    
19. 
    Долмен „Юргакев егрек” – с.Сакарци – паметник на културата с национално значение
    
20. 
    Капаклия – с.Радовец
    
21. 
    Пещерите – с.Планиново
    
22. 
    Евджика – с.Хлябово
    
23. 
    Куза – Тополовград
    
24. 
    Солища – с.Планиново
    
25. 
    Казанките – Тополовград
    
26. 
    Агнилото – с.Мрамор
    
27. 
    Месечината – с.Мрамор
    
28. 
    Цвятница – с.Мрамор
    

2. 
   Античност и средновековие (крепости, селища, религиозни обекти /останки):
   

1. 
   Вишеград – крепост и гробница – Тополовград – паметник на културата с национално значение
   
2. 
   Калето – крепост – с.Българска поляна
   
3. 
   Звездата – селище – с.Българска поляна
   
4. 
   Папура – селище – с.Хлябово
   
5. 
   Кундус – крепост – с.Орлов дол
   
6. 
   Кратункова нива – крепост – с.Орлов дол
   
7. 
   Тавите - селище – с.Владимирово
   
8. 
   Хисарлъка – селище и църква – с.Светлина
   
9. 
   Палеокастро – крепост и селище – Тополовград – паметник на културата с национално значение
   
10. 
    Клиши бунар – църква и селище - Тополовград
    
11. 
    Св. Илия – селище – Тополовград
    
12. 
    Бунара – селище – Тополовград
    
13. 
    Грозьова чешма – селище - Тополовград
    
14. 
    Св. Илия – религиозен обект – с.Орешник
    
15. 
    Селище – селище – с.Орешник
    
16. 
    Тянкина чешма – селище – с.Орешник
    
17. 
    Върбите – селище – с.Орешник
    
18. 
    Трапсата – селище – с.Синапово
    
19. 
    Кайряка – селище – с. Капитан Петко войвода
    
20. 
    Камънаците – селище – с.Капитан Петко войвода
    
21. 
    Мандрата – селище – с.Капитан Петко войвода
    
22. 
    Арнаутска чешма - селище – с.Срем
    
23. 
    Долното градище – крепост – Срем
    
24. 
    Агнилото – селище – с.Мрамор
    
25. 
    Калето – крепост – с.Мрамор
    
26. 
    Ванчови гробчета – некропол – с.Мрамор
    
27. 
    Блатото – селище – с.Мрамор
    
28. 
    Сиври кая – крепост – с.Устрем
    
29. 
    Авуза – селище – с.Устрем
    
30. 
    Колибите – селище – с.Устрем
    
31. 
    Черковището селище – ман. “Св. Троица”
    
32. 
    Вехтата църква – скална църква – ман. “Св. Троица”
    
33. 
    Айвалъка – селище – с.Радовец
    
34. 
    Хайдек бунар – селище и религиозен обект – с.Радовец
    
35. 
    Тавата – селище – с.Присадец
    
36. 
    Могила - м."Казалтури" – с. Орлов дол - паметник на културата с национално значение
    
37. 
    Голямата могила – с. Светлина - паметник на културата с национално значение
    

3. 
   Праисторически селища:
   

1. 
   Губъл карагач –с.Капитан Петко войвода
   
2. 
   Праса чука – с.Синапово
   
3. 
   Кара баир – Тополовград
   
4. 
   Чанакли – с.Орешник
   
5. 
   Дамкая – с.Орешник – светилище
   
6. 
   Бялата трева – с.Светлина
   
7. 
   Блатото – с.Мрамор
   

4. 
   Религиозни обекти:
   

1. 
   Манастир “Св. Троица” – с.Устрем - паметник на културата с национално значение
   
2. 
   “Св. Богородица” – църква – Тополовград
   
3. 
   “Св. Георги” – църква – Тополовград
   
4. 
   “Св. Илия” – църква – Тополовград
   
5. 
   “Св. Парашкева” –църква – с.Орешник
   
6. 
   “Св. Георги” – църква – с.Хлябово
   
7. 
   “Св. Димитър” – църква – с.Орлов дол
   
8. 
   “Св. Димитър” – църква – с.Княжево
   
9. 
   “Възнесение Господне” – църква – с.Срем
   
10. 
    “Св. Димитър” – църква – с.Устрем
    
11. 
    “Живоприемний източник” – църква – с.Капитан Петко войвода
    
12. 
    “Св. Богородица” – църква – с.Чукарово
    
13. 
    “Св. Богородица” – църква – с.Светлина
    
14. 
    “Св. Арахангел Михаил” – църква – с.Мрамор
    
15. 
    “Св Пророк Илия” – църква – с.Синапово
    
16. 
    “Св. Петка” – църква – с.Доброселец
    
17. 
    “Св. Константин и Елена” – църква – с.Радовец
    
18. 
    “Възнесение Господне” – църква – с.Каменна река
    
19. 
    “Св. Кирил и Методий” – църква – с.Планиново
    
20. 
    “Св. Георги” – църква – с.Присадец
    

5. 
   Архитектурни забелeжителности:
   

1. 
   Терзиева къща – гр.Тополовград
   
2. 
   Воденицата – с.Срем
   

Долмените са мегалитни гробници на местното тракийско население от периода ХП-VI в. пр. н.е. В района има интересни долмени /еднокамерни, двукамерни и трикамерни/, които са и с общонационално значение. Разпространени са предимно в южните части на общината. Най-добре запазени са тези в землищата на с. Хлябово - Начови чеири, Бялата трева, Мангър тепе, Стоева круша, Евджика; с. Сакарци - Капаклия, Юргакев егрек, Бакалов кладенец; в местността Куза, Казанките и Солища във високата част на Сакар планина. Част от тях са включени в туристически маршрути в района на общината. Превръщането на долмените в привлекателни туристически обекти ще се постигне с почистване на терена около тях, поставяне на указателни табели и изграждане на места за краткотраен отдих.

Интересен обект е античното светилище на слънцето /с над 160 изпъкнали и вдлъбнати скални слънца и знаци/ и крепостта "Палеокастро". На този връх и около него има разположени скално тракийско светилище, крепост и селище, като районът е бил обитаван от V век пр. н. е. до Х11 век. Мястото е атрактивно като природни и исторически дадености и е интересно за туристически посещения. Развитието на обекта е свързано с извършване на разкопки, детайлно проучване и благоустрояване на терена. Интерес представляват скалните светилища при местността Каменна могила, Дамкая, останките от крепостите "Калето"- с. Орлов дол, "Сиври кая" - с. Устрем, Вишеград, "Калето" - с. Българска поляна, някои антични и средновековни селища, но там не са провеждани разкопки и проучвания.

Манастирът "Св. Троица" е местна религиозна светиня и християнски център с национално значение. Запазването и развитието му като важен религиозен център е свързано с поддръжка на сградите на манастирския комплекс и реклама на обекта.

Интересни са още скалната църква "Вехтата църква" /Кара Колювата дупка/ над манастира "Св. Троица" и параклисите "Св. Марина" в с. Сакарци и "Св. Спас" северно от Тополовград. Културно-историческите паметници в района са обект на посегателства и частично унищожаване от страна на иманяри. Наложително е да се предприемат марки срещу иманярите, опазване, реставрация и консервация на обектите с културно-историческа стойност за района.

3.4. Развитие на човешките ресурси и социалната сфера

Демографска характеристика

Демографската криза в община Тополовград се задълбочава. Динамиката на населението през последните години показва трайна тенденция на намаление (с около 14% за последните 6 години) или с 1806 души през 2012 спрямо 2007 г. По данни от преброяването към 01.02.2011 г. населението на община Тополовград е 11 681 души, а към края на годината намалява до 11 390. През 2012 г. в общината живеят вече 11 108 души, 49% от които мъже.

По признака пол структурата на населението е сравнително балансирана. Мъжете през 2012 г. са само с 62 по-малко от жените. Градското население е 48%, а в селата живеят 52% от жителите на община Тополовград.

През 2011 г. под трудоспособна възраст е 12% от населението на община Тополовград. Възрастните над трудоспособна възраст са 4 026 души или 34% от населението. Около 54% е делът на населението в трудоспособна възраст на 15 и повече години.

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата в активна трудова възраст между 30 и 59 години – 38%. Възрастните на 60 и повече години са 37% от населението, а децата и младежите до 29 години - 25%. Изводът, който се налага е, че населението на община Тополовград бележи трайни тенденции на застаряване. (Таблица 5)

Икономически активните лица в община Тополовград са 38% или 3 947 души от населението на 15 и повече години по данни от последното преброяване. От икономически активните лица заети са 3 076 души, останалите са безработни, които активно търсят работа. Пенсионерите заемат значителен относителен дял - 45% от населението в Тополовград.

Данните в Таблица 6 показват, че 70% от населението на община Тополовград на 7 и повече години е със средно или основно образование. Със средно образование са 3 952 души, а с основно 3 892. Начално образование имат 15% от жителите на общината, с незавършено начално са 4%, а 152 души никога не са посещавали училище и са напълно неграмотни. Броят на висшистите в общината е 943 или 8% от населението. В град Тополовград живеят 741 лица с висше образование, а в селата 202.