По нефрология проф. Р. Робева- национален консултант по нефрология

Коригирането на анемията при паценти с ХБЗ е от съществено значение за скоростта на прогресия на ХБЗ.

При пациенти, при които са налице данни за анемия на фона на TSAT≤30% и феритин ≤ 500 μg/l следва да се започне лечение с препарати, съдържащи желязо, като при пациентите, които не са на диализа, начинът на приложение на желязото следва да бъде съобразен с тежестта на железния дефицит, възможността за венозен достъп, данните за отговор на предходна перорална терапия, страничните ефекти, цената и др.

Корекцията на железния дефицит с орално или интравенозно желязо

• 
  saccharated iron oxid,
  
• 
  iron (III) - hydroxide dextran complex,
  
• 
  ferric carboxymaltose, iron (III) - hydroxide polymaltose complex,
  
• 
  iron (III) - hydroxide polymaltose complex folic acid
  

Лечението с ЕSА следва да бъде строго индивидуално, като се отчитат и факторите, повлияващи качеството на живот на болните.

Дозирането на epoetin-a или epoetin-b обичайно започва с дози от 20 до 50 UI/kg телесно тегло три пъти в седмицата, на darbepoetin-a в дози 0,45 μg/kg телесно тегло s.c. или i.v. веднъж седмично или 0,75 μg/kg телесно тегло s.c. веднъж на всеки две седмици, а на CERA (Continuous Erythropoietin Receptor Аctivator – methoxy polyethylene glycol-epoetin-beta) с 0,6 μg/kg телесно тегло, s.c. или i.v., веднъж на всеки две седмици при пациентите с ХБЗ, който провеждат или не провеждат диализно лечение или в доза 1,2 μg/kg телесно тегло s.c. на всеки 4 седмици при пациентите с ХБЗ, които не са на диализа.

Дозовите интервали са специфични за всеки клас ЕSА препарати. При преминаване от краткодействащи към дългодействащи препарати трябва дозата да се съобрази с плазмения полуживот на препаратите, както и с останалите им фармакокинетични и фармакодинамични характеристики.

При пациенти с диализно зависима ХБЗ 5-ти стадий лечението със СЕС (стимулиращи еритропоезата средства) продължава. Лечението се провежда с описаните в предиализен стадий средства. Основен критерий за дозировката на СЕС е подържане на хемоглобиновото ниво в интервал от 100 до 120 г./л. Статусът на серумното желязо се проследява и корекция на железния дефицит, ако има такъв се провежда с описаните средства като при диализно болни за предпочитане е венозния път за приложение.

V. Лечение на основните нарушения в алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие

A). Метаболитна ацидоза - при компенсирана метаболитна ацидоза през устата се приемат natrium citras или natrium bicarbonicum в доза 1-3 g/24 h, а при тежка ацидоза се влива i.v. бавно natrii bicarbonicum, разтворен във физиологичен серум в колическтво, изчислено по формулата на Mellemgaard Astrup.

Б). Лечение на хиперкалиемията - при налична хиперкалиемия наред с диетичните ограничения могат да се използват комплекс от мерки за намаляване серумното ниво на калия. Те включват използване на furosemidе във високи дози за стимулиране излъчването на калий с урината. Прилагат се също инфузии с calcium gluconate. Използва се инфузия на Sol. glucose 5% с инсулин (1 IU/3g глюкоза) с цел да калият да проникне в клетките. Много добър ефект се постига с йонообменни смоли (polystyrene sulfonate и др.) в доза два пъти дневно по 15 g.

При условие, че калиемията надвишава 7 mmol/l и не се е повлияла от изброените средства, се налага провеждането на хемодиализа.

В). Лечение на хиперхидратацията

В повечето случаи хиперхидратацията е белег на напреднало бъбречно увреждане и тя е свързана с олиго- или анурия. Прави се опит за повлияването й с приложение на високи дози furosemide (100-250 mg) в бавна венозна инфузия, поради неговата ототоксичност.

VI. Лечение на дислипидемията и на отклоненията във въглехидратната обмяна

Пациенти на възраст над 50 години с GFR < 60 ml/min/1.73m², които не се на хрониодиализа или трансплантирани трябва да получават статин:

• 
  atorvastatin,
  
• 
  simvastatin,
  
• 
  lovastatin,
  
• 
  pravastatin,
  
• 
  fluvastatin,
  
• 
  rosuvastatin
  
• 
  или статин и ezetimibe.
  

Пациенти на възраст 18-49 години с GFR < 60 ml/min/1.73 m², които не са на хрониодиализа или трансплантирани трябва да получават статин, ако имат коронарна болест, захарен диабет, прекаран исхемичен инсулт, както и при изчислен над 10% риск през следващите 10 години да получат нефатален миокарден инфаркт или коронарна смърт.

Пациенти с ХБЗ на възраст над 50 години и GFR < 60 ml/min/1.73m² или повече трябва да се лекуват със статини.

При използването на статини в условия на намалена GFR следва да се има предвид, че най-подходящ e atorvastatin, за чието приложение няма съществени ограничения.

Метаболитните отклонения, настъпващи при умерено намаление на GFR могат да доведат до необходимост от лечение с инсулин и на болни с втори тип захарен диабет.

VII. Лечение на възпалителните процеси и оксидативния стрес

Възпалителните процеси и оксидативния стрес могат да бъдат корегируеми причини за влошаване на бъбречната функция при болни с ХБЗ. Наред със специфично насоченото противовъзпалително лечение, приложението на антиоксиданти може да бъде полезно на болните. Alpha-tocopherol и ascorbinic acid се приемат са отлични анти-оксиданти..

• 
  Перикардитът е проява на напреднала ХБЗ и налага започване на диализно лечение.
  
• 
  Периферната невропатия, може да се повлияе умерено от малки дози трициклични антидепресанти (amitriptilinum hydrochloride). Съществуват единични наблюдения за ефект на антиконвулсанта gabapentin. При тежка полиневропатия е необходимо започване на диализа.
  
• 
  Уремичната енцефалопатия е белег на напреднало ХБЗ и налага включване на диализно лечение.
  
• 
  Елиминационните прояви от стомашно-чревния тракт се лекуват симптоматично.
  

Честотата на нефролитиазата нараства, като в Европа, САЩ и в Азия се е увеличила двукратно за 30 г.период. Честота й според американски автори е 6-12% в общата популация. Все по-често се приема, че тя е системно заболяване на организма, придружена от хронично бъбречно заболяване, нефролитиаза-индурцирана костна болест, повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и хипертония, втори тип захарен диабет и метаболитен синдром. Без лечение уролитиазата е хронично заболяване с честота на рецидивите повече от 50% за 10 годишен период.

Хиосцинов бутилбромид

Метамизол натрий/питофенон хидрохлорид/фенпиверин бромид

Дротаверинов хидрохлорид

Тиазидни диуретици

Фебуксостат

Алопуринол

Калиев цитрат

При струвитни камъни- ацетохидроксаминова киселина,