Политологията като академична дисциплина

К 6

Управляващ елит

Определение: Управляваща прослойка, чийто състав и характеристика могат да бъдат твърде разнообразни.

Критерии: 1)На базата на различията на умствените възможности. 2)На базата на имуществения признак.

Движение на елита. Макиавели: “Лъвовете и лисиците”(Силата и измама). На тази база се говори за движещи сили в обществото рецидиви, т.е. особени ирационални психически състояния. Най-важни рецидиви са: *институт за комбиниране – въображение, остроумие; *постоянство в целта – консервативно светоусещане за спазване на дадено състояние.

Възходът и падението на елитите се обясняват с различни пропорции в два рецидива. Това обяснява постоянното движение на елита. Гъвкавост; сила; твърдост и постоянство; редуване на сила и измама.

Управляваща класа – важи теорията на Моск. Във всяка общество има две класи хора: 1)Класа, която управлява – тя е по-малобройна, притежава политически функции, които й дават възможност да монополизира властта. 2)Класа на управляваните – тя има възможност да контролира първите по законни и незаконни начини.

Във всеки политически орган има един водач сред лидерите. Между двете възниква натиск отдолу на недоволство на управляваните, който повлиява политиката на управляващите.

Защо съществува ПЕ?

1)В организационен план – само един не може да се справи с управлението. Нужно му е малцинство, което да го поддържа, т.е. елитът е господство на организираното малцинство.

2)Във психологически – обикновено малцинствата се състоят от индивиди, които имат материално и интелектуално превъзходство над другите.

Аристократична и демократична тенденция при управляващия елит.

1)Ар. – тенденция на запазване на властта по наследство.

2)Д – тенденция за обновяване на властта чрез взаимстване на елементи от управляващата класа.

Ар.т. при създаване на УЕ се основава на: богатството; уменията; знанията; морални качества, които най-добре се запазват и развиват чрез традицията. Тя не е определяща в историческо развитие, защото настъпват ситуации, които водят до промени. При ар.т. се създава т.нар. клика – определено количество хора. Установява монополна власт и заема най-важните постове чрез ротация. Това е най-висшия слой.

Следва второстепенен, но много важен слой от управляващата класа. Той е по-многоброен и има всички качества да управлява. Без него е невъзможна социална организация на обществото.

Д.т. по отношение на УЕ. имаме няколко елемента: 1)Подновяване на УК чрез проникване във нея на елементи от долу. 2)Промяна във философските и военни доктрини. Те водят до едно подновяване и замяна в състава на УЕ.

Съществува и клика на парламентаризма. Освен като говорилня и като форум, защитаващ правата на богатите, то при избора приятелите на гласоподавателите ги избират. Мнозинството от гласоподавателите са пасивни.

Има организационни фактори обуславящи необходимостта от УК. *Техническа необходимост от ръководство. *Необходимост от бързо взимане на решение. *Необходимост от добра комуникация между представителите на социалните групи. *Необходимост от професионални знания и умения.

Железният закон на олигархията(власт на богатите) ”Първата проява на професионално ръководство бележи началото на края на демокрацията”.

Олигархията е организация, която ражда господство на избраните над избирателите.

На получилите мандат над далите, на делигатите над делегиращите, който казва организация казва олигархия.

Освен от вътрешно-партийни условия олигархичната тенденция се внася от вътрешно-партийна характеристика. Необходимостта от бързи решения и невъзможността да се консултират с обществото, хората от парламента вземат сами решенията. Тактиката се мени бързо, а стратегията е за дълго.

В името на победата и непосредствената борба, често пъти се жертва демокрацията. Организацията става близка до военното изкуство. Използват се термини като: фронт, позиции, тактическо отстъпление.

Безразличие и апатия на масата.

Тя предоставя на лидерите да вземат решение, което отразява една психологическа потребност от ръководство. Доведено до уродлива форма необходимостта от ръководство се превръща в култ към личността.

Има тенденция лидерите да се “канонизират”, т.е. да се славят и след смъртта си.

Интелектуален фактор за вождизъм.

1)Той се поражда от разликите в нивото на интелекта, обща култура.

2)Неравенство в организационната култура – ораторство, полемизъм.

Ако УЕ е неизбежен шансът за демокрацията е тяхната конкуренция, защото така коригират свои непоправими качества.То дава възможност народът да участва в ПП.

К 7

Историята на западната демокрация е свързана с историята на политологията и за това тя се определя като парламентарна демокрация. Корените са в Древна Гърция. Еклезия – народно събрание.

В полиса само неговите граждани са имали политически права и граждански права.

В еклезията решенията се вземат от народа. Това е първият парламент. В Рим(сенатска република) има форма на представителна демокрация-плебисцит. В Средновековието традицията се прекъсва. Съществуват духовно-представителни институции.

Държава съсловни събрания

Във Франция - Генерални щати

Германия – Райхстага

Испания – Кортесите

Полша – Сейма

- Артинг

Деление на две камари.

Долна – общини;

Горна – лордове.

Парламентарната практика от Англия се разпространява от Европа и от там по целия свят.

Събития за развитие на парламентаризма. 1)Американската война за независимост. 2)Френската революция – 1789г.

ІІ.Парламента като народно представителство.

Произтича от многообразието на интересите в обществото. Парламентът(П) е свързан с общественото развитие и с определение на хората като свободни граждани.

1.Белези на П в отличие в съсловно-представителния институт: а)основава се на народната воля; б)П не е съвещателен, а разпоредителен орган; в)решенията на П не могат да бъдат отменени освен от самия него, независимо, че трябва преди да влязат в сила да се обнародват от държавния глава; г)За съвременният парламент е характерен свободният мандат.

ІІІ.Функции на П.

1.Вземане на политически решения заедно с подготовката за тях.

А)Подготовка за внасяне на проектозакони.

Б)Дебати по проекта.

В)Приемане на решението във: -комисии; -пленарно заседания.

2.Контрол върху изпълнителната власт.

А)Осъществява се още в подготовката.

Б)На етапа на изпълнение на решението.

В)Писмени и устни запитвания към правителството.

3.Получаване на информация и обнародването й.

Отношение към поставянето на политически проблеми и техните изводи.

Задачи: определяне значимостта на проблема; групи за написк и лобитата(групи от специалисти, които се застъпват или не за решаването на проблема); активността на депутата; дискусиите и дебатите в рамките на парламентарната практика.

Приемане на решения, създаване на закони. По определение П е законодателна институция. П има следните свойства: - право на отделните депутати на законодателна инициатива; право на П да гласува годишен бюджет; право на П да внася поправки в конституцията; когато законодателната инициатива произтича от правителството, П обсъжда не първоначалният вариант, а поправките; някои решения се вземат в определен случай не от П, а от народа чрез референдум.

Контрол на изпълнителната власт. Осъществява се в две насоки: 1)Принцип на отчитане на правителството пред П. А)На пленарни заседания и на комисии. Б)Въпроси и питания. В)Дебати по въпроси на депутати. Г)Получаване на информация от всички степени изпълнителна власт(екзикутив).

2)Принцип на отговорност на правителството пред П. А)П назначава и отстранява членовете на изпълнителните органи. Б)Различия в зависимост от това дали държавната глава, министър председателя и други постове на изпълнителната власт се попълват от П. В)Представяне законодателната програма за одобрение от П. Г)П може да разпусне правителството с вот на недоверие.

В някои страни властта на П се уравновесява с възможността на държавния глава или министър председателя да разпусне парламента.

Комуникационна функция на парламента. Възможности: -директно излъчване деня за парламентарен контрол; при открити дебати има възможност за израз на мнения; К функция на П подпомага първите две. Тя дава възможност за прозрачност на политическия процес. Правото на участие на всички граждани чрез информираност.

ІV.Видове мандати на народните представители.

1.Свободен мандат – народният представител е независим от поръченията на своите избиратели. Депутатът е представител на целия народ, а не само на своите избиратели. Избирателите не могат да го отзовават(отстраняват). Свободният мандат е трудно осъществим и проблематичен. Депутатът не може да няма ангажименти от името на други партии.

2.Задължителен мандат (императивен) – отговорност на депутата пред своите избиратели и целия народ. Той може да бъде отзован. Такъв мандат е имало и в съсловните събрания.

V.Парламентарни фракции и типове парламенти.

Чрез компромиси и конфронтация се търси обща воля на плуралистична основа. Чрез партиите се образуват малцинства и мнозинства. ПФ намират израз в работата на парламентарните комисии.

1.Типове парламенти: президентски; парламентарни – монархия, република; при полупрезидентски режим; унитарна държава; парламенти в условията на федерална държава.

При федералният парламент долната камара е орган на общо-федералното представителство. Горната камара отразява интересите на субектите на федерацията – щати, кантони.

VІ.Вземане на решения в П. Става чрез мнозинство – абсолютно; обикновен; висшегласие – 50% + 1%; квалифицирано – 2/3, ¾, 3/5.