Политологията като академична дисциплина

К 14

Терминът идва от теорията и практиката на либералната демокрация и е свързан с принципи от основите на тази демокрация. То означава и всичко онова, цялата дейност на гражданите насочена към удовлетворяване на техните интереси.

Гражданското общество е явление, означаващо непосредствена среда, в която хората живеят заедно с извършваната от тях многообразна дейност. То съществува от дълбока древност, макар и твърде условно.

През Средновековието не може да се говори за групово общество тъй като тогава идеята за гражданско участие в управлението не съществува. Тази идея се заражда по времето на абсолютизма, но започва да се развива след него. Смисълът е да се постигне такава организация на обществото, при което гражданите от една ще се самоуправляват, сами ще определят поведението на институциите върху тях и от друга страна гражданите ще противодействат на прекалената централизация на властта и злоупотребите с нея. В съвременното общество гражданското общество съществува и се развива предимно в държавите с либерална демокрация.

Две тенденции в гражданското общество: -намаляване пряката форма на управление на Д чрез участие на гражданите в традиционни форми на политическа активност като избори, членство в партии.

-увеличаване на интереса на гражданите към неправителствените структури. Чрез К. се постига хармонизиране на личните, частните, специфичните интереси с обществените интереси.

В Англосаксонската традиция съществува понятието тръст. По-късно това понятие се пренася в търговската дейност. Средствата за тези дейности се събират от тези дружества.

В САЩ участието в държавната дейност не се счита за особена привилегия, не се фетишдира; възприема се като едно то многото възможни дейности. За американското общество е характерна склонността към общинска идеология. Пример: войната с бедността при Кенеди и Джонсън -> използват се, създават се децентрални граждански механизми за участие в тази кампания. След това гражданите участват в преразпределение на субсидиите. Пример с Англия – трейдюниони – профсъюза. Тази форма за участие на гражданите е свързана с асоциации в цяла Европа.

В Германия главно след ВСВ се развива гражданско движение, гражданско общество. Може би затова групите за натиск там са много силни, натиск върху управленските и законодателните органи. Дори някои политически партии възникват във връзка с тази идея(партията на зелените).

В източна Европа преди 1989г. не може да се говори за участие на гражданите, за такава традиция – за гражданско общество. Тогава съществува т.нар. командно-административен метод. След 89г. е налице една силна тенденция към създаване на гражданско общество. Една от проявите е създаването на много граждански асоциации, сдружения, фондации с идеална цел, неправителствени; не са подчинени директно на партийните интереси. Общата тенденция е търсене от страна на гражданите за механизми и средства, чрез които да развиват паралелна дейност със държавните органи.

2.Място и роля на групите за натиск в политическия процес.

Под структури на гражданско общество се разбират най-често неправителствените организации. Други елементи – групите за натиск, неформални обединени съюзи, сдружения, църкви, църковни организации, синдикати, профсъюзи и т.н.

Най-дейни в гражданското общество са групите за натиск, предизвикани от някаква необходимост. Различни по обхват, обем, ресурси, активност. Някои от тях имат милиони членове; същевременно може да има групи за натиск от по няколко члена.

По-важна е целта: да влияят върху формирането на определена държавна политика и върху нейното прилагане, т.е. влияние върху властта.

Ролята на гражданското общество е в пряка връзка с характера на политическия режим.

При авторитарни и диктаторски режими силно ограничени. Причината е страха от евентуални вътрешни проблеми. За това се създават казионни организации, които са вдъхновени от държавата.

При либерална демокрация(Западна Европа, Северна Америка) – гражданските сдружения са символ на плурализма в обществото; по Конституция е заложено функционирането на обществените структури, изразяващи и защитаващи интересите на гражданите.

В националното законодателство се търсят нови и се усъвършенстват стари механизми за гарантиране безпрепятственото функциониране на групите за натиск. Групите за натиск играят съществена, ключова роля в демократичния, политически процес. Редица правителства сами търсят контакти с такива групи за натиск. Така те са информирани навреме за проблемите на обществото и се консултират с тях за пътищата на решаване на тези проблеми. Като тенденция нараства ролята на международните неправителствени организации на международна сцена. Търси се тяхното съдействие.

3.Различие между партии и групи за натиск.

До началото на 20в. партиите и гражданските сдружения са се разглеждали като едно и също явление. Партиите са били считани като прикритие за групите за натиск. Пръв Макс Вебер разграничава партиите от групите за натиск. Разлика: *При партиите целта е пряко участие във упражняването на държавна власт. *Целта на групите за натиск е въздействие върху държавните органи при вземане на едно решение. *При партията целта е да се вземат депутатски места и да се влияе в парламента. *Групите за натиск влияят косвено чрез изборите и при формиране на държавните органи. *Партиите отразяват определена политическа идеология. Групите изразяват определени интереси на по-тесен кръг от обществото. *Партиите работят в условията на конкуренция по между си, а групите конкурират партията. *Членството в партиите не носи директна изгода. В групите се отива с конкретна цел за решаване на определен интерес.

4.Видове групи за натиск.

А)Групи за индивидуална връзка, съставени от самостоятелно действащи личности(индивидуални контактьори) – отделни индивиди, които осъществяват контакти с политици, висши чиновници, от които зависи или не зависи вземането на едно решение. Това е индивидуален акт, но той най-често води до засягане или отразяване интересите на цяла социална група. Създаване на “приятелски кръгове” със цел използване доверието и подкрепата на високопоставени политици и държавници. Тук има двупосочен интерес, тъй като връзката по този начин решава проблема на кръга. По-късно обаче връзката разчита на подкрепата на кръга.

Б)Аномични групи – обособяват се спонтанно на базата на общи интереси. Без предварителна подготовка се осъществяват акции за решаване на някакъв въпрос. Има случаи, когато външно изглеждащи анонимни групи за натиска са много добре планирани организации.

В)Несоциални групи – липсва строга организация и действията са спорадични като общите действия се базират на траен интерес – етнически, религиозен, регионален. Могат да използват формите на първите два вида групи, но използват и специфични форми – студентските вълнения във Франция през 68г.

Г)Асоциални групи за натиск – имат характера на институции, създават своя организация, имат членска маса, процедури за изразяване на своя интерес, регистрация. Има организации в различни сфери на обществения живот – правозащитни, екологически, религиозни, етнически. Това са изключително активни организации с краткосрочни органи и дългосрочни програми. При тях има изявени лидери, имат възможност за трайно влияние върху политическия процес. Управляващите се съобразяват с тяхното мнение.

5.Лобизмът като политически институт -> специфична форма на дейност на ГН. То е една от многото форми за подкрепа или противопоставяне на властта.

Лоби – от 16в. води началото си от преддверията от британския парламент. Подобни лобита е имало и във манастирите. Това е мястото, където един външен на институцията човек е можел да влезе и да разговаря с нейните членове по даден проблем.

Сега в демократичните общества лобизмът се възприема като специфична политическа дейност на части от обществото, насочен е към конкретни въпроси, за които се иска или търси удовлетворително решение от страна на правителство, партия или други разпоредителни институции.

Лобизма има пряка връзка с регулиращата функция на държавата. Колкото повече се увеличава държавната намеса в обществения живот, толкова повече се засилва дейността на ГН и лобизмът.

Извод: Лобизъм е една от най-силните и най-характерните реакции на гражданското общество.

Лобизмът се установява като политическа институция главно в САЩ и Западна Европа. Присъствието му в обществения живот на тези страни в известен смисъл придобива материален характер като се конкретизира в определена структура.

В тази структура влизат неправителствените организации и други групи за натиск, които въздействат върху правителствените функции. Това означава, че се създават организации, в които участват юристи, консултантски организации и др.

Форми на лобизма:

-личен разговор;

-внушения, изказвания на високопоставени лица;

-подготовка и предоставяне на информация за средствата, медиите;

-организиране на пропагандни кампании;

-натиска на място – писма, телеграми, петиции;

-финансиране на избирателни кампании.

За да се избегне злоупотребата с такива форми на натиск е нужно законодателно регулиране на лобизма(за да се избегне корупцията). САЩ 46г. федерален закон за регулиране на лобизма.

6.Социално партньорство.

Трудностите, които възникват в демократичните държави при реализиране на политическия процес, включени във връзка с лобизма са причина за търсене на нови оригинални форми на развитие на политическата система.

Една от тях е т.нар. социално партньорство или възраждане на идеята за корпоративно управление на обществените процеси (неокорпоративизъм). Той намира израз в съществуването на механизми за консултации и взаимодействие между правителството е големите непартийни граждански организации за натиск. В Австрия е най-силно изявен този механизъм за социално партньорство – води началото си от 47-51г., когато в Австрия се осъществява една нова икономическа политика. Със цел да се овладее голямата инфлация и да се тушира социалното напрежение, което тя поражда, се създава една стопанска комисия, в която под патронажа на правителството се привличат лидерите на всички основни групи за натиск. Това дава положителен резултат. Повтаря се през 58г. от гледна точка на партньорство се възприема въпроса като предателство спрямо интересите на трудещите се.