Политологията като академична дисциплина

К 9

Партиите са политически фракции, на основата, на които са се делили античните републики. Те са групите или клановете около военоначалниците. Те са аристократически групировки, действащи в съсловни представителства. Политически клубове на единомисленици. Масовите народни организации, които обединяват и разделят общественото мнение.

Същинските партии се появяват под влияние на три фактора: – възприемане на принципа за отговорност на правителството пред НС; разширяване на избирателните права; организиране на работническо движение.

Под партия се разбира група от хора за участие в управлението чрез избори. Партийни организации непряко свързани с политиката. Според либерализма ПП са идеологически групировки. Според марксисткия подход ПП са класово-партийните социални интереси над личните. Определяща роля имат материално-обществените отношения. Според институционалният подход определението на партията зависи от тяхната практическа роля в държавата. Според структурно-функционалният и социологическият подход – според мястото и ролята им.

Партиите са доброволни общности, които се стремят да получат властта или да участват при упражняването й.

2.Генезис на партиите. А)Теза свързана със структурно-функционалният подход. Развитието на всяка политическа система предполага обществени кризи: *Криза на легитимността – води до упадък на централната власт. Те възникват в условията на национално освободителни движения; *Криза на участието – тя е свързана с искания на вече съществуващи политически групи за по-голямо участие в сферата на управлението; *Криза на обединението и интеграцията(цялостност) – тя може да възникне във връзка с териториално обединение. Б)Теза свързана с организационно-институционален подход: *Партии, които имат изборен и парламентарен произход – парламентарни групи и изборни комитети; *Партии, които имат външен произход – мощни синдикати, от земеделски кооперации, от франкмасонски ложи, църквата, сдружения на бивши военни, индустриални и банкови групировки.

3.Основни етапи в развитието на ПП. А)Аристократическите критерии – отначало са чисто благороднически. Б)Политически клубове. В)Масови народни партии.

4.Функции и организации на ПП.

Без ПП демократичният политически процес е невъзможен. Неминуемо се стига до диктатура без партия. А)Универсални функции: участие във конкуренцията и борбата за спечелване на властта; изразяване и сплотяване различните интереси на социалните групи; институционализиране на социални конфликти чрез поставянето или в рамките на демократичния политически процес; подбор(секция) на политически лидери за важни постове и длъжности; предоставя най-важният канал за участие на гражданите в политическия процес; партията представлява връзка между правителството, парламента и гр.общество, формиране на обществено мнение; разработване на политически платформи и програми.

Б)Помощни функции: партията служи като средство за политическа социализация и възпитание чрез общуване по между си; партията е център на личността(отговорност и ангажимент). Център на обществен живот и гаранция за демокрацията.

ПП изпълнява функциите си чрез една ефективна организация. Структури, механизми въз основа на политическата организация. П е съвкупност от общности, групи и отделни индивидуалности. Комитети, секции, клетка(първични партийни организации ППО).

Комитета е ограничен по броя и членовете си. Той притежава голяма политическа сила. Включени са видни представители на партиите. Имат по-голяма географска рамка.

Секции – по-малка структурна единица, по-централизирана. Отворена структура. Чрез секциите се търсят контакти с масите. Има по-ясна йерархия и разпределение на задачите. Клетката обединява всички членове на партията в едно и също работно място. По местоживеене и по месторабота. Възниква по идея на комунистическите партии.

Милиция – изобретение на фашистките партии. Вид частна армия. Хитлер, Мусолини.

5.Парламентарните партии в Европа преминават през следните етапи: 1)Партийна организация за политическа подкрепа, критика. 2)Партийни организации………………………………………………..

………………………………………………………………………………………………………………………………………..

3)Национално-партийна организация.

6.Партиите създават спомагателни структури: младежки, детски, женски. Спортни организации, благотворителни дружества и т.н. Те получават подкрепа от партиите и обратно.

7.Класификация на ПП.

А)Критерии:

-според идеи на политическата ориентация и място в политическото пространство – реви, десни, центристки, ляво и дясно центристки;

-според идеологията – консервативни, либерални, социалистически, социалдемократически, християн и християнски, комунистически, зелени, фашистки;

-според мислене и действие – на общественото мнение; от различни социални слоеве; идеологически партии – дисциплина и монолитност. Партии обвързани с догматичните разбирания.

-според наличието и липсата на свобода – демократични, тоталитарни;

-според организационната си структура – директни-лично подава молба за членство; индиректни – членува се опосредствено чрез синдикати, клубове; централизирани – цялата дейност се направлява от един център. Строга йерархия и субординация: те са два вида: демократичен и автократичен централизъм; децентрализирани – по принцип големите решения се вземат от централната власт, а решенията се предоставян на по-долно равнище; кадрови – партии с не голям брой на членска маса. Масови – членска маса имаме. Финансирането почива на демократични принципи. Съществува система за регистриране на членската маса.

-според мотивацията по отношение на определени функции в политическата система – партии на легалната конкуренция; партии на промяната; партии на изборите – за да правят избори; партии на подкрепата – целта им е да не допускат промяна; партии на присъствието – целта им е да присъстват в живота на социалните групи, които представлява.

-според устава и практиката – партии с колективно ръководство без ясно изявен лидер; с ясно изразен лидер; с еднолично ръководство; с харизматично ръководство – партии с изключително голяма популярност; с консесуално ръководство.

8.Партийни системи(ПС). Определение.

ПС се състои от ПП взаимно зависими, които се стремят да задържат властта самостоятелно или в коалиция. Общи възгледи, общи цели.