К 3 Демокрация и политика

К 3

Демокрация и политика

І.Определение:

Идва от “демос” и “кратос” –народовластие. Понятието определя кръг от идеи, тип държавно управление. В наши дни демокрацията означава принципи на държавно управление. Науката “демокрация” идва от Древна Гърция. За пръв път с този термин се обясняват взаимоотношенията между държавата и гражданите. Това е време на полисите. Целта е била хармония.

Херодот – баща на историята. Той пръв разграничава демокрацията от олигархията и монархията.

Перикъл – определя демокрацията като определение в полза на обществото. Той е един от най-дълго управляващите и Атина при него достига своя апогей. Той очертава принципите на демокрацията: - равенство пред закона; защита на изпадналите в беда; уважение към съда; общите дела стоят над личността; дискусиите трябва да водят до мъдри решения; отхвърля се тиранията.

Свободата е основно благо на демокрацията. Аристотел смята, че има 5 вида демокрация: 1)Равенство на имащите и нямащите. 2)Еднакво отношение към властта. 3)Всички граждани по произход имат право да участват във властта. 4)Всеки гражданин има право да заема длъжност. 5)Върховната власт принадлежи на закона.

Решенията се вземат от Еклесията(НС), а се осъществяват от демагозите(народни водачи).

Еклесията – сбор от всички граждани на агората(градския площад). Аристотел въвежда термина полития – държавна уредба. Политията съчетава най-добрите страни на олигархията и демокрацията.

Тома Аквински – счита, че когато един порочен режим се осъществява от мнозинството се казва демокрация.

Никола Макиевели – разделя формите на държавно управление на правилни и неправилни. Демокрацията е правилна.

“Демокрацията на зависимостта”(Томас Джеферсън) – осигурява правата и свободата на хората.

Идеите на Монтескьо за равенство на властите.

Русо: народен суверенитет и политическо равенство; обществен договор.

Кои опасности съпътстват демокрацията?

-Гражданските войни;

-Вътрешните смутове и смущения;

Ейбрахам Линкълн – “Демокрацията е власт на народа”.

Мил – “Демокрацията е тирания на обществото”, “За личността е все едно дали се подчинява на един или множество тирани”.

Карл Попър- “Отговорното общество и неговите врагове”. Демокрацията се определя от това кой управлява и кой потребява властта”.

Полър: Система от институции. Правото на народа да сменя правителството. “Демокрацията се предпочита не защото е порочна, а за да се избегне тиранията”.

Чърчил – “Демокрацията е най-лошата форма на управление, но по-добра не е измислена”.

Морис Дюберже – кн. “Политически партии”. Нереално е да се счита, че съществува управление на народа чрез народа.

Ралф Дарендор – Действително демокрацията не е управление на народа. Според него реалната демокрация е плурализма на гр. общества на независими организации и институти като звена на правния институт.

ІІ.Антична полисна демокрация.

1.Елинска демокрация – след старите монархии се установяват демократичните, олигархични и аристократични държавни форми.

Властта в полиса се дели на три вида. 1)Събрание на свободни граждани – еклесия. 2)Единични или повече съвети. 3)Магистратите.

Реалната власт в Еклесията. Събранието контролира дейността на съветите. Взема решение чрез декрети. Има пряко участие на народа.

Значение на ораторското изкуство(риториката).

Събранието се свиква 4-5 пъти. Не се изисква форум, освен при по-особени случаи. Обсъждането става чрез заявяване на несъгласие. Всяка година на 6то събиране се решава дали да се използва острахизъм. Най-често острахизмът бил заточение.

Значение са имали демократичните съдилища.

Елинската демокрация е пряка демокрация. Съвременните демокрации са непреки.

2.Римска сенатска република – разновидност на атинската демокрация. Всеки римлянин е имал право да участва в управлението на полюса. Властта е в ръцете на Сената и консулите – първите писани закони и създадените институти на трибуните. Длъжността на трибуна е допускала те да спират действия на патриците и да предотвратяват лична или обществена злоупотреба със закона. Консула може да осъди на смърт.

Има разпространение на трите власти: 1)Сенат. 2)Консули. 3)Трибуни.

Макиевели – “Равновесието на трите власти е направило републиката съвършена”.

Консулите – Олицетворяват изпълнителната власт – квестори; единни ковчежници – общо-финансови форми; цензори – наблюдава правата на гражданите.

Сената – “селекс” – улегнал, солиден(директно, представително). В състава му влизат патриции. Сената участва активно в живота на хората. Той ръководи консулите, урежда назначаването на ректори и квестори. Приема и изпраща посланници.

Комиции – след І век н.е. западат. Корумпират се.

К 4

ІІІ.Съвременна политическа демокрация.

1.Историческа ретроспекция.

Едва през 17-18в. се формират; либерална демокрация; представителна демокрация; плуралистична демокрация и т.н. До 18в. в Европа – власт е абсолютната монархия. Монархията олицетворява и трите власти. Преходът от автокрацията към модерната политическа демокрация свата под влияние на икономическите, политически и културни фактори. Това води до създаване на средна класа.

2.Основни етапи. 1)Индустриална революция. 2)Великата Френска политическа революция. 3)Американската борба за независимост. 4)Създаване на малка харта.

Благодарение на Великата Френска революция се възприема идеята за свободата. Също се заражда фиберализма.

Форми на пряка демокрация: избори, референдум, плебисцити. За съвременната политическа демокрация е присъща мирната конкуренция. Мирната конкуренция намира израз в изборите. Истинската демокрация означава строго разделение на властите.

Другата характеристика на съвременната демокрация е наличието на плуралистична система. Партиите са между най-практикуваните институции. Присъщ е принципа на подчинение на мнозинството. Според Артър Силинджър: “Опозицията е същността на демокрацията”.

Милтън Фридмън: “Единствените хора, които имат истинска свобода на словото са университетските професори и предпенсионирани”.

Атанас Буров: голям англофил и русофил. “България не бива да се лишава от две дървета в българската градина”. “Демокрацията е голям лукс, тя е цвете, което вирее на богата почва”.

ІV.Видове демократични конституционно-плуралистични режими.

Имаме два типа:

1)Парламентарна монархия

Белези:

-особена функция на някой министър председател в някои страни – Англия, Италия, Испания, Гърция;

-малките партии служат за балансьори, което може да бъде слабост на парламентарните режими;

-президентите се избират от парламента – Гърция, Италия.

2)Типична парламентарна монархия – Англия, Холандия, Испания, Белгия.

3)Типична парламентарна република – Германия, Италия, Гърция, Израел.

4)Президентски режим – типичен пример е САЩ, където има най-висока степен на разделение на властите. Конгресът и президентът имат приблизително еднаква власт. По конституция президентът е първата власт. Изпълнителната власт се олицетворява от парламента. Президентът е и министър-председател.

5)Полупрезидентски режим – съвместно управление на правителството от парламентарен тип със държавна глава от президентски тип. Примери: Франция, Австрия, Португалия.

V.Недостатъци и опасност на демокрацията:

-криза на политическото представителство – голяма част от гражданите не са представени в изборния процес;

-апатия и безразличие – желание за участие в изборния процес;

-опасност от корпоративно управление – да бъдат представени интересите на корпоративните групи;

-елитът може да манипулира обществото.

Франсис Фокояма “Ендизъм” – край на историята. Той твърди, че с края на Студената война настъпва края на историята. Този край на историята не важи за Китай и др.

Самюел Хънтингтън: кн.”Списъка на цивилизациите”.

Алвин Тофлер: “Вълнова теория на конфликтите”.

1)Вълна – цивилизацията е неизбежно свързана със земята.

2)Вълна – цивилизацията на фабричното производство.

3)Вълна – цивилизацията на информацията, която се олицетворява компютъра.