Политологията като академична дисциплина

К 5

І.Политическият процес(ПП) има четири етапа. 1)Анализ на структурата на обществото. 2)Генезис на политическия процес. 3)Внасяне чрез държавната власт на ред в обществото. През този етап възникват политическите партии. 4)Въздействие и отражение на ПП върху взаимоотношенията между социалните групи и обществото.

ІІ.Политическия процес се характеризира със: 1)Рационалност. 2)Динамика – взаимодействие между участниците в ПП. 3)Цикличност – едно политическо решение води до друго. 4)Многообразие на формите на политическата дейност. 5)Индикативност(показателност) – дава се информация за различните политически режими.

ІІІ.Фази или етапи в ПП. 1)Идентифициране и поставяне на проблема. 2)Подготовка за решаването на проблема. 3)Вземане на решението. 4)Действия по изпълнение на политическото решение. 5)Политически изводи и равносметка. 6)Евентуална поява на нов проблем.

Политическа система(ПС).

ПП минават през еднакви етапи и стадии, но се изявяват различно в различните общества. На лице са алтернативи на формите, които взема ПП чрез различните видове режими. Говорим за либерална демокрация, партокрация, автокрация, теокрация, корпоративна демокрация.

Съществуват различни определения за ПС.

ПС представлява съвкупност от сложни, многостранни взаимовръзки между обективните фактори, социалните групи и структури, обуславящи ПП. Понятието ПС разширява своето значение и освен като научен термин то става реалност в политическата и реална сфера.

В Западна Европа и САЩ ПС дори измества държавата като централен регулатор на механизмите и взаимоотношенията между социалните групи на обществото. Дори се говори за разтваряне на държавата сред останалите институции. За редица народи държавата е основния елемент на общественото устройство. Държавата е една огромна сила.

І.Елементи на ПС(на конституционното инженерство): 1)База – тя е съставена от икономиката; историческите традиции; политическата култура; международното положение на държавата; политически идеи и теории. 2)Структура – ПС в една държава трябва да има конституция; партийната система; групи за натиск(лобизъм); бюрокрация; средства за масова информация и комуникация; МИК. 3)Ефективност – видове: *икономическа – анализ на съвкупният национален продукт, инфлация, безработица и др.; *социална – анализ на жизненото равнище, наука, образование, социална осигуреност; *политическа ефективност – ролята и значението на ПП, място и дейност на партиите, сила и значение на опозицията.

Демократическа е онази политическа система, която създава условия за най-високи показатели и в трите сфери.

Конституцията – основен елемент на ПС. Съществуват различни теории за мястото и ролята на К. 1)Формалистична концепция – свързана е главно с юридическата интерпретация, с ролята и мястото на К. Според нея К е набор от форми с върховна юридическа сила. 2)Социалистическа – според нея важни са не толкова юридическите норми, колкото фактическите отношения между субектите на политиката, а тези отношения се променят лесно. 3)Смесен тип – тя се свързва с изработването на практически правила в политическата игра, основаващи се на правни норми.

К винаги се счита за основен закон и е абсолютно необходима. Но тя не е панацея(лекарство за всичко).

К е основна съставна част на ПС, обхващаща многообразието от писани и неписани правила, съдържащи принципите, структурите и процедурите на държавното волеизявление както и фактическото протичане на този процес.

Основната функция на К е да определи структурата на обществото, а именно способите, методите и механизмите за предотвратяване и разрешаване на конфликти между социалните групи произтичащи от обективните интереси. Това става чрез: 1)Механизъм за контрол. 2)Механизъм за постигане на консенсус(чрез компромиси).

Консенсус - постигнато съгласие чрез цената на всички постъпки.

Втората функция е да определи начина на определено поведение и действие на участниците в ПС. Това става чрез: 1)Формите на държавно устройство – унитарна държава, -федерация, конфедерация. 2)Форми на държавно управление – монархия, -парламентарна или президентска република. 3)Правомощия на определени държавни органи. 4)Конституционни принципи.

Конституционни принципи.

В основата на всяка К залягат определени политически теории, концепции, възгледи, от които произтичат определени принципи. За това, когато настъпват радикални промени в обществения строй, най-напред се правят промени в К.

Има два типа системи от КП. 1)Произтича от марксистката политическа доктрина.

Човешкото мислене и поведение зависят от икономическите фактори и развитието на обществения живот – може да бъде разбрано само чрез анализ на икономическата инфраструктура. Обществото е класово. То се състои от противоположни класи и между тях стоят неизбежни социални конфликти. Резултатът е революцията или завземане на политическата власт от пролетарията като то произтича в две фази: -диктатура на пролетариата и комунистическото общество.

Практическият резултат е т.нар. народна демокрация.

2)Гражданското общество – тя води началото си от борбата против абсолютизма. С гражданското общество е свързана идеята за самоуправление и то в две насоки: 1.Като обществено явление, изразяващо взаимоотношенията между публичната власт и гражданското общество.

Гражданско общество – структури, институти и дейности.

Контрол и влияние на гражданите върху властта – 2.Гражданското общество като основна фундаментална категория, въздействаща върху анализа на взаимоотношенията между управляващия и управлявания.

Принципи при народна демокрация: 1)Народовластие – експлоататорските класи не участват във властта. 2)Социална собственост върху основните средства за производство – национализация и установяване на държавна и корпоративна собственост. 3)Единство и неделимост на държавната власт. Основните държавни правомощия са в ръцете на представителни органи, на които са подчинени изцяло и изпълнителната и съдебната власт при ръководната роля на компартиите. 4)Социалистическа законност – основно начало в дейността на държавния апарат и метод за осъществяване на пролетарската диктатура с приоритет на обществения интерес.

Принципи на либералната демокрация – чрез примера на ЗЕ и САЩ. 1)Народен суверенитет – т.е. държавната власт функционира чрез делегиране на права от страна на управляваните. Осигурява се възможност за участие им в процеса на упражняване на държавната власт.

2)Либерална икономика – свободен пазар и гъвкави форми на собственост. Не се допуска груба намеса в икономическата дейност.

3)Разделение на властите – то се осъществява чрез механизми, които предотвратяват възможността да се монополизира политическата власт. Намира израз в три насоки: един човек не може да участва в повече от една от трите власти; държавните органи са независими при упражняване на функциите.

4)Правова държава – наличие на хармония между индивидуалната свобода и общественият ред. Върховенство на закона и изключване на възможността законите да нарушават правата на човека.

Правовата държава като ПК.

След 1789г. датират първите опити за създаване на правова държава.

Целта на ООН е търсене на юридическо основание за защита правата на човека. Това означава търсене на баланс между личните и обществени интереси. Принципът на правовата държава не е функция, а насока и начин на мислене, които намират израз в конкретни юридически документи.

Социалната държава като КП.

СД е по-ново понятие в Политологията. За СД се говори от средата на 19в. насам. Това понятие е една реакция на индустриалната революция, водеща до отрицателни явления и последици в социалната област.

Първите социални закони са приети във Германия, която е първата страна възприела СД като КП. При СД се търси баланс между силната централна власт.

Задължението на управляващите да насочват и регулират управлението по посока на социалната справедливост, и да коригират във възможността различна степен.

Конституционен съд.

Той е израз на засилената функция на съдебната власт и изравняването на съдебната власт с другите. В САЩ трите власти са равни от самото създаване. В Западна Европа КС възниква след Втората световна война. В Германия – 1949г., в Италия – 1956г., във Франция – 1958г. Той е орган на съдебната власт. От друга страна е политическа институция, която осигурява баланса между властите. Смята се за върховен съдебен орган.

Правомощия: *решаване на конфликти между граждани и държавата; *спазване на конституционността; *решаване на конфликти между държавните органи; *правото му да отменя неконституционно съобразните решения на законодателната и изпълнителната власт.