Политологията като академична дисциплина

К 8

А) ИВ- изследвано от:

Монтескьо: законодателната власт е общата воля на държавата, а ИВ се грижи за изпълнението на тази воля.

Решенията на ИВ се контролират от ЗВ. ИВ- постоянно работи.

Русо: ИВ е силата приложена към закона.

Б) Правителство

Монтескьо: ИВ е част от Пр.

Русо:Пр. е междинно тяло между поданиците и законите.

Пр. е синоним на ИВ. В съвременността Пр. и министерския съвет са равностойни. У нас е така още от ТК. В САЩ няма министър председател.

В ИВ съществуват два паралелни апарата:1)политически изпълнителен апарат- ограничен брой политици, които заемат определени постове в Пр., които подлежат на смяна след промяна на Пр.

2)постоянен граждански апарат (изпълнителен) голяма част от преобладаващите държавни административни служители, служещи на държавните интереси.

ІІ. Държавен глава (ДГ)- монарх, президент.

При М постът на държавния глава се наследява. При Републиката се избира за определен период.

Монарх:

Конституционна монархия (КМ)

Парламентарна монархия (ПМ)

Според вида на монархията се променят прерогативите на монархията.

При АМ – абсолютна власт на монарха, при КМ и ТМ ЗВ се изпълнява от ДГ и П. При КМ ИВ е подчинена само на законите. При ПМ ИВ зависи и от волята на парламента. При ПМ като разновидност на КМ се развива пълната контролна функция на П. При КМ монархът има право да назначава и освобождава министрите. При ПМ той съгласува решенията с П. При КМ ДГ притежава реалната власт. При ПМ, монарха има само представителна, символична функция. При ПМ -"монархът царува, но не управлява”.

Тук са налице два принципа: 1)Всички власти произтичат от народа и се управляват от Конституцията. 2)Монархът няма друга власт освен определената му в Конституцията.

Преимущества на ПМ.

Тя е пригодна при по-ниска политическа култура, израза на властта се възприема по-лесно при наличието на монарха. Има по-голяма приемственост във вътрешната и външната политика. Монархът е символ на национално единство. Съвременната МП не е антипод на демокрацията.

Недостатъци на ПМ:

1)Ограничаване на избирателното демократично начало.

2)Монархът не носи пряка отговорност, няма гаранция, че наследникът на един монарх ще бъде избран.

3)Монархът има неприкосновеност на личността.

Президент:

Представлява държавата в международен план. Чл.91 – Президентът е държавна глава, олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения. Изборът, функциите и отговорностите на президента се разглеждат според характера на политическия режим.

1)Президентска република. Изборът прилича на ръкополагането. Директно избран от народа. Изборът директно от народа го прави равнопоставен на парламента.

2)Парламентарна република. Президента е номинално висш изпълнител за това, защото правата му се определят от П. Няма реална власт, а е представител. При Пр.Р. има реална власт не може да нарушава законите или пък да пречи за функционирането на ИВ, ЗВ, СВ. В Пр.Р. партиите имат определена роля.

3)Полупрезидентски режим. Съществуват две възможности: - когато президента се избира от парламента, но има засилени функции.

Български президент. Анализ на правомощията. Не особено големи. Морис дьо Верже: Политическият режим в България подобно на този в Ирландия стои на границата между парламентарният и президентският режим.

Основни правомощия: 1)Насрочва избори за НС и органи за обществено самоуправление. 2)Определя дата за национален референдум при решение на П. 3)Отправя обръщение към народа. 4)Сключва международни договори в случаите подбрани по закон. 5)Утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториални единици по предложение на министерския съвет. 6)Обнародва законите. 7)Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства и дипломатически постоянни представители в международни организации по предложение на министерския съвет. 8)Дава и възстановява българско гражданство. Освобождава и лишава от такова. 9)Опрощава несъбираеми държавни вземания. 10)Информира НС по основни въпроси в кръга на своите правомощия. 11)Отбрана на страната. Президентът е върховен главнокомандващ. 12)Президентът възглавява консултативният съвет на националната сигурност.

Конституционните правомощия на президента му дават възможност в различна степен да влияе върху дейността на трите власти. 1)Върху ЗВ – чрез отлагателното вето. Връщане на закони за повторно четене. 2)Въздействие върху ИВ – неговото влияние е свързано с възлагане на проучвателен мандат на отделни парламентарни групи – чрез консултативен съвет за национална сигурност както и чрез обръщения, декларации и съставяне на служебни кабинети. 3)Върху съдебната власт – чрез назначаване на главен прокурор, представител на върховния съд. Назначава шефа на национална следствена служба.

Президентът има своя квота в управителният съвет на БНБ.

ІІІ.Съставяне и стабилност на правителството.

Връзката между правителството и избирателите се осъществява чрез партийни и избирателни системи. Изборите легитимират правителството.

-смяна на еднопартийно правителство с друго;

-смяна на еднокоалиционно правителство с друго.

Такава смяна може да доведе до два вида правителство: стабилно и нестабилно. Формирането на правителството и установяването на неговата стабилност върви по няколко пътища: 1)Утвърждаване чрез избори на авторитарни ръководители, кандидати за президентския пост. 2)Утвърждаване на печеливша личност на президентските избори. 3)В други държави избирателите рядко играят съществена роля при определяне на министър председателя и избора на правителството.

Конституционните партии определят своите намерения преди изборите, но правителствата се сменят между изборите.

Във Финландия е силна ролята на президента при формиране на правителството.

Валонци – френско говорещ, говорещи белгийци.

Фламандци – холандци в Белгия.

Решението на министър председателя подлежи на обсъждане. Необходим е баланс между различните течения в парламента.

При нестабилно формираните правителства президентът има думата към програмата и състава на правителството и програмата.

ІV.Компетентност на правителството.

Римски клуб – Затворена структура, в която членуват всички видни политици, интелектуалци, учени. Неговите членове се събират и обсъждат проблемите на съвременността и се опитват да поглеждат в бъдещето. Според тях сегашните правителства се занимават повече с краткосрочни задачи, без да се интересуват за бъдещето и така се натрупват нерешени задачи.

Секторният клуб – при разпределяне на ресурсите министрите с желание и чар вземат повече за себе си и се стига до дисбаланс.

Вземането на решения в обстановката на несигурност води до грешки поради умора, недостатъчно време за размисъл. В резултат на това се счита, че съвременното управление е предвиден двоен риск – изключва се общественото мнение и лидерите се ограничават в тесен кръг на своите съветници. Този начин намалява броя на проблемите и техният действителен състав.

-нараства влиянието на експертите, чиито мнения не често се разбира от лидерите.

Според Р.клуб управлението вече не е монопол на правителството. Необходими са нови структури, нови механизми за реализиране на решенията. В правителствата има хоризонтални сектори разпределени по проблематичност.

Националната политика често е сбор от секторните политики. Това води до дублиране на дейностите и до конфликт на компетентностите, т.е. преплитане на проблемите, навлизане в други сфери и т.н.

Интеграцията на отделни приоритетни области е задължение на президента, министър председателя и парламента.

Р.клуб препоръчва – необходимо е хармонията между дългосрочно и краткосрочно планиране т.е. хармония между тактика и стратегия.

Важен въпрос за ефикасното управление на правителството е равнището на вземане на решения, като целта е да се постигне хармония между централизацията и децентрализация.

1.Недостатък на съвременните правителства – ИВ е засилващата се тенденция към превишаване на правомощията на ИВ за сметка на парламентарния контрол макар и записана необходимостта от контрол във почти всички конституции във Европа – все по-малко ефикасен на фона на увеличаващата се тенденция на превишаване компетентността на изпълнителната власт.