Политологията като академична дисциплина



страница12/12
Дата03.09.2017
Размер0.73 Mb.
#29375
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

К 17

Политическа промяна

Политическото развитие и политическата промяна са в основата на политическия процес. Още от древността до наши дни политическата теория се означава с този проблем, който е от изключителна важност за разбиране на събитията и явленията в заобикалящия свят.

1.Определение – политическа промяна винаги е свързана със взаимоотношението политическа промяна и система. Важен е въпроса защо се променя. Промяната може да бъде просъществуваща или се разпада. Това е промяна на структурата на системата.

Критерии за промени – промени в системата; промени на системата.

Някои следователи считат, че промени имаме когато възникне нова качествена система или една политическа система се променя, когато придобива нови функции. Процеса на политическата лидеризация има 4 проблема при промяната: 1)Международна акомодация(приспособяване). 2)Вътрешна интеграция(едно във друго). 3)Грандиозно участие. 4)Социално разпределение.

За по-доброто изясняване са приети някои класификации: традиционна промяна; модерна, авторитарна; покровителствена, демократична; консервативна, тоталитарна; стабилна, демократична.

2.Политическата стабилност и политическата промяна.

От гледна точка на историята съществуват относителна политическа стабилност и постоянна политическа промяна – процеса на взаимодействие между вътрешния и външния покой. Най-радикален случай на промяната в системата е нейното пълно изчезване.

Равновесие при политическата промяна: Принцип, присъщ на общественото развитие, при който неговите елементи си взаимодействат. Според най-общото и основно свойство на обществото, това е взаимодействие чрез неговите съставни части. Рядко обаче система претърпяла промяна се връща в първоначално равновесие. Възможност да се реализират моменти на равновесие дава теорията на стабилността. Позволява да се разбере връзката между непрекъснатост и промяна. Като фактори на стабилността се считат – икономическото развитие, наличието на гражданско общество и култура. Съответствията между различните равнища на властта, наличието на равновесие, политически отношения към икономическата култура. Изхождайки от важността на факторите и промяна, много важно е да се знаят условията, при които се развиват и действат тези фактори. А те са следните: Обществено-икономически, социални, национални; ниво на техническо развитие, степен на напрежение, острота на конфликтите, наличие и мащаби на възможния консенсус, географски положения, климат. В търсенето на обяснение в политическата промяна на системата се стига до извода, че проблема за промяната е въпрос за възможността или невъзможността за оцеляване, независимо от претърпените от нея загуби. Това качество на системата се нарича упорство или устойчивост. Политическата система действа като механизъм, който превръща потребностите в решения. Средство, което да узнава за необходимите реакции: тази информация се нарича ретро-захранване и то пригодено да подготви бъдещите решения и да го приспособи към възникващите нужди.

3.Политическа социализация фактор на промяната.

Политическата социализация и политическата ориентация са тясно свързани. Чрез социалните се получават данни за потребностите, постоянно или периодично възниква политически процес. Тези данни под формата на знание и други ценности, са ред. политическа ориентация. Значението на ПС се състои в това, че тя дава отговор на въпроси като: Кое определя поведението на хората? От къде произлизат политическите ценности и образци на поведението? Кога започва и кога се променя устойчивостта или неустойчивостта на поведението? Каква социална дейност пораждат демократичните или авторитарният тип личности?

Същностната конкуренция за “дефиниция на ситуацията” им. Теорията на Тома: -това, което човек мисли за дадена ситуация и реалност, в последствие се превръща в реалност за най-независимо от нейната първоначална ситуация. С тази теория-теорема се обяснява, че дадена система може да рухне в революционна ситуация, защото отношението към нея се гради единствено на това, което хората мислят за нея.


К 18

Европейски политически процес и институции

ЕПП е тясно свързано с управлението на международните отношения.

Те се организират по два начина:

-сътрудничество – субектите участват със своя непокътнат суверенитет. Отношението се регулира от междуправителствени органи;

-интеграция – доброволно отстъпват част от своя суверенитет.Ръководи се от интегриран орган.

ІІ.Разграничаване на ЕПС.

1.Тенденция: на икономическа взаимозависимост търговия, пазар, съобщения.

2. На политическа независимост – утвърждаване на суверенитет, култура и т.н.

Налице е противоречие между свобода и протекционизъм. Всяка държава защитава своите граници,традиции и т.н.

ІІІ.Развитие на интеграционните процеси в Европа. Те са резултат от разруха, разбита икономика, а също и от опасението на САЩ от евентуална съветска атака.

1.План Маршал – предоставяне на средства за помощ но Европа. Средствата трябва да се оползотворяват заедно – причина за интеграцията.

2. …


а) 1848 – организация за икономическо сътрудничество и развитие.

б) Създава се НАТО

в) После се създава БНЛХ

г) Създава се Северния съвет

д) 1949 Съвет на Европа

(б,в,г,д –обединения на независими държави просто сътрудничество)

Интегрирани

1951г. Робер Шуман и Жан Моне по тяхна инициатива с парижкия договор възниква Европейската общност за въглища и стомана. Целта : е да се планира пазара, разпространението, добива на въглища и стомана. Органи: съвет на министрите, висш орган – защита на общността, асамблея.

1957г. ЕИО, ЕВРАТОМ – седалище Брюксел.

1965г. създават се Европейският съвет – орган на трите общности – участват държавните глави.

Създаване на Комисия на ЕО – интегриран орган напълно самостоятелен.

1987г. единен Европейски пакт – засилва ролята на Европейския парламент, усъвършенства и системата на гласуване като целта е да се засилят властовите прерогативи и да се намали възможността националните парламенти и правителства да блокират европейския законодателен процес.

1992г. Монхстриит – много политици го оценяват като конституция. Доуточняват се взаимоотношенията между …

Засилват се правомощията за защита на управлението, здравеопазването, въвежда се понятието гражданин на Европа. Определят се сроковете за създаване на валутен съюз. Предвижда се ЕС да има единна система за сигурност, правосъдие, визов режим, вътрешна политика.

ІV.Основа на европейската политическа система.

Европейският регион е един от трите най-бързо развиващи се Северна Америка и т.нар. Малки дракон. Някои държави се отказват от ЕС.

V.Политически институции на ЕС.

Те не са просто институции на една международна организация, а са институции на една самостоятелна политическа система, защото осъществяват едно многостранно и многостранно управление.

1.Европейската комисия – постоянно действащ орган. Взема решения за задълбочаване на европейските процеси. Членовете се предлагат от правителствата и веднъж утвърдени стават независими личности. Членовете се наричат комисари и всеки има определен ресьор. Петгодишен мандат. Не могат да бъдат сменяни от правителството.

2.Съвет на министрите.

3.Европейски парламент. До 1978г. членовете му се излъчват от националния парламент, а после от целия народ.

4.Европейски съвет – орган на държавните глави.

5.Европейски съд – всяка държава определя свой представител.

Свободно движение на стоки в ЕС.

Необходимо е българското законодателство да се приведе в синхрон с другите европейски законодателства. За да бъде реализирано движението на стоките е необходимо свободно движение и забрана на такси, които имат равностоен ефект.

Договор на ЕО.

За свободно движение трябва да има единна митническа тарифа за всички държави членки и не членки. Митническата област включва всички държави членки на ЕО с малки изключения. Митническите закони се отнасят за стоките, а не за услугите. Една стока, произведена в страна членка на ЕО могат да се движат без мита и такси.

Първа категория продукти – извлечени от др.държави, но преработени в държави членки на ЕС.

1992г. договор за митнически такси и закони. Той става част от европейското право.

Свободната европейска организация. Нейната дейност рефлектира върху европейската общност. Ако един продукт е на ЕО може да циркулира свободно. Чл.25 определя този въпрос.

Първото нещо, което е забранено са митническите закони. Европейският съд дава определение на митническите такси, които се отнасят по различен начин за различните стоки. Чрез таксите със равностоен ефект една стока може да дискриминира и обратно. Чрез таксите стоките се поставят в едно не равновесно положение.

Франция има островни територии, които са по-бедни от самата държава. Налагат се митнически такси при циркулиране на стоки между тях. Европейският съд забрани тези такси(регионални).

Има два случая, при които стоката се облага: -когато държавата членка има дълг към другата; има предвиден контрол(санитарен). Луда крава. Митническите такси не са забранени между държава членка, и която не е. Забранени са такси при прекрачване на границата на ЕО към другите държави.

От 28 до 31г. се забраняват ограниченията по количеството и качеството на продуктите. Пример: във всяка страна има определен градус на алкохола. В Германия градуса е по-висок от този във Франция. В Белгия например опаковките на маслото и маргарина да бъдат различни. 1993г. съществува директив. Всяка страна на ЕО да казва предварително техническите правила, които ще бъдат приети.

Европейски съд: до 1979г. държавите членки.

Принцип на новата политика: - да търгуват свободно със своите стоки. Ако една стока е произведена в една държава, в която народа я одобрява то тя е добра и за другите народи; -отнася се до здравето и сигурността. Във връзка с това се издават организационни директиви.

Чл.30 предвижда изключения, отнасящи се до свободното движение на стоките. Една държава не може да си позволи а блокира движението на дадена стока. Според Европейския съд нивото на здравна защита е различно. Може да забрани износа на стока, идващо от страна с по-ниско здравно осигуряване. Например: при вноса на хранителни продукти добрият етикет е достатъчен. Дадена стока трябва да има търговска марка и патент.

Чл. 31 отнася се до монопола върху производството. Държавите, в които присъства той трябва да го намалят. Но да не се получава дискриминация.

Услуги в чужда страна.

Регламентирани от ЕО. Чужденците се настаняват със закон, имащи право да прилагат професията си. Върху проблема за националност – две Е съд дава привилегии на по-благоприятните.

Услуга чл.49-66 договор на ЕО. Услуги в смисъл на договор обхващат търговия, занаяти, но не и транспорта, който е в отделна страна. Пример: характера на услугите трябва да е икономически, когато държавата плаща не е на свободна практика. Съдиите по това, че работят в обществена организация.

Второто условие на услугите на свободна практика да се премести в друга държава. Е. съд дава ясна регламентация. Туристи с екскурзовод в друга страна. Ако екскурзовода и туристите са от една специалност то екскурзовода изпълнява частна практика.

Форми на свободна практика: когато практикуващия отива в друга държава; когато ползващия се отиде в друга държава. Нападение на ирландец във Франция се защитава от френските закони; едновременно.

Случая с интернет. Пренос на сумата услуги.

Услуги, които не могат да се извършват. Необходима е националност и документ закон. Белгия може да задължи всички адвокати да са белгийци. Другата забрана е свързана с правата на човека: общественото здраве, сигурност, защита на потребителя, социални работници, ефикасността на фискалния контрол.

Стоките и услугите трябва да бъдат на ниво. Забраните на дадени държави могат да бъдат отменени от Е.съд. Държавата не може да забрани дадена услуга.

Право на настаняване във чужда държава. Например: един адвокат може да работи в друга държава ако има диплома от нея. Държавите се опитват да уеднаквят изискванията си в университетите. Обучение на студенти от един университет в друг.

Разлика между ЕИО и ЕО.

Функции на ЕО – предполага връзките между държавите. Един важен въпрос – По кой път да тръгне Европа – коопериране или интеграция?

1)Коопериране – сътрудничество – суверенитет – държавите органи, вземащи самостоятелни решения, междуправителствен орган. Само тези страни, които са дали съгласието си са обвързани с решението. Решенията в ЕО могат да бъдат взети единодушно. Един глас, един вот. Система на междуправни организации създава трудности от блокиране. Някои държави могат да вземат участие, а други не и да не носят отговорност. Нито една държава не може да се чувства обвързана напълно със всяко решение. По пътя на сътрудничеството се запазва суверенитета на Европа. Съвет на Европа “сътрудничество, при което държавата запазва суверенитета”.

2)Интеграция – доброволно ограничават своя суверенитет и представяне на същия. На организация, която стои по-високо от другите държави – над национална власт – институциите на Е. общност. По време на ЕИО всяка държава определяше отделните държави, а сега ЕО прави това. Организацията разполага с ефективна власт. Извън тяхното отделно на държавите становище. Две системи направиха това възможно: 1 система – вземането на решение да се запази в ръцете на органа, решението се взема с 2/3 мнозинство, за да не се стигне до блокиране. Повечето от решенията в ЕС се вземат от Европейският съвет. 2ра система – учредителния устав за създаване на организацията да бъдат взети решения от орган, състоящ се от независими членове. Държавите участват при избирането на тези членове(европейска комисия). Формално държавите не участват във формирането на решението. Решенията взети от интегриран орган и правителствен трябва да се спазва. Не е предвидена ратификация.

Два принципа – на директният ефект – задължително е взетото решение; предимство на съзнато право над националното. Създаването на една организация е резултат от компромис. Организациите могат да се изменят постоянно.

Съвета на Европа – организация на сътрудничество, има около 170 издадени конвенции. Те са в сила само в страните, които са ги ратифицирали. Конвенцията за правата на човека е приета от всички държави. Тя предвижда механизъм за гарантиране на тези права. Държавите могат да бъдат дадени под съд. Суверенитета може да бъде накърнен и в тази система.

На базата на интеграцията решенията се вземат единодушно. Де Гол се противопоставя на решенията на ЕО. Ако решението накърнява интереси на дадена държава се вземат с единодушие. Почти 20 години решенията се вземат с единодушие или изобщо не се вземат.

Строителите на ЕО. Англичаните отказаха да участват.

1.1951г. – обединение на въглища и стомана.

2.1957г. ЕИО и ЕОАЕ – по силата на два договора.

Решенията се вземат от междуправителствени съвети. Всяка от тях имаше свой орган и представляваше юридическа личност.

3.1965г.(67г. влиза в сила) – сливането на институциите.

4.При създаването й се приемат следните държави – Франция, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Гърция, Финландия, Португалия, Норвегия, Дания, Швейцария, Ирландия, Испания, Австрия.

1992г. – договорът за ЕС – нито държава, нито международна организация, защото няма юридическа личност. Съюзът е съставен от три стълба: 1)ЕИО – ЕО; 2)Въглища и стомана; 3)ЕОАЕ.

Гражданство национално и европейско – може да гласува в местни избори.

Е. комисия – интегриран орган след произнасяне на европейският парламент. Трябва да представят своя програма. Назначават се за 5 години. Съобразяват се само с интересите на комисията. Комисията е създадена от парламента и може да бъде разпусната от парламента. Ролята й е на двигател. Съвета има последната дума.

Пазител на съюзното право. По отношение на икономическите контрагенти може да налага глоби.



Има право на изпълнителен орган. Съвета на ЕС – междуправителствен орган. Заседават различни министри – на външните работи, на земеделието и т.н. ЕК има право на натиск върху ЕС просто, квалифицирано мнозинство и единодушие. Е.парламент – 626 члена. В началото беше замислен като консултативен орган – дава само съвети. Сега има прерогативите на истински законодателен орган. Задължителните разходи се контролират от съвета, а незадължителните от парламента. Има право на вземане на решение. Парламента става законодател. Парламента има сила само по първия стълб, а съвета по другите два. Съдът – толкова съдии колкото има държави. Те защитават правното система, а не интересите на държавата. 1)Сезира се при анулиране на съдебни решения. 2)Една държава дава на съд друга за нарушаване на европейското право.


стр.
Политология”

Специалност “Право” - Ікурс


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница