Политологията като академична дисциплина

К 12

Идеология – начин на политическо мислене. Силно типични за тоталитарните общества. Партиите на запад са обособени в идеологически или идейни фамилии. Наличието на такива съвкупности е предпоставка за стабилност, отразява ясно изразена структура на политическа конкуренция.

Характеристиката на партиите свързани с дадена фамилия.

-фундаментални възгледи за отношението между индивид, общество;

-ролята на държавата при регулирането на икономиката, социална и духовна област. Понятията лява, дясно са остарели. Говори се за широк демократичен център.

Партийната фамилия е еднопартийна.

1.Либерална партия – добавя се и определението свободен. Като наследник на идеите за свобода на индивида. Борба за установяване на конституционен принцип. Съществуват радикални и консервативни партии. Целта е осигуряване на индивидуалната свобода.

Стратегически цели на ЛП.

-отрицателно отношение към държавата и нейната бюрокрация, заради намесата й в личния живот.

2.Консервативни партии. Те са като реакция на идеите на Великата френска революция. Още тогава са получили името контрареволюционери.

-търсене на компромиси за избягване на конфронтацията;

-поява на силен прагматизъм;

-търсене на решение чрез консенсус.

Идеологическо основа: схващането, че човешката природа не се променя. Личността се нуждае от пряко ръководство и не бива сама да определя поведението си. Привързаност към традиционните ценности. Необходимост от силна държавна власт. Защита на държавните институции. Строго спазване на йерархията. КП не са против социалните промени и борбата срещу бедността. Те защитават монополите.

3.Социалистически и социалдемократически партии. Социализмът оказва въздействие предимно върху работническата класа. Във Западна Европа има друго значение от това в комунистическите държави. Комунистически интернационал.

Белези:

-намаляване на поляризацията;

-намеса на държавата в икономиката.

Демокрацията може да бъде достъпна само когато…

Необходимост от преразпределение на благата. Те са за национализацията, без да се посяга на дребната частна собственост.

4.Християндемократически партии – различават се от католицизма. Свързване на християндемократичните идеи с католическите.

Идейни основи на християндемокрацията. Съчинение в способностите на човека. Привързаност към частната собственост. Коопериране и интеграция между социалните групи.

5.Комунистическите партии – тяхното влияние е различно.

Характерни черти:

-искане на по-голяма социална справедливост;

-искане на по-големи данъци за богатите и социални програми за бедните;

-искане подобряване системата на образование и здравеопазване;

-използва само легални средства в борбата за реализация на програмата.

6.Партии на зелените.

Те са много популярни в някои страни и почти неизвестни в други. Имат нетрадиционни политически идеи.

ПЗ смятат, че трябва да се живее в равновесие с природата. Качеството на живота са свързани и с природосъобразният начин на живот. Силна обвързаност с идеята за опазване на природата и екологията. Премахване на ядрената опасност във всичките й проявления. Те считат, че сегашните партии са олигархични и лидерски. Обявяват се за пряко политическо участие и нов тип партийни норми. Да има смяна на депутати на две години.

7.Неофашистки партии.

Обикновено носят други имена – Национален фронт и т.н. Стремеж към установяване на тоталитарен режим. Интересите на нацията са над интересите на нацията. Към тях се присъединяват хора, които се чувстват застрашени. При фашизма има пълна нетърпимост към всичко чуждо. Те се определят като крайно десни. Те поддържат свободния пазар, но са против едрия капитал.

К 13

Статистическия анализ представи нови възможности за откриване на закономерности.

Карл Дойч, Адорно

Псефологията все по-активно използва и други средства.

І.Мястото на изборите в демократичния процес.

Схващането се развива значително по-късно. Първите наченки на връзката на изборите и народния суверенитет са през 19в. Те влизат в дефиницията за демокрация. Демократична е онази страна, чиито управляващи са избрани чрез всеобщи избори. Изборите са акт признат от законите и правилата на дадена структура – държава, партия, сдружение, клуб, асоциация, чрез който всички или повечето й членове избират по-малка група от личности, които да изпълняват властови функции. Политиката по своя характер е акт на делегиране на власт, чрез който гражданите суверенно изразяват своята воля за съставяне на изборни форми.

Избирателите имат определено социално значение, което е свързано с утвърждаването на демокрацията:

-Те са един от механизмите за вземане на политически решения;

-Политически отговор на електората на действията на управляващият елит;

-Изборите са организационна форма, чрез която гражданите участват в политическия процес;

-Те са обща черта на всички политически системи в света.

Универсални ф-ции на изборите: осигуряване на възможност за широко приемане и предаване на властта; свойство за пренасяне на политическата периферия в центъра на управляващите. Равенството на гласоподав. съдържа три елемента. 1)Всеки да има лесен достъп до мястото на гласуване. 2)Да бъде… 3)Всеки глас да има точна тежест. 4)Политическото равенство означава правото да бъдеш избиран и да избираш. 5)Възможност за тайно гласуване.

-Изборите са един от механизмите на влияние на управляването над управляващите;

-Изборите са израз на демократична класова борба и конкуренция, при която класовата борба се институционализира. Те са израз на общия морален ред.

-Изборите са метод за демократичен контрол на управляващите от страна на управляването. Без избори нарастват своеволията на власт имащите. Клапан за изпускане на социално напрежение.

Групи за натиск. Общественото мнение.

-Изборите са най-добрият начин за подобряване, подбор и селекция на политическите лидери и политическия елит.

Изборите са един от основните елементи в демократичния процес. Дават реална възможност на гражданите да участват в него. У избирателите се създава усещането, че те са интегрална част от демокрацията.

2.Историческа ретроспекция.

Според Морис Дюверже съществуват две теории: електората на функцията; правен електорат – теория за фракционният суверенитет. Всеки гражданин трябва да има право да избира и да бъде избиран.

Всеобщото избирателно право почива на следните принципи:

-то е всеобщо;

–еднакво избирателно право – един човек, един глас;

-директно избирателно право – възлагат непосредствено своя глас;

-тайно гласуване.

1848г. – млади революции в Европа. Започва борба за пълноценно избирателно право. Форми на ограничаване на правото на съществуване: започва се с ограничено избирателно право. Гласуват тези, които могат да платят пряк данък(електорален ценз). Образователен ценз.

Всеобщо избирателно право – ограничение: по пол, възраст, непригодност – отнемане правото на гласуване поради извършено престъпление или при влязла присъда, по расова и национална принадлежност. В САЩ в някои щати е имало забрана негрите да гласуват, по гражданство - по рождение, при придобиване на гражданство или при двойно гражданство; по отношение на военното съсловие; чрез характера на избирателните секции да са еднакви или близки по размер.

3)Етапи:

б)от 1779г. – стандартизиране на избирателното право;

в)Възникването на масовия електорат. Отпадат повечето ограничения;

г)Масовост на изборите. Поради несъвършения характер все още съществува разлика между подадени гласове и избирани кандидати;

д)Окончателно установено демократизиране на всеобщо избирателно право;

4.Избирателни системи – няма строга класификация. Проф.Баламезов, проф.В.Ганев.

Резделение: 1)Избори с мнозинство(мажорите). 2)С пропорционален избор. Според влиянието върху политическите партии.

Мажоритарни: Система за избор на личности. Осигурява само косвено и приблизително. Предимства – простота и лесна избираемост за избирателите, стабилен парламент и правителство, стимулира се коалирането, двуполюсен парламентарен модел. Класическа мажоритарна система - решаващи са личните и професионални качества на кандидатите. Безпринципни коалиции. Може да насърчи корупцията.

Видове мажоритарни избирателни системи:

-обикновена, свързана е с едно гласуване(уникоминална в едномандатен район). Избран е този, който получи най-много гласове;

-в два тура – плурикоминална. За избран се счита този, който спечели мнозинството;

-система на ограничения глас или комулативен. Нито една партия да не може да вземе всички мандати;

Пропорционални избирателни системи – осигурява представянето на различните партии пропорционално на получените гласове. Гласува се с партийни листи. Възможност за разпределяне на мандатите на мнозинството и малцинството. Прилага се в над 60 държави;

-отразява относително вярно присъствието на партиите. По-справедлива е от мажоритарното;

-осигурява представителство и на малките и на големите партии;

решаващи са идеите и политическите програми на партиите;

-изключва се корупцията и непарламентарните;

-отдалечава избирателите от кандидатите;

-чести сблъсъци на парламента.

Разновидности:

1)Системи на пълни пропорционални представителства – депутатските мандати се разпределят чрез съществуващите партийни листи.

2)Системи на ограничени представителства.

3)Смесени системи – върви се от мажоритарни към пропорционални. Започва процес на заимстване на елементи от мажоритарната в пропорционалната. Смесен модел е използван в Дания през 18в.

И трите вида имат своите плюсове и минуси. Важно е да се възприеме една система, хомогенност, стабилност и политически предпочитания.