Политологията като академична дисциплина

К 10

А)Признаци на ПС:

-броят на ПП, които издигат кандидатури за избори – променлив признак;

-електуралната сила на политическата партия;

-правителствен(коалиционен) потенциал;

-идеологически развития между ПП;

-политически тенденции и алтернативи, т.е. възможността на партиите да имат близки;

9.Функции на ПС и демокрация.

А)Въздействие върху обществената система и върху гражданското общество.

Б)Влияние върху институциите и структурите на властта.

В)Универсални функции на ПС:

-пространство за легална конкуренция и борба на партиите за власт;

-механизъм за организиране на избори;

-възможност за създаване на центрове за властта и селекция професионални политици;

-дава възможност на всички заинтересувани групи да участват в политическия процес;

-свързващо звено между управлявани и управляващи;

-механизъм за политическо обединение на обществото и формиране на обществено мнение.

Различие на функциите на ПС.

В тоталитарните системи няма ПС. В плуралистичните има ПС с общи принципи. Разлика в ефективността на дейността. Организационната структура може да бъде обременена от политически догми водещи до корупция и олигархия.

Принос на ПС за функционирането на демокрацията:

-подпомагат и улесняват общественият контрол върху управляващите;

-подпомагат гласоподавателите да направят верният избор;

-помагат за мирно разрешаване на конфликтите в обществото.

10.Класификация на ПС.

Плуралистични ПС – най-малко две ПП превес на едното над другото – двупартийни; многопартийни.

Еднопартийните системи – не се допуска съществуването на друго ПП – при тоталитарните режими; при авторитарни.

Класификация от гледна точка на политическият режим: 1)Демократични партийни системи – легална конкурентна борба. Управляват партии с абсолютно парламентарно общество. 2)Тоталитарна ПС – възниква през 20те години в Русия. Съществува само една партия, другите разпуснати и забранени. 3)Авторитарна ПС – по-мек вариант на тоталитаризма. Доминиращ фактор е държавата. Управляващата партия се създава вторично от държавата. Толерират се и други партии като обществени движения за подкрепа на основната партия.

К 11

Философски учения на либерализма и консерватизма

Тези идейни учения са предмет на изучаване на политическа философия. Знанието за значението на тези факти.

2.Обществените институции.

Характерни белези:

Политическата философия е възникнала в Англия. Най-напред възниква либерализма, а след това консерватизма.

І.Политическата философия на либерализма.

От латинското “либерали” – свобода. Същинското развитие от началото на 19в. във Англия. Свързана е с борбата на основните свободи на личността.

1.Определение: *Доктрина прокламираща политически и религиозни права и свободи в духа на Великата френска революция; *Икономическа доктрина враждебна на монопола на държавата и нейния контрол върху средствата за производство; *Единна традиция, в която присъства модерно за това време схващане за човека и обществото.

Елементи: индивидуализъм; егалитаризъм(равен); универсализъм – утвърждаване моралното единство на човешкия род; мелиоризъм – вяра във възможностите за поправяне и подобряване.

2.Историческа ретроспекция:

а)Аристократически Л.

б)Социален Л – 19в. и началото на 20в.

в)Неолиберализъм – от края на 60те години до днес.

Възникването на Л. е свързано с Хобс(1588-1678г.), Спиноза(1632-1677г.), Джон Лок(1632-1704г.), Хобс – “Левитян” – войната е естествено състояние за всички и всякога. Проповядва силен индивидуализъм. Отхвърля наследственото право на власт.

Спиноза – обявява се за свобода на личността. Властта и обществените права са взаимообусловени.

Джон Лок – идеи: пълня свобода на индивида; пълна свобода на хората да се разпореждат с имуществото и с личността си; централните въпроси за право – живот, на свобода и на собственост; връзката между правата на личността, право на лична собственост и право на индивида; политическа свобода и равенство.

Адам Смит – “Изследване на природата и причините за богатството на народите. Идеи: дейността на хората, освободени от политически ограничения способства за развитието на общественото благосъстояние; човешкото общество се развива на стадии.

3.Век на Л. – 20в.

Възникването на Л. партии. Задълбочаване на либералполитическите и икономическите идеи и първи опити за тяхната материализация. 20в. скъсва с класическия аристократичен Л.

Джон Бентъм – основоположник на утилитаризъм – важен е не произхода на градското общество, а неговата цел. Той формулира два стимула: страх от болка; стремеж към удоволствие.

Ценностите са равностойни на удоволствие. Понятията като правителствени институции са фиктивни.

Джон Мил – той проповядва планиране на политически и социален ред. Довеждане на утилитаризма до край.

Етатизъм(дъжава-“ета”). Държавното вмешателство в свободата на индивида.

Идеята за социална държава тръгва от 90те години на 19в. Това е нова идея за либерализма. Държавата е свойство за регулиране на социални конфликти. Д. чрез своята фискална политика осигурява необходимите средства за социално слабите. Философът Кейнс разработва своята теория “Държава на всеобщото благоденствие”. В периода между двете световни войни “Отвореното общество”.

Неолиберализъм – той представлява своеобразен консенсус. Консерватизъм и либерализъм се обединяват. Установяване на социален минимум. От тезата за равенство либерализма премина към идеята за свобода. Свързване на класическите либерални идеи с консервативните на свободния пазар.

Джон Роуз и Нозик.

4.Ценностна система на либерализма:

а)възприемане на теорията за естественото състояние;

б)политическият ред трябва да съответства на естествените права и закони. Това се решава от разума;

в)човекът по природа е разумно същество и трябва да създава разумни общества;

г)всички културни явления са продукт на целенасоченото съзнание;

д)негативизъм към традицията на традиционните ценности;

е)естественото право на човека означава, че всеки политически съюз е сбор на равноправни индивиди;

ж)гражданското общество е договор. Неговият мотив трябва да бъде консенсуса. Елементи;

з)вярност към свободното предприемачество.

ІІ.Политическа философия на консерватизма(К.).

К. включва идеи и школи, които водят началото си от древността – Платон, Аристотел, Макиевели.

1.Определение: Понятието К. носи известен отрицателен оттенък “консерварен” – запазване. За пръв път се използва във Франция по време на реставрацията 1818г. Използвана е от Шатобриян. През 30те години на 19в. се използва в Англия в партиите на торите(консерваторите). В Англия се използва като свещенност, сериозност. Този термин се поражда като реакция и противопоставяне на революцията. Начин да се обособи аристокрацията.

К. – определение на темперамент.

-ситуационен К. – особен модел на поведение;

-политически К. – теоретическа постановка.

Политическия К. се базира на унаследени традиционни морални норми, идеи и институции.

-К. като философска система се занимава с човешката природа и природата на обществото с цел защита на съществуващия порядък. К. е интелектуално политическо движение на модерната ера, което се ражда заедно с нея, тъй като е насочено срещу нея. К. доктрина е създадена за защита на традициите. Тя е антимодерна.

2.Историческа ретроспекция.

А)Аристократически К. – от края на 18 до средата на 20в.

Б)Неоконсерватизъм – до наши дни. Започва като критика и интелектуална реакция. Възниква като контрареволюционна доктрина.

За баща на аристократическия К. се счита Едмънд Бърг – “Размисли за революцията във Франция”. Идеи: *запазване на древните морални традиции, уважение към мъдростта на предците; *негативно отношение към радикалното отвличане на ценности и институции на обществото; *разбиране на обществото като една духовна реалност, крехка структура; *човешкият разум е ограничен във своите възможности. Произтича течение – “антирационализъм” – невяра в разума.

Жозеф дьо Местър и Алексис дьо Догвил. Бърг отрича правата на човека след ВФР. В съвременността К. традиция се продължава от Томас Пейн, Николай Бердярев. Американският К. е по-различен от европейския. Американският традиционализъм се формира чрез заимстване от европейския. Пазарен К. като реакция на новия курс на Рузвелт.

Неоконсерватизма – явява се като реакция на кризата на държавно монополистичните форми на американския К.

Според Бердяев К. поддържа връзката във времето като съединява бъдещето с миналото. “Историческия К. е борба на вечността с времето на нетленното срещу тленното”.

Идеите на Маргарет Тачър и Рейгън.

3.Ценностна система:

а)обществото е характерна формация на природата;

б)обществото няма договорна природа;

в)държавата е вторична по отношение на груповото общество, имаща морално религиозна основа. Смисълът на обществото на човека е във вътрешното религиозно смирение.

г)политиката е подчинена на религиозния морал;

д)в действието си човек не е длъжен да се ръководи сляпо от егоистичните си интереси;

е)човекът по природа е несъвършен и неразумен, подвластен на върховното падение. Поради това демократичното управление е опасно, е морално порочно. Хората по рождение са неравни;

ж)притежаването на собственост има роля за постигането на липсващата социална стабилност;

з)разделението на класи и слоеве е необходимо;

и)съществуването на елит и аристокрация е залог за разумно обществено устройство. Основна ценност на консерватизма е свободата, но не и равенството.