Понятие за стопански престъпления. Съпоставки между германската и българската уредба и практика увод всички разкрити и разследвани досега престъпления на „белите якички”



страница3/4
Дата22.03.2017
Размер0.56 Mb.
1   2   3   4

ІІІ.2. За да бъде налагането на наказание за всяко увреждащо и общественоопасно поведение в стопанската сфера, ако не неизбежно, то поне силно вероятно, основна роля има процесът на запълване на законодателни празноти. Способността на нормативната система да не изостава чувствително от обществените отношения и да не позволява да бъде „надхитрена” от по-изобретателните престъпници също има значение за постигане на превантивен ефект. Юриспруденцията и съдебната практика по наказателни дела са призвани да откриват и анализират празнотите и нормативния недостиг, както и да провокират политическата власт и законодателя да ги запълни качествено.

Като примери в Германия могат да се назоват въвеждането на съставите на престъпленията против конкуренцията - §§ 298 и 299 от ГНК, разширяване на приложното поле на някои състави, които предполагат участието на специфично длъжностно лице – носител на публична служба (Amtstraeger) по германското право. Новостите са резултат от гласуването на Закона на противодействие на корупцията (KorrBG) през 1997г., чиито разпоредби всъщност допълват или променят други закони. Същевременно под натиска на практиката германският законодател са разшири и обхвата на понятието Amtstraeger, като отнесе това длъжностно качество не само към лицата, които заемат служба в публичните органи, но и към онези, които по силата на специално възлагане или като представители на юридически персони се занимават с изпълнение на задачи в публичен интерес.

Причините за сегашното законодателно решение според Fiebig/Junker – Korruption und Untreue im offentlichen Dienst, 2004., 2 Aufl., стр. 19-22, се обясняват с обществените потребности, породени от най-вече от възлагането на функции от страна държавата и общините на други субекти, чиито представители не могат да се определят като носители на публична служба.

Съществен принос да бъдат осъзнати те има съдебната практика, създадена преди допълване на дефиницията за изпълнител на публична служба през 1997г. и станала повод за промените. Тя е следвала един подчертано ограничителен подход при определяне на понятието по § 11 ал. 2 от ГНК и така е илюстрирала известна празнота на закона, непозволяваща наказателното преследване на деяния с безспорна обществена опасност. Авторите (по-подробно Gina Greeve – Korruptionsdelikte in der Praxis, 2005. стр. 77-78) посочват типичен случай на произнасяне на Върховния федерален съд (BGH) с решение от 1992г, отменило осъдителна присъда за престъпление по § 331 от ГНК (подкуп). Същото се определя като важен акт на правораздаване, стимулирало промените в закона, както по отношение допълването на дефиницията по § 11 ал.2 от ГНК, така и по отношение уреждането на допълнителни престъпни състави по §§ 298-299 от ГНК.



Могат да бъдат приведени и други примери за сравнително нови престъпни състави, които безусловно се числят към стопанската престъпност. Тяхното уреждане е предизвикано от особената важност на защитаваните обществени отношения, или от качествено различни характеристики на изпълнителното деяние, породени от технологичния прогрес.

  • Такъв състав е компютърната измама по § 263а от ГНК, който инкриминира обработката на данни с цел противоправно набавяне на облага или причиняване на вреда. Въвеждането му през 1986г. с т. нар. Втори закон за противодействие на икономическата престъпност (2. Gesetz zur Bekaempfung der Wirtschaftskriminalitaet), позволи да бъдат обхванати прохождащите тогава престъпления против собствеността, при които резултатът се постига чрез манипулиране на неовеществени електронни данни. Когато техният анализ е непосредствено свързан с имуществен ефект, но е поверен на машина, а не на човек, традиционният състав на измама е неприложим. Много показателно е, че теоретични, сравнителни и прогностични анализи по отношение прилагането на разпоредбите на Закона и в частност на нормата на § 263 от ГНК са сторени и публикувани още преди той да влезе в сила, на база на широко обсъждания в професионалните среди правителствен проект за 2. Gesetz zur Bekaempfung der Wirtschaftskriminalitaet. Вж. например Ulrich Sieber – “ Informationstechnologie und Strafrechtsreform”1985.

  • Съставът на § 264 от ГНК – измама при субсидиране и получаване на дотации (Subventionsbetrug) e уреден още с Първия Закон за противодействие на икономическата престъпност (1. Gesetz zur Bekaempfung der Wirtschaftskriminalitaet) през 1976г. С него се инкриминира получаването, респ. гарантирането на публични средства под формата на дотации и субсидии, когато не са изпълнени всички условия. Въпреки огромното сходство с обикновената измама, германският законодател е преценил, че публичният интерес заслужава още по-интензивна защита и с въвеждането на специален състав е улеснил доказването на противоправното поведение. То се изчерпва с представянето на неверни данни, укриването на информация, използване на забранени средства за въздействие, или позоваването на порочни документи в процедурата по отпускане на публични субсидии или дотации. Извън съставомерните признаци на деянието остава дали и как е било формирано заблуждение у компетентния решаващ орган, който обикновено е колективен. Теорията определя състава като „еманципиран, самостоятелно наказуем опит в предверието на измамата – вж. Troendle/Fischer Kommentar StGB, 51 Aufi стр.1117.

  • Същите разсъждения могат да бъдат отнесени и към последния пример, който авторът на това изследване ще си позволи да приведе – съставът по § 264а от ГНК – измама при капиталонабиране (Kapitalanlagebetrug). Нормата е въведена през 1985г. с Втория закон за противодействие на икономическата престъпност (2. Gesetz zur Bekaempfung der Wirtschaftskriminalitaet). Отново се касае за еманципиране на престъпно деяние, гравитиращо около класическата измама, в самостоятелен престъпен състав. Той е завършен при възмездно предлагане на ценни книги, членствени права или дялове, когато в проспектите или при представянето на проекта пред широк кръг потенциални инвеститори се представят неверни позитивни данни или се укриват неблагоприятни данни за състоянието на предприятието. И тук конкретната субективна представа на пострадалия капиталовложител, размера на вредата не са необходима част от предмета на доказване, понеже бива инкриминиран самостоятелно един по-ранен епизод от измамливото поведение, от гледна точка на класическото понятие.



ІІІ.3. Изоставането на нормативната уредба от икономическите и технологични реалности действително снижава превантивния ефект на наказателно-правните норми. Преди обаче да се капитулира пред наличието на нормативна празнота и да се чака законодателят да я запълни, този ефект следва да бъде търсен и чрез провокиране на съдебната практика и търсене на решения в рамките на действащото законодателство. Само така може да се прецени дали действително е назряла нуждата от промени и дали сегашният закон може да обслужи обществените потребности.

Съдебната практика също търпи развитие и стига до конструкции, които позволяват прилагането на традиционни престъпни състави спрямо по-новите форми на престъпност. За да бъдат сътворени тези конструкции, условието е органите на досъдебното производство и прокуратурата да проявяват решителност и несхематично мислене при водене на разследването и формулиране на обвинителните тези. Разбира се, тяхно основно задължение остава да спазват принципите на законност и безпристрастност и да застават зад каузи, които могат да отстояват по вътрешно убеждение. Това е и единственият начин, по който съдебната практика би могла да се конфронтира с разнообразяващите се изпълнителни деяния, засягащи обекта на защита на стопанските престъпления. Естествено е този тип обвинения да се окажат „по-рискови” заради пионерската си роля, но от гледна точка целите на превенцията, нерядко рискът заслужава да бъде поет. Освен до предложения de lege ferenda, повишената реактивност на наказателно-правните системи води до подтискане на криминогенните фактори, даващи импулси на „новаторската” икономическа престъпност и напасване на действащото право към нея.

Така например в Германия, посредством провокиране на съдебната практика, един традиционен престъпен състав като този на измамата продължава да намира приложение при всички деяния, в които стопански решения са били взети въз основа на умишлено предоставена невярна или подвеждаща информация, стига да е налице определяема имотна вреда и причинна връзка. Някои от тях са много по-комплицирани и мащабни от простата поредица, с която се описва измамата в германското наказателно право: въвеждане в заблуждение с цел набавяне на облага – изпадане в заблуда - волеви разпоредителен акт на заблудения – настъпване на имотна вреда за него. Става дума и за сложни като изпълнение и съдържание престъпления, в които горните четири стъпки са налични, но добре прикрити, напр. при деяния, свързани с инвестиции, реклама, спонсорство, организиране на хазарт и др. (вж. Troendle/Fischer Kommentar StGB. 2 Aufl. § 263).

ОРГАНИЗАЦИОННИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА СТОПАНСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ В ГЕРМАНИЯ
Цитираната по-горе норма на § 74с от Закона за устройство на съдилищата в Германия (GVG) помага за постигането на яснота що е стопанско престъпление по германското право. Това обаче е по-скоро неин страничен ефект, тъй като основната цел на разпоредбата не е даването на дефиниция, а очертаване на особена подсъдност по чисто практически съображения. Тя има важна, предопределяща роля за организационните решения, с които в Германия се противодейства на икономическата престъпност.
І. Съдебна фаза

І.1 Непосредственото действие на § 74с от GVG се отнася до съдебното производство и създаването на специализирани съдебни състави с изключителна компетентност. Разпоредбата е станала част от действащото законодателство през 1971г. и е допълвана. Определящо за това законодателно решение е виждането, че т. нар. „стопански престъпления” изискват особена подготовка на решаващия орган за правилното им изясняване. Още тогава е отчетено, че деянията от този кръг биват извършени „професионално” в областта на икономиката и са особено вредоносни за обществото. Техните автори пък се отличават с по-висока интелигентност и принадлежат най-често към високите социални слоеве, заемат влиятелни професионални позиции. Това им позволява по рафиниран и труден за проследяване начин да злоупотребяват със сложните механизми на съвременния стопански живот. Ето защо е било прието, че в най-добър обществен интерес би било, ако решаващият съд разполага със специална подготовка по такива дела, щом прокуратурата е видяла основания да внесе обвинения (вж. Otto R. Kissel – Gerichtsvefassungsgesetz – 3 Aufl. 2001, стр. 815).

Първоначално нормата е предвиждала само една възможност за концентрация. Съответните провинциални правителства във Федералната Република са били оправомощени да обединят районите на няколко окръжни съдилища и да възложат на един от тях решаването на делата за престъпления, изброени в § 74с от GVG. Така е била повлияна само местната подсъдност – стопанските дела са били насочвани към избрания съд, а на кой съдебен състав и по какви критерии се възлагат те, е решавал президиумът на съответния съд. Практиката обаче е довела и до предметна специализация на някои състави и през 1979г. тя е намерила законодателен израз. Тогава нормативно е било въведено разграничаване на компетентностите на отделните състави в окръжните съдилища и появата на стопанските камари в днешния им вид.


І.2. Делата, които се решават от стопанските камари като първа инстанция, са посочени в началото на това изложение, при опита на автора да преведе дословно и почти пълно разпоредбата на § 74с от GVG. Затова същите няма да бъдат изброявани наново тук. Заслужава си да бъдат направени няколко пояснения, които помагат да се разбере особената компетентност на тези състави:

А) Престъпленията, с които се нарушава митническия и данъчния режим не са подсъдни на стопанската камара при Окръжния съд, ако имат за предмет наркотични вещества. Идеята е да не се претоварват специализираните съдебни състави с дела за престъпления по Закона за наркотичните вещества (Betaubungsmittelgesetz). Практиката е показала, че те много често са свързани с акцесорни по своя характер митнически нарушения и укриване на данъци.

Б) Другото необходимо условие, за да бъде едно дело поето от стопанската камара, е че то трябва да е подсъдно на Окръжен съд по общите правила, описващи компетентностите на Окръжния и Районния съд. Те са уредени в §§ 24 и 73 от Закона за устройство на съдилищата (GVG). Очертани са престъпленията, които са от изключителна компетентност на разширени състави на окръжните съдилища (Schwurgericht), а останалите са подсъдни на районния съд. Той обаче може да налага углавни наказания с размер до четири години лишаване от свобода и това се използва като естествен критерий за определяне на подсъдността. На прокуратурата е дадена възможност да сезира с обвинението Окръжния съд, ако за конкретното престъпление може „да се очаква” по-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, или тя намери случая за особено значим. С действието на тези механизми се гарантира, че специализираните стопански състави в някои от Окръжните съдилища ще поемат истински сложните тежки дела за престъпления, изискващи познания в икономическата област, а капацитът им няма да се използва нерационално за решаване на злободневни казуси.

В) Стопанските камари при избраните Окръжни съдилища се произнасят и като втора инстанция при обжалване на присъди, постановени от районните съдилища в разширен състав (с участието на съдебни заседатели). Това става в случаите, когато делата по § 74с от GVG са били разгледани от районния съд поради сравнително ниска каузална тежест на деянията и невъзможността да се наложи наказание, по-тежко от четири години лишаване от свобода. Стопанската камара никога не е въззивен съд за присъди, постановени от едноличен състав на районния съд, който налага наказания с размер до две години лишаване от свобода, независимо предмета на обвинението и естеството на делото.


ІІ. Досъдебна фаза
ІІ.1. В Германия прокуратурите са независими от съдилищата и равнопоставени на тях правоохранителни органи, чиято основна роля да е ръководи досъдебното производство и да представлява държавното обвинение пред съда. Структура на прокуратурата е уредена в §§ 141 и сл. от GVG и принципът е, че прокуратурите съответстват на Окръжните съдилища (Landsgericht), на Висшите съдилища на провинциите, които най-често се явяват апелативна инстанция (Oberlandesgericht), както и на Върховния федерален съд (Bundesgericshtshof). Особеното е, че няма поркуратури, съответстващи на най-ниското съдебно ниво – районния съд (Amtsgericht), а процесуалното представителство пред него се осъществява от прокурори при съответните Окръжни прокуратури, които са по-многочислени и профилирани по отдели.

Уреждането на стопанските камари като специализирани съдебни състави само в избрани окръжни съдилища, е довело до обособяването на съответните им „подсилени прокуратури” (Schwerpunktstaatsanwaltschaft). Персонално и организационно те са различават чувствително от останалите прокуратури. В тях действат т. нар. „стопански отделения” (Wirtschaftsabteilungen), които сами се занимават с разследване на тежките икономически престъпления, или ръководят такива разследвания, възложени на полицията или органите на Министерство на финансите. За прокурорите в тези стопански отделения важи изискване да имат допълнителна квалификация в областите на стопанското наказателно право, счетоводното и финансово дело. Дейността им се подпомага от други щатни служители на прокуратурата, които не са юристи – одитори, специалисти по счетоводство и контрол. Изискването към тях е да притежават експертни познания в областите на фирменото управление, макроикономиката и счетоводството. По възлагане от страна на прокурора те проучват делото и дават становища по въпросите от своята област, които се използват при формиране на крайните изводи и решението дали да бъде предаден на съд обвиняемият.

Макар и служители на централизирана система, каквато е прокуратурата, при излагане на становищата си тези специалисти не са обвързани от указанията на прокурора, възложил им задачата, на по-горния прокурор или на административното ръководство. Дейността им има пряк ефект върху наказателното производство. Той се проявява например с факта, че поставянето на задача от прокурора на въпросните специалисти прекъсва давността за наказателно преследване и разходите за изготвяне на експертното становище се включват процесуалните разноски.

Особено за някои видове стопански дела, като свързаните със счетоводни и балансови манипулации, управлението на парични и капиталови потоци, данъчните престъпления и др., все повече важи твърдението за интердисциплинарния характер на разследването (вж. например Hans Richter в Mueller-Gugenberger/Bieneck – “Wirtschaftsstrafrecht’2006. стр. 145). Счита се, че прокуратурата упражнява своята собствена компетентност, като сама прави както наказателно-правни, така и счетоводно-стопански оценки на фактите. Обвинението и тезата на прокурора могат да бъдат основани върху подобни „вътрешни” експертни становища, без той да е задължен да възлага експертизи на трети лица – външни за системата на прокуратурата специалисти в дадената област. Съдът има право да приеме тези експертни становища и да ги разглежда като средство за събиране на доказателства. Това обаче не е единственият вариант за протичане на съдебното следствие, тъй като в много случаи се излагат мъчно преодолими възражения за служебна обвързаност на далия експертното становище и едната страна в процеса.

Прокуратурите в Германия, дори „подсилените” такива, не разполагат с достатъчно широк изпълнителски апарат, позволяващ им да се занимават пряко с извършването на разследването. Когато това се случи, то е по-скоро изключение, а не правило и е предопределено от сложността на случая. Признавайки изцяло ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство, германската теория прибягва по тази причина до едно алегорично сравнение. Прокуратурата бива определяна като „глава без ръце”. Най-често на „главата” й се налага да управлява „ръце”, които принадлежат към друго тяло. Такива са органите на изпълнителната власт, обвързани да изпълняват поставените от прокуратурата задачи при разследването – на първо място криминалната полиция, а наред с нея и разследващите служители и звена в данъчната и митническа администрация.
ІІ.2. По представената вече логика, разследването по стопански дела се води или подпомага оперативно от специализирани отделения към окръжните служби на криминалната полиция, или другите органи на изпълнителната власт. Те изпълняват указанията на прокурора и в практиката това има особено значение точно при стопанските престъпления. Само въз основа на детайлизирани указания на прокурора бива определян обхвата на разследването, ролята на всеки от участниците в производството и необходимите действия по събиране на доказателства. Създаденият екипен принцип по-скоро предпоставя сътрудничество и комуникативност между полицията и прокуратурата при следване на определени правила, отколкото се проявява като диктат на едната страна в субординационното отношение. Това е резултат и от ясното разпределение на отговорностите и специализацията в разследващите органи.

А) При особени случаи като тежки корупционни прояви, работата често бива поверявана на онези полицейски структури, които водят и вътрешните разследвания срещу свои служители и имат опит при събирането на доказателства в недружелюбна среда, обединена от принципа на мълчанието. Практиката е наложила и характерни местни решения в отделните провинции и съдебни райони. На ръководителите на правоохранителните и полицейските органи е дадена възможност за търсене на по-гъвкави форми и привличане на външен експертен потенциал в разследванията. За най-трудните от полицейска гледна точка разследвания, каквито са тези за корупционни престъпления, в някои провинции (Шлезвиг-Холщайн, Баден-Вюртемберг), функционират специализирани звена (Task Force Korruption), в които освен прокурори и полицаи участват специалисти от данъчната област и възлагането на обществени поръчки, счетоводството, строителното дело и др. (вж. Gina Greeve – Korruptionsdelikte in der Praxis, 2005 стр.6-10)..

Б) Що се отнася до данъчните престъпления, те могат да бъдат разследвани както от прокуратурата, така и от службите на министерството на финансите. Във втория случай разследването се води по правилата на данъчното производство, като то може да обхване и свързани с данъчното престъпление друго деяние. Прокуратурата бива информирана незабавно в такива случаи на по-широк предмет на разследване и нейно е правото да реши кой да продължи да го води.

Ако в хода на данъчна ревизия възникне обосновано предположение за корупционно престъпление или престъпление с размяна на имущества и активи, по правило това води до необходимост да се разследва и евентуално укриване на данъци. Практически, двете теми са неразривно слети и фактите, свързани с корупционната проява се изясняват в същото производство. На възражението относно компетентността на данъчните органи да вършат разследвания, чийто предмет не са само престъпления против фиска, е намерен чисто прагматичен отговор – данъчната администрация е задължена да поверява такива случаи на специално подготвени служители. Щом се установят данни за престъпление, започналата ревизията се прекъсва, а на уличения се разяснява започването на разследване за престъпление. Като при всяко наказателно производство тежестта на доказване лежи върху разследващия орган и важи принципа „in dubio pro reo”, съгласно който съмненията се тълкуват в полза на уличеното лице.

Като разследващи органи извън полицията могат да се явят, както служители на данъчната администрация, така и служители на митниците. Митниците имат право да разследват престъпления против държавния фиск по същите правила. Служителите, натоварени с тази задача, разполагат с всички права на полицейските разследващи органи. Специален ресор само на митническите разследващи органи са престъпленията и нарушенията по Закона за противодействие на нелегалното наемане на работници (Schwarzarbeitsgesetz).

СЪПОСТАВКИ МЕЖДУ ГЕРМАНСКАТА И БЪЛГАРСКАТА

УРЕДБА И ПРАКТИКА

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница