Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право

Изтегляне 0.91 Mb.

страница	6/6
Дата	19.10.2018
Размер	0.91 Mb.
	#90952

1 2 3 4 5 6

Конфискация- отчуждаване. Конфискацията е винаги безвъзмездно отнемане на вещи, а отчуждаването не е свързано с престъпление и нарушение. Отчуждавеното се прави с оглед задоволяване на определени държавни или обществени потребности. Отчуждаването е винаги възмездно.

43. Надзор и актуване на имотите държавна и общинска собственост. Правна същност на актуването. Деактуване - условия, ред и правни последици.
Терминология – терминът „акт” се използва като волеизявление на компетентен държавен орган, относно придобиване и учредяване или прекратяване на право на собственост или на други вещни права. Волеизявлението има за своя последица съставяне на официален писмен документ. ЗС урежда възможността да се урежда правото на собственост и право на строеж върху държавна и общинска земя на недържавни субекти (юридически и физически лица), право на ползване и др. Отстъпването на вещни права върху държавни и общински имоти се извършва от съответния държавен административен орган със заповед на кмета по местонахождение на недвижимия имот. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма. Нотариална форма не е необходима. От момента на сключване на договора се прехвърля (учредява) вещно право върху преобретателя. Писмената форма е достатъчно условие за действителността на сделката с държавни недвижими имоти. Ако преобретателят не е държавен субект, сделката подлежи на вписване, за да се даде гласност на прехвърлянето и да се противопостави на трети лица. Третото лице може да установи от книгите за вписване при нотариуса настоящия носител на вещните права. Възниква въпросът как преобретателят може да провери дали държавата е собственик или титуляр на вещното право, което прехвърля. За държавните и общински имоти не се водят нотариални актове и вписвания. За тях има специален ред за отчетност.

Ред за актуване. Понятие: актуването е съвкупност от действия извършвани от овластен държавен орган по записване на обстоятелства, свързани със съществуването и промените в правото на държавна и общинска собственост върху недвижими имот в специални актове и подреждане на тези актове в книги за държавните недвижими имоти. Актуването е необходимо условие за управление и стопанисване на държавните имоти.

Обекти на актуване. На актуване подлежат само държавни (общински) недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони. Извън тези граници се актуват само сградите с припадащите им се дворни места, включително и сградите в държавен горски фонд. Актуват се и стопански недвижими имоти, ако са в зони определени за държавни (общински) нужди. Не се актуват временните постройки.

Органи и ред за актуване. Воденето на актовите книги е в компетентността на Службите „Държавни имоти” при Общинския съвет и кметствата. Тези органи служебно са задължени да издирват и заемат незаетите от държавата имоти или да съставят актове за тях. Актовете се съставят по образец установен от министерството на финансите. Съставител на акта е служител от Служба „Държавни имоти”. Актът се съставя в два екземпляра, а ако е свързан с държавна тайна не се изпраща в Общинския съвет. Съставеният акт, подписан от съставителя се подписва от кмета. Единият екземпляр се съхранява в кметството, а другият в служба “Държавни имоти” при областния управител. Актовете се обозначават с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в служба “ДИ”. Актовете се отбелязват всички промени в правото на собственост (или правото на строеж, ползване и подобрения в тези имоти). Водят се следните книги: главна книга, картотека, азбучници.

Правна същност на актуването. Разграничават се два момента във връзка със съставяне на акт на определен държавен имот и втори - отбелязвания върху вече съставен акт. В първият случай се касае до перфектен акт на компетентен държавен орган. Волеизявленето на органа няма конститутивни действия. Законът не свързва с този акт възникване и прекратяване на правото на държавна (общинска) собственост, нито учредяването на вещни права. Прехвърлянето на право на собственост или учредяването на вещни права настъпва от сложен фактически състав – административен акт плюс договор. Актуването няма за предмет и удостоверяване на правните сделки с държавни недвижими имоти. То не може да бъде условие за действителността на тези сделки. Актуването наподобява нотариалните удостоверения на правото на собственост, но не може да се отъждестви с тях, тъй като нотариалното удостоверяване се извършва от овластен орган – нотариус. Нотариусът е длъжен да провери дали молителят е собственик, докато службата” ДИ” няма задължение да събира доказателства за това, че имотът е държавен. Нотариусът може да издаде, но може и да откаже издаване на нотариален акт, ако молителят не е доказал своето право на собственост, докато служба “Държавни имоти” е длъжна да актува всеки имот, щом е от определената категория.

Актовете за държавни и общински имоти представляват по своята правна същност административни удостоверителни документи. Изявлението на държавния орган само доказва, че посочения в акта имот е държавна (общинска) собственост. Неговото действие е само доказателство, в чл. 19 от ЗС е визирано право на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се удостоверява с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Актът не замества самото придобивно основание. Правото на държавна собственост може да съществува и без да е съставен акт за конкретния имот. Може да е съставен акт и без да е налице придобивно основание или пък актът да съществува и след като основанието е отпаднало. Актуването следователно има само обвързваща доказателствена сила на един официален документ. Съставеният акт е годно доказателствено средство за установяване правото на държавна собственост в съдебен процес.

Що се касае до отбелязванията върху актовете, правните норми не свързват с тези отбелязвания никакви други последици. Те имат значение само на официален документ.

Деактуване: Ако един недвижим имот неправилно е актуван като държавен или ако основането за актуване е отпаднало, истинският собственик може да иска отписване (деактуване) на имота от актовите книги. Молбата за деактуване се подава в служба “ДИ”. Към искането се прилага писмени доказателства, че имотът е собственост на молителя. Ако от представените доказателства е видно, че молителят е собственик, имотът се деактува по нареждане на Министъра на финансите и се връща на собственика. При отказ да се извърши деактуване заинтересованият собственик може да предяви иск за собственост срещу държавата. Ако иска бъде уважен, Министърът на финансите може да нареди отписване на имота като държавен.
44. Вписване на актовете в нотариалните книги. Реална и персонална система за вписване – история, цел и обхват. Правен режим на вписването. Актове, подлежащи на вписване: актове за прехвърляне на собственост и други вещни права, други договори и актове, искови молби и съдебни решения, ипотеки и възбрани.
Понятие за вписване. Терминът вписване се ползва с две значения: първо като нотариално производство, развиващо се по правилата на ГПК и второ, като гражданско-правно вписване, в смисъл на държавен акт на компетентен орган по записване на обстоятелства по реда на извършването им или заявяване и подреждането на тези актове в специални книги, за да се даде гласност на извършените действия. В този смисъл вписването е юридически факт с гражданско-правно действие.

Целта на вписването е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове, като по този начин се даде и защита на преобретателя. Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице вписало или придобило вещно право след вписването на придобивния акт на първи преобретател. Вписването дава възможност на всеки гражданин, който придобива вещно право да провери дали праводателят е собственик, дали имотът не е обременен с ипотеки или други тежести и дали вече не е прехвърлен на друг.

Актове подлежащи на вписване – правните субекти нямат свобода да определят кои сделки трябва да бъдат вписани. Съгласно ЗС се вписват всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти, актове за отказване от право върху недвижими имоти, договори за делба на недвижими имоти, договори за наем на недвижими имоти за срок по-дълъг от една година от посоченото се вижда, че вписването обхваща четири групи актове:

- Актове относно недвижими имоти;

- Искови молби и съдебни решения по тях;

- Ипотеки;

- Възбрани и други обезпечения.
Техника на вписването. Осъществява се чрез комплекс от действия от компетентен нотариус служебно или по искане на страните участващи в акта или на всеки, който има правен интерес от вписването и приключва чрез съответното отбелязване на съответните обстоятелства в нотариалните книги. Вписването се извършва от нотариус. При прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти вписването започва служебно от нотариуса. Вписването на други документи по договор за наследство, откази, делби, съдебни решения, наем, ипотека започва по искане на страните. Вписването се извършва в специални актови книги. Актовите книги се записват в специален входящ регистър, като се отбелязва върху самия акт номера, под който е записан в регистъра и номера в книгата, в която е подреден. След впиване в регистъра, нотариалният акт се подрежда в съответната книга. За да стане вписването известно на трети лица, то се нанася в партидна книга. В нея се записват имената на отчуждителя на недвижимия имот, а при вписването на искови молби и решения – имота на ответника. Проверката дали едно лице има партида при нотариуса става по азбучен указател. Книгите се заверяват от Министерство на правосъдието и се пазят при нотариуса. Със системата на записване се цели да се даде гласност на определени обстоятелства.

Действия за вписването на актове за недвижими имоти. С него се цели преобретателят да провери дали праводателят е собственик и дали върху имота има тежести или вещни права. Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това. Вписването не е елемент от фактическия състав на акта (договора). Ако сделката има недостатък, вписването не го санира. Ако преобретателят не е бил собственик, въпреки че нотариалният акт е вписан, той не може да отблъсне искането на същинския собственик, като се обоснове само с вписването на нотариалния акт. Смисълът и значението на вписването е, че актовете до вписването не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещните права върху недвижимия имот. Нотариусът е длъжен да вписва всеки нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти, като случай на невписване, когато те се извършват не с нотариален акт, а със съдебно решение. В този случай, ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът за вписване на правото, което принадлежи на първия. С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което не е само осведомително действие, но и може да се противопоставя на трети лица. Вписването има действие занапред от момента на вписването.

Действие на вписването по искови молби и съдебни решения. Вписването се извършва от длъжностното лице по вписването при съответната Агенция по вписванията. Действието се състои в това, че ако след вписването трети лица придобият вещно право или наложат възбрана върху същия имот, те не могат да противопоставят тези свои права на ищеца. След постановяване на съдебното решене, ако искът бъде уважен в 6-месечен срок трябва да се поиска отбелязване в нотариалните книги, чрез прилагане на препис от решенето. Ако отбелязването не се извърши в този срок, вписването губи действието си. Ако пък се извърши след този срок, меродавно е новото с по-късна дата. Вписването на искови молби и съдебни решения по тях цели да даде гласност на решението. Това е неговото декларативно действие. Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея няма действие спрямо трети лица. Ако една сделка бъде обявена за нищожна или унищожаема, дори да не е вписана исковата молба тя си остава нищожна.

Действия по вписването на ипотеки. Ипотеките биват два вида – договорни и законни. И двата вида ипотеки подлежат на вписване. Договорната ипотека се учредява с вписване на договор за ипотека сключен във форма на нотариален акт. Следователно вписването няма декларативно, а има конститутивно учредително действие. В случая вписването е фактически елемент от състава на договора за ипотека и ако не се извърши няма ипотека и договорът е нищожен. Подобно е положението и при законната ипотека. Те трябва да бъдат вписани по искане на кредитора. Вписването има действие в срок от 10-години от момента на извършването. То се заличава със съгласието на кредитора, дадено в писмена форма и с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Действие на вписване на откази от право на собственост – отказът от право на собственост и други вещни права е един от способите за прекратяване на вещно право. Те подлежат на вписване. Отказът е едностранна сделка, която, за да произведе действие е необходима писмена форма и нотариална заверка. Отказът трябва и да е вписан. Той има декларативно действие, но като елемент от фактическия състав на подписа има и конститутивно действие - право на собственост върху недвижим имот се смята, че има от момента на вписване. То има действие занапред. Отказ от отказа е недопустим. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред, ако има пороци.

Конспект за изпит:

1. Понятие за вещно право. Вещно право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право.

2. Понятие за вещи /имоти/. Видове вещи: недвижими имоти и движими вещи. Недвижими имоти: видове: жилищни, вилни, гаражи, ателиета, стопански и други недвижими имоти.

3. Недвижими имоти в границите и извън границите на населените места.

4. Владение и държане. Понятие, разграничение между владение и държане. Видове владения. Придобиване и изгубване на владението и държането.

5. Добросъвестно владение. Понятие. Правно значение на добросъвестното владение.

6. Защита на владението и държането.

7. Понятие за собственост и право на собственост. Право на собственост като обективно и субективно право. Форми и видове права на собственост. Съдържание на правото на собственост. Видове субективни вещни права. Съотношение и разграничение между правото на собственост и другите вещни права.

8. Право на държавна собственост.

9. Право на общинска собственост

10. Право на собственост на кооперации и други юридически лица.

11. Право на собственост на физически лица.

12. Съсобственост.Понятие и видове. Съпритежание на другите вещни права. Способи за възникване на съсобствеността. Права и задължения на съсобствениците. Особености на съсобствеността между държавата и гражданите.

13. Управление и използване на съсобствената вещ. Особен режим на съсобствените недвижими имоти: застрояване, разделяне на парцели и сгради на самостоятелни обекти.Прекратяване на съсобствеността. Понятия и способи.

14. Изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот. Способи за изкупуване по ЗС, ЗУТ, ГПК. Права и същност на изкупуването.

15. Етажна собственост. Понятие и правен режим. Възникване и прекратяване на етажната собственост.

16. Управление на етажната собственост. Органи на етажната собственост. Контрол върху решенията на общото събрание и управителния съвет.

17. Право на строеж. Понятие, предмет, съдържание. Учредяване, упражняване и прекратяване.

18. Право на надстрояване. Понятие, предмет, съдържание, учредяване и упражняване. Вещно правни и облигационно правни последици, възникващи при учредяване и упражняване.

19. Право на ползване. Понятие, видове, предмет, съдържание. Учредяване, упражняване и прекратяване.

20. Защита на правото на собственост и другите вещни права. Видове: административна, наказателна и гражданско правна защита. Вещно правна защита. Разграничаване между посесорна и петиторна защита. Ревандикационен иск.

21. Негаторен иск. Иск за определяне на граници. Установителни искове. Искове за непълноти и грешки в кадастралния план.

22. Права на владелеца и държателя за разноските и подобренията, направени в чужд имот.

23. Права и задължения на владелеца и държателя за добивите и плодовете, които са получили от чуждия имот.

24. Способи за придобиване и прекратяване на вещни права. Видове.

25. Придобиване чрез правни сделки. Правна същност.

26. Придобиване по чл.78 от ЗС. Правна същност.

27. Придобиване по давност. Правна същност.

28. Придобиване чрез конститутивни съдебни решения. Правна същност.

29. Придобиване по наследство /по закон и по завещание/. Правна същност.

30. Разпореждане с имоти, собственост на общината. Условия и ред.

31. Разпореждане с имоти, собственост на държавата. Условия и ред.

32.Придобиване на недвижими имоти чрез извършване на групов строеж. 33. Придобиване на недвижими имоти чрез участие в ЖСК.

34. Регулиране на недвижими имоти с устройствени планове. Общи и подробни планове.

35. Подробни устройствени планове. Видове. Създаване и одобряване. Изменение – условия и ред.

36. Застрояване на урегулирани и неурегулирани поземлени имоти. Разрешаване на строителството. Условия и ред. Инвестиционен проект и строително разрешение. Строителен надзор и разрешение за ползване на завършения строеж. Строителна забрана.

37. Технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти по ЗУТ.

38. Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавни нужди. Обезщетения. Правни последици на отчуждението и обезщетяването.

39. Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди. Условия и ред. Обезщетения.

40. Приращение, преработване, присъединяване.

41. Конфискация и отнемане на движими и недвижими имоти.

42. Актове за недвижими имоти. Видове актове за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Констативни актове.

43. Надзор и актуване на имотите държавна и общинска собственост. Правна същност на актуването. Деактуване - условия, ред и правни последици.

44. Вписване на актове в нотариалните книги. Реална и персонална система за вписване – история, цел и обхват. Правен режим на вписването. Актове, подлежащи на вписване: актове за прехвърляне на собственост и други вещни права, други договори и актове, искови молби и съдебни решения, ипотеки и възбрани.

45. Ред на вписване. Органи на вписването. Книги за извършване на вписването по Закона за собствеността и по Закона за кадастъра и имотния регистър. Правно значение на вписването в нотариалните книги и действието му.

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6