Какъв е смисълът на понятието „смисъл“

259 имам намерение): She usually means well (Тя обикновено е добронамерена).
Значението му касае човешките намерения и отразява факта, че в действията си хората разкриват своите цели; че целите им намират израз в предвидими и последователни поведения. И накрая, използваме глагола mean, както в изразите Otorhinolaryngology means the study of ear, nose and throat или Red
sky in the evening means good weather in the morning.
208
Значението му касае тъждествеността между различни думи и взаимоотношенията между събитията; спомага за изясняването и установяването на порядък в несвързана или противоречива информация.
Създаването на смисъл се изразява във внасянето на порядък в съдържанието на ума посредством интегриране на действията в еднородно потоково преживяване. Трите значения, разгледани по-горе, до голяма степен изясняват как това бива постигнато. Хората, които намират живота си за смислен, обикновено имат цел, която е достатъчно предизвикателна, за да ѝ посветят цялата си енергия – цел, която придава значимост на живота им. Бихме могли да наричаме този процес откриване на жизнена цел. За да постигне поток, човек трябва да определи цели за своите действия: да спечели игра, да се сприятели с някого, да извърши нещо по определен начин. Целта сама по себе си обикновено не е важна; от значение е, че тя фокусира вниманието и го ангажира с осъществима, носеща наслада дейност.
Така някои хора поддържат психичната си енергия фокусирана през целия си живот. Несвързаните цели на отделните потокови активности се сливат в един всеобхващащ набор от предизвикателства, които придават смисъл на всичко, което човек прави. Съществуват много различни начини за осъществяването на това обединение. Наполеон посветил живота си на придобиването на все повече власт и в името на тази цел обрекъл на смърт стотици хиляди френски войници. Майка Тереза употребява цялата си енергия, за да помага на безпомощните, защото цел на живота ѝ придава безусловната любов, основана на вярата в Бог и в един духовен ред, простиращ се отвъд обсега на сетивата ѝ.
От чисто психологическа гледна точка вероятно и Наполеон, и Майка
Тереза са постигнали еднакво ниво на вътрешна целеустременост, а оттам и на оптимален опит. Очевидните различия между тези две личности подсказват един по-обхватен морален въпрос: Какви са последствията от тези два начина на осмисляне на живота? Би могло да се заключи, че
Наполеон е хвърлил в хаос хиляди животи, докато Майка Тереза е намалила ентропията в съзнанието на мнозина. Но тук не е мястото да правим преценка на обективната стойност на човешките действия; вместо това сме си
208
Превод “ Оториноларингология означава наука за ушите, носа и гърлото“ и
„Червеният залез означава, че утринта ще е ясна“).

260 поставили по-скромната задача да опишем субективния порядък, който единната цел създава в индивидуалното съзнание. В този контекст извечната главоблъсканица „Какъв е смисълът на живота?“ намира удивително прост отговор. Смисълът на живота е самият смисъл: каквато и да е по своята същност, откъдето и да произтича, единната цел е онова, което придава смисъл на живота.
Втората посока, в която разсъждавахме във връзка със значението на думата смисъл (meaning), бе изразяването на намеренията. Това касае въпроса за създаването на смисъл посредством трансформиране на целия живот в потокова дейност. Не е достатъчно човек да открие цел, която да обедини всичките му лични цели; трябва също така да се справи с произ- тичащите от това предизвикателства. Тази цел трябва да поражда стремежи; намерението трябва да бъде превърнато в действия. Бихме могли да наречем това решимост в преследването на собствените цели. Важно е не толкова дали човек в действителност постига онова, което си е поставил за цел; същественото е, че е употребил усилията си за нейното реализиране, а не ги е прахосал. Когато „руменият цвят на мъжеството посърва под отровното белило на многото мъдруване – казва Хамлет, – ... мечти високи, почини с размах... губят право да се зоват „дела“
209
. Малко неща са по-печални от сре- щата с човек, който знае точно какво трябва да направи, но е неспособен да мобилизира в себе си достатъчно енергия, за да го стори. „Онзи, който иска, но не прави – писал е Блейк в характерния си ярък стил, – поражда чума.“
210
Третият и последен начин, по който животът се насища със смисъл, е резултат от предходните две стъпки. Когато човек преследва една важна цел с решимост, а всичките му активности се обединят в единно потоково преживяване, в съзнанието му се възцарява хармония. Онзи, който е наясно с желанията си и работи целенасочено за реализирането им и чиито чувства, мисли и действия са в съгласие, е постигнал вътрешна хармония. През 1960- те години този процес биваше наричан „събирам си ума в главата“ (getting
pour head together), но буквално във всеки друг исторически период тази необходима стъпка към подобряване на живота е била назовавана по подобен начин. Човек, който е в хармония, независимо какво прави и какво му се случва, не пилее психичната си енергия в съмнения, съжаления, вина и страх, а винаги я оползотворява. Вътрешната съгласуваност е извор на онази вътрешна сила и ведрост, които будят нашето възхищение.
Целенасочеността, решимостта и хармонията окрупняват живота и му придават смисъл, трансформирайки го в несекващо потоково преживяване.
На онзи, който постигне това състояние, няма да му е необходимо нищо
209
Прев. Валери Петров. – Б. пр.
210
Не who desires but acts not, breeds pestilence, из стихотворение на Уилям Блейк от книгата му The Marriage of Heaven and Hell. – Б. пр.

261 друго. Този порядък в съзнанието обезсмисля страха от неочаквани събития и дори от смъртта. Благодарение на него всеки миг от съществуването е смислен, а животът в по-голямата си част носи наслада. Кой не би желал да се похвали с подобно нещо? Но как би могло то да бъде постигнато?

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: