Поток психология на оптималното преживяване


Глава 10. Създаване на смисъл



Pdf просмотр
страница106/132
Дата10.01.2024
Размер2.24 Mb.
#119879
ТипОбзор
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   132
Поток - Михай Чиксентмихай - 4eti.me
Глава 10.
Създаване на смисъл
Не е необичайно известни тенисисти, които са дълбоко отдадени на своя спорт и изпитват удоволствие от него, извън корта да са мрачни и несговорчиви. Пикасо изпитвал наслада от рисуването, но оставел ли четките, се превръщал в доста опак човек. Шахматният гений Боби Фишер изглеждал неловък и безпомощен, когато не играел шахмат. Тези и безброй други подобни примери свидетелстват, че превръщайки една дейност в поток, човек не си гарантира същото състояние и в останалите сфери на живота.
Ако се наслаждаваме на работата и приятелските взаимоотношения и съзираме във всяко предизвикателство възможност за развиване на нови умения, ние ще получаваме от живеенето награди, несвойствени за обикновения живот. И все пак това не би било достатъчно, за да постигнем оптимален опит. Докато насладата произтича от несвързани в смислена цялост дейности, човек е все още уязвим за капризите на хаоса. Дори най- успешната кариера и най-удовлетворяващите семейни взаимоотношения в крайна сметка имат край. Рано или късно трябва да напуснем професио- налното поприще. Смъртта отнема брачния партньор, децата порастват и напускат дома. И за да се доближим, доколкото е въобще възможно, до оптималния опит, е необходимо да направим една последна стъпка в контрола на съзнанието.
Тази стъпка е именно превръщането на целия живот в единно потоково преживяване. Ако човек се заеме да постигне една наистина трудна цел, от която логически произтичат всичките му останали цели, и ако вложи цялата си енергия в развиването на необходимите за постигането ѝ умения, тогава действията и чувствата му ще бъдат в хармония и отделните части на живота му ще се обединят – а всяка дейност ще „придобие смисъл“ както в настоящето, така и с оглед на миналото и бъдещето. Ето как е възможно да се придаде смисъл на целия живот.
Но не е ли крайно наивно да се очаква животът да притежава единен смисъл? Та нали откакто Ницше заключи, че Бог е мъртъв, философи и представители на социалните науки се опитват да докажат, че съществу- ването ни няма цел, че съдбата ни е управлявана от случайността и безликите сили и че всички човешки ценности са относителни. Животът наистина е безсмислен, ако с това имаме предвид, че липсва някаква върховна цел, вплетена в тъканта на мирозданието и човешкия опит, цел, която да е валидна за всеки един индивид. Но от липсата на подобна цел не следва, че на живота не може да бъде придаден смисъл. До голяма степен онова, което наричаме


258 култура и цивилизация, се изразява в усилията, които хората са полагали, в повечето случаи в условията на тежки изпитания, да създадат смисъл за своя живот и за живота на наследниците си. Едно е да признаеш, че животът е сам по себе си безсмислен. Съвсем друго е да се примириш с това. Първото не налага второто, също както фактът, че сме лишени от крила, не ни пречи да летим.
От гледна точка на индивида няма значение каква е основната цел на съществуването му – стига той да я смята за достатъчно значима, че да ѝ посвещава енергията си през целия живот. Най-голямото ти жизнено предизвикателство би могло да е да събереш най-добрата колекция от бирени бутилки в квартала, да откриеш лекарство за рак или просто да отгледаш деца, които да продължат рода ти. Щом осигурява ясни цели, ясни правила за действие и стимулира концентрацията и ангажираността, всяка цел може да послужи за осмисляне на индивидуалния живот.
През последните няколко години аз се сближих с немалко мюсюлмани – инженери, летци, бизнесмени и учители, най-вече от Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив. В общуването с тях ми правеше впечатление колко спокойни изглеждаха дори в напрегнати моменти. И на въпроса ми как съумяват да поддържат такова самообладание, те отговаряха нещо в този дух: „Много просто, няма нужда да се тревожим, тъй като вярваме, че животът ни е в Божиите ръце – каквото и да реши Бог, ще го приемем с готовност“. Подобна безрезервна вяра в миналото била широко разпространена и в нашата култура, но е рядкост. Много от нас трябва да откриват цел, която ще придаде смисъл на живота им, без да разчитат на някое от традиционните вероизповедания.


Сподели с приятели:
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   132




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница