258
култура и цивилизация, се изразява в усилията, които хората са полагали, в повечето случаи в условията на тежки изпитания, да създадат смисъл за своя живот и за живота на наследниците си. Едно е да признаеш, че животът е сам по себе си безсмислен. Съвсем друго е да се примириш с това. Първото не налага второто,
също както фактът, че сме лишени от крила, не ни пречи да летим.
От гледна точка на индивида няма значение каква е основната цел на съществуването му – стига той да я смята за достатъчно значима, че да ѝ посвещава енергията си през целия живот. Най-голямото ти жизнено предизвикателство би могло да е да събереш най-добрата колекция от бирени бутилки в квартала, да откриеш лекарство за рак или просто да отгледаш деца, които да продължат рода ти. Щом осигурява ясни цели, ясни правила за действие и стимулира концентрацията и
ангажираността, всяка цел може да послужи за осмисляне на индивидуалния живот.
През последните няколко години аз се сближих с немалко мюсюлмани – инженери, летци, бизнесмени и учители, най-вече от Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив. В общуването с тях ми правеше впечатление колко спокойни изглеждаха дори в напрегнати моменти. И на въпроса ми как съумяват да поддържат такова самообладание, те отговаряха нещо в този дух: „Много просто, няма нужда да се тревожим, тъй като вярваме, че животът ни е в Божиите ръце –
каквото и да реши Бог, ще го приемем с готовност“. Подобна безрезервна вяра в миналото била широко разпространена и в нашата култура, но е рядкост. Много от нас трябва да откриват цел, която ще придаде смисъл на живота им, без да разчитат на някое от традиционните вероизповедания.
Сподели с приятели: