Защитните функции на културата

20 увереност обикновено възниква, когато една култура известно време се е радвала на благополучие, сякаш намерила начин да контролира природните сили. Тогава съвсем логично представителите ѝ започват да вярват, че са избран народ, който няма основание да се страхува от големи злополучия.
Римляните достигнали този етап, след като няколко века господствали в
Средиземноморието, китайците били уверени в своето неизменно превъзходство над останалите до монголското нашествие, а ацтеките – до пристигането на испанците.
Тази културна дързост, самонадеяната увереност, че по право можем да очакваме нещо от една вселена, която е в същността си безчувствена към човешките потребности, в общи линии води винаги до проблеми. На неоправданото чувство за сигурност рано или късно бива сложен край с гру- бо разтърсване. Когато хората повярват, че прогресът е неизбежен, а животът лесен, те може бързо да изгубят куража и решителността си още при първите признаци за връхлитаща беда. И когато осъзнаят, че онова, в което са вярвали, не е самата истина, те престават да вярват и във всичко останало, което са научили. Лишени от обичайната подкрепа, която културните ценности са им давали, те нагазват в тресавището на тревожността и апатията.
Подобни симптоми на обезверяване днес можем лесно да забележим навсякъде около себе си. Един от най-очевидните е широко разпростра- неното безразличие, завладяло живота на толкова много хора. Наистина щастливи хора се срещат рядко. Колко са вашите познати, които се радват на работата си, сравнително доволни са от съдбата си, нямат съжаления по отношение на миналото и гледат към бъдещето с искрена увереност? Ако на
Диоген преди двайсет и три века му е било трудно с фенера си да открие честен човек, днес той би срещнал още по-големи трудности в откриването на щастлив човек.
Това общо безпокойство не се дължи пряко на външни причини. За разлика от толкова много други нации в съвременния свят, ние (американците – б. пр.) не можем да отдадем проблемите си на сурова външна среда, повсе- местен недоимък или чуждо потисничество. Корените на неудовлет- вореността ни са вътрешни и всеки трябва да се справи с тях самостоятелно, със собствени сили. Защитите, които са били ефективни в миналото – порядъкът, който религията, патриотизмът, етническите традиции и насаж- даните от обществото порядки са осигурявали, – вече губят силата си и все повече хора се чувстват незащитени от брулещите ветрове на хаоса.
Липсата на вътрешен порядък се проявява в субективното състояние, което някои наричат онтологична тревожност или екзистенциален ужас.
14
По
14
Онтологична тревожност. Специалисти по онтологична (или екзистенциална)

21 същество това е страх от съществуването, чувство, че животът няма смисъл и не си струва да се живее. Всичко е сякаш лишено от смисъл.
15
За надеждите на последните няколко поколения призракът на ядрената война представлява безпрецедентна заплаха. Сякаш историческите стремления на човечеството станаха напразни. Ние сме просто нищожни прашинки, носещи се из бездната. С всяка изминала година в умовете на множеството хаосът на физическата вселена придобива все по-плашещи размери.
В хода на жизнения цикъл, напредвайки от пропитото с надежда невежество на младостта към трезвата зрялост, хората рано или късно се сблъскват с все по-натрапчивия въпрос: „Това ли е всичко?“. Детството може да бъде болезнено, а юношеството объркващо, но повечето младежи ги крепи надеждата, че в бъдеще нещата ще се подобрят. В годините на ранната зрялост бъдещето все още изглежда обещаващо, жива е надеждата, че целите ще бъдат реализирани. Неизменно обаче огледалото в банята ни показва първите бели косъмчета и потвърждава факта, че няколкото излишни килограма няма да се стопят; зрението започва да отслабва, загадъчни болежки започват да се стрелкат тук и там из тялото. Подобно на сервитьори в ресторант, които започват да подготвят масите около теб за закуска, докато ти все още вечеряш, тези загатвания за смъртността предават съвсем недвусмисленото послание: времето ти свършва, наближава моментът да си отидеш. Малцина са подготвени за това. „Я почакай, това не може да се случва на мен. Та аз дори не съм започнал да живея. Къде са всичките пари, които трябваше да съм натрупал досега? Къде са славните времена, които щях да преживея?“
Чувството, че си бил подведен, че си бил измамен, е обяснима последица от това осъзнаване. От най-ранните си години сме обусловени да вярваме, че благосклонната съдба ще се грижи за нас. В края на краищата за никой от възрастните в нашето детство сякаш не е имало съмнение, че сме благосло- вени с невероятния късмет да живеем в най-богатата страна, която някога е съществувала, в периода на най-голям научен напредък в човешката история, да сме заобиколени от най-ефикасните технологии и закриляни от най- тревожност, поне в последните няколко века, са поетите, художниците, драматурзите и много други артисти. Сред философите може да се откроят Киркегор (1944,1954),
Хайдегер (1962), Сартр (1956), Ясперс (1923,1955); а сред психиатрите – Sullivan (1953) и Laing (1960,1961).
15
Едно преживяване е смислено, когато има положителна връзка с личните цели.
Животът ни има смисъл, когато имаме цел, насочваща стремленията ни, и опитът ни е в порядък. За постигането на този порядък често е необходима вярата в свръхестествена сила или божествен замисъл, без които животът би бил безсмислен. Вж. също

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: